1 ден: с. Габарево - хижа "Соколна" (н)

Разстоянието се изминава нормално за 3,00 ч, въпреки че в пътеводителите пише 2,00. Маршрутът е много добре маркиран.

Ако остане време, а и ако е "Сезонът на водопадите" (април и май), може да се отскочи до водопада Скока, който е на по-малко от час разстояние. На нас обаче не ни остана време, но поне видяхме отвисоко къде е водопадът.

2 ден: хижа "Соколна" - вр. Тънастепе – Зли връх (преди: Мазалат) - вр. Пиргос - вр. Малък Кадемлия (лъч до вр. Голям Кадемлия) - седл. Чимколиба - Гърмяната гора - Смесите - хижа "Тъжа" (н)

Маршрутът е с много качвания и слизания, което е доста уморително, но пък красотата, която ни обгръща отвсякъде поддържа духа ни бодър. В участъка от хижата до вр. Тънастепе пътеката отначало е стръмна, след което наклонът намалява и се навлиза в стара букова гора. След гората пътеката преминава през почти алпийски участък. Минава се през разцепената скала Портата, скоро след което се излиза на високопланински пасища. Оттук лесно се изкачва вр. Тънастепе, който лесно се познава по изоставения дъждомер на заобленото му теме. Следва кратко слизане до седл. Киминчето, от която по Тънката рътлина се отделя пътеката за хижа "Мазалат". Пътеката първоначално слиза в дълбоката долина на р. Габровница, след което със серпентини се изкачва до хижата. Започваме стръмно изкачване към масива на Зли връх. До 1942 г. върхът се е наричал Мазалат, име дадено му от руски топографи по време на  Освободителната война. Произлиза от растението мазало, което расте в околността. Излизаме североизточно от върха и ако решим можем да си оставим раниците и за 10 минути да го изкачим. Следва стръмно спускане и след това същото толкова стръмно изкачване към вр. Пиргос (означава "кула"). И отново слизане и изкачване до вр. Малък Кадемлия. Ако имаме повече време, може да изкачим и вр. Голям Кадемлия, който до неотдавна беше забранен за посещение. От вр. Малък Кадемлия маркировката завива почти под прав ъгъл на север и слиза на седловината Чимколиба (някога е имало овчарска колиба, покрита с чимове), отделяща масива Триглав от Главното Старопланинско било и служеща за орографска връзка на вр. Малък Кадемлия с връх Росоватец. Нататък до хижа "Тъжа" пътят е ясен като "бял ден" – върви се в посока обратна на "Ком-Емине". Маршрутът е маркиран много добре с колци, които са малко нарядко, но опасност от изгубване няма. Като цяло се движим по неасфалтирания високопланински път от с. Тъжа за вр. Голям Кадемлия. На някои места преки пътеки "цепят" шосето, но ако се пропуснат - няма страшно. При местността Смесите (този топоним обикновено обозначава място, в което се сливат две реки) се продължава направо срещу течението на р. Тъжа, като до хижа "Тъжа" се стига за около 40 мин.

3 ден: хижа "Тъжа" – с. Тъжа

От хижа "Тъжа" слизаме до м. Смесите, откъдето поемаме по пътя надолу (вдясно). За около час се достига до величественото Кадемлийско пръскало с воден пад 72 м, а по надолу от двете ни страни се скачат други, по-малки пръскала.

Бабското пръскало, високо 52 м, също представлява интересен обект покрай пътя. Намира се на около 1,30 по надолу по пътя, като до него се стига по слабо очертана пътечка, отделяща се при железобетонен мост над потока му.

Минаваме покрай хижа "Русалка" и 10 мин по-надолу напускаме шосето и продължаваме по пряката пътека, отделяща се вдясно. По главната улица навлязохме в с. Тъжа и стигаме до центъра на селото. Трябва да се има предвид, че жп гара е извън селото и до нея има 20-30 мин пеша по шосе.

София, 24.07.2000 г.