ЕНИНА - МЪГЛИЖ - КАЗАНЛЪК
(ЕКСКУРЗИЯ НОЕМВРИ 2004 - 3 ДНИ)
Започвам да описвам този много приятен маршрут, преди да съм го забравил. Той приятно комбинира исторически туризъм с планински разходки и кулинарни развлечения. Изпълнението е семейно с две деца, с кола. Възрастта на децата предопределя и необходимостта от кола. Възможни са всякакви комбинации с велосипед и пеш.

 

Добре е да се започне от самия Казанлък с наблягане на историческия музей, гробницата и т.н. При по-голяма група може да се направи опит за осигуряване на водач от музея, който да осигури достъп до Крънската гробница и други 7-8 могили, които принципно са затворени. Ние, специално, посетихме музея на втория ден.

 

С. Енина -  първа нощувка, за да се тръгне навреме другия ден. Селото впечатлява с широки и чисти улици и спретнат площад с часовникова кула. Голямо струпване на магазини за хранителни стоки. Лесно ни ориентират към хотела – комплекс "Св. Георги". Тук го наричат "Базата". Без да правя реклама – мястото е много приятно, може би дори чудно през лятото. Хотел в стил възрожденска къща с двор, с малък басейн. Обслужването е на ниво. Стаята ни среща затоплена, в ресторанта ни обръщат особено внимание. Разбира се, ние сме единствените гости и може това да е причина, но на други места съм виждал как това не помага, а се превръща в "утежняващо вината обстоятелство". Тук дори късно вечер човек може да си поръча супа, която идва с кухненския асансьор. Цените са нормални.

 

І. Първи ден - Енина и гробниците.

Обиколка на самото село. То крие интересни забележителности, за които местните няма да ви кажат, защото за тях са незабележими. На първо място двете църкви. И двете са хубави, но старата е особено живописна. Старата ("Св. Петка", ако се не лъжа) е известна с това, че в нея е открит Енинският апостол от XI век. Изцяло е ремонтирана "с иждивението" на Д. Гущеров. Въобще църквите в този район са от най-добре поддържаните. Лека разходка към покрайнините на селото в търсене на не помня вече какво, ви води до рибарник с ресторант и кокетен малък хотел. Казва се "Пъстървата". Тел. 04326/20-18. Изглежда много добре. Семейство гърци вече са го "открили". По нататък алеята покрай реката влиза в гората. Оказва се че това е Енинското ждрело. Има ръждясала табелка, която казва какво и защо е защитено. Пътят свършва пред юзина от началото на миналия век. Същински музеен експонат, при това работещ. Някои казват, че е първата в България. Ако не - поне в региона. Малки пътечки водят в дълбочина на ждрелото. Децата стигат донякъде. Вече е горе-долу обед, така че-правете, каквото ви се прави. От северния край на селото има крепост, но не ми остана време да я посетя.

 

Гробниците

Хитовите археологически открития от това лято се намират лесно по пътя за Габрово. Първата е "Светицата" - предполагаема гробница на Терес. Тук беше открита златната маска. Отклонявате се при едноименното заведение край пътя вдясно и се ориентирате по отхапаната могила с долепено малко бунгало. Гробът в момента е захлупен и не се вижда нищо. Дано го опазят и експонират. Втората е "Голямата косматка"- гробница на Севт ІІІ. Наистина най-голямата могила в района. Тя е отляво на пътя. Отдясно се пада фабрика за зегерки "Детелина". Хубаво е, че тук има любезни гидове. Но си носете собствено фенерче! Още по-хубавото е, че могилата се охранява със СОТ. Какво ли би било, ако така се пазят и малкото все още неразграбени обекти.......................?

 

с. Шипка – логична спирка по пътя. Можете да си припомните ученическите екскурзии. Храм-паметникът е излъскан до блясък и много впечатляващ. Братушките са си го построили. Те си го и поддържат.

 

Столетов - за разлика от храм-паметника тук нищо не е поддържано или подновявано. Просто е строено масивно, за да издържи на бурите. Естествено и ние попаднахме в буря. За мен беше интересно да си припомня, че Шипченската епопея не е "чиста победа", а начало на дълга и мъчителна позиционна война.

 

Обратно в долината: Време е за връщане.

 

ІІ. Втори ден – Калета и Манастири

Пак закуска, пак пържени филийки. Добре е да загреете с разходка до Крънското кале. Ориентир е барата или по-скоро паметникът на "Дядото", най-вече пътят за Бузлуджа. Хората в Крън не са много сигурни кой е "Дядото". Предполагат, че е Хаджи Димитър. Точно над барата е и Калето. Самите скални образувания удивително напомнят зъбери. Има останки от сгради и щерни. С деца се изкачва за 20-25 минути. После има различни варианти – старият път за Бузлуджа, още едно кале и т.н. Ние избрахме да се запътим към Мъглиж. Малко преди Мъглиж, на разклона за Бургас, се виждат разринатите и изоставени отломки от още две могили. Те са интересни, защото гробниците им са под земята. Така разкрити, ще бъдат унищожени от стихиите и местното население. Явно не е имало злато.

 

Мъглиж

Не сме свикнали да го разглеждаме като атракция, но има какво да се види. По пътя за манастира се минава покрай църквата "Св. Димитър". Ремонтира се в момента, но и така си личи, че е хубава. Не пропускайте да влезете. Нагоре в гората се вие пътят към манастира. Един от по-старите в България. Много е уютен. Пред самия манастир има табела за защитен обект с изличено име. Това е интересна скала на върха на хълма. Който има време – да се качи.

 

Ние отново избрахме лесния маршрут – по третокласния път към с. Селце. Пътят е много живописен и води до още по-живописно място. На шестия километър, на самия път са основите на Горненския град (явно има и Долненски). Внушителни развалини и внушителна гледка към долината. Тази крепост засега води в моята класация за красиво разположение. Обратният път няма да ви е толкова интересен, ако не заложите някакво очакване. А то е очакването за добра храна. Най-доброто ще получите в хотел-ресторант "Златна Котва" до стената на язовир "Копринка". Мястото е изключително откъм меню и обслужване. Проверявано е неколкократно.

 

София, ноември 2004 г.

Юли (софийски маниак)

e-mail: pishlash@hotmail.com

 

Заб.: Информацията е към датата на публикуването на материала.

Към Началото
Обратно към Заглавната страница
Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Авторските права на пътеписите са на авторите им.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.