За какво иде реч. Някой, при това скоро, е хвърлил доста пари в този район. Не знам по каква програма и с каква цел, но е факт. Въпросите, които веднага си зададох, са два: Каква част от парите е отишла където трябва и Колко ефективно ще е влагането на тия пари. По пътя преди селото и нагоре от него, където ние се настанихме, имаше обособени 7-8 такива местенца - с кошчета, с оградки, със скари и дори с маси и столове от дърво. Дотук добре. Но колко още е можело да се направи, няма да разберем. Моята мнителност ми казва, че доста пари са се загубили по нечии джобове. И другият момент - как ще се поддържат тия неща и колко ще издържат? Времето ще покаже.

Да се върна на същината. Наместихме колите удобно, опънахме палатките, касата с бира си намери мястото в един вир (колкото и слабо да течеше реката, все пак имаше вода, достатъчна за нашата цел, пък дори и да се понакиснем на другия ден...), жените почнаха да правят салатата, мъжете се заехме с огъня и скарата... Абе като по учебник. Е, малко компанията ми не пиеше друго, освен бира, та се наложи сам да си правя компания с шишето ракия, ама това да ми е дерта... Важното е, че нещата си дойдоха на мястото. В общи линии вечерта мина стандартно, с газовия фенер над главите ни... Изключая постоянното желание на синът ми да се качва и слиза непрекъснато по навеса до мястото, пригодено за нощувка, ама то си е част от играта. Много хора можеше да дежурим покрай него, така че в общи линии се редувахме...

И тук идва времето на моето изтезание. Всички си легнаха по палатките, а моя милост нали е по нестандартните идеи, си легна под навеса. По точно казано - на тавана на навеса. Ами какво да ви разправям - че студът не беше проблем, ясно - чувалът си вършеше работата. Но това, че едното ми рамо опираше в гредата от едната страна, а другото - в другата, не ми създаваше никакъв комфорт. А основното носещо дърво на покрива бе толкова ниско, че всеки опит за обръщане бе съпроводен с безкрайни и сложни маневри. Е, ако ви кажа, че цяла нощ не мигнах, сигурно ще ми повярвате. А не посмях да се преместя в палатката, защото се страхувах да не разруша покоя в лагера. Моят син не обича много-много да го разбутват нощем. Навън беше паднала порядъчно количество роса и нямах желание сутринта да си изцеждам чувала. Както и да е - преживях нощта....

И дойде ден втори - събота. Оказа се, че в Търново температурата през този ден била над 41 градуса. Това ако не е шестица от тотото.... Не, че при нас беше много хладно, но мисля, че 35 градуса температурата не е минавала. Пък и реката беше до нас. Като стане жега на някого - хоп, във вира. И така мина денят - в тихи игри, както се казва. Карти, обяд, събиране на дърва за огън, карти - стана пет часа. Айде огъня наново, айде пък скарата... абе идилия.

По интересно беше за мен друго - явно районът е придобил подобаваща известност, защото потокът от коли цяла сутрин не спря. И явно всички се целеха в нашето място - а то наистина се оказа най-атрактивно. Така се получи, че в събота и неделя нямаше свободно място край реката. Посещаемост голяма.

Върхът беше, когато към обяд в цялото си великолепие на кон и придружен от една каракачанка се появи един пич. Ама като изрисуван в рекламна брошура - целият с кожени дрехи, с бяла риза, гъзарски ботуши... какво да ви разправям. Нашите жени се зазяпаха, сякаш не са виждали мъж. Оказа се кметът на Мийковци. И какво ни сервира - събирали такса по 50 ст. на нощ на палатка. Символично и нищо лошо - построеното трябва да се поддържа. За седем човека това правеше четири лева - нищо работа. НО! Идва голямото НО! (Пък и бях на петата бира). На моя коментар, че няма нищо лошо в това, но не е зле да сложат по една табела на всяко място за бивакуване, както и на центъра на селото, за да са информирани хората, той смънка, че решението било взето скоро, още не се били организирали и т.н. Дори обеща, че ще дойде следобед с кочана с фактурите и ще ни издаде документ. Е, не дойде. Така си и заминаха четирите лева. Не че ни сбъркаха, но откъде да знам аз, че ще отидат за поддръжка на изграденото, а не в неговия джоб? Вярно, може да е сериозен човекът и наистина да влага парите по предназначение. Ама аз как да съм сигурен??? В общи линии ме ядоса. Не, че ми развали фатално настроението де....

И това е. Втората нощ си спах в палатката. И се наспах. На сутринта - събиране на багажа, обиране на боклука (наш и чужд) и по колите. В 12.00 отпътувахме. Общо взето една приятна почивка. Добър начин за разпускане и безкрайно евтин. Зарекли сме се да зачестим с тия посещения на района. Макар че, кой знае... Често си оставаме само със заканите.

Това е от мен. Май доста се поувлякох - нямах такова намерение. Пък май и скучничко стана - без емоции, без приключения, без натоварвания... Ами така е: АВТОПЛАНИНАРИЗЪМ - тоя термин взе да ми става все по-любим. Можеше поне до "Чумерна" да се качим в събота, ама мързел.... Как беше: "...и първо беше сланината!" Това е! Поздрави от нашия край и ако имате път насам - отскочете до Еленския Балкан - има си добрите страни.

Велико Търново, 01.09.2003 г.