В селото срещнахме момче и момиче (от Карлово и Асеновград, ако не бъркам), но те предпочетоха да минат по класическия маршрут. След малко се появиха и хората на Стоян, но те щяха да се возят донякъде с въпросната УАЗ-ка. Следвайки указанията на дядото, поехме от центъра право нагоре, за да засечем стария военен път, като минахме покрай скромно паметниче на загинали руски войници. Скоро излязохме на пътя и с бодра крачка поехме към величествения водопад, за който дядото и butterflai ни бяха казали впечатляващи неща. От военния път, направен явно с много усилия, се разкриваше впечатляваща панорама на запад и към долината на реката. Някъде по средата по пътя към водопада срещнахме тайфичка подрастващи представители на Малцинството, които на един по-стръмен участък се пускаха с малки дървени колички на лагери. С навлизането навътре в долината гледките станаха още по-красиви - по височините покрай пътя се виждаха самотни борове, "накацнали" по скалите. Неусетно пристигнахме при първия мост, където трябваше да оставим раниците и да отскочим до водопада. Между безлистните клони на дърветата се забелязваше малка част от падащата струя, но нищо не подсказваше за величието, което се разкри пред очите ни едва когато се озовахме пред водопада. От моста първоначално тръгнахме по левия бряг, но скоро се усетихме, прехвърлихме реката, и засякохме зашумената пътечка. Тя ни изведе пред скален венец, откъдето водопадът се разкриваше изцяло. Съвсем дискретно пътечката ни отведе при скална ниша, от която по наклонена скала излязохме до водопада на 2/3 от височината му. Поради пълноводието пръскалото се бе превърнало в истински водопад, водата на който скачаше от 52 метра височина, разбивайки се в неголям, но дълбок, еворзионен котел.

Полюбувахме се за кратко на този красив природен феномен, защото ни чакаше още път из непозната местност. Близо до моста асфалтът свърши и нагоре пътят премина в почвен, а по-нагоре се появиха и снежни преспи. По някое време падна мъгла, заваля и дъжд, но без проблеми излязохме на билото, минавайки покрай две малки овчарски колиби. Мястото беше някъде между връхната точка на Троянския проход и вр. Козя стена, при т. нар. Бальова планина.

Оттук към хижа "Козя стена" продължихме по ГСпБ (Главното Старопланинско било) по познатия на повечето маршрут, като траверсирахме от юг връх Козя стена. Приятно ни изненадаха красивите снежнобели кокичета покрай пътеката:-).

В хижа "Козя стена" пристигнахме уморени, мокри, но предоволни от успешно изминатия нов за нас маршрут, "черешката на тортата", на който беше строгото и величествено Сувачарско пръскало. В хижата ни очакваше многолюдна група любители на планината, озовали се на поканата за клубна сбирка. С големи усилия намерихме места за настаняване в препълнената хижа и след тържествената част и вечеря, сладко заспахме.

На сутринта се бе изяснило и ни очакваха величествени гледки към ширналите се вериги на Балкана.

С "butterflai" поехме по пътеката за хижа "Хайдушка песен", без да подозираме какви премеждия ни очакват при подсичането на връх Кучето. Предният ден групите без проблем са минавали по покритата с омекнал сняг пътека. Но през нощта, вследствие на значителното захлаждане, снегът се беше фирновал и правенето на всяка стъпка изискваше голям труд, още повече, че нямахме нито котки, нито пикели. С много усилия и пот преодоляхме фирнования участък и излязохме на безснежната част от пътеката. Оттук без проблем слязохме до хижа "Хайдушка песен".

След кратка почивка и задължителният чай продължихме към известното с откритите си минерални басейни село Чифлик.

Оттук с автобус пристигнахме в град Троян, където по случайност се срещнахме с друга част от многолюдната група от хижа "Козя стена", поела също като нас в северна посока.

П.С. Благодаря на "todorovt" и "пешеходен" за отличната организация, топлите чай и супа, с които ни посрещнаха, както и за всичко останало.

София, 29 април 2004 г.