ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

"Обща триангуляция на България - Пазете тази постройка на вечни времена за доброто на Отечеството - Полковник-Главен Директор на Географическия Институт"

• Определение: Карта се нарича умалено условно изображение на земната повърхност или на части от нея, обикновено върху плоскост, при отчитане на земната кривина. Степента на умалението определя мащаба на картата

• Мащаб: Мащаб записан на карта във вида: М 1:100 000 или Мащаб 1:100 000 означава, че 1 сантиметър от картата отговаря на 100 000 см от местността, което е 1 000 м (= 1 км). В практиката, за удобство, се използва правилото: "махане на двете последни нули". По този начин без замисляне може да се определи на колко метра от местността е равен 1 см измерен на картата. След прилагане на това правило към посочения пример се вижда, че 1 см от картата е равен на 1 000 м (= 1 км) от местността

• Едромащабни и дребномащабни карти: Колкото една карта представя по-малка повърност, но с по-големи подробности на релефа и местните обекти, толкова тя е по-едромащабна. Обратно, колкото една карта представя по-голяма повърхност, но с по-малко подробности, толкова тя е по-дребномащабна. Например, при сравняването на карти с мащаби 1:100 000 и 1:25 000, може да се каже, че първата е по-дребномащабна от втората. Вярно ще е и твърдението, че втората карта е по-едромащабна от първата. Поради промените, които настъпват периодично с елементите на местностите, се налага периодичното осъвременяване на картите, известно като реамбулация

ВИДОВЕ КАРТИ

• Според мащаба си:
  • Географски и топографски
    • Географските карти изобразяват цялата земна повърност или големи участъци от нея - континенти, океани, морета, държави. Мащабът им е от 1:1 000 000 и по-дребен
    • Топографските карти изобразяват отделни участъци от земната повърхност, при изобразяване на възможно най-много подробности
  • Топографските карти биват::
    • Едромащабни - М 1:5 000 и 1:10 000
    • Средномащабни - М 1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000
    • Дребномащабни - мащаби по-дребни от 1:100 000

• Според предназачението си:
  • Държавни топографски карти - създават се в съответствие с изискванията на Закона за геодезията и картографията и се изработват за цялата територия на Република България, както и за района на българската база в Антарктика в мащабите, посочени по-горе
  • Военнотопографски карти - използват се за военни цели и на тях са изобразени почти всички подробности и данни, както и географската ширина и дължина
  • Стопанските топографски карти са също точни, но без някои подробности, както и без географска ширина и дължина. Стандартно се използват мащаби: 1:500 000, 1:200 000, 1:100 000, 1:50 000, 1:25 000, 1:10 000, 1:5 000
  • Туристическите карти са най-често срещаните - при тях също се нанасят подробности от релефа, местни обекти от значение за туриста (хижи, заслони), както и маркираните туристически пътища. Стремежът е да се издават възможно най-едромащабни туристически карти, като по света обикновено стандартните туристически карти са с мащаб 1:25 000. Нововъведенията, които българската държавна фирма "Картография" (в ликвидация от 2008 г.) се опитваше да наложи през последните години с издаването на карти с нестандартните мащаби 1:40 000 и 1:55 000 бяха в противоречие с установената практика, а освен това са неудобни за пресмятане на разстоянията
  • Картите, използвани при спортното ориентиране са също топографски, като се използват мащаби: 1:5 000, 1:10 000 и 1:15 000. На тези карти се нанасят изключително големи подробности, но почти без наименования на обектите
  • Тематични карти - отразяват една тема (обект, явление или отрасъл) или съчетание от теми
  • Релефни карти - представят местността с отчитане и изобразяване на релефа. Най-често се изработват от пластичен материал
  • Намалените изображения на местността, при които са показани всички обекти, предмети и съоръжения, без отчитане на земната кривина и при мащаби 1:2 500 и по-едри се наричат планове
  • Кроки е изображение на местността, с по-малка точност от тази на картите и плановете, извършено на място с подръчни средства или снето предварително от карта
  • Скицата е най-простото изобразяване на част от земната повърхност, при което се виждат само най-основни обекти и очертания на местността
  • Събраните в албум по определен признак карти се наричат атлас

ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА РЕЛЕФА

• Рядко се използват т.нар. релефни карти, при които релефът е изобразен умалено така, както изглежда реално в тримерното пространство. Такива карти, изработени най-вече от пластмаса, се използват главно за образователни цели и са неудобни за практическо приложение
• Изобразяването на релефа върху топографските карти се извършва с помощта на хоризонтали (изохипси), които представляват линии с еднаква надморска височина. При това се използва един прост принцип, а именно, че през земните неравности (издатини и вдлъбнатини) във височина и през определено разстояние мислено се прекарват успоредни хоризонтални равнини. При пресичането на равнините със земната повърхност се образуват криви затворени линии (хоризонтали, изохипси), които се проектират (нанасят) върху картата. Основният параметър, който при практическа работа с карта трябва да се знае, е разстоянието между два хоризонтала, известен като височина на сечението. Той е написан на всяка карта. Например, ако е написано, че сечението на релефа е през 50 м, това означава, че успоредните хоризонтални равнини са прекарани през 50 м

• Трудност при разчитането на релефа представляват места, за които от хоризонталите на картата не може да се прецени категорично дали земната неравност е издатина (напр. хълм) или вдлъбнатина (напр. понор). Поради тази причина на картите се използват разположени перпендикулярно спрямо хоризонталите малки щрихи, наречени бергщрихи. Свободните краища на бергщрихите са насочени винаги в посока на понижението на склона. По този начин лесно можем да различим връх (бергщрихите са насочени навън от затворения хоризонтал) от понор (бергщрихите са насочени навътре в затворения хорозонтал):

• По хоризонталите лесно можем да се ориентираме за характера на местността и особено за това дали имаме долина (дере) или било. Правилото е много просто: когато от връх "погледнем" към река или водоем и "върховете" на хоризонталите са насочени срещу нас - имаме долина (дере), а когато "върховете" на хоризонталите "бягат" от нас - имаме било. Обратно е правилото, когато гледаме срещу течението на река (или от водоем) към връх:

• Основните хоризонтали се изчертават с тънка кафява линия. При опасност важни подробности от релефа, оставащи между два основни хоризонтала, да останат неизчертани, се използват полухоризонтали. Те се прекарват на половината от височината на сечението и се означават с пунктирна линия. За улеснение на ползвателите, всеки пети хоризонтал се изчертава удебелен. На някои от удебелените хоризонтали се посочва височината (котата), като връхната част на тези цифри е насочена към повишението на склона:

Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.