Оттук започна интересното – поехме първоначално към с. Искрец, но после се отклонихме вляво и качихме билото на Понор планина, минавайки покрай вр. Булина глава. Сняг имаше съвсем малко, няколко пръста, но вятърът беше отвратителен. Вдясно ни остана вр. Сърбеница, който все ми убягва и за който на повечето места пише че е най-високият на Понор планина – 1479 м. Нашият маршрут, обаче, бе вляво към заличеното от Списъка на населените места село (з. с.) Меча поляна, разположено в приказно-красива вътрешнопланинска котловина.

В околността има три интересни пещери - Елата над с. Зимевица, Душника - край с. Искрец и Меча дупка - над з. с. Меча поляна. От з. с. Меча поляна може да се отиде и до водопада Добравишка Скакля, откъдето да се слезе в с. Добравица (преди: Загъжене) и да се хване автобус за гр. Своге.

Ние обаче поехме в другата посока - към Искрецкия санаториум по коларски път, движещ се високо над левия бряг на реката, водеща началото си от карстовия извор над з. с. Меча поляна. Минахме покрай крайните къщи на с. Добърчин и скоро навлязохме в боровата гора на санаториума. Прочутият Искрецки санаториум за белодробно болни, построен още преди 9.9.1944 г., разполага с няколко големи сгради, но сега навсякъде цари запустение и разруха. Все пак санаториумът работи. Построен е на територията на Искрецкия манастир "Успение Богородично", който не е действащ. Манастирът е основан вероятно през ХІІІ век, но след завладяването на България от турците е разрушен. През ХVІІ в. е обновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда от ХVІІ век, като към нея е пристроен притвор, по-широк и дълъг от наоса. Стените са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата се намира шестоъгълна кръщелна с изографисани стени, единствена по рода си в българските манастири. Черквата е подпряна от двете си страни с контрафорси (подпорни стени) и при нашето посещение бе наскоро реставрирана, а пространството около нея почистено и дренирано. Край черквата има старинна чешма, а манастирските сгради са запустели.

Автобус за гр. Своге има в 17,10 ч, откъдето взехме влака за София.

София, 26.02.2001 г.