Времетраене: 3 дни

1 ден

Всичко започна на 2 май, в 8 сутринта, когато оставихме колата на паркинга на хижа "Бъндерица". Пробвахме да стигнем до хижа "Вихрен", но по пътя имаше преспи сняг и не ставаше за кола затова от хижа "Бъндерица" тръгнахме нагоре и естествено без проблем за 30 минути бяхме пред хижа "Вихрен". Там се видяхме с хижаря - страшен аматьор, който не може да ти даде никаква информация и явно човек, който е скаран с планината. Както и да е ние си продължихме по пътя, като се опитвахме да следваме някаква маркировка, но много безуспешно, защото имаше страшно много сняг. Тръгнахме по реката нагоре и срещнахме един скиор който ни показа в каква посока се намира "Бъндеришката порта". Казват, че тази порта е най-трудна за изкачване в целия Пирин, повярвайте така е, особено когато нямаш пътека, понеже е зарита с над един метър сняг. Единственият начин за изкачване е по десния склон, който представлява едно много стръмно място, но без сняг, което беше най-важното. Почнахме да го изкачваме като се държахме или за скалите или за клековете, които там са в изобилие, защото както може да се досетите ние не си носехме екипировка за скално катерене. След като го изкачихме донякъде започнахме да се придвижваме към портата, като пътят минаваше през няколко лавини. Мнооого тихичко минахме през тях и след още едно изкачване на няколко скали се озовахме пред самата порта, откъдето започва зимната маркировка. Това изкачване на портата ни отне три часа и половина. Не го препоръчваме на никой, защото наистина е много опасно и ако паднеш няма измъкване. Когато застанахме горе на портата бяхме най-щастливите хора; най-страшното беше минало.

Оттам започнахме да се спускаме надолу по маркировката, която е много хубава, зимна и се следи без проблем. Лошото е, че снегът е размекнат и докато слизаш надолу непрекъснато пропадаш в него до кръста. След това стръмно спускане снегът изчезва и започва един приятен преход от един час до Спано поле, където има заслон. След кратка почивка продължихме надолу към гората в посока Бански гроб. Има едно приятно спускане през гората, където няма сняг и маркировката е супер. После се пресича една река и започва един малък ужас. Влиза се в друга гора, но тя е само в клекове, всичко е в сняг и не се вижда "грам" маркировка. Някак си минахме през гората и излязохме на Бански гроб. Само дето бяхме изгубили маркировката, но се ориентирахме и за 10 мин я намерихме. Тръгнахме през следващата гора, в която нямаше проблем - всичко си беше маркирано и стигнахме до Данчов дол. Пресякохме реката и тръгнахме по черен коларски път, който за наше най-голямо учудване някой идиот е преградил с дървена порта. Както се досещате тази порта беше разбита и продължихме по пътя, но пък маркировката, която следихме изчезна, та се наложи да се свържем с един от местните спасители, който ни обясни че сме на прав път и трябва да продължим още един час. Наистина, след час излязохме пред хижа "Каменица", като общо преходът за деня стана 11 часа. В лятна обстановка го дават 7-8 часа, но когато има сняг е невъзможно да се вземе за толкова. За прехода може да се каже, че минава през много красиви места, има много вода - поне пет реки се пресичат, но го препоръчваме да се прави през август месец. По-рано там е пълно със сняг и е убийствено натоварване да се мине, да не говорим без зимна екипировка, както в нашия случай. Хижарят в хижа "Каменица" също е аматьор и не е ходил никъде другаде освен в гр. Сандански, но е свестен човек и се държи много любезно. Хижата е сравнително добра, ако въобще може да се каже подобно нещо за българска хижа.

2 ден

От хижа "Каменица" тръгнахме в 8 и половина и се насочихме към Кози превал. Пътеката е много хубава, минава в началото през гора, а после се излиза на открито и се върви покрай Козя река. Има леко изкачване, но не е проблем. Проблемът дойде, когато се изкачихме на самия превал и погледнахме надолу - стръмно спускане, като снега е до кръста и непрекъснато се пропада. След като слязохме до долу започнахме да изкачваме Мозговишка порта. В сравнение с Бъндеришката порта, тази е като разходка в парка - пак си има доста изкачване, но поне не е опасно. След като я изкачихме се отвори страхотна гледка в каньона пред нас. Спуснахме се в него и тръгнахме по реката към хижа "Демяница". Пътят върви право напред и няма как някой да се обърка, има лятна и зимна маркировка. Вървяхме около 2 часа, докато стигнахме гората и после ни трябваше още час и половина до хижата. Единственото неприятно е снегът, който е навсякъде в големи количества и ходенето е много затруднено. Самата хижа е ужасна - влажна и се носи отвратителна миризма, но за сметка на това хижарят е "номер едно", наясно е с всички околни маршрути. Вечерта се получи добър купон - легнахме късно, но станахме рано. Този маршрут е по-лек от предишния, но ни отне 9 часа. През лятото може да се вземе и за 6 часа. Много красиви места със страхотни гледки. Има само две стръмни изкачвания и две стръмни спускания. Не го препоръчваме преди месец август.

3ден

От хижа "Демяница" тръгнахме към 8 часа и доста бързо - за час и половина се спуснахме през гората надолу и стигнахме до една вододайна зона, а след нея започва един нисък каменен зид и след 50 метра се завива наляво, пресича се една горичка за 2 минути и се излиза на шосето което води до хижа "Вихрен". Тръгнахме по него нагоре и след 2 часа стигнахме оттам, откъдето тръгнахме - хижа "Бъндерица". Взехме си колата и се прибрахме в София.

Заключение:

Маршрутът е страхотен - има доста голямо натоварване и не е за неподготвени хора. За да бъде удоволствието пълно е добре да се направи през август. Този сняг е отвратителен и през цялото време си мокър. Това, което пропуснахме да вземем с нас е крем против изгаряне, защото горе слънцето е страшно силно. Трябва да се носи повече храна, защото в хижите няма нищо, освен чай и някаква блудкава супа. Въобще, нашите хижи са в окаяно състояние и е отвратително да се спи в тях. Мисля, че нямаме какво повече да кажем, освен че Пирин е велика планина и си струва да я обиколиш.

2001 г.

Васил и Емил