Наричан още: Устремски манастир "Св. Троица" и "Хайдушки манастир"
Местност, отстояние и посока от населено място: Вакъфският манастир се намира в планина Сакар. Отстои на около
3 км западно от село Устрем (до 1934 г.: село Вакъф)
Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан по времето на Второто българско
царство, а първите писмени сведения за него са в турски документи от ХV в. Възобновен е през втората половина на ХVІІІ в. През 1875 г. става гръцки, а
през 1898 г. е възстановен българският му характер. Устремският манастир е един от големите манастири в България и понастоящем е постоянно действащ
Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата е голяма трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка, построена през 1836 г., като в нея е вградена старата черква "Св.
св. Петър и Павел". Под черквата се намира костница, до която се слиза по каменни стълбички. По време на турското робство манастирът е бил
убежище на хайдути – Индже войвода, Кара Колю и др. През втората половина на ХVІІІ в. в околностите се е подвизавал Христо войвода с
дружината си, които с помощта на населението възобновили манастира. Оттук произлиза и едното от народните имена на манастира - "Хайдушки". По-късно
войводата Христо се замонашил и под името Хрисант първоначално заживял в близката пещера, известна като "Вехтата църква" ("Караколюва дупка"),
а след това станал игумен на манастира. Починал през 1813 г. и бил погребан в манастирския двор. Надгробната плоча на игумена Хрисант е запазена в притвора на
черквата. Манастирът е обявен за паметник на културата