ВЛАХИНИ ЕЗЕРА - СЕЛО ВЛАХИ
(6,5 ЧАСА ПРИ САМАР 25-30 КГ)
Преход- края на август 2004

Малко предварителна информация. Тръгването всъщност беше от Добринище, финалът в Кресна. Но тъй като има много начини да се стигне до изключително красивите Влахини езера в подножието на Вихрен, започвам направо от езерата. Да се знае, че тук са ходили двама души (аз и кумът ми), което е добър и изпитан вариант.

Влахини езера-с. Влахи

Други имена на маршрута:

- "от изворите до устието на Влахина река"

- "от най-студената точка на Пирин до най-горещата"

- "голям шанс за изгубване, още по-голям - да вали и трещи, немалък - да загинете от жажда на финала"

Тръгването беше в 12.00, финалът в 18.30. Прави впечатление изключително точната преценка на времето от местните овчари, които го минават за 7 часа с муле.

Описвам този маршрут, защото информацията за него по карти и пътеводители е объркваща. Самият аз не успях да го уцеля миналата година, нищо че имам поне още три слизания до Кресна по различни пътища.

И така: от езерата се тръгва право надолу по течението на Влахината река. Много живописно е, особено естествените бойници и кули от тази страна на мраморното било, които разпалват въображението на маниака по крепостите. Скоро се излиза на римски път (в Пирин е пълно с такива), поддържан в момента от овчарите. Критичен момент е единствено пресичането на реката от десния на левия бряг на правилното място и уцелването на началото на пътя в клека. Следва слизане половин час по хлъзгави камъни, които са удобни за добитък, но не толкова за човек. Дори при малко намокряне, пързалката става опасна за живота. След половин час вдясно може да се гледа за извор с хубава вода. След още 15-ина минути се виждат кошарите, а Влахината река се скрива под камъните. Това е местността "Черната вода". Държи се десният бряг на реката и в един момент се "напипва" пътека със стара жълта маркировка. По нея се ходи лесно, но отново трябва да се внимава. На една от поляните има егрек и пътят се разклонява нагоре в гората и надолу към дерето. Гони се долният и се търси маркировката. В противен случай рискувате да се озовете прекалено високо и да правите екстремни спускания по задник, за да се върнете в правилния път. Ако сте уцелили - слизането до началото на горския път, отбелязан на картата, се превръща в разходка и се изпълнява за общо 2.5 часа.

Стъпвате на пътя, вървите около половин час и стигате до м. Пещерата, близо до водослива на Влахина и Синанишка река. Има солиден мост над реката. На това място можем да избираме - левият бряг на реката и 4 часа до Кресна или десният бряг - и Влахи. Левият път е само спускане, десният - не баш. Тръгвате по пътя към Загаза (десният) и след около 500-700 метра (не повече от 10 минути) гледате внимателно за почти незабележима пътека надолу и вляво. Хващате пътеката и след поредица от живописни изкачвания,  слизания и джапания през дерета се озовавате на поляните при вр. Баба – около 1300 м н. в. От отклонението до върха са 45 минути. По пътя може да срещнете група за конен туризъм, тръгнала от Влахи.

Оттук нататък се излиза от картата, която имам, така че: "слушайте внимателно, няма да повтарям!" Та така... поляните на върха са живописни (за кратко време вали порой). Долмените ми напомнят за тракийска крепост или светилище и изобщо прекрасно. Тук изглежда е най-доброто място да загубите пътеката във високата трева и да тръгнете по овчарска такава, но не го правете. Като обиколите отвсякъде долмените на върха, в един момент уцелвате пътя, който отново влиза в гората. Ние специално следвахме конските изпражнения и/или една вада. В краката ви се разбягват стотици гущери, а може би и уникалният вдлъбнаточел смок, който се среща само по тези места. Хванете ли правилно пътя, виждате в ниското постройки, градини и микроязовир. Слизате на равното и започвате да се чудите кой от десетте коларски пътища през сипеите да хванете. Истината е право пред вас, по течението на вадата, така че микроязовирът стои отдясно. Местен дядо ви претегля на око заедно с багажа и отсича - един час до селото. Не греши нито минута, но на вас този час ви се струва като два. Оттук до селото е безводно и е нещо като кулминация на извращението. Ето тук някъде самарите се късат и мазолите растат. Но на вас не ви е до това. Мечтаете за селото и да хванете работното време на хоремага, за да си купите бира.

Ще познаете, че сте стигнали по църквата и 800-годишния чинар. Иначе къщите са малко и пръснати. Това е родното място на Яне Сандански. Сядате да починете и едно куче ви маркира багажа. Нямате сила да го замерите, но "възклицанието" ви събужда заспалите баири. Хоремагът е в отпуск, но за щастие собственикът е откриваем. Пиете бира и се чудите къде да спите. Една къща се ремонтира в момента от белгийски доброволци за туристическа спалня, но вие предпочитате да слезете в цивилизацията на Кресна. Спасява ви Елена ... но за нея ще разберете лесно сами.

Кресна е известно на маниаците с хотел "Македония" за 6 лв. на човек и добрите кръчми. Преспивате и след прекрасно шкембе в соц-ресторанта при пазара отпътувате за София с рейса в 11,20. Вече мечтаете за догодина.

Ако някой разполага с повече информация за района  (особено крепости и други такива) ще се радвам да я сподели на e-mail: pishlash@hotmail.com

 

София, септември 2004 г.

Юли (софийски маниак)

 

Заб.: Информацията е към датата на публикуването на материала.

Към Началото
Обратно към Заглавната страница
Copyright © 2000-2013 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Авторските права на пътеписите са на авторите им.
Последна промяна: 01 януари 2013 г.