Интерес представлява близкият манастир "Покров Богородичен". Основан е през 30-те години на XX в. от три монахини и в началото е бил изключително беден. Монахините са обикаляли близките села и градове и са събирали помощи за манастира, като вещите после продавали. Такива монаси или монахини се наричат таксидиоти. При едно такова посещение в Самоков те срещнали цар Борис, който им дарил пари за закупуване на прозорци за черквата. Последната била успешно построена, а малко след 9-ти септември 1944 г. и скромната жилищна сграда. В този си вид манастирът просъществувал до началото на 90-те години, когато замонашилата се възрастна жена, получила сравнително голямо наследство. Парите от него не били достатъчни, но послужили като катализатор (един мой професионален термин:-)), за да се започне мащабно строителство. Основен участник е Софийската Света митрополия, както и други заможни люде. През 1995 година манастирът в общи линии бил построен, като част от постройките продължаваха да се довършват към датата на моето посещение. Манастирът, гледан откъм с. Ресилово има импозантен вид и наподобява крепост, като няма нищо общо с малките изоставени манастирчета, пръснати из югозападна България, за които е ставало дума и друг път. Формата му е Г-образна и отвсякъде е ограден с висок зид. Едното крило е за гости, а другото е монашеско. В последното е параклисът "Св. Дух", който не беше завършен. В крилото за гости, на първия етаж, са разположени трите помещения на трапезарията и за мой късмет някой беше дал курбан, така че между другото хапнах вкусна боб чорба. Имаше много народ от околните села, явно манастирът се беше превърнал в притегателен център за местното население. До манастира е аязмото (свещеният извор), което се среща в повечето от манастирските комплекси.

Покрай оградата потеглих към втория обект, който си бях набелязал – Овчаренския (Овчарския) водопад. Той е на около час от манастира, като първо се минава през с. Овчарци. В селото има голяма черква – "Св. Йоан Богослов", която за съжаление беше затворена. Водопадът не се вижда от селото, но може да се предположи мястото, където р. Горица, събираща водите си от склоновете на върховете Каменна мандра и Крива соспа, образува каскадата от седем водопада. Най-лесно достъпни са най-долните два водопада, като вторият отдолу нагоре е известен като Овчаренски водопад. Висок е 39 м, а при пълноводие е чудно красив. Най-долният водопад е ок. 10 м висок и допълва по-високия си събрат. Двата водопада образуват много величествен и впечатляващ  ансамбъл. Излишно е да споменавам колко пози изщраках и как чаках да се покаже из облаците Слънцето, за да станат хубави снимки.

В землището на с. Овчарци има няколко параклиса, но най-известен е "Успение Богородично", около който става ежегодни събори на 15 август. Сапаревобанци също имат едноименен параклис, който е на половин час от овчаренския, но съборите са отделни. Селяните са изключително любезни и начетени. Почти на всеки мой въпрос срещах съпричастието им. Липсваха и въпроси от рода "А, за к`во ти е черквата?" или "Вие да не сте иманяри?".

В Сапарева баня, освен прочутата кръстовидна средновековна черква "Св. Николай" в центъра на града, която е виждал всеки, има и градска черква "Св. 40 мъченици". От 6 май 2000 г. в града има нова атракция - близо до банята са пуснали Гейзера, пулсиращ извор, който през около 12 секунди изхвърля на десетина метра смес от гореща вода и пара с температура 102 ^оС.

В Сапарева баня е туристическата спалня "Верила", където може да се нощува. Последната се намира на 400 м от банята. Времето беше понапреднало, но успях да стигна до квартала на Сапарева баня - Гюргево, където също има стара черква – "Св. Георги", строена през 1840 г. През 1894 г. селото е "взело" името на черквата и е наречено Гюргево. Дотогава е носело странното име Мацакурово (няма правописна грешка).

София, 26.05.2000 г.