Сутринта в 7,40 ч взехме микробуса за Ботевград и слязохме на магистралата над пътя за м. Складовете. Времето беше доста променливо, аха да завали. За наша радост само прекапа, колкото да навлажни въздуха. За около двадесет минути стигнахме м. Складовете, важен кръстопът. Оттук пътеките са три: лява през м. Стубела (най-дълга), средна (най-къса и стръмна) и дясна (класическа). Поехме по последната, за която казаха че е най-приятна. Така и се оказа - пътеката бе ясно очертана, но доста бегло маркирана, само с табелки. До хижата стигнахме за 2,00 ч (от магистралата) при не особено бързо ходене, но без почивки.

Всеобщо е мнението, че хижата е разположена на приказно място - на открито под вр. Рудината, с чудесен изглед към главното старопланинско било. Намира се в Етрополска планина и по-точно в северния й дял - Било планина. На стената на столовата хижарят е изрисувал профила на билото с всичките му върхове и известни местности. Хижата е поддържана, но няма ток и вода за пиене (последната се качва с помпи и се съхранява в резервоар). Наскоро хижарят е направил топлообменник, поставен в печката в столовата. Така вече ще има и топла вода. Хижарят няма мобифон, но може да се осъществи връзка по радиотелефона чрез 0723 / 59-86, сем. Проданови. Цените също са доста "народни" - от 1,50 до 2,50 лв. с карти. Изобщо приятно и спокойно място.

Понеже натам не бяхме ходили, хижарят ни начерта схема на маршрута. Имаше доста възлови места, явно билото не беше ясно очертано, както се оказа и впоследствие. От хижата първоначално се слиза на седл. Равно буче; тук минава границата на двата дяла на Етрополска планина. Вляво се отделя пътека за с. Бойковец, а за Звездец се продължава надясно, с изкачване към вр. Венеца. Малко преди да се стигне до разлатото му било, пътеката го траверсира и излиза на мочурливи поляни с чешма. Направиха ни впечатление многобройните гръмотевични попадения върху вековни буки. Явно местността е гръмотевична, което би могло да се дължи и на рудните залежи, на които е богата тази планина. Съвсем изненадващо ни настигнаха двама мъже, минаващи по същия маршрут. За наш късмет ги срещнахме точно на мястото, където аха-аха да се объркаме и поемем към Бойковец. С тях продължихме и скоро излязохме от горите в подножието на вр. Звездец. Тук е м. Въртележката, името на която говори за възможността за лесно объркване, особено в лошо време. Междувременно решихме да качим върха, а да не ходим до х. Чавдар. Върхът си заслужава усилията, като на него личат останките от старата турска крепост Йелдъзтабия (звездообразна крепост, откъдето и днешното име на върха). В една от книгите пише, че се виждат следи от т. нар. Аспарухов вал (от времето на хан Аспарух!), но ми се вижда пресилено като твърдение. Действително има останки, но те са вероятно от турските окопи от времето на Руско-турската освободителна война. От х. Рудината до вр. Звездец стигнахме за 3,00 ч, без почивки.

Слизането беше доста неприятно - без пътека по обраслия южен склон на върха. За около 0,40 ч излязохме на пътя, превалящ от Етрополе през Етрополския проход, при голяма чешма. Оттук, покрай хубава вила, слязохме в с. Стъргел. Е, изпуснахме за малко автобусчето за София, но какво са 4 км до Долно Камарци, след цял ден ходене?

София, 29.04.2002 г.