МАНАСТИРИТЕ В РОДОПИТЕ

  • БАТКУНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ"

    Баткунски манастир Св. св. Петър и Павел - манастирският храм; вдясно - лозницата

    Баткунски манастир "Св. св. Петър и Павел" - манастирският храм; вдясно - лозницата

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Баткунският манастир се намира в североизточното подножие на рида Каркария от Баташка планина на Западните Родопи. Отстои на около 1,5 км западно от квартал "Баткун" на село Паталеница и на около 12 км югозападно от град Пазарджик
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е в края на ХІ - началото на ХІІ в., а е разорен по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Баткунският манастир е възобновен през 1692 г., но през 1774 г. е унищожен до основи от кърджалиите. Възобновен е в началото на ХІХ в. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (12 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, облицована с бигор сграда и е построена през 1870 г. До западната й фасада е долепена красива камбанария. В манастира известно време е живял Станислав Доспевски, като нарисувал ценни икони и стенописи. През 1872 г. Баткунският манастир е бил посетен от Васил Левски. В манастирския двор расте една от най-старите лозници в България. В близост до манастира са останките от средновековния град Баткунион. Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
  • БАЧКОВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

    Бачковски манастир Успение Богородично - общ изглед

    Бачковски манастир "Успение Богородично" - общ изглед

    Бачковски манастир Успение Богородично - входът на манастира

    Бачковски манастир "Успение Богородично" - входът на манастира

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Бачковският манастир се намира на десния бряг на Чепеларска река (Чая), в дела Добростан от Западните Родопи. Разположен е в южния край на село Бачково и отстои на 10 км южно от град Асеновград. Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Св. Синод на Българската православна църква
    • Сателитна снимка от Wikimapia
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през 1083 г. от византийския военачалник от грузински произход Григорий Бакуриани - Велик доместик на Запада, а от 1206 г. влиза в пределите на българската държава. Щедро обдарен с имоти от цар Иван Александър, чийто ктиторски портрет е запазен върху стените на манастирската костница. Бачковският манастир не е бил разрушен от турците през ХV-ХVІ, както твърдят някои автори - в противен случай не биха достигнали до наши дни черквата "Св. Архангели" и Костницата. Може да се предполага, че по това време манастирът е останал с малочислено братство и западнал. През ХVІІ в. започнали възобновителни работи в манастира, като през 1604 г. била построена съборната манастирска черква "Успение Богородично". В годините на Възраждането Бачковският манастир се замогнал благодарение на многобройните дарения на поклонниците и най-вече на богатите си ктитори. През 1870 г. минал под управлението на гръцки духовници и едва през 1894 г. Българската Екзархия възстановила управлението си на манастира. Понастоящем Бачковският манастир е постоянно действащ и е вторият по големина в България
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирският комплекс се състои от два манастирски двора, отвсякъде обградени от внушителни жилищни и стопански сгради. Съборната черква "Успение Богородично" (22 х 12 м) е построена през 1604 г. и представлява трикорабна, едноапсидна, с притвор, купол и две певници псевдобазилика, в архитектурна цялост с долепената от запад еднокуполна черква "Св. Архангел Михаил" (ХІ-ХІІ в.). В по-малкия двор се намира черквата "Св. Николай" – еднокорабна, кръстокуполна сграда, построена през 1834 г., със стенописи от Захарий Зограф (1840 г.). Забележителна е старинната чудотворна икона на Св. Богородица Петричка от преди 1311 г. (тогава е покрита със сребърна ризница) - най-ценната реликва на Бачковската Света обител. Върху северната външна стена на манастирската трапезария, построена през 1601 г., се намира най-голямата панорамна стенописна композиция в България "Литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица", дело на Алекси Атанасов (1846 г.). На около 400 м източно от манастира се намира най-старата манастирска сграда – черквата-костницата (ХІ в.), която представлява двуетажна едноапсидна гробнична черква с притвор и ценни стенописи. На около 40 мин. от Бачковския манастир, в местността Клувията, се намират аязменият параклис "Покров Богородичен", черквата "Св. Архангел Михаил" с ценни стенописи, както и пещерата, където според легендата иконата "избягала", поради поставянето й от монасите в олтара, далеч от богомолците. Има достатъчно данни, за да се приеме, че след падането на България под турско робство в манастира е бил заточен Св. Патриарх Евтимий, където той й починал. В съборната черква на Бачковския манастир са погребани българският екзарх Стефан І (екзарх: 1945-1948 г.) и българският патриарх Кирил (патриарх: 1953-1971 г.). В обширния манастирски двор растат редки растителни видове – джинджифир, райска ябълка, магнолия, китайски бор, лаврово дърво. Към манастира има музей, в който се съхраняват забележителни художествени ценности, а в манастирската библиотека се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни книги. Бачковският манастир е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
  • БАЧКОВСКИ МЕТОХ "СВ. ГЕОРГИ" В АСЕНОВГРАД

    Бачковски метох Св. Георги в град Асеновград

    Бачковски метох "Св. Георги" в град Асеновград

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Бачковският метох се намира в най-южната част на град Асеновград, високо на левия бряг на Чепеларска река (Чая). Бачковският метох "Св. Георги" в град Асеновград е метох на Бачковския манастир
    • Историческо развитие и сегашно състояние: метохът е основан през ХІ век като страноприемница на Бачковския манастир. Опожарен е в края на ХVІІІ или в началото на ХІХ в., а е възобновен след чумната епидемия от 1812 г. През 1978 г. започва реставрация на Бачковския метох, която остава недовършена - в резултат жилищните сгради с годините рухват. Понастоящем метошката черква е възобновена и е постоянно действаща, а останалата част от метошкия комплекс е изоставена
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от жилищни и стопански сгради, оформящи четириъгълник, разделен на южен и северен двор. В източния край метоха се намира черквата "Св. Георги Метошки" – почти квадратна, трикорабна, едноапсидна псевдобазилика, изцяло стенописана. Черквата на Бачковския метох притежава ценен дърворезбован иконостас, а в южната й част се намира параклисът "Св. Екатерина". В съседство на черквата е разположена осемстенната метошка камбанария. Бачковският метох в Асеновград е обявен за паметник на културата
  • БЕЛАЩИНСКИ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ"

    Белащински манастир Св. Георги - манастирският храм

    Белащински манастир "Св. Георги" - манастирският храм

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Белащинският манастир се намира в северното подножие на дела Чернатица от Западните Родопи и отстои на около 1 км югоизточно от село Белащица. Белащинският манастир е най-близкият до град Пловдив манастир
    • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през ХІ в. (1020 г.) от византийския пълководец Никифор Ксифий, изиграл решаваща роля при пленяването на Самуиловите войници при село Ключ през 1014 г. През 1364 г. Белащинският манастир е опустошен от турските завоеватели, а е възобновен през ХVІІІ в. Опожарен е през 1878 г. от турците при изтеглянето им от Пловдив в края на Руско-турската освободителна война. След Освобождението манастирът е възобновен, но остава гръцки до 1906 г. Понастоящем е постоянно действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, параклис, жилищни и стопански сгради. Черквата, построена през 1838 г. представлява еднокорабна, едноапсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи култова сграда. Под открития притвор на храма се намира аязмото, а в двора може да се види красива каменна чешма, построена през 1831 г. Наблизо до манастира, в село Белащица, расте най-дебелото дърво в България – чинар с обиколка на ствола 13,7 метра, а до него се намират развалини от триетажна жилищно-отбранителна кула от турската епоха. Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
      • телефон: 03100 / 22-36
  • БЕЛОЧЕРКОВСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ"

    Белочерковски манастир Св. св. Петър и Павел - манастирският храм

    Белочерковски манастир "Св. св. Петър и Павел" - манастирският храм

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Белочерковският манастир се намира в летовище Бяла черква, в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи. Отстои на около 25 км югозападно от град Пловдив. Белочерковският манастир е построен на 1575 м н. в. и е най-високо разположеният манастир в България
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІ в. и първоначално е бил посветен на Св. св. Козма и Дамян. Според преданието Белочерковският манастир е имал свой скит - днешният Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян". Смята се, че след разрушаването му от турците по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. монасите намерили подслон в Кукленския манастир, където отнесли и манастирските ценности. Белочерковският манастир е възобновен през ХІХ в. (1883 г.), като му е дадено името "Св. св. Петър и Павел", за да се отличава от съседната Кукленска света обител. През зимата на 2002 г. жилищните сгради изгарят при стихиен пожар. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстовидна, без купол и с две певници. Построена е върху основите на старата черква, част от апсидата на която е запазена и до днес източно от днешния храм. Поради това, че новата черква е изградена изцяло от бял ломен камък, тя е дала името на околната местност – "Бяла черква". Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
      • GSM: 0886 / 44-25-80
  • ГЕЛСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

    Гелски манастир Св. Троица - манастирският храм

    Гелски манастир "Св. Троица" - манастирският храм

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Гелският манастир се намира в Западните Родопи - в село Гела
    • Историческо развитие и сегашно състояние: няма данни кога манастирът е бил основан, нито пък има сведения за неговата дейност в далечното минало. Смята се, че е бил опустошен при турското нашествие или в началото на робството. Възобновен е през 20-те години на ХХ в. (1926 г.) и понастоящем е периодично действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда
  • ГОЛЯМОБЕЛОВСКИ МАНАСТИР "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

    Голямобеловски манастир - развалините на Беловската базилика

    Голямобеловски манастир - развалините на Беловската базилика

    • Наричан още: Беловската базилика
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Голямобеловският манастир се намира в дела Алабак (известно време наричан "Божевец") от Западните Родопи, непосредствено под високия 821 метра връх Свети Спас (връх Спасовица). Отстои на около 1,5 км югоизточно от село Голямо Белово и на около 4 км югозападно от град Белово
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през VІ в. и е продължил да съществува по време на Първото и Второто българско царство. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Понастоящем е периодично действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: запазени са внушителни развалини от частично реставрирания манастирски храм (известен под името "Беловска базилика"), който представлява трикорабна и триапсидна базилика (28 х 17 м). Базиликата е без централен вход от запад и в нея се влиза от два странични входа - от север и от юг. До южната й фасада е била долепена триконхална кръщелня, от която са запазени основите. През 1999 г. в съседство с базиликата е построена малка еднокорабна и едноапсидна кръстовидна черква "Успение Богородично". Беловската базилика е обявена за паметник на културата
  • ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА"

    Горноводенски манастир Св. св. Кирик и Юлита - общ изглед (2001 г.)

    Горноводенски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - общ изглед (2001 г.)

    • Наричан още: манастир "Св. Кирик"
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Горноводенският манастир се намира в дела Чернатица от Западните Родопи. Отстои на 1 км южно от квартал "Горни Воден" на град Асеновград и на около 2 км югозападно от центъра на града
    • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан по време на Второто българско царство (най-вероятно през ХІV в.), като скит на построената през 1083 г. Бачковска света обител, на мястото на сегашното аязмо. Няма данни да е бил разрушен по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но вероятно е бил опожарен. Към края на ХVІІ в. манастирът е възобновен на днешното му място под името "Св. Параскева". По-късно е бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки. През 1906 г. е превзет от отряд жители на близкото село Лясково, но едва от 1930 г. отново официално е български. Манастирът сериозно пострадал при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение (1928 г.). През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за лица с душевни недъзи. В периода 1983-1987 г. манастирът се преизгражда и адаптира за светски нужди – превърнат е в творческа база на Съюза на българските архитекти. След демократичната промяна от 1989 г. манастирът "де факто" е превърнат в хотел. От 2008 г. се води съдебен спор за собствеността на манастира между Съюза на българските архитекти и Пловдивската митрополия
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради, обграждащи от всички страни просторния двор. Манастирската черква "Св. Параскева" е голяма, трикорабна, с две певници, еднокуполна и с притвор псевдобазилика и е построена през 1850 г. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите основно са дело на големия зограф Алекси Атанасов от град Негуш (днес в Република Гърция). Запазен е ценен иконостас, както и икони рисувани от Захарий Зограф. Източно и зад апсидата се намира манастирският кладенец. Манастирът е обявен за паметник на културата.

      На 300 м южно от основното манастирско ядро се намира аязмото с параклис "Св. св. Кирик и Юлита", в който са запазени ценни стенописи

    Горноводенски манастир - аязмо с параклис Св. св. Кирик и Юлита

    Горноводенски манастир - аязмо с параклис "Св. св. Кирик и Юлита"

    • Връзки:
      • телефон: 0331 / 6-52-92
      • телефон: 0331 / 6-79-19
      • телефон: 0331 / 6-47-22
  • ДЕБРЪЩЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. ФЛОР И ЛАВЪР"

    Дебръщенски манастир Св. св. Флор и Лавър (м. декември 1999 г.)

    Дебръщенски манастир "Св. св. Флор и Лавър" (м. декември 1999 г.)

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Дебръщенският манастир се намира в рида Каркария на Баташка планина от Западните Родопи, в съседство с туристическа хижа "Добра вода". Отстои на около 3,5 км югозападно от село Дебръщица
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а е възобновен в първата половина на ХХ в. (1908 г.) с построяването на параклис. В днешния си вид черквата на Дебръщенския манастир е от 1994 г.
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: състои се от еднокорабна, едноапсидна черква с квадратна камбанария над притвора й
  • КРИЧИМСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

    Кричимски манастир Рождество Богородично - общ изглед (2011 г.)

    Кричимски манастир "Рождество Богородично" - общ изглед (2011 г.)

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Кричимският манастир "Рождество Богородично" е разположен върху неголяма тераса на левия бряг на река Въча в рида Равногор на Баташка планина от Западните Родопи. По шосето от град Кричим за град Девин се намира на 5,5 км, вдясно по посока на движението
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно през ХV-ХVІ в., а по време на Априлското въстание (1876 г.) е опожарен. Възобновен е през първата половина на ХХ в. (1932 г.), а понастоящем е постоянно действащ. В миналото е бил посветен на Успението на Св. Богородица, но при възстановяването на монашеския живот в манастира е именуван "Рождество Богородично"
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от еднокорабна и едноапсидна черква, жилищни сгради и красива каменна чешма. В миналото манастирът е имал два метоха: в град Кричим и в село Козарско. В съседство с Кричимския манастир "Рождество Богородично" се намира Кричимският минерален извор. Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
      • GSM: 0898 / 61-56-06
  • КРЪСТОВОГОРСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

    Кръстовогорски манастир Св. Троица - входът на манастира

    Кръстовогорски манастир "Св. Троица" - входът на манастира

    Кръстовогорски манастир Св. Троица - общ изглед

    Кръстовогорски манастир "Св. Троица" - общ изглед

    Среднощна служба, водена от игумена на Кръстовогорския манастир Св. Троица - свещеноиконом Василий Аринински (2003 г.)

    Среднощна служба, водена от игумена на Кръстовогорския манастир "Св. Троица" - свещеноиконом Василий Аринински (2003 г.)

    • Популярен като: манастир "Кръстова гора"
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Кръстовогорският манастир (Кръстова гора) се намира в района на Кръстов връх (1413 м н. в.), в Преспанския дял от Западните Родопи. Отстои на около 3 км източно от село Борово и на 2 км югозападно от село Мостово
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а през първата половина на ХХ в. е възобновен и бързо придобива голяма известност. Понастоящем е постоянно действащ и заедно с Рилския манастир "Св. Иван Рилски", Бачковския манастир "Успение Богородично" и Троянския манастир "Успение Богородично" е най-прочутият и посещаван манастир в България
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви - "Св. Троица" (построена през 1958 г.) и "Покров Богородичен" (построена през 90-те години на ХХ в.), аязмо "Преображение Господне", множество параклиси и жилищни сгради. Според легендата, монасите заровили в околността част от Светия кръст, на който е бил разпънат Иисус Христос, за да не попадне в ръцете на турците. Оттогава се смята, че околността е свято място и тя става обект на поклонение. Цар Борис ІІІ подарил на манастира бронзов кръст, тежащ 33 кг, който бил поставен на височина сред манастирския комплекс. През 1994 г. кръстът бил откраднат, но не след дълго го намерили нарязан на три части и захвърлен в чувал с поставена бележка. От последната се разбирало, че крадците и близките им ги сполетели ред нещастия и те връщат кръста с молба за прошка. Трите части на кръста били заварени и днес той се пази в новата манастирска черква. На възвишението, на мястото на стария кръст е поставен нов от стомана, с тегло 99 килограма
    • Връзки:
  • КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН"

    Кукленски манастир Св. св. Козма и Дамян - общ изглед (2002 г.)

    Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян" - общ изглед (2002 г.)

    • Наричан още: манастир "Св. Врачове"
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Кукленският манастир се намира в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи. Отстои на около 2 км югозападно от град Куклен
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство на мястото на съществувалите на това място езически светилища. Според едно предание манастирът е бил скит на големия по онова време Белочерковски манастир "Св. св. Козма и Дамян". Предполага се, че не е пострадал при помохамеданчването на чепинските българи през 1657 г., но липсват данни от този период. В миналото манастирът е използван като лечебница за душевно болни, като при лечението е използвана водата от манастирското аязмо. Понастоящем е постоянно действащ

    Кукленски манастир Св. св. Козма и Дамян - аязмото

    Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян" - аязмото

    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви - "Св. св. Козма и Дамян" (неизвестно кога построена) и "Св. Благовещение" (построена през 50-те години на ХХ в.), голямо аязмо в близост, жилищни и стопански сгради. Черквата "Св. св. Козма и Дамян" (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки квадратни конхи. Има два притвора, като във външния е запазена веригата, с която са връзвали душевноболните. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попаднал в ръцете на гръцки монаси, които замазали българските стенописи и изографисали върху тях такива с гръцки надписи (при реставрацията на черквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя). През ХVІІ и ХVІІІ в. манастирът е важно книжовно средище и в него са творели книжовници, калиграфи и преписвачи, между които Кръстю Граматик - един от най-големите български калиграфи. В библиотеката на БАН се пази Кукленският псалтир–Песнивецът от 1337 г., намерен в Кукленския манастир. Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
      • GSM: 0884 / 84-79-73
  • КЪРДЖАЛИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ"

    • Наричан още: Кърджалийски манастир "Св. Йоан Предтеча"
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Кърджалийският манастир "Св. Йоан Кръстител" се намира в кв. "Веселчане" на град Кърджали
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІ в., по времето на Четвъртия кръстоносен поход през ХІІІ в. е разрушен частично, а в края на ХІV в. е разрушен окончателно от турските нашественици. Основите му са открити през 1962 г. при инцидентни археологически разкопки, а през 2000 г. е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: днес манастирът се състои от възобновената кръстокуполна черква. Останките от монашеския сектор са унищожени през 50-те години на ХХ в. при строителни дейности. Смята се, че в манастира се е помещавало седалището на епископията Ахридос (ХІ-ХІV в.), едно от доказателствата, за което е намереният през 1998 г. ценен златовезан епископски епатрихил. Обявен е за паметник на културата
    • Литературни източници и снимки:
  • ЛЪДЖАНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА"

    Лъджански манастир Св. св. Константин и Елена - общ изглед (2009 г.)

    Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена" - общ изглед (2009 г.)

    • Наричан още: Ивайловградски манастир "Св. св. Константин и Елена"
    • Местност, отстояние и посока от населено място: Лъджанският манастир се намира в Източните Родопи. Разположен е край квартал "Лъджа" на град Ивайловград и отстои на около 3 км югозападно от центъра на същия град
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІІІ в., а е възобновен през ХІХ в. (1846 г.). Понастоящем е периодично действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от трикорабна черква и жилищна сграда, оградени с висок каменен зид. Извън манастирския комплекс се намира старинна чешма от 1846 г. Манастирът е обявен за паметник на културата.

      Интересни забележителности в околностите на манастира са:

      • римската вила "Армира" (І-ІV в. след Христа) - музей, отворен за посещение
      • Атеренски мост - едногърб средновековен мост на река Армира
      • крепостта Лютица - най-запазената планинска средновековна крепост в България; стените й ограждат площ от 26 дка
  • МУЛДАВСКИ МАНАСТИР "СВ. ПЕТКА"

    Мулдавски манастир Св. Петка - общ изглед (2001 г.)

    Мулдавски манастир "Св. Петка" - общ изглед (2001 г.)

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Мулдавският манастир се намира в дела Добростан от Западните Родопи. Отстои на около 2,5 км югозападно от село Мулдава и на около 4 км югоизточно от град Асеновград
    • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство, а през турското робство на три пъти е разрушаван, а след това възстановяван. В началото на ХІХ в. манастирът за четвърти път е бил опожарен, а през 1836 г. - възстановен. Понастоящем е постоянно действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, аязмен параклис "Св. св. Козма и Дамян", жилищни и стопански сгради. Обособени са два двора – молитвено-поклоннически и стопански, отделени с висок зид. Черквата е голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, като в югозападния ъгъл на последния се извисява камбанария. През 1946 г. черквата се срутила, а през 1951 г. е възобновена. В оцелелия при срутването открит притвор са запазени ценни стенописи - изображенията на светите братя Кирил и Методий от двете страни на южния вход имат висока художествена стойност и важно историческо значение. Жилищните сгради са двуетажни и са внушителни на външен вид. До черквата се намира манастирският кладенец, който и до днес се използва за водоизточник. Манастирът е притежавал богата библиотека, за което свидетелстват достигналите до наши дни ръкописи и старопечатни книги. Мулдавският манастир е свързан с националноосвободителните борби на българския народ и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. Манастирът е обявен за паметник на културата
    • Връзки:
      • GSM: 0878 / 70-82-39
  • РАЙКОВСКИ МАНАСТИР "СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ"

    Райковски манастир Св. Атанасий Велики - общ изглед (2004 г.)

    Райковски манастир "Св. Атанасий Велики" - общ изглед (2004 г.)

    • Местност, отстояние и посока от населено място: Райковският манастир се намира в местността Варадил в Кайнадинския рид на Ардинския дял от Западните Родопи. Отстои на около 4 км от квартал "Райково" на град Смолян. Намира се вляво от пътя, водещ от квартал "Райково" на град Смолян за село Смилян, малко преди да се достигне село Чокманово
    • Историческо развитие и сегашно състояние: не е известно кога е основан Райковският манастир. След съновидение на една жена от село Райково (днес квартал на град Смолян) през 1879 г. в местността Варадил са били извършени любителски разкопки, при които са разкрити основите на храм и е намерен кръст. Благодарение на организаторските умения на хаджи Маргарит са събрани достатъчно парични дарения, с които е построена черква - осветена през 1882 г. След смъртта на хаджи Маргарит през 1893 г. гърците успяват да завземат управлението на манастира. През 1912 г., по време на Балканската война, в Райковския манастир се е помещавал щабът на 21-и пехотен Средногорски полк, командван от прославения полковник Владимир Серафимов. Понастоящем манастирът е периодично действащ
    • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради, оградени с висок зид. В град Смолян и околностите му благочестивото население е издигнало множество черкви и параклиси

Към Началото

Обратно към Заглавната страница