По мост пресичаме Курудере, отводняващо югоизточните склонове на връх Свищиплаз и по стълбичките се изкачваме при параклиса, построен от нашумелия напоследък депутат Цветелин Кънчев (Дон Цеци). Продължаваме по пътя срещу течението на реката и при първия каптаж поемаме по пътечката вдясно. Тя изкачва, на места доста стръмно, западните склонове на връх Калето и излиза в м. Солището при хубава чешма. Малко по-нагоре засичаме коларския път от Златица за хижа "Свищиплаз" (годен за високопроходими превозни средства!) и по него скоро стигаме до хижа "Извора", известна допреди няколко години с гостоприемния си хижар бай Иван (лека му пръст!). Сега тя е купена от Цветелин Кънчев и е частна собственост. Наблюдателното туристическо око няма как да пропусне скачащите пъстърви в малкото езерце пред вече бившата хижа… Продължаваме по пътя и зад всеки завой очакваме да се появи хижата, но разстоянието е доста по-голямо от окомерно определеното от м. Солището, предвид няколкото дерета, които пътят пресича.

Ето я и хижа "Свищиплаз" – една недостатъчно оценена от туристите хижа. А тя предлага доста добри условия, в сравнение с други хижи. Има постоянно ток и топла вода, а в стаите са поставени маслени радиатори. Столовата е просторна и се отоплява с камина. Хижата вече не е към туристическото дружество, а се стопанисва от Община Златица. Нощувката с карти и 3 лв., без карти – 4 лв., за пенсионери и деца до 14 г. – 2 лв. Това е чудесен пример за хижите на БТС, които осигуряват отстъпка за туристи с карти от по само 50 ст., а някои изобщо не признават карти…От Златица до хижа "Свищиплаз" се стига за около 3-3,30 ч умерен ход.

Настанихме се, обядвахме и след кратък размисъл решихме да покорим красавеца вр. Свищиплаз, към когото се открива чудесна гледка от хижата. Преди две години минавах по билото към нос Емине, но къде ти желание тогава да катериш "излишни" върхове. От хижата продължихме първоначално по продължението на коларския път, по който дойдохме до хижата, а при останките от сградите на геоложката бригада поехме по широка пътека, която неусетно и плавно ни изведе на билото. Тук подкосихме отляво североизточния съсед на Свищиплаз и излязохме в подножието на последния. Оттук, след кратко, но доста стръмно изкачване неусетно възкачихме високия 1888 м над морето вр. Свищиплаз. Странното му име предизвиква винаги въпроси от посещаващите го за първи път. И е малко трудно за тълкуване. Няма спор, че името е съставно: "плазове" са следите сняг рано на пролет, оставащи по улеите на върха, а "свищи" идва от свистене. Оттук топонимът "Свищиплаз" може да се "преведе" като "връх, където вятърът свисти в улеите, спускащи се от темето му". Е, сигурно има и други тълкувания. Както и различен правопис: "Свищиплас", "Свищи плаз"; а под една снимка в хижа "Паскал" видяхме дори "Свищи пласт"?!?. Гледката, която се открива от върха е очарователна – съвсем близо под нас е седловината Кашана (най-високата точка на Златишки проход), зад него някъде скътана в южния склон е хижа "Мургана", а зад нея извисява снага вр. Етрополска Баба с антена на темето му. Етрополе е "скрито" зад Черни връх (Етрополския), но за сметка на това погледът ни се спира на първенеца на големия по площ Лакавишки рид от Предбалкана с първенеца си вр. Острома. Съвсем близо, на север, се вижда част от с. Ямна, а още по на север е прочутата тракийска крепост Чертиград. Главното било на изток се извисява над 2000 метра първо при вр. Косица (2001 м), е след него следват Паскал (2029 м) и Картала (2033 м). Вляво от Картала, сред хубава гора, се белее хижа "Момина поляна". Южно от Главното било е "нашата" хижа, а долу към полето по-добре да не гледаме – там извисяват снага не стройни върхове, а високите комини на Медодобивния комбинат, най-високият от които е 300 м (най-висок на Балканите). Отзад в полите на Средна гора са хвостохранилищата (язовири пълни с отпадъци, най-вече съдържащи тежки метали) на миннообогатителните комбинати. Вижда се откритият рудник Медет (до Панагюрските колонии) и връх Братия с антена на него. На самия вр. Свищиплаз има освен триангулачен знак и гранитна плоча с името и височината му. Това ме изненада много приятно - колко пъти сме се чудили кой връх кой е, предвид на "секретните" числа върху триангулачните знаци…

Вторият ден продължихме леката ни двудневна екскурзия, в посока хижа "Паскал". Маршрутът общо взето траверсира билото и е маркиран с боя и колове. Първоначално се тръгва обратно към Златица, но при ведомствената хижа "Горска среща" се отклоняваме вляво и скоро излизаме при горната граница на горския пояс. Пътеката върви точно по линията му, след което преминава през няколко дерета и достига хижа "Паскал". Хижата е също в много добро състояние, но е по-близо до медодобивния комбинат и гледката се разкрасява от големия комин, стигащ почти до нивото й… Впечатлява хубавата чешма, строена през 1933 г. от дружеството в Пирдоп, бълваща студена вода от двата си чучура. Скоро са издълбали езерце, което смятат да зарибят с пъстърва.

 Оттук слизането към Пирдоп е досадно, като в голямата си част ландшафтът наподобява лунен пейзаж. До жп гара Пирдоп се слиза за 1,30-2,00 часа. Гарата е известна с повече от 70-годишните си (посадени през 1930 г.) Мамонтови дървета (на латински "Секвоя Гигантея", Sequoiadendron giganteum Lindl., остаряло - Wellingtonia gigantea), най-високите дървета на Земята, погрешно наричани Секвои. Тук нашата приятна екскурзия завърши и се прибрахме в София.

София, 03.07.2000 г.