• БАЛШЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ"

  

  Балшенски манастир "Св. Теодор Стратилат" - общ изглед (2011 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Балшенският манастир се намира върху открита височина, сред южните склонове на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на 1,2 км североизточно от село Балша
  • Историческо развитие и сегашно състояние: предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство. Манастирската черква е датирана от ХІV в., възобновена е през ХІХ в., а през периода 2000-2001 г. е основно реконструирана. Понастоящем Балшенският манастир е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда. Реконструираната черква е еднокорабна, едноапсидна култова постройка, с притвор и висока камбанария извисяваща се над него. В съседство се намира голямата двуетажна жилищна сграда

• БАТУЛИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Батулийски манастир "Св. Николай" - общ изглед; вляво - камбанарията

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Батулийският манастир се намира в Голема планина от Западна Стара планина, високо на десния бряг на Батулийска река. Отстои на 4 км източно от жп гара Реброво и на 1 км североизточно от село Батулия
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан по време на Второто българско царство. Възобновен е в началото на ХХ в., като през 1913 г. е била построена жилищната сграда. Има данни, че строителството на манастира е било подпомогнато от земеделския водач Александър Стамболийски. Понастоящем е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда, до западната фасада на която е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Върху скала в манастирския двор е поставен красив каменен оброчен кръст
  • Връзки:
    • телефон: 07164 / 21-22
    • GSM: 0889 / 72-76-89
    • GSM: 0898 / 76-93-38

• БИСТРЕЦКИ МАНАСТИР "СВ. ИВАН РИЛСКИ"

  

  Бистрецки манастир - храмът през 2003 г. (преди възстановяването)

  • Наричан още: манастир "Св. Иван Касинец" и манастир "Св. Йоан Пусти"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Бистрецкият манастир се намира в местност Касината, на травертинова площадка под величествен скален венец във Врачанска планина от Западна Стара планина. Отстои на 8 км северозападно от град Враца, в землището на квартал "Бистрец"
  • Историческо развитие и сегашно състояние: предполага се, че манастирът е основан по времето на Второто българско царство на мястото на тракийско светилище. Има сведения, че през ХVІ в. е възстановен под името "Св. Йоан Богослов", а по-късно е пострадал при кърджалийски надападения. Възобновен е през 20-те години на ХІХ в., но през периода 1894-1928 г. останал без монаси и затова околното население започнало да го нарича "Пусти". През 1928 г. е възобновен и преосветен, като му е дадено ново име – "Св. Иван Рилски". През последните десетилетия светата обител край град Враца беше изоставена и често ставаше обект на иманярски набези. През 2005 г. във Враца е учреден инициативен комитет за възстановяването на манастира, а две години по-късно започва неговата реставрация. На 7 септември 2008 г. възстановеният Бистрецки манастир е преосветен от Врачанския митрополит Калиник
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: до началото на възобновяването му през 2007 г. представляваше комплекс от разграбена от иманяри черква и полуразрушени жилищни сгради. Манастирската черква (11,50 х 7,50 м) е построена през ХVІ в. и по своята архитектура е еднокорабна, триапсидна, с купол върху висок цилиндричен барабан култова сграда. Северната и южната стени на храма са укрепени с по три контрафорса. До наши дни са достигнали следи от два слоя стенописи – от ХVІ в. и от 1867 г. – варварски поругани от иманяри. В основата на скалния венец се намира плитка пещера, по свода на която са запазени останки от стенописи от 1540 г., а от вътрешността й блика карстов извор. Високо в същия скален венец има втора пещера – "Постницата", която е трудно достъпна и в която според местна легенда е живял Св. Иван Рилски. През ХІХ в. в манастира е съществувала щампарница за гравюри върху мед. От манастирската тераса водата на карстовия извор образува красив травертинов водопад. Манастирът е обявен за паметник на културата

• БУХОВСКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

  

  Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Буховският манастир "Св. Архангел Михаил" е разположен сред южните склонове на планина Мургаш от Западна Стара планина. Отстои на около 3 км североизточно от град Бухово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: както повечето от манастирите в Софийско и този манастир води началото си от годините на Второто българско царство. Предполага се, че е пострадал при турското нашествие и в последствие е запустял. През ХVІ в. е бил възстановен, а при кърджалийско нападение - разрушен. В средата на ХІХ в. манастирът отново е бил възобновен. На 9 август 1886 г. (стар стил) детронираният български княз Александър Батенберг е откаран в Буховския манастир, където прекарва един ден и пренощува една нощ в килията, намираща се над скривалището на Васил Левски. Понастоящем Буховският манастир е периодично действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и с притвор култова сграда. Буховският манастир е обявен за паметник на културата

• БУХОВСКИ МАНАСТИР "СВ. МАРИЯ МАГДАЛИНА"

  

  Буховски манастир "Св. Мария Магдалина" - черквата от 1881 г.

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Буховският манастир "Св. Мария Магдалина" е разположен в южното подножие на Софийска планина, дял от Западна Стара планина. Отстои на 1,3 км северозападно от град Бухово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: светата обител води началото си още от първите векове на християнството - за това свидетелстват основите на огромната Буховска базилика. Преданието твърди, че манастирът е бил разрушен при турското нашествие и в продължение на столетия е останал в запустение. Възобновен е в годините след Освобождението, а през периода 2002-2003 г. сградите му са обновени. Понастоящем манастирът е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда. Днешната еднокорабна, едноапсидна, паянтова черква е построена през 1881 г. върху основите на трикорабната Буховска базилика (41 х 17 м), датирана към края на ІV-началото на V в. Манастирът е обявен за паметник на културата

• ВРАЧЕШКИ МАНАСТИР "СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ"

  

  Врачешки манастир "Св. 40 мъченици" - манастирският храм през 2008 г.

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Врачешкият манастир се намира на левия бряг на река Чешковица в планина Мургаш от Западна Стара планина, в подножието на връх Мургаш (1687 м н. в.). Отстои на около 4 км югозападно от село Врачеш
  • Историческо развитие и сегашно състояние: предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство и е прекратил съществуването си с турското нашествие. Възобновен е в края на ХІХ в. (1891 г.) след съновидение на местен овчар. Понастоящем манастирът е постоянно действащ - девически, като има сравнително голямо за българските условия сестринство
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирската черква е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с вътрешен и открит притвор, над който се издига камбанария. Старата малка черква, построена през 1891 г. от уста Вуно Марков е вградена в новата. В една от жилищните сграда се намира параклис, посветен на Св. Климент Охридски. В близост до манастира, високо на десния бряг на реката е манастирското аязмо. Над манастира се издига остър връх, на който са останките от крепостта Градище (Чешковград). Манастирът е обявен за паметник на културата

• ГАБРОВСКИ СОКОЛСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Габровски Соколски манастир - общ изглед с прочутата чешма

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Габровският Соколски манастир "Успение Богородично" се намира сред северните склонове на Шипченска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 9 км южно от град Габрово
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през първатата половина на ХІХ в. (1832 г.) от архимандрит Йосиф, наречен по-късно Йосиф Соколски. Манастирът е средище на националноосвободителната борба на българския народ срещу турските поробители:
    • на 31 юли 1856 г. (стар стил) в манастира се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието

    • на 1 май 1876 г. (стар стил), по време на Априлското въстание, в манастира е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов.

    Понастоящем Соколският манастир е постоянно действащ - девически

  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 г. Манастирската черква (13 х 8,30 м) е построена през 1834 г. и е изографисвана през 1862 г. и 1935 г. Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две певници и с открит притвор. През 1836 г. в манастира е открито килийно училище. В манастирския двор през 1865 г. е построена каменна чешма с осем чучура, за която се предполага, че е дело на майстор Колю Фичето. В музея на манастира са запазени ценни експонати. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 066 / 80-17-63
    • GSM: 0886 / 30-80-17

• ЕЛЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ"

  

  Еленски манастир "Св. Пророк Илия" (Еленската базилика)

  • Наричан още: Еленската базилика
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Еленският манастир (Еленската базилика) се намира на десния бряг на Еленска река, в южните склонове на Златишко-Тетевенска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 3 км западно от село Антон и на около 5 км североизточно от град Пирдоп
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е в края на V - края на VІ в., а е опустошен по време на турското робство. Първите археологически разкопки на Еленската базилика са проведени през 1913 г. под ръководството на академик Петър Мутафчиев. Понастоящем от базиликата са запазени внушителни развалини с височина до 8,50 м
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирският двор е ограден отвсякъде с каменни стени (дебели 1,60 м), като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули (7,30 х 5,90 м). Черквата - голяма трикорабна базилика (30,50 х 17,00 м) е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната й страна е долепен баптистерий (кръщелна). Според едно местно предание в Еленския манастир (Еленската базилика) е прекарал последните си дни Св. Патриарх Евтимий. Еленската базилика е обявена за паметник на културата

• ЕЛЕШНИШКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Елешнишки манастир "Успение Богородично" - общ изглед (2008 г.)

  • Наричан още: манастир "Пречиста Яковщица"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Елешнишкият манастир се намира в долината на река Яковщица, в планина Мургаш от Западна Стара планина. Отстои на 4 км североизточно от село Елешница (до 1991 г.: село Йорданкино)
  • Историческо развитие и сегашно състояние: предполага се, че както и повечето манастири по периферията на Софийското поле е основан по време на Второто българско царство. Споменаваната в литературата каменна плоча с надпис "1499 г.", съхранявана в манастира, вероятно е от по-късен период, като надписът е бил умишлено подправен. Манастирът е пострадал при кърджалийско нападение (1793 г.), а през 1820 г. е бил възстановен. Понастоящем е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (14,50 х 6,80 м) е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и с добавен по-късно към южната фасада открит притвор. Построена е през ХVІ в. и в нея са запазени ценни стенописи, най-ранните от които от ХVІ в., а най-късните – от 1864 г. През ХVІ-ХVІІ в. манастирът е бил важно книжовно средище, като от тогава до наши дни са достигнали Четвероевенгелие, Псалтир и др. книжовни паметници, съхранявани в Църковноисторическия и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия. Елешнишкият манастир е обявен за паметник на културата

• ЕМОНСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Емонски манастир "Св. Николай" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Емонският манастир се намира близо до нос Емине, високо над морския бряг, в най-източната част на Еминска планина от Източна Стара планина. Отстои на около 1 км източно от село Емона
  • Историческо развитие и сегашно състояние: историята на манастира е изучена от академик Петър Мутафчиев, който през 1925 г. издава капиталния си труд "Към историята на Месемврийските манастири". В него се споменава и за дарствената грамота, дадена на манастира от цар Иван Александър - от нея е видно, че манастирът е царски и ставропигиален. В края на ХVІІ-началото на ХVІІІ в. манастирът станал епархийски, подчинен на Месемврийския митрополит. През годините, вследствие на свлачищни процеси манастирските постройки пострадали, а освен това черквата била опожарена от кърджалии. Поради това старото място на манастира било изоставено и през 1890 г. доста по-навътре от брега построили днешната внушителна черква. Понастоящем манастирът е изоставен - предстои възстановяването му
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: запазена е построената през 1890 г. манастирска черква, която до края на 90-те години на ХХ в. е изоставена и разграбена. След 2000 г. възниква идеята черквата да бъде възобновена и на първо време, за да се спре достъпа на животни, е оградена. Възобновяването на храма обаче е предстоящо - през 2010 г. за целта са отпуснати 10 000 лева от държавната субсидия в областта на вероизповеданията. Междувременно инициативният комитет успява да възобнови из руините селския храм "Св. Димитър", който е осветен през 2005 г. Черквата на Емонския манастир е обявена за паметник на културата

• ЕТРОПОЛСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

  

  Етрополски манастир "Св. Троица" - дворът с величествения храм

  • Наричан още: манастир "Варовитец"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Етрополският манастир е построен върху обширна травертинова тераса в северното подножие на Черни връх (1070 м н. в.), в Златишко-Тетевенска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 2,5 км източно от град Етрополе
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според достигнали до нас предания манастирът вероятно е основан през ХІІ в. През ХVІ-ХVІІ в. Етрополският манастир се превръща в най-голямото книжовно средище в Северна България, в което е творила т. нар. Варовитецката книжовна школа. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Днешната черква (21 х 21 м) е трикорабна, петкуполна псевдобазилика и е построена през 1859 г. от майсторите Иованчо и Георги от град Брацигово. От северната и от южна страна на черковния наос са разположени два параклиса – "Св. Йоан Кръстител" и "Св. св. Козма и Дамян". Жилищните сгради са построени през 1833 г., а впоследствие са реставрирани и днес имат добър и здрав вид. Близо до манастира се намира аязмото, представляващо карстов извор - водата му, "скачайки" от травертиновата тераса образува красив водопад (висок около 20 м), наречен Варовитец. Манастирът е обявен за паметник на културата

• ЗЕЛИНСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

  

  Зелински манастир "Рождество Богородично" - черквата

  • Наричан още: Орханийски манастир "Рождество Богородично" и Ботевградски манастир "Рождество Богородично"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Зелинският манастир се намира в курортната местност Зелин. Отстои на около 2,5 км югоизточно от град Ботевград
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а е възобновен през първата половина на ХХ в. (1926 г.). Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и няколко малки жилищни сгради. Построената през 1926 г. черква е малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с притвор и малка камбанария над него
  • Връзки:
    • GSM: 0887 / 98-20-89

• ЗЛАТИШКИ МАНАСТИР "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

  

  Златишки манастир "Възнесение Господне" ("Св. Спас") - общ изглед; вдясно - черквата

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Златишкият манастир се намира край буен карстов извор в южното подножие на Златишко-Тетевенска планина от Средна Стара планина, в северните покрайнини на град Златица
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е на традиционно оброчно място ("Спасовото кладенче") през ХІХ в. Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищна сграда. Обявен е за паметник на културата

• ИСКРЕЦКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Искрецки манастир "Успение Богородично" - храмът и кръщелнята (вдясно) през 2009 г.

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Искрецкият манастир се намира на територията на известния Искрецки санаториум за белодробно болни, в подножието на планина Понор от Западна Стара планина. Отстои на около 2 км източно от село Искрец
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІІІ в., а в края на ХІV в. е разрушен от турските завоеватели. През ХVІІ в. е възобновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Понастоящем е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси. Основната й част е построена през ХVІІ в., а през 1846 г. от запад е пристроен притвор (10 х 7,40 м), по-широк и дълъг от наоса (8,70 х 5 м). Обновена е през 2000 г., когато около храма е изграден дренаж. Вътрешните стени на наоса са покрити с два пласта стенописи, а тези на притвора - с три, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата и до нея се намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) със зографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири. Манастирът е обявен за паметник на културата

• КАЗАНЛЪШКИ МАНАСТИР "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Казанлъшки манастир "Въведение Богородично" - общ изглед към черквата и жилищните сгради

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Казанлъшкият манастир "Въведение Богородично" се намира в град Казанлък
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през 1828 г. от една послушница в Калоферския манастир "Въведение Богородично" ("Метоха"), която е била родом от Казанлък. Преданието разказва, че тази послушница, на име Сусана Генчева сънувала сън, в който й се явила Св. Богородица, давайки й заръка да се върне в родния Казанлък и там да основе света обител. Първоначално Сусана и няколко други послушници живеели в къща, предоставена им от местен заможен гражданин. По-късно монахините успели да съберат волни пожертвования от Румъния и Русия и с тези средства било поставено началото на строежа на манастира. През 1857 г. четирима дебърски майстори-строители започнали строежа на черквата, чийто план бил изготвен от руски архитект. Иконостасът, както и голяма част от църковната утвар били дарение от Русия. Стенописите са дело на трима български зографи - поп Павел от село Шипка, Георги Данчов-Зографина от град Чирпан и Петко Илиев Ганин от град Казанлък. Осветена е през 1866 г. от търновския гръцки владика Атанасий. През 1872 г. в манастира е открито девическо училище. През месец юли 1877 г. турските войски навлезли в освободения Казанлък, а руските войски и българските опълченци отстъпили. Укрилите се в манастира 340 християни били безмилостно избити. При отстъплението си преди Коледа на 1877 г. турците запалили храма и само чудо го спасило от пълно унищожение - пожарът бил своевременно угасен, като единствено стенописите били опушени. На 22 декември 1877 г. руските войски освободили окончателно град Казанлък от турските поробители и в манастира била открита болница (лазарет) за ранени войници. В двора на манастира могат да се видят както гробове на починали от раните си офицери и войници, така и паметник указващ, че в манастира са били убити 340 невинни граждани, укрили се тук при навлизането на турските войски в града. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата представлява кръстокуполна постройка без нито една поддържаща колона и с две певници - по една от север и от юг. От западната й страна по-късно е била пристроена висока камбанария. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 0431 / 6-22-16

• КАЛОФЕРСКИ МАНАСТИР "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Калоферски манастир "Въведение Богородично" - жилищна сграда

  • Наричан още: "Метоха"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Калоферският манастир "Въведение Богородично" се намира в северозападната част на гр. Калофер, на ул. "Хайдушка" № 9
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през първата половина на ХVІІІ в. (1738 г.), възобновен е през 1862 г., а през 1877 г. е разграбен и опожарен от турците. След Освобождението е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ - девически
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Черквата е издигната през 1862 г., а днешните жилищни сгради са построени след Освобождението. Обявен е за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 03133 / 53-43

• КАЛОФЕРСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

  

  Калоферски манастир "Рождество Богородично" - общ изглед

  • Наричан неправилно: "Мъжкият манастир"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Калоферският манастир "Рождество Богородично" се намира на десния бряг на Бяла река, в Калоферска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 5 км северозападно от град Калофер
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през първата половина на ХVІІ в. (1640 г.). На два пъти е разрушаван от кърджалии (през 1799 г. и 1804 г.), след което възстановяван, вторият път - през 1819 г. През 1877 г. е разорен, а през 1881 г. – възобновен в днешния му вид. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Сегашният храм е построен през 1881 г. от Уста Генчо Кънев от град Трявна върху основите на старата черква. Недалеч от манастира, сред вековна букова гора е аязменият параклис "Св. Пантелеймон", построен през 1825 г. Високо над манастира, над сипея Белите брегове се намира скитът "Покров Богородичен", известен и с името Малкото манастирче. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • GSM: 0889 / 50-18-79

• КЛИСУРСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

  

  Клисурски манастир "Св. св. Кирил и Методий" - общ изглед

  • Наричан още: Врещицки манастир
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" се намира на десния бряг на река Врещица, под връх Тодорини кукли (1785 м н. в.) в северното подножие на планина Козница от Западна Стара планина. Отстои на около 4 км югоизточно от село Бързия (до 1950 г.: село Клисура). Клисурският манастир е признат за отделно населено място с Указ № 691 / 15.12.1922 г. и има статут на манастирско селище
  • Историческо развитие и сегашно състояние: не е известно кога точно е основан, но се предполага, че това е станало най-късно по време на Второто българско царство. Вероятно е бил разрушен при разгрома на Чипровското въстание (1688 г.), което според преданието е извършил някой си Юсуф паша от Берковица (различен от този, опожарил Чипровския манастир през 1806 г.). Възобновен е около 1867 г. от архимандрит Антим (Дамянов). Клисурският манастир е един от големите постоянно действащи манастири в България
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, параклис "Св. Николай" (възобновен през 1998 г.), жилищни и стопански сгради. Върху височина в средата на двора се намира внушителната манастирска черква, която е трикорабна, триапсидна и кръстокуполна, с един купол върху осемстенен барабан. Тя е с открит притвор, от двете страни на който са разположени високи камбанарии и е без стенописи. Иконостасът е дело на майстор Стойчо Фандъков, а иконите са рисувани от Никола Образописов. В близост до манастира се намира манастирското аязмо. Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 09523 / 23-77
    • GSM: 0886 / 56-06-12
    • GSM: 0886 / 56-06-13
    • Официален сайт на Клисурския манастир
    • Официална фейсбук-страница на Клисурския манастир

• КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ"

  

  Кремиковски манастир "Св. Георги" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Кремиковският манастир се намира в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на около 1,5 км североизточно от квартал "Кремиковци" на град София
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Втората българска държава, а при завладяването на страната от турците е разрушен. Възобновяван е в края на ХV в. (1497 г.), през ХVІІІ в. и през 1881 г., когато в него са настанени монахини, прокудени от останалия поробен от турците македонски край. След 9 септември 1944 г. монахините са изселени в Драгалевския манастир, поради използването на Кремиковския манастир за "важни държавни нужди". Понастоящем Кремиковския манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от две черкви: "Св. Георги" (възобновена през 1497 г.) и "Покров Богородичен" (построена през 1902 г.), жилищни и стопански сгради. Старата черква (15 х 5,50 м) е скромна еднокорабна, безкуполна сграда с притвор и изключително ценни стенописи, сред които са и образите на ктиторите - софийският първенец Радивой със семейството му и софийският митрополит Калевит. През ХVІІ-ХVІІІ в. Кремиковският манастир е важно средище на книжовна дейност. В манастира е намерено т. нар. Кремиковско четвероевангелие (от 1497 г.), което е забележително с калиграфското си изпълнение - за място на написването му "спорят" Кремиковския и Драгалевския манастири. Недалеч от Кремиковския манастир се намира лобното място на Ботевия четник Димитър Стефанов–Казака - втори знаменосец на Ботевата чета. Тук е издигнат паметник, около който е оформен малък парк, допреди 10-тина години поддържан от туристическо дружество "Алеко Константинов" - гр. София. По-далеч от манастира и навътре в планината се намира местност Светата вода. От Кремиковския манастир може да се направи излет до ловна хижа "Стрелец", отстояща на 1,15 ч (5,5 км) по коларски път. Кремиковският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 02 / 994-70-33

• КУРИЛСКИ МАНАСТИР "СВ. ИВАН РИЛСКИ"

  

  Курилски манастир "Св. Иван Рилски" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Курилският манастир се намира на територията на Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски" – град Нови Искър. Разположен е на десния бряг на река Искър, в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на 1 км североизточно от квартал "Курило" на град Нови Искър
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според местно предание манастирът е основан през ІХ-Х в. от Св. Иван Рилски. Това предание, имащо легендарен характер допълва, че светецът уж бил родом от село Курило, което тогава се казвало "Скрино"... Тъй като съвременната наука е локализирала родното място на Св. Иван Рилски - село Скрино близо до град Бобошево, то можем да допуснем, че Курилският манастир е бил основан както и повечето манастири по периферията на Софийското поле по време на Второто българско царство. Според друго предание (имащо своите исторически основания) сред развалините на разрушения от турските поробители Курилски манастир, през 1469 г. са пренощували мощите на Св. Иван Рилски по пътя им от Търново през Средец за Рилския манастир. Смята се, че в памет на това забележително събитие манастирът бил преименуван от Св. Йоан Кръстител на Св. Иван Рилски, име което той носи и до ден днешен. Смята се, че Курилският манастир е един от 15-те, които възобновил Св. Пимен Софийски (Св. Пимен Зографски) при възвръщането си от Св. Гора-Атон. Възобновяването станало през 1593 г., три години преди зографисването на стенописите в наоса на храма. През 1922 г. с решение на Светия Синод в Курилския манастир било създадено ставропигиално сестринство, носещо името "Бял кръст". В най-добрите години от периода на съществуването на Белия кръст в манастира се подвизавали около 40 монахини и послушници. По същото време тук е имало печатница, в която се е печатала християнска литература. Понастоящем е Курилският манастир е периодично действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Черквата (15 х 5,50 м) е еднокорабна и едноапсидна култова постройка с два притвора. Запазени са ценни стенописи в наоса (от 1596 г.), вероятно рисувани от Св. Пимен Софийски (Св. Пимен Зографски). Във вътрешния притвор стенописите са от 1830 г., а външният е изографисан през 1849 г. с доста примитивни изображения. Курилският манастир е обявен за паметник на културата

• ЛОПУШАНСКИ МАНАСТИР "СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ"

  

  Лопушански манастир "Св. Йоан Кръстител" - общ изглед (2004 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Лопушанският манастир се намира на левия бряг на река Дългоделска Огоста. Отстои на около 1 км югозападно от село Георги-Дамяново (до 1958 г.: село Лопушна)
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а в средата на ХІХ в. (1850 г.) е възобновен по инициатива на архимандрит Дионисий. През Възраждането в манастира е действало килийно училище. Лопушанският манастир е средище на националноосвободителните и църковните борби на българския народ. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, параклис-костница "Рождество Богородично" (построен през 1860 г.), жилищни и стопански сгради. Черквата (30 х 22 м) е трикорабна, триапсидна, с открит околовръстен аркаден притвор, с две певници и с два странични параклиса ("Св. св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. Построена е през 1861-1862 г. от майстор Лило от село Славине (днес село Славиня в СР Югославия) и е осветена през 1871 г. Не е зографисана. Притежава ценен иконостас, дело на майстор Стойчо Фандъков и икони от Станислав Доспевски и Никола Доспевски. В двора на манастира през 1856 г. е изградена белокаменна чешма с три чучура. Фасадата на черквата, манастирската порта и чешмата са украсени с интересни каменни изображения. Лопушанският манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 09551 / 388

• МЪГЛИЖКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Мъглижки манастир "Св. Николай" - общ изглед (2003 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Мъглижкият манастир се намира на десния бряг на Мъглижка река, сред южните склонове на Тревненска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 2 км северно от град Мъглиж
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Втората българска държава, като едно предание свързва началото му с дарение на българския цар Калоян. По време на турското робство Мъглижкият манастир е разрушен от поробителите. Възобновен е през първата половина на ХІХ в. (1834 г.), като през Възраждането в манастира е имало голяма библиотека и килийно училище. През 1835 г. тук е заточен Отец Сергий, един от водачите на Велчовата завера и бивш игумен на Плаковския манастир, който на следващата година умира от раните си. По време на Руско-турската освободителна война Мъглижкият манастир е опожарен. След Освобождението е възобновен, а новите жилищни сгради са построени във възрожденски стил след 9 септември 1944 г. (през 1954 и 1969 г.). Понастоящем Мъглижкият манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (23,50 х 11 м) е построена през 1834 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор. В жилищните сграда се намират два параклиса - "Св. св. Петър и Павел" и "Св. Архангел Михаил". Запазена е мраморна плоча с образа на Св. Николай от 1490 г. Мъглижкият манастир е обявен за паметник на култура
  • Връзки:
    • телефон: 04321 / 22-26

• МЪТНИШКИ МАНАСТИР "СВ. ИВАН РИЛСКИ"

  

  Мътнишки манастир "Св. Иван Рилски" - общ изглед (2003 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Мътнишкият манастир се намира край големия Мътнишкия карстов извор, в подножието на Врачанска планина от Западна Стара планина. Отстои на около 5 км западно от село Бели извор
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по време на Второто българско царство, а при падането на България под турско робство е бил разрушен. Възобновяван е през ХVІ в. и през ХІХ в., а понастоящем е изоставен
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква с висока квадратна камбанария над входа и жилищна сграда. През 2004 г. поруганата от иманяри черква е възстановена. В съседство с Мътнишкия манастир, на една стръмнина се намират останките от средновековна крепост. Манастирът е обявен за паметник на културата

• НОВОСЕЛСКИ МАНАСТИР "СВ. ТРОИЦА"

  

  Новоселски манастир "Св. Троица" - черквата

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Новоселският манастир се намира в центъра квартал "Ново село" на град Априлци
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през първата половина на ХІХ в. (около 1830 г.) като "семеен" манастир, а при разгрома на Априлското въстание е изгорен. Възобновен е след Освобождението. Понастоящем Новоселският манастир е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от еднокуполна черква (1890 г.), параклис "Св. Иван Рилски", жилищни и стопански сгради. В параклиса са положени костите на убитите по време на Априлското въстание монахини. Новоселският манастир е обявен за паметник на културата

• ОСЕНОВЛАШКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

  

  Осеновлашки манастир "Рождество Богородично" (манастир "Седемте престола") - общ изглед

  • Популярен като: манастир "Седемте престола"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Осеновлашкият манастир се намира на десния бряг на река Габровница, в планина Ржана от Западна Стара планина. Отстои на 6 км северозападно от село Осеновлаг
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по време на Второто българско царство,а според някои изследователи и по-рано. През 1737 г. е опожарен, а през 1770 г. - възобновен. Понастоящем е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Забележителен е със своята черква, която е с изключително оригинален план и представлява голяма кръстокуполна и с притвор сграда (18 х 10 м) със седем параклиса, всеки от които с отделен престол (олтар). Това архитектурно решение е дало името на манастира - "Седемте престола". Централният олтар е посветен на Рождество Богородично, а останалите шест - съответно на: Св. Седем братя Макавееви, Св. Стефан и Седемте първоизбрани дякони, Св. Седмочисленици, Св. св. Козма и Дамян, Св. Архангел Гавриил и Св. Благовещение. Седмопрестолната манастирска черква е построена през 1770 г. върху стари основи. В нея са запазени три изключително ценни полилея - дървеният полилей, наречен "Хорото" (от 1815 г.), както и два месингови полилея (от 1779 г. и 1804 г.). Интерес представляват иконостасните икони (от втората половина на ХVІІІ в.), както и стенописите от 1868 г. Запазено е манастирското клепало, на което имало инициали на пребивавалия в манастира през 1799 г. Св. Софроний Врачански. Голямата триетажна жилищна сграда е построена през 1877 г., а впоследствие е реставрирана. През Възраждането в манастира е действало килийно училище. Народният поет Иван Вазов, след посещението си в манастира, написва прочувствената балада "Клепалото бие". В двора на манастира е погребан писателят Светлозар Димитров, с псевдоним "Змей Горянин". Осеновлашкият манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • GSM: 0888 / 29-54-71

• ПОДГУМЕРСКИ МАНАСТИР "СВ. ДИМИТЪР"

  

  Подгумерски манастир "Св. Димитър" - общ изглед

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Подгумерският манастир се намира на територията на Дома за възрастни с умствена изостаналост - село Подгумер, в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на около 1,5 км североизточно от село Подгумер
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по време на Второто българско царство. Няма категорични данни да е пострадал при турското нашествие. През ХV в. е възобновен, като през втората половина на века са изографисани първите стенописи. Понастоящем е периодично действащ - без монаси. Трудно достъпен е, поради липсата на обособен вход
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (15 х 6 м) е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и открита галерия от запад и юг. Вероятно е построена по време на Второто българско царство, възобновена е през ХV в., а по-късно е достроявана. Край манастира се намира оброчище с "провиралка". Обявен е за паметник на културата

• ПРАВЕШКИ МАНАСТИР "СВ. ТЕОДОР ТИРОН"

  

  Правешки манастир "Св. Теодор Тирон" - общ изглед (2011 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Правешкият манастир се намира в северното подножие на Етрополска планина от Западна Стара планина. Отстои на около 3 км югоизточно от град Правец
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а е възобновен през втората половина на ХІХ в. (1866 г.). Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и две жилищни сгради. Черквата (16 х 7 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две певници и без купол. Вътрешността й е покрита със стенописи. Патронната икона на Св. Теодор Тирон се намира в най-дясната част на иконостаса. Над входа на храма е запазено интересно каменно изображение – двуглав орел със змии от двете му страни. Правешкият манастир е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • GSM: 0889 / 39-37-09

• СВОГЕНСКИ МАНАСТИР "СВ. ПЕТКА"

  

  Свогенски манастир "Св. Петка" - старата черква (2003 г.)

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Свогенският манастир се намира на левия бряг на река Искър, в прочутия й Искърски пролом. Разположен е в североизточния край на град Своге
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е вероятно по време на Второто българско царство, а през втората половина на ХІХ в. е възобновен. Понастоящем е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от старата манастирска черква "Св. Петка", новата трикорабна енорийска черква "Св. св. Петър и Павел" (1927 г.), както и от жилищни сгради. Старата черква (12 х 5 м) е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор и укрепена с контрафорси култова сграда. Построена е през ХVІ-ХVІІ в., а е възобновена през втората половина на ХІХ в. В черквата са запазени ценни икони и стенописи. През 1870 г. манастирът е посетен от Апостола на свободата - Васил Левски, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението "Блян в старата черква". Свогенският манастир е обявен за паметник на културата

• СЕСЛАВСКИ МАНАСТИР "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Сеславски манастир "Св. Николай" - черквата; отзад - останки от рудодобива

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Сеславският манастир е разположен сред южните склонове на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на около 2 км северно от квартал "Сеславци" на град София
  • Историческо развитие и сегашно състояние: вероятно е основан по времето на Второто българско царство, а при турското нашествие е бил разрушен. Възобновен е в края на ХVІ-началото на ХVІІ в. В периода след 9 септември 1944 г. на територията му функционира уранов рудник, вследствие на което достъпът до манастира е ограничен и той запада. Понастоящем Сеславският манастир е изоставен, но достъпът до него е свободен
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и рухнали жилищни сгради. Черквата (16 х 6,80 м) е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор култова сграда, изцяло изографисана с изключително ценни стенописи. Под жилищната сграда е запазено двуделно скривалище с дебели каменни стени, имало в миналото подземна връзка със съседната крепост Калето. Сеславският манастир е обявен за паметник на културата

• СОПОТСКИ МАНАСТИР "ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Сопотски манастир "Въведение Богородично" - китният двор

  • Наричан още: "Метоха"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Сопотският манастир "Въведение Богородично" ("Метоха") се намира в централната част на град Сопот
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според предание е основан в началото на ХІХ в. около построен през ХV в. параклис. След опожаряването на манастира през 1877 г. оцелели черквата, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.) и част от килиите. Оцеляла и старата лозница, която в наши дни е на възраст над 300 г. и се счита за една от най-старите в България. Сопотският манастир "Въведение Богородично" е възобновен след Освобождението и понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от построената през ХV в. еднокорабна, безапсидна и безкуполна манастирска черква (13 х 6 м), жилищни и стопански сгради. Запазено е скривалището на Васил Левски, в което той е бил укриван от своята леля - монахиня Христина. Укривателката на Апостола е зверски убита от турците през 1877 г. - гробът й се намира зад черквата. В манастира е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от прочутия роман на Иван Вазов - "Под игото". В съседство с манастира се намират построената през 1846 г. голяма трикорабна и триапсидна енорийска черква "Св. св. Петър и Павел" и Радиното училище. Сопотският манастир "Въведение Богородично" е обявен за паметник на културата

• СОПОТСКИ МАНАСТИР "ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ"

  

  Сопотски манастир "Възнесение Господне" ("Св. Спас") - входът

  • Наричан още: манастир "Св. Спас"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Сопотският манастир "Възнесение Господне" се намира в южното подножие на Троянска планина от Средна Стара планина. Отстои на 1,4 км северозападно от град Сопот
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според едно предание Сопотският манастир "Възнесение Господне" е наследник на прочутия Сушицки манастир, намирал се край град Карлово - по нареждане на турците, през ХV-ХVІ в. той е бил преместен край град Сопот. През 1877 г. Сопотският манастир е бил опожарен, а през 1879 г. - възобновен. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Възнесение Господне" е подстриган за монах Апостолът на свободата Васил Левски. Близо до манастира се намира Дядо-Стояновата воденица, в която се развиват събития от романа "Под игото" на Иван Вазов. Сопотският манастир "Възнесение Господне" е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 03134 / 84-00

• ТРОЯНСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Троянски манастир "Успение Богородично" - поклонническият двор

  

  Троянски манастир "Успение Богородично" - черквата

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Троянският манастир се намира на левия бряг на река Черни Осъм, в подножието на гористото възвишение Чукарка, част от Троянска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 6 км югоизточно от град Троян. До 1971 г. Троянският манастир е имал статут на отделно населено място, а след това е присъединен към село Орешак. Манастирът е ставропигиален - подчинен е директно на Светия Синод на Българската православна църква
  • Сателитна снимка от Wikimapia
  • Историческо развитие и сегашно състояние: има данни, че Троянският манастир е основан през втората половина на ХV в. от монаси, избягали от опожарения от турците Сливешки манастир (известен и като манастир "Ястреб"). Други сведения за историята на Троянския манастир можем да почерпим от т. нар. Манастирски летопис, въпреки че данните за основаването му имат легендарен характер. Според тях, манастирът е бил основан около 1600 г. от един монах и неговият ученик. Не след дълго в малкото манастирче, на път за Влашко, отседнал монах-таксидиот, носещ със себе си копие на чудотворната атонска икона "Св. Богородица-Троеручица". След като отпочинал, монахът поел по своя път, но на няколко пъти конят му се препъвал непосредствено до манастира. Това било знак за монаха, че иконата трябва да остане в малкото манастирче, както и станало. Случилото се чудо бързо се разчуло, в манастира дошли нови монаси и се оформило монашеско братство. Не след дълго, по време на игумена Калистрий православната светиня била опожарена и ограбена, а игуменът - убит. Значението на манастира нарастнало значително след обявяването му за ставропигиален през 1830 г. Възпитаници на Троянския манастир са видни йерарси на Българската православна църква - Пловдивски и Скопски митрополит Максим, Старозагорски митрополит Климент, Доростоло-Червенски митрополит Софроний, Русенски митрополит Неофит, Неврокопски митрополит Натанаил, На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф. Послушник в Троянския манастир е бил и сегашният Български патриарх и Софийски митрополит Максим, който е родом от съседното на манастира село Орешак. Троянският манастир е третият по големина в България, след Рилския манастир и Бачковския манастир. Понастоящем е постоянно действащ - с монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирът има и два скита (постници) – "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител", наричан още Зелениковски манастир. Основният манастирски комплекс се състои от 3 двора: северен – стопански, среден – за гости (поклоннически) и южен - молитвен, където е черквата. Триетажните жилищни сгради, покрити с тикли, са построени в периода 1835-1855 г., а впоследствие са възобновявани. Черквата (25 х 17 м) е трикорабна, едноапсидна, кръстокуполна, с две певници, с вътрешен и открит аркаден притвор и е построена през 1835 г. от майстор Константин от Пещера. Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите в манастирската черква са дело на бележития живописец Захарий Зограф и са изографисани в периода 1847-1848 г. Иконостасът е изработен в периода 1838-1839 г. от представители на Тревненската резбарска школа, а по-голямата част от иконите са дело на Димитър Зограф от Самоковската художествена школа. Манастирът е прочут с чудотворната си икона "Св. Богородица Троеручица", донесена според легенда от Света гора и благодарение на която е била основана обителта. През 1865 г. майстор Иван издигнал пететажна кула-камбанария, на втория етаж на която се намира параклисът "Св. св. Кирил и Методий". Последните три етажа на кулата са съборени през 1898 г., а са възстановени през 1986 г. благодарение на запазена гравюра на Феликс Каниц. Троянският манастир е бил голям книжовен център през втората половина на ХVІІІ в. - запазени са ценни книжовни паметници като Троянският дамаскин, Вторият троянски дамаскин и др. В манастира е имало щампарница. В началото на 1872 г. Васил Левски основава в манастира таен революционен комитет, начело с игумена архимандрит Макарий. В една от стаите на северното жилищно крило е подредена музейна експозиция със запазено скривалище. Манастирът е обявен за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 06952 / 28-66
    • GSM: 0899 / 63-52-53
    • Официален сайт на Троянския манастир

• ТРОЯНСКИ СКИТ "СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ"

  

  Троянски скит "Св. Йоан Кръстител" (Зелениковски манастир) - черквата

  • Популярен като: Зелениковски манастир "Св. Йоан Кръстител"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Скитът "Св. Йоан Кръстител" на Троянския манастир, популярен като Зелениковски манастир се намира в местността Зелениковец в Троянска планина от Средна Стара планина. Отстои на около 8 км югоизточно от Троянския манастир и на около 2 км югоизточно от местността Смесите
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през първата половина на ХІХ в. (1832 г.) от игумена на Троянския манастир Партений. Понастоящем е постоянно действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: разположеният сред изключително красива местност Зелениковски манастир представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни сгради (между които владишка резиденция) и стопански помещения. Сегашната черква е построена през 1914 г. на мястото на по-стара и представлява трикорабна, едноапсидна и еднокуполна псевдобазилика, с две певници, с открит притвор и камбанария над него. Най-старата запазена жилищна сграда е от 1872 г. В близост до Зелениковския манастир се намира Владишкото кладенче. Зелениковският манастир е обявен за паметник на културата

• ТРОЯНСКИ СКИТ "СВ. НИКОЛАЙ"

  

  Троянски скит "Св. Николай" - черквата

  • Наричан още: скит "Св. Никола"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Скитът "Св. Николай" на Троянския манастир е разположен сред западния склон на връх Иван дял (1046 м) от Троянска планина, част от Средна Стара планина. Отстои на около 1 км югоизточно от Троянския манастир
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през втората половина на ХVІІІ в. (1785 г.) от игумена на Троянския манастир Паисий, а е възобновен през 1812 г. Понастоящем е периодично действащ - без монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, жилищни сгради и аязмо. Черквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки - през периода 1950-1960 г. от архимандрит Йосиф Минков. През първата половина на ХІХ в. в скита се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. В манастирския двор се намира гробът на хайдут Велко от Шумен, починал тук от раните си през 1848 г. Скитът "Св. Николай" е обявен за паметник на културата

• ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

  

  Черепишки манастир "Успение Богородично" - общ изглед; вляво на заден план - река Искър

  • Местност, отстояние и посока от населено място: Черепишкият манастир се намира на десния бряг на река Искър, близо до жп спирка Черепиш. Отстои на около 2 км югозападно от село Лютиброд
  • Историческо развитие и сегашно състояние: въпреки, че до наши дни не е достигнала достоверна информация, предполага се, че е основан по време на Второто българско царство. В началото на ХVІІ в. е възобновен от Св. Пимен Зографски (Св. Пимен Софийски). Понастоящем е постоянно действащ - с монаси
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква (от началото на ХVІІ в.) и сгради, строени през ХІХ в. (Владишка къща, Методиево здание, Рашидова къща, Данаилова къща, Приемно здание, училище, гробничен парклис "Св. Йоан Кръстител" и параклис "Св. Пимен Зографски"). Черквата (18,50 х 7 м) е еднокорабна, с добавен през 1888 г. купол върху осемстенен барабан. През ХІХ в. съществувалият дотогава притвор бил обединен с наоса, а през 1939 г. били построени сегашният притвор, както и открит такъв. Черквата е изцяло зографисана на три пъти: през ХVІІ в., през втората половина на ХІХ в. и през 1941 г. Иконостасът е от ХІХ в. и е дело на майстори от Тревненската резбарска школа. През 1612 г. в манастира е обковано великолепното Черепишко четвероевангелие - първоначално то се е съхранявало в Националния исторически музей, а от 2010 г. е в Регионалния исторически музей - гр. Враца. През ХVІІ в. в манастира е създадено килийно училище. През размирните кърджалийски времена манастирът на два пъти дава убежище на епископ Софроний Врачански, в наши дни канонизиран за светец. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата. В съседство с манастира след 9 септември 1944 г. е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", възвърната след 10 ноември 1989 г. в София. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена. Край Черепишкия манастир се развиват събитията в известния разказ "Една българка" на народния поет Иван Вазов. Наблизо, във Врачанската планина, е историческата местност Рашов дол, където са разбити остатъците от Ботевата чета, начело с Георги Апостолов. През 1897 г. Алеко Константинов, след излет из тези места, написва известния си пътепис "Из Българска Швейцария"

• ЧИПРОВСКИ МАНАСТИР "СВ. ИВАН РИЛСКИ"

  

  Чипровски манастир "Св. Иван Рилски" - общ изглед (2004 г.)

  • Наричан още: Железнишки манастир "Св. Иван Рилски"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Чипровският манастир се намира на левия бряг на река Чипровска Огоста, в подножието на Язова планина от Западна Стара планина. Отстои на около 4 км североизточно от град Чипровци
  • Историческо развитие и сегашно състояние: според данни на католическия епископ Петър Богдан от 1640 г., Чипровският манастир е бил основан през Х в. Впоследствие многократно е разрушаван и възобновяван. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква, два параклиса, триетажна кула-камбанария в източния край на двора, жилищни и стопански сгради. Черквата (19,80 х 8,10 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две певници, без стенописи и с нисък купол върху висок осемстенен барабан. Предполага се, че е построена в края на ХVІІІ–началото на ХІХ в. Възобновена е през 1829 г. Параклисът "Св. Атанасий Велики" се намира в едно от жилищните крила и е построен през 1880 г. В приземния етаж на кулата се съхраняват костите на загинали във въстанията за национално освобождение, на втория има параклис, а на третия – камбанария. Манастирът е средище на националноосвободителните борби на българския народ през целия период на турското робство. Обявен е за паметник на културата

• ШИПЧЕНСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО"

  

  Шипченски манастир "Рождество Христово" - храм-паметникът

  • Наричан още: Храм-паметник "Рождество Христово"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Шипченският манастир се намира в южното подножие на Шипченска планина от Средна Стара планина. Разположен е в северната покрайнина на град Шипка
  • Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е основан през 1902 г. по инициатива на Граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева (майката на генерал Михаил Скобелев) и е построен с доброволно събрани средства от руския народ за увековечаване на паметта на загиналите за свободата на България. Строителството е започнало през 1885 г. на място, подарено от жителите на тогавашното село Шипка. Първоначално манастирът е руски, а през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. В продължение на десетилетия е част от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" (исторически и архитектурен резерват). По случай 125-тата годишнина от Освобождението на България от турско робство е реставриран от руската "Балтийска строителна компания", а на 3 март 2003 г. е посетен от президентите на Русия и България - Владимир Путин и Георги Първанов. На 27 декември 2004 г. е предоставен на Българската православна църква, като е възобновен монашеският му статут
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди, а до западната й фасада е долепена кула-камбанария (висока – 53,35 м) със 17 камбани, най-голямата от които тежи 11 643 кг. Построена е по проект на архитект А. Томишко, под ръководството на професор А. Померанцев в стила на Ярославската черковна архитектура от ХVІІ в. Кубетата са позлатени, като през периода 2002-2003 г. нарушеното покритие е възстановено - за препозлатяването на 600-те кв. м на кубетата е използвано 2,360 кг чисто злато – 23,75 карата. Стенописвана е на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. В подземната крипта в 17 каменни саркофага са положени тленни останки на загинали воини за свободата на България. По вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите по време на Руско-турската освободителна война офицери и опълченци и с общия брой на загиналите - 18 491 офицери, войници и опълченци. Обявен е за паметник на културата
  • Връзки:
    • телефон: 04324 / 20-47

• ШУМСКИ МАНАСТИР "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

  

  Шумски манастир "Св. Архангел Михаил" - общ изглед (2003 г.)

  • Наричан още: Лопушненски манастир "Св. Архангел Михаил"
  • Местност, отстояние и посока от населено място: Шумският манастир се намира в северното подножие на планина Чепън от Западна Стара планина. Отстои на около 1 км южно от село Шума
  • Историческо развитие и сегашно състояние: основан е неизвестно кога, а е възобновен през втората половина на ХІХ в. (1863 г.), като черквата му е издигната върху основите на стария храм. Понастоящем е постоянно действащ
  • Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс, състоящ се от малка, еднокорабна и едноапсидна черква, възобновена през 1863 г., жилищни и стопански сгради
  • Връзки:
    • телефон: 0729 / 39-04

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.