• ГОВЕДАРСКИ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ"

  

  Говедарски манастир "Св. Георги" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: в Говедарският манастир "Св. Георги" се намира в Рила планина, в покрайнините на Говедарската котловина и отстои на около 2 км южно от село Говедарци
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан e през първата половина на ХХ в. Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда

• ДОЛНОБАНСКИ МАНАСТИР "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

  

  Долнобански манастир "Възнесение Господне" ("Св. Спас") - черквата

  • Наричан още: манастир "Св. Спас"
  • Местност, отстояние и посока от населено място:Долнобанският манастир се намира подножието на Рила планина, в курорт Долна баня и отстои на около 4 км югозападно от град Долна баня. Само на 3-4 мин. от манастира се намира туристическа хижа "Гергиница", а на 2,00 ч е туристическа хижа "Венетица"
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, като без съмнение е свързан с древлепросиялата Костенечка епископия. Разрушен е от турците (1657 г.), а е възобновен през 20-те години на ХХ в. Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от малка еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква и жилищни сгради

• РЕСИЛОВСКИ МАНАСТИР "ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН"

  

  Ресиловски манастир "Покров Богородичен" с планината Рила

  • Местност, отстояние и посока от населено място: в Ресиловският манастир се намира в северозападното подножие на Рила планина и отстои на около 1,5 км югоизточно от село Ресилово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през 30-те години на ХХ в. (1932 г.). През 1995 г. е разширен и обновен - тогава са построени внушителните му жилищни сгради. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. В монашеското жилищно крило се намира параклисът "Св. Дух". Недалеч от манастира е манастирското аязмо, оформено като чешма

• РИЛСКИ МАНАСТИР "СВ. ИВАН РИЛСКИ"

  

  Рилски манастир "Св. Иван Рилски" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Рилският манастир "Св. Иван Рилски" се намира в Рила планина и е разположен на десния бряг на река Рила (наричана още Рилска река), там където в нея се влива десният й приток река Друшлявица. Най-големият и прочут български манастир отстои на 17 км източно от град Рила и на 62 км южно от град София. Рилският манастир има статут на манастирско селище и е признат за отделно населено място. Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Светия Синод на Българската православна църква. Манастирът е отправен пункт за походи в Рила планина - до туристическа хижа "Рибни езера" се достига за 5,00 ч, а до туристическа хижа "Иван Вазов" - за 6,00 ч
  • Сателитна снимка от Wikimapia
  • Историческо развитие и сегашно състояние: Рилският манастир е основан през Х в. (около 930 г.) от Св. Иван Рилски (ок. 876-880 - 946 г.) на около 4 км източно от днешното му място, в местността Белите килии. Възобновен е от феодала Хрельо през ХІV в. (1335 г.). През 1378 г. цар Иван Шишман с Рилската грамота (хрисовул) щедро дарил манастира с имоти и правдини. В началото на ХV в. Рилският манастир е подложен на непрекъснато ограбване и разорение. Възобновен е от братята Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница, Кюстендилско през 1460 г., които организирали през 1469 г. пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в манастира. През втората половина на ХV в. и началото на ХVІ в. Рилският манастир получил правото да владее недвижими имоти, но често бил нападан от разбойнически банди. Нападенията продължили и през ХVІІ и ХVІІІ в. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. настъпил подем в развитието на манастира, като той се превърнал в най-важния културен и просветен център в българските земи и за посещението му възникнало масово поклонническо движение. Понастоящем Рилският манастир е постоянно действащ - с монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: Рилският манастир се състои от основно манастирско ядро, състоящо се сключена неправилна четириъгълна жилищно-стопанска постройка, затваряща просторен двор, в който се намират главната черква и жилищно-отбранителната кула, известна под името Хрельова кула. Към манастира се числят няколко различно отдалечени от него комплекси и отделни постройки - черкви, метоси, постници, параклиси, жилищни и стопански сгради. Рилският манастир е най-големият манастир в България - общата площ на централния му архитектурен комплекс надхвърля 8 800 кв. м, от които вътрешният двор, имащ формата на неправилен четириъгълник (без постройките) заема площ около 3 220 кв. м. В просторния двор, в който като самостоятелни постройки са разположени Главната манастирска черква и Хрельовата кула, се влиза през две порти - Самоковска порта и Дупнишка порта.

    През 1335 г. протосеваст Хрельо построил триетажна жилищно-отбранителна кула (дълга 8,25 м, широка 7,75 м и висока 23 м), наречена по-късно на негово име (Хрельова кула) и запазена до днес, а по-късно и каменна черква (1343 г.). На най-горния етаж на Хрельовата кула се намира параклисът "Преображение Господне" (4,25 х 3,36 м) със запазени фрагменти от стенописи, а през 1844 г. към западната фасада й фасада е пристроена камбанария.

    На мястото на старата Хрельова черква (построена през 1343 г.), първомайстор Павел Йованович от с. Кримин, Костурско, построява през 1834-1837 г. днешната Главна манастирска черква "Рождество Богородично" с два параклиса: "Успение на Св. Иван Рилски" и "Св. Николай". В Главната манастирска черква се съхраняват две изключителни светини - ковчегът с мощите на Св. Иван Рилски и чудотворната икона на Св. Богородица Осеновица.

    Майстор Алекси Рилец изгражда северното (1816-1817 г.), старото източно (1817 г.) и западното (1819 г.) манастирско крило. През 1833 г. при стихиен пожар изгаря голяма част от дървените части на новопостроените жилищни крила, но още през 1834 г. те са възстановени в сегашния им вид, вероятно под ръководството на майстор Алекси Рилец. През 1846-1848 г. майстор Миленко от с. Блатешница изгражда южното крило. В жилищните крила са разположени повече от 300 монашески килии и 4 параклиса - в старото източно крило са "Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов" и "Св. св. Сава и Симеон Сръбски", а в западното - "Рождество на Св. Йоан Кръстител" и "Св. Архангели Михаил и Гавриил". В северното и старото източно крило са обзаведени стаи, наречени на селището дало средства по създаването им - Копривщенска стая, Самоковска стая, Чирпанска стая и др. През 1891 г. в Чирпанската стая гост е народният поет Иван Вазов. Изключителен интерес представлява и магерницата, дело на майстор Алекси Рилец.

    В стенописната украса и в дърворезбата на манастира са взели участие най-видните по онова време български зографи и дърворезбари. До наши дни са достигнали безценни музейна и книжовна сбирка - сред най-ценните експонати са Хрисовулът на цар Иван Шишман (1378 г.), Крупнишкото евангелие, Сучавското евангелие, Рафаиловият дърворезбован кръст, изработен от монаха Рафаил в продължение на 12 години (1790-1802 г.) и др.

    Към комплекса на Рилския манастир принадлежат:

    • постницата "Успение на Св. Иван Рилски Чудотворец" с пещерата, в която е живял Св. Иван Рилски

    

    Постница "Успение на Св. Иван Рилски Чудотворец" - общ изглед

    • постницата "Св. Евангелист Лука":
      • черква "Св. Евангелист Лука" (1798-1799 г.)
      • черква "Покров Богородичен" (1805 г.)
      • училището на Неофит Рилски (1843 г.)
      • жилищна сграда от ХІХ в.

    

    Постница "Св. Евангелист Лука" - общ изглед

    • гробищната черква-костница "Въведение Богородично"

    

    Гробищна черква-костница "Въведение Богородично" - общ изглед

    • Севастияновата постница
    • Рилският метох "Пчелино" и
    • Рилският метох "Орлица"

    Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Обявен е за паметник на културата

  • Връзки:
    • Телефон: 07054 / 22-08 (канцелария)
    • GSM: 0896 / 87-20-10 (рецепция на хотелската част)
    • Факс: 07054 / 33-83 (деловодство)
    • E-mail
    • Официален сайт на Рилския манастир
    • Skype: rila_monastery

• РИЛСКИ МЕТОХ "ОРЛИЦА" - "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ"

  

  Рилски метох "Орлица" с черквата "Св. св. Петър и Павел"

  

  "Св. Иван Рилски и Св. Цар Петър взаимно се покланят" - стенопис от метошката черква "Св. св. Петър и Павел", възпроизвеждащ сюжет от житието на Св. Иван Рилски

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Рилският метох "Орлица" се намира в Северозападна Рила, на десния бряг на река Рила (Рилска река) и отстои на около 2,5 км източно от град Рила. Метох на Рилския манастир
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХV в, а сега е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: метох "Орлица" представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., а изографисвана през 1491 г. и през 1863 г. от Никола Образописов. Запазена е внушителна стенописна композиция - "Пренасяне на мощите на Св. Иван Рилски". Така наречената Хрельова магерница е построена заедно с черквата и има оригинално архитектурно решение. Паметник на културата

• РИЛСКИ МЕТОХ "ПЧЕЛИНО" - "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Рилски метох "Пчелино" - поглед към манастирския чифлик "Пчелино"

  • Местност, отстояние и посока от населено място: на Рилският метох "Пчелино" се намира в Северозападна Рила, на десния бряг на река Рила (Рилска река), близо до манастирския чифлик "Пчелино". Отстои на около 15 км източно от град Рила и на около 3 км югозападно от Рилския манастир. Метох на Рилския манастир
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно през ХV в. Днес е изоставен
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: метох "Пчелино" представлява комплекс, състоящ се от черква "Успение Богородично", жилищни и стопански сгради. Черквата е построена през 1834 г., а е изографисана през 1834-1835 г. от Димитър Молеров. Паметник на културата

• САПАРЕВОБАНСКИ МАНАСТИР "СВ. СТЕФАН"

  

  Сапаревобански манастир "Свети Стефан" - общ изглед (2011 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Сапаревобанският манастир се намира в Северозападна Рила (на рида Джоганица) и на десния бряг на река Джерман. Отстои на около 3 км югоизточно от град Сапарева баня
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание манастирът е основан по време на Втората българска държава, а след турското нашествие е опожарен. През 1921 г. двама братя - монах и свещеник се заели със задачата да възстановят светата обител. Благодарение на техните усилия и с труда на местното население през 1923 г. манастирската черква е била осветена от Софийския митрополит Стефан. Понастоящем Сапаревобанският манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Непосредствено до манастира се намира аязменият параклис "Св. Стилиян Пафлагонийски" (възстановен през 2010 г.), чийто патрон (наричан от народа - "Св. Истилиян") е смятан за закрилник на децата ("Чедозастъпник"). На около 1 км южно от манастира, на десния бряг на река Джерман се намира построеният през 1985 г. параклис "Св. св. Петър и Павел"

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.