МАНАСТИРИТЕ В РОДОПИТЕ |
|
|
|
|
БАЧКОВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
Бачковски манастир "Успение Богородично" - общ изглед
Бачковски манастир "Успение Богородично" - входът на манастира
- Местност, отстояние и посока от населено място: Бачковският манастир се намира на десния бряг на Чепеларска река (Чая),
в дела Добростан от Западните Родопи. Разположен е в южния край на село Бачково и отстои на 10 км южно от град Асеновград.
Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Св. Синод на Българската православна църква
- Сателитна снимка от Wikimapia
- Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през 1083 г. от византийския военачалник от грузински произход Григорий Бакуриани
- Велик доместик на Запада, а от 1206 г. влиза в пределите на българската държава. Щедро обдарен с имоти от цар Иван Александър, чийто ктиторски портрет
е запазен върху стените на манастирската костница. Бачковският манастир не е бил разрушен от турците през ХV-ХVІ, както твърдят някои автори - в противен
случай не биха достигнали до наши дни черквата "Св. Архангели" и Костницата. Може да се предполага, че по това време манастирът е останал с малочислено
братство и западнал. През ХVІІ в. започнали възобновителни работи в манастира, като през 1604 г. била построена съборната манастирска
черква "Успение Богородично". В годините на Възраждането Бачковският манастир се замогнал благодарение на многобройните дарения на поклонниците и най-вече
на богатите си ктитори. През 1870 г. минал под управлението на гръцки духовници и едва през 1894 г. Българската Екзархия възстановила управлението си
на манастира. Понастоящем Бачковският манастир е постоянно действащ и е вторият по големина в България
- Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирският комплекс се състои от два манастирски двора, отвсякъде обградени от
внушителни жилищни и стопански сгради. Съборната черква "Успение Богородично" (22 х 12 м) е построена през 1604 г. и представлява трикорабна,
едноапсидна, с притвор, купол и две певници псевдобазилика, в архитектурна цялост с долепената от запад еднокуполна черква "Св. Архангел Михаил"
(ХІ-ХІІ в.). В по-малкия двор се намира черквата "Св. Николай" – еднокорабна, кръстокуполна сграда, построена през 1834 г., със стенописи от
Захарий Зограф (1840 г.). Забележителна е старинната чудотворна икона на Св. Богородица Петричка от преди 1311 г. (тогава е покрита със сребърна ризница)
- най-ценната реликва на Бачковската Света обител. Върху северната външна стена на манастирската трапезария, построена през 1601 г., се намира най-голямата
панорамна стенописна композиция в България "Литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица", дело на Алекси Атанасов (1846 г.).
На около 400 м източно от манастира се намира най-старата манастирска сграда – черквата-костницата (ХІ в.), която представлява двуетажна едноапсидна
гробнична черква с притвор и ценни стенописи. На около 40 мин. от Бачковския манастир, в местността Клувията, се намират аязменият параклис
"Покров Богородичен", черквата "Св. Архангел Михаил" с ценни стенописи, както и пещерата, където според легендата иконата "избягала", поради поставянето й
от монасите в олтара, далеч от богомолците. Има достатъчно данни, за да се приеме, че след падането на България под турско робство в манастира
е бил заточен Св. Патриарх Евтимий, където той й починал. В съборната черква на Бачковския манастир са погребани
българският екзарх Стефан І (екзарх: 1945-1948 г.) и българският патриарх Кирил (патриарх: 1953-1971 г.).
В обширния манастирски двор растат редки растителни видове – джинджифир, райска ябълка, магнолия, китайски бор, лаврово дърво. Към манастира има музей,
в който се съхраняват забележителни художествени ценности, а в манастирската библиотека се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни книги.
Бачковският манастир е обявен за паметник на културата
- Връзки:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА"
Горноводенски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - общ изглед (2001 г.)
Горноводенски манастир - аязмо с параклис "Св. св. Кирик и Юлита"
- Връзки:
- телефон: 0331 / 6-52-92
- телефон: 0331 / 6-79-19
- телефон: 0331 / 6-47-22
|
|
|
|
|
|
КРЪСТОВОГОРСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"
Кръстовогорски манастир "Св. Троица" - входът на манастира
Кръстовогорски манастир "Св. Троица" - общ изглед
Среднощна служба, водена от игумена на Кръстовогорския манастир "Св. Троица" - свещеноиконом Василий Аринински (2003 г.)
- Популярен като: манастир "Кръстова гора"
- Местност, отстояние и посока от населено място: Кръстовогорският манастир (Кръстова гора) се намира в района на Кръстов връх (1413 м н. в.),
в Преспанския дял от Западните Родопи. Отстои на около 3 км източно от село Борово и на 2 км югозападно от село Мостово
- Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а през първата половина на ХХ в. е възобновен и бързо придобива
голяма известност. Понастоящем е постоянно действащ и заедно с Рилския манастир "Св. Иван Рилски", Бачковския манастир "Успение Богородично" и
Троянския манастир "Успение Богородично" е най-прочутият и посещаван манастир в България
- Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви
- "Св. Троица" (построена през 1958 г.) и "Покров Богородичен" (построена през 90-те години на ХХ в.), аязмо "Преображение Господне",
множество параклиси и жилищни сгради. Според легендата, монасите заровили в околността част от Светия кръст, на който е бил разпънат Иисус Христос,
за да не попадне в ръцете на турците. Оттогава се смята, че околността е свято място и тя става обект на поклонение. Цар Борис ІІІ подарил на манастира
бронзов кръст, тежащ 33 кг, който бил поставен на височина сред манастирския комплекс. През 1994 г. кръстът бил откраднат, но не след дълго го намерили
нарязан на три части и захвърлен в чувал с поставена бележка. От последната се разбирало, че крадците и близките им ги сполетели ред нещастия и те
връщат кръста с молба за прошка. Трите части на кръста били заварени и днес той се пази в новата манастирска черква. На възвишението, на
мястото на стария кръст е поставен нов от стомана, с тегло 99 килограма
- Връзки:
|
|
КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН"
Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян" - общ изглед (2002 г.)
- Наричан още: манастир "Св. Врачове"
- Местност, отстояние и посока от населено място: Кукленският манастир се намира в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи.
Отстои на около 2 км югозападно от град Куклен
- Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Второто българско царство на мястото на съществувалите на това място
езически светилища. Според едно предание манастирът е бил скит на големия по онова време Белочерковски манастир "Св. св. Козма и Дамян".
Предполага се, че не е пострадал при помохамеданчването на чепинските българи през 1657 г., но липсват данни от този период.
В миналото манастирът е използван като лечебница за душевно болни, като при лечението е използвана водата от манастирското аязмо.
Понастоящем е постоянно действащ
Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян" - аязмото
- Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви -
"Св. св. Козма и Дамян" (неизвестно кога построена) и "Св. Благовещение" (построена през 50-те години на ХХ в.), голямо аязмо
в близост, жилищни и стопански сгради. Черквата "Св. св. Козма и Дамян" (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки
квадратни конхи. Има два притвора, като във външния е запазена веригата, с която са връзвали душевноболните. В края
на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попаднал в ръцете на гръцки монаси, които замазали българските стенописи и изографисали върху
тях такива с гръцки надписи (при реставрацията на черквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя). През ХVІІ и ХVІІІ в.
манастирът е важно книжовно средище и в него са творели книжовници, калиграфи и преписвачи, между които Кръстю Граматик - един от
най-големите български калиграфи. В библиотеката на БАН се пази Кукленският псалтир–Песнивецът от 1337 г., намерен в Кукленския манастир.
Манастирът е обявен за паметник на културата
- Връзки:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Към Началото |
|
Обратно към Заглавната страница |
|
Copyright © 2000-2013 by
Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2013 г. |