• АРБАНАШКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Арбанашки манастир "Св. Николай"; вдясно - град Велико Търново

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Арбанашкият манастир "Св. Николай" се намира в село Арбанаси, на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през първата половина на ХІХ в. (1833 г.) от монаха Зотик около енорийска черква, запустяла след кърджалийско нападение през 1798 г. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни сгради и параклис. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и с притвор еднокуполна сграда, с две отделения - източно отделение (мъжко) и западно отделение (женско). Построена е през ХVІІ-ХVІІІ в., а през 1716 г. до северната й страна е пристроен параклисът "Св. Пророк Илия". Жилищните и стопанските сгради на манастира са построени през периода 1833-1870 г. Забележителен е дърворезбованият иконостас от ХVІІ-ХVІІІ в, както и старинният бронзов полилей, подарен на черквата през 1746 г. Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват, включващ част от град Велико Търново и село Арбанаси
  • Връзки:
    • телефон: 062 / 65-03-45
    • GSM: 0896 / 68-74-10
    • Официален сайт на Арбанашкия манастир

• АРБАНАШКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Арбанашки манастир "Успение Богородично" - входът

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Арбанашкият манастир "Успение Богородично" се намира в село Арбанаси, на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание манастирът е основан през ХІV в., а след турското нашествие вероятно е запустял. През 1680 г. Арбанашкият манастир "Успение Богородично" е бил възобновен и е построена днешната му черква. При кърджалийско нападение през 1798 г. манастирът е бил разрушен, а през 1836 г. - възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни сгради и параклис. Черквата (18 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда, с два притвора и е изцяло стенописана. От северната страна на храма се намира обширният параклис "Св. Троица", в който се пази чудотворната икона "Св. Богородица-Труеручица". Над входа на манастира е издигната камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват, включващ част от град Велико Търново и село Арбанаси
  • Връзки:
    • телефон: 062 / 62-03-22

• БАТОШЕВСКИ МАНАСТИР "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Батошевски манастир "Въведение Богородично" - манастирският храм

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Батошевският манастир "Въведение Богородично" се намира в южния край на село Батошево, на левия бряг на река Росица
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан неизвестно кога, а според предение е опожарен през 1674 г. Възобновен е през втората половина на ХІХ в. (1872 г.) от Миню Попкоев като "семеен манастир", в който първа монахиня е една от дъщерите му – Мария. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква (построена през 1905 г.), жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 067303 / 571
    • GSM: 0886 / 52-73-99

• БАТОШЕВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Батошевски манастир "Успение Богородично" - черквата

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Батошевският манастир "Успение Богородично" се намира високо на левия бряг на р. Росица, сред североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 17 км югозападно от град Севлиево и на 5 км в същата посока от село Батошево
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според известния Батошевски надпис (Батошевски Асенов надпис), намерен в манастира през 1836 г. и съхраняван в Националния археологически институт и музей в София, обителта е основана през ХІІІ в. по времето на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.). Според надписа (по Христо Темелски):

    "[†Аз Василий ІІ по ми]лост божия патриарх на всички българи [в лято 67..] на моето архиерейство с божия помощ [изся]кох гората в тази пустиня и съградих храм ... в името на пресветата Богородица Маторска и в [името на светия ева]нгелист Йоан Богослов..."

    Смята се, че манастирът е запустял след падането на България под турско робство. Възобновен е в примитивен вид в началото на ХІХ в. (1809 г.), когато тук се заселил монах-отшелник. Днешната манастирската черква била построена през 1836 г. с щедри дарения и за рекордно кратко време – 164 дни под ръководството на майстор Константин от Пещера. Батошевският манастир е бил опожарен през 1876 г., а след Освобождението - възстановен. Понастоящем е постоянно действащ

  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански постройки. Черквата (20,30 х 12,20 м) е голяма трикорабна псевдобазилика с една апсида, две конхи, с вътрешен и открит притвор и с три купола. С високи художествени качества се отличават иконостасът, чудотворната икона на Св. Богородица, както и стенописите в западната част на открития притвор. През Възраждането в манастира е действало килийно училище, в което са получили своето образование известни наши дейци като отец Матей Преображенски-Миткалото и Бачо Киро Петров. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 067305 / 384
    • GSM: 0887 / 97-75-22

• ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ"

  

  Гложенски манастир "Св. Георги" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Гложенският манастир се намира под връх Камен Лисец, на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан. Отстои на 3 км югозападно от село Гложене
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според една легенда Гложенският манастир е основан през ХІІІ в. (1224 г.) от киевския княз Георги Глож. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:разположеният високо в планината манастирски комплекс се състои от черква и жилищни сгради. Погледнат отвън Гложенският манастир има живописен и непристъпен вид на манастир-замък, което се дължи на отвесните скали, спускащи се от три страни към долината на река Вит, както и на внушителния вид на старинните жилищни сграда, на места надвесени над пропастта. Жилищните сгради, образуващи сключена застройка около черквата са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Сегашният храм е издигнат през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква. Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), за която се смята че е донесена от княз Глож от Киево-Печорската лавра в манастира, понастоящем се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата е поставено нейно копие. През ХVІІІ в. Гложенският манастир е бил един от големите културни центрове в областта. По време на Стамболовия режим тук е прехвърлен от Лясковския манастир заточеният по политически причини Търновски митрополит Климент (със светско име Васил Друмев)(1840–1901 г.). Известно е, че на Неделя православна през 1893 г. той изрекъл историческите думи:

    "Да не забравяме никогаж: има православие у нас, има и български народ, няма православие – няма български народ"

    В Гложенския манастир заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през периода 1893-1894 г. Понастоящем килията му е превърната в музей. Манастирът е бил посещаван от Васил Левски - запазено е скривалището с таен изход към дола, през който Апостолът е можел незебелязано да напусне манастира в случай на опасност. Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.
    • Връзки:
      • телефон: 06901 / 388

• ДОЛНОБЕШОВИШКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Долнобешовишкият манастир се намира в югоизточната част на рида Веслец от Западния Предбалкан. Отстои на около 1 км западно от село Долна Бешовица, на около 6 км северозападно от град Роман и на около 25 км източно от град Враца
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през ХІІ в. и е възобновен през ХVІІ в. Понастоящем е изоставен и разграбен
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква (8,30 х 5,50 м), варварски поругана от иманяри и рухнали жилищни сгради. През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захарий Зограф, оставайки ценни художествени произведения. В манастирския двор е запазена красива каменна чешма. Долнобешовишкият манастир е обявен за паметник на културата

• ДРЯНОВСКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

  

  Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Дряновският манастир се намира на десния бряг на Дряновска река, в живописния й пролом. Отстои на около 4 км югозападно от град Дряново
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан в началото на ХІІ в. по време на Второто българско царство и е разрушаван на два пъти през годините на турското робство (ХІV и ХVІІ в.). Не е известно кога манастирът е бил преместен на днешното му място - тук през 1845 г. била построена черквата "Св. Архангел Михаил", запазена и понастоящем. Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил" е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирът е посещаван от отец Матей Преображенски-Миткалото и Васил Левски. По време на Априлското въстание (1876 г.) в Дряновския манастир се укрива четата на поп Харитон (йеромонах Харитон) - след деветдневни героични сражения с турците четата е разгромена, а манастирът е разрушен. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. втора черква ("Успение Богородично") е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 0676 / 7-23-89
    • GSM: 0896 / 68-74-06
    • Неофициална фейсбук-страница на Дряновския манастир

• КИЛИФАРЕВСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

  

  Килифаревски манастир "Рождество Богородично" - откъм река Белица

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Килифаревският манастир се намира на десния бряг на река Белица. Отстои на около 2 км югоизточно от град Килифарево и на около 12 км южно от град Велико Търново
  • Историческо развитие и сегашно състояние: в литературата, посветена на Килифаревския манастир има две хипотези за неговото основаване, като и двете отнасят това събитие към времето на Второто българско царство. Според едната хипотеза за основател на манастира следва да се смята великият български цар Асен, а втората приема, че манастирът е основан около 1350 г. от Св. Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. По време на Второто българско царство в манастира е творила прочутата Килифаревска книжовна школа. През 1393 г. манастирът е разрушен от турските нашественици. По-късно е бил възстановен, но от следващия период на съществуването му сведенията са оскъдни. Манастирът е свързан с Първото търновско въстание (1598 г.) и с Второто търновско въстание (1686 г.). След потушаването на последното въстание манастирът-крепост е бил окончателно разрушен. След не много време спасили се от погрома монаси възобновили манастира, но не на хълма, а на днешното му място - в ниското край реката, на мястото на съществувал манастирски чифлик. В периода 1793-1798 г. манастирът е бил опустошен от кърджалии, но скоро след това е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. През 1842 г. майстор Колю Фичето издигнал днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър", като приложил оригинално архитектурно решение - западната и северната стени на старата черква "Рождество Богородично" (построена през 1718 г.) били съборени и северно от нея била построен параклис "Св. Теодосий Търновски" с два жертвеника - на Св. Теодосий Търновски и на Св. Иван Рилски. Трите параклиса били обединени под общ покрив, даващ облика на днешната черква "Св. Димитър". В черквата е запазен ценен иконостас от 1843 г., изработен от тревненски майстори-зографи. Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 г. Килифаревският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 06114 / 24-80

• КЪПИНОВСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Къпиновски манастир "Св. Николай" - черквата

  • Неправилно: Капиновски манастир
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Къпиновският манастир се намира на левия бряг на река Веселина, в северното подножие на Еленските височини от Средния Предбалкан. Отстои на около 5 км югозападно от село Къпиново и на около 14 км югоизточно от град Велико Търново. Поради близостта си с Плаковския манастир (около 2 км по права линия), двата манастира са наричани "Манастирите-близнаци"
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през втората половина на ХІІІ в. (1272 г.) по времето на цар Константин Асен-Тих. Опустошаван е няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1798 г. Възстановен е през 1835 г. През 1794 г. за два месеца игумен на Къпиновския манастир е Св. Софроний Врачански, който тук прави частичен препис на История Славяноболгарская. През целия ХVІІІ и първата половина на ХІХ в. в манастира е функционирало училище за свещеници и граматици. По време на националноосвободителните борби заедно със съседния Плаковски манастир е средище на революционна дейност. През Руско-турската освободителна война край манастира са станали сражения - някои от загиналите руски воини са погребани в манастира. Къпиновският манастир е един от големите постояннодействащи манастири в България
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, два параклиса (от 1864 г.), жилищни и стопански сгради. Манастирската черква (18 х 9 м) е построена през 1835 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор сграда. През 1856 г. със средства на братя Хорозови от град Елена са построени жилищните сгради. В двора на манастира се намира откритият параклис "Възкресение Христово", а в източната част на жилищната сграда е параклисът "Въведение Богородично", изцяло стенописан от неизвестен даровит зограф. Непосредствено до манастира, на река Веселина, е красивият Къпиновски водопад. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 061101 / 312

• ЛЯСКОВСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ"

  

  Лясковски манастир (Петропавловски манастир) "Св. св. Петър и Павел"

  • Наричан още: Петропавловски манастир "Св. св. Петър и Павел"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Лясковският манастир се намира на Арбанашкото плато от Средния Предбалкан. Отстои на 2,5 км югозападно от град Лясковец
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според най-популярното предание Лясковският манастир е основан през ХІІ в. от братята Асеневци - Асен и Петър. Според друго предание манастирът е бил построен около 1450 г. от някой си богаташ от село Арбанаси, на име Павоиан. Смята се, че Лясковският и Патриаршеският манастири не били разрушени след турското нашествие, защото се намирали под височайшето покровителство на "валиде султанките" (султанските майки). През ХVІІІ в. Лясковският манастир поддържал връзка с руски манастири. Манастирът е средище на националноосвободителните борби на българския народ:
    • през 1700 г. тук е организирано Мариното въстание (Търновското въстание)
    • през 1856 г. манастирът е сборен пункт на четата на капитан Дядо Никола (Дядониколовото въстание)
    • през 1862 г. е център на Търновското въстание на Хаджи Ставри (Хаджиставревата буна)
    Лясковският манастир е сигурно убежище на отец Матей Преображенски-Миткалото, Христо Иванов–Големия, Бачо Киро Петров и Васил Левски. От 1874 г. до 1886 г. в манастира действа първото богословско училище в България, създадено от Търновския митрополит Иларион Макариополски и от Недю Жеков. През 1893 г. по време на Стамболовия режим в Лясковския манастир по политически причини за шест месеца е бил заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев), прехвърлен впоследствие в Гложенския манастир. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, часовникова кула, жилищни и стопански сгради. Предишната черква на манастира е била построена през 1662 г., но се срутила при разрушителното Горнооряховско земетресение от 1913 г. Лясковският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 0619 / 2-20-93

• МЕРДАНСКИ МАНАСТИР "СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ"

  

  Мердански манастир "Св. 40 мъченици" - входът на манастира

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Мерданският манастир се намира в западния край на село Мерданя, сред Търновските височини от Средния Предбалкан
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан по времето на Второто българско царство на мястото, където Търновският патриарх Василий посрещнал победителя в Клокотнишката битка - цар Иван Асен ІІ. Поради това, че битката се случила в деня, в който се празуват светите 40 мъченици Севастийски, то новопостроеният манастир бил посветен на тях. Манастирът е бил опожарен от турските нашественици, а през втората половина на ХІХ в. - възстановен. Сега е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (20 х 9 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи, с притвор и купол върху висок барабан. Построена е през 1867 г. със средствата на архимандрит хаджи Кесарий Хорозов от град Елена, който станал и игумен на манастира. Мерданският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 0619 / 6-22-79

• ПАТЛЕЙНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН"

  

  Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" - развалините на черквата на стария Патлейнски манастир, защитени с покривна конструкция

  • Наричан още: Великопреславски манастир "Св. Пантелеймон"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Великопреславският манастир "Св. Пантелеймон" се намира в местност Патлейна, в Драгоевска планина от Източния Предбалкан, високо на десния бряг на река Голяма Камчия (река Тича). Отстои на около 5 км южно от съвременния град Велики Преслав. Великопреславският манастир "Св. Пантелеймон" принадлежи към групата на т. нар. Извънградски великопреславски манастири
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през втората половина на ІХ в., скоро след покръстването на българския народ. От археологическите разкопки е видно, че манастирът е продължил да функционира и по време на Второто българско царство. Времето, когато светата обител е прекратила своето съществуване не е известно, но в един доклад на католическия епископ Петър Богдан от 1640 г. се споменава за манастир покрай Велики Преслав. Понастоящем от манастира са запазени значителни развалини, покрити с метална конструкция. Интерес представлява и т.нар. Нов манастир - дъгообразна четириетажна сграда, дълга 110 м, чийто строеж е започнат през 40-те години на ХХ в. и е завършен за около 20 години. Използвана е като почивна станция, след промените от 1989 г. става частна собственост, а от 2006 г. отново е възстановена на църквата

  

  Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" - т. нар. "Нов манастир"

  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирските развалини са разкрити при археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. под ръководството на един от основателите на българската археология Йордан Господинов (Юрдан Господинов). Патлейнският манастир представлява комплекс, състоящ се от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. От северната страна на черквата е разкрита вкопана в земята гробница с шест зидани гробни камери. Според някои ранни изследователи, манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първото българско царство, като в него са творили Кирило-Методиевите ученици Климент и Наум, пренесли тук създадената в Плиска Плисковско-Преславска книжовна школа. Понастоящем се приема, че Патлейнският манастир е бил художествено-производствен център, но не и книжовно средище. При разкопките са открити керамични късове, от които е "сглобена" монументалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат (Х в.) – едно от най-забележителните произведения на изобразително изкуство от времето на Първото българско царство. Мнението, според което в манастира се е замонашил княз Борис І след отказването му от престола в полза на първородния си син Владимир-Расате не почива на реални факти, а и би било странно князът да отиде в този отдалечен от тогавашната столица Плиска манастир. Патлейнският манастир е обявен за паметник на културата
  • Литературни източници и снимки:
    • Статия със снимки
    • Сбирка статии със снимки

• ПАТРИАРШЕСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

  

  Патриаршески манастир "Св. Троица" - общ поглед откъм Преображенския манастир "Св. Преображение Господне"

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Патриаршеският манастир се намира под величествен скален венец в Търновския пролом (Дервентския пролом) на река Янтра, високо на десния й бряг, сред Търновските височини от Средния Предбалкан. Отстои на около 5 км северно от град Велико Търново
  • Историческо развитие и сегашно състояние: някои изследователи отнасят основането на Патриаршеския манастир към втората половина на ХІ в. (1070 г.), а други – към ХІV в. Значителната разлика се обяснява с последните проучвания - те показват, че става въпрос за два съседни манастира (на 1 км един от друг), основани по различно време, но съществували през определен период от време паралелно. Приема се, че днешният Патриаршески манастир е основан от през втората половина на ХІV в. от Св. Патриарх Евтимий, който в него към края на Второто българско царство създава прочутата Търновска книжовна школа. Има данни, че Патриаршеският и Лясковският манастири не са били разрушени след турското нашествие, защото са се намирали под височайшето покровителство на "валиде султанките" (султанските майки). След падането на България под турско робство Патриаршеският манастир западнал, но от ХV до ХІХ в. бил взет под покровителството на влашки и молдовски войводи - запазени са техни дарствени грамоти. През 1803 г. манастирът е бил ограбен от кърджалии, а през 1812 г. обитателите му са сполетени от чумна епидемия. Патриаршеският манастир е бил възобновен през 1847 г., но през 1913 г. е сполетян от ново бедствие - Горнооряховското земетресение, вследствие на което се срутили построената от майстор Колю Фичето и изографисана от Захарий Зограф черква, както и жилищните сгради. При земетресението оцелели няколко стари икони, част от които рисувани от Захарий Зограф. Манастирът е възобновен през 1927 г. и понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от внушителна трикуполна черква (с подземен параклис под нея), жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата

• ПЛАКОВСКИ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

  

  Плаковски манастир "Св. Пророк Илия" - камбанарията

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Плаковският манастир се намира в северното подножие на Еленските височини от Средния Предбалкан. Отстои на около 4 км източно от село Плаково. Поради близостта си с Къпиновския манастир (около 2 км по права линия), двата манастира са наричани "Манастирите-близнаци"
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, а при падането на България под турско робство е разрушен. Възобновен е в средата на ХV в. (1450 г.), след което неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира прочутата Велчова завера, един от водачите на която е Отец Сергий – проигумен (бивш игумен) на манастира. По време на заверата игумен е архимандрит Максим Райкович. След потушаването на заверата манастирът не е разрушен, както погрешно се споменава в някои източници, но организаторите й са съдени и повечето от тях - обесени. През 1845 г. е построена днешната черква, а през периода 1850-1866 г. – жилищните сгради. През 1856 г. майстор Колю Фичето издигнал над западната манастирска жилищна сграда величествена камбанария, висока 25,90 м от нивото на двора. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (19 х 7,5 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две певници, с островръх купол върху кръгъл барабан и с открит притвор. От нея произхожда ценна икона, дело на Захарий Зограф – "Христос–Велик архиерей с 12-те апостоли" (1845 г.). Плаковският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 061101 / 320

• ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

  

  Преображенски манастир "Св. Преображение Господне" - общ поглед откъм платото Камъка

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Преображенският манастир се намира в Търновския пролом (Дервентския пролом) на река Янтра, високо на левия й бряг, сред Търновските височини от Средния Предбалкан. Отстои на около 5 км северно от град Велико Търново
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство на 1,5 км югоизточно от сегашния манастир - останките му са известни като Стария Преображенски манастир. До неотдавна се смяташе, че старият манастир е разрушен при турското нашествие или скоро след него. Последните данни от разкопките обаче показват, че през ХV-ХVІ в. манастирът вероятно е пострадал вследствие на свличане на камъни от неустойчивия скален венец над него, а след това е запустял. През 1825 г. Преображенският манастир е възобновен от монаха Зотик на днешното му място. Същинското строителство на манастирския комплекс е започнало през 1833 г. През 1974 г. вследствие на свлачище почти цялото източно крило на манастира пропада в пропастта, а през 1991 г. част от западното крило е разрушено при каменопад (срутище). Преображенският манастир е дал на българския народ двама забележителни дейци на националноосвободителното ни движение - поп Харитон (йеромонах Харитон) и Матей Преображенски-Миткалото. Понастоящем манастирът е постоянно действащ - с монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: в манастирския комплекс, състоящ се от две черкви, жилищни и стопански сгради са обособени три двора: монашески, поклоннически и стопански. Вследствие на природните бедствия, сполетели Преображенския манастир през 1974 г. и 1991 г. неговият облик е претърпял значителни промени - разрушени са цялото източно крило с два храма в него и част от западното крило. От съществувалите в миналото четири храма, днес са запазени само два:
    • Главната манастирска черква "Св. Преображение Господне" (24,50 х 11 м) е еднокорабна, кръстокуполна, едноапсидна, с две певници, с два притвора и с купол върху нисък осемстенен барабан. Строежът й е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, а след обесването му за участие във Велчовата завера, е довършен от майстор Колю Фичето (1861 г.). Стенописите в черквата (1849 г.), както и повечето иконостасни икони са дело на Захарий Зограф. Прочутият стенопис "Колелото на живота", внушаващ идеята за преходността на човешкия живот, е изографисан от Захарий Зограф върху южната външна стена на храмовата апсида
    • гробничната черква "Възкресение Лазарово" е построена през 1891 г.
    В пропадналото източно манастирско крило са се намирали останалите два храма:
    • подземен параклис "Св. Андрей Първозвани"
    • черквата "Св. Благовещение Богородично" - била е разположена над "Св. Андрей Първозвани". Построена е през 1833 г., а през 1863 г. е преустроена от майстор Колю Фичето. По своята архитектура е била еднокуполна, с две певници. В нея е имало иконостасни икони, рисувани от Станислав Доспевски (1864 г.).
    Манастирската камбанария е дело на майстор Колю Фичето и е построена през 1863 г. В камбанарията се е намирала голяма камбана, тежаща 750 кг (днес в Националния исторически музей), подарена от руския император Александър ІІ, в знак на признателност към манастира, превърнат в болница по време на Руско-турската освободителна война. Императорът подарил на манастира и кристален полилей, който се намира в главната черква. В музейната сбирка на манастира се пазят ценни икони, както и стари богослужебни книги. Преображенският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 062 / 62-30-76
    • GSM: 0889 / 35-34-27

• ПРИСОВСКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

  

  Присовски манастир "Св. Архангел Михаил" - поглед от изток

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Присовският манастир "Св. Архангел Михаил" се намира сред Търновските височини от Средния Предбалкан. Отстои на около 4 км южно от село Присово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, а при падането на България под турско робство е разрушен. Възобновен е в началото на ХV в. (1409 г.), а по време на Търновските въстания (1598 г. и 1686 г.) отново е разрушаван. Възобновен е в средата на ХІХ в. (1858 г.). Манастирът е средище на националноосвободителните борби на българския народ. Понастоящем е изоставен
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (18 х 7 м) е еднокорабна, едноапсидна, с открит притвор, с две певници и е построена от майстор Петко Христов от близкия град Дебелец през 1858 г. В Криптата към Националната художествена галерия се съхраняват ценни икони, произхождащи от манастира. Обявен е за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 06117 / 24-08

• ПРИСОВСКИ МАНАСТИР "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН"

  

  Присовски манастир "Св. Пантелеймон" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Присовският манастир "Св. Пантелеймон" се намира в източния край на село Присово, сред Търновските височини от Средния Предбалкан
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през 1870 г. като "семеен манастир" от съпрузите Минчо и Дража Райчеви, а официално функционира от 1882 г., когато е осветена черквата му. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Обявен е за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 061105 / 411

• РАКОВИШКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

  

  Раковишки манастир "Св. Троица" - входът на манастира

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Раковишкият манастир се намира под връх Черноглав (858 м н. в.) в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Отстои на около 4 км северозападно от село Раковица
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през Х-ХІ в., а след падането на България под турско робство запада. Предполага се, че е по време на турското робство е възобновен, а по-късно опожарен. Възобновен е през 1825 г. от йеромонах Герасим, за чийто живот е запазено интересно предание. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ХІ в. стара черква (8,5 х 8 м) е от типа "вписан кръст" и е кръстокуполна, с висок купол на шестостенен барабан. В началото на ХІХ в. към нея е пристроен притвор. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани. През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на националноосвободителните борби в Северозападна България – в него се организират въстания през 1848 г., през 1850 г. (Видинското въстание) и през 1856 г. След Освобождението в памет на загиналите във въстанията е построена новата черква с долепена до западната й страна висока камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 09332 / 595
    • GSM: 0886 / 71-11-76

• СКРАВЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Скравенският манастир "Св. Преображение Господне" се намира в местност Баткун, под връх Креща (736 м н. в.), високо над Новаченския пролом на река Бебреш, в Лакавишкия рид от Западния Предбалкан. Отстои на около 4 км север-североизточно от село Скравена
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство - според едно предание по личното нареждане на цар Иван Асен ІІ. След падането под турска власт на крепостта Боженишки Урвич (вж. там) е бил опожарен от нашествениците. Има данни, че е бил възобновен през 1608 г. от Св. Пимен Зографски (Св. Пимен Софийски). През 1864 г. отново е бил разрушен, а през 1930 г. е възстановен. Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от еднокорабна и едноапсидна черква и жилищна сграда. Черквата е построена през 1930 г. и в нея са запазени фрагменти от стенописи, останали от стария храм. От последния в Националния исторически музей се съхранява олтарна врата. В съседство с манастира се намира пещерата Меча дупка

• СКРАВЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Скравенски манастир "Св. Николай" - черквата

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Скравенският манастир "Св. Николай" се намира в югозападното подножие на Лакавишки рид от Западния Предбалкан. Отстои на около 2 км североизточно от село Скравена
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство върху старо култово място. Смята се, че е бил разрушен в периода, през който севаст Огнян отбранява близката крепост Боженишки Урвич (вж. там). През 1938 г. при любителски разкопки са разкрити основите на стария храм, а през 1959 г. върху тях е издигната днешната черква. Понастоящем манастирът е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда, разположени под сянката на огромен вековен дъб. Черквата е просторна, еднокорабна и едноапсидна култова сграда с емпория (балкон), триделен притвор и камбанария над него

• СТРУПЕЦКИ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

  

  Струпецки манастир "Св. Пророк Илия" - входът

  • Наричан още: Тържишки манастир "Св. Пророк Илия"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Струпецкият манастир се намира на десния бряг на река Искър, в северната част на рида Гола глава от Западния Предбалкан. Отстои на около 3,5 км западно от село Струпец
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а след падането на България под турско робство запустява. През ХVІ-ХVІІ в. манастирът е възобновен, за което свидетелстват запазените стенописи в старата черква, а по-късно пак запустял. През 1824 г. започнало неговото възстановяване от видния врачански гражданин Димитраки Хаджитошев, а след насилствената смърт на ктитора манастирът отново запустял, но този път за кратко. През 1857 г. била осветена голямата триетажна жилищна сграда с параклис "Св. Пророк Илия" на втория й етаж. При пожар през 1972 г. жилищната сграда частично е унищожена, а след това е възстановена. Понастоящем Струпецкият манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: в обширния двор, ограден от една страна с внушителната триетажна жилищна сграда са разположени двете черкви, каменната чешма и стопански постройки. Старата черква, вероятно посветена на Св. Николай (8,20 х 5 м) е построена в края на ХVІ и началото на ХVІІ в., а е възобновена през 1824 г. Представлява каменен, еднокорабен и едноапсиден храм, укрепен с контрафорси, изцяло стенописан от неизвестен майстор-зограф. Стенописите днес са реставрирани и представляват едни от най-ценните запазени до наши дни произведения на стенната живопис. През 1850 г. към черквата е бил пристроен притвор, разрушен през 1920 г. Новата черква "Св. Пророк Илия" е построена през 1991 г. Красивата чешма с четири чучура и 12 каменни релефа е построена през 1862 г. Струпецкият манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 09123 / 20-52
    • телефон: 09123 / 20-53

• ТЕТЕВЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

  

  Тетевенски манастир "Св. Пророк Илия" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Тетевенският манастир се намира в североизточния край на град Тетевен и в южното подножие на Васильовска планина от Средния Предбалкан
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание манастирът е основан по време на Второто българско царство. Първите писмени сведения за светата обител са от 1600 г. - в Молитвослов, съхраняван в Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия. Понастоящем манастирът е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда. Черквата (16,60 х 8,65 м) е с изключително оригинална архитектура – еднокорабна, едноапсидна, петконхална, с два купола, разположени на високи барабани и е покрита с тикли. Първоначално през ХІІІ-ХІV в. са изградени три от конхите (източната конха изпълнява ролята на апсида) и купол, а другите две конхи и вторият купол са добавени по-късно – през 1869 г. Черквата е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Запазени са ценни икони и иконостас, изработен през ХІХ в. от тревненски резбари. Преди Освобождението манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. Тетевенският манастир е обявен за паметник на културата

• ЧЕКОТИНСКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

  

  Чекотински манастир "Св. Архангел Михаил" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Чекотинският манастир се намира в Лакавишкия рид от Западния Предбалкан. Разположен е на край махала Чекотин и отстои на около 2 км западно от село Калугерово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание Чекотинският манастир е основан по времето на Второто българско царство, а по време на превземането на крепостта Боженишки Урвич (вж. там) е разрушен. Възобновен е през ХVІІ в., а по-късно е опожарен от кърджалии. Отново е възобновен през първите десетилетия на ХІХ в. През 1986 г. е осветена възстановената стара жилищна сграда на манастира, а през 1990 г. е направено разширение. През 1991 г. старото крило изгаря, но скоро е възстановено и през 1992 г. цялостният манастирски комплекс е осветен. Понастоящем Чекотинският манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (10 х 7,50 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две плитки певници, с открит притвор и е обновена през 1841 г. В едно от жилищните крила се намира параклисът "Св. Генадий патриарх Цариградски". Манастирът е посещаван от Васил Левски. На около 4 км западно от манастира се намира крепостта Боженишки Урвич, сред останките на която е запазен прочутият Скален надпис на севаст Огнян. Чекотинският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 071337 / 280

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.