ПРОЧУТИ ПЛАНИНСКИ КРЕПОСТИ
 

Направен е бегъл преглед на по-важните крепости, разположени в българските планини и представляващи интерес за туриста.

Крепостите са групирани по планините, в които се намират. Имената на повечето крепости не са оригиналните, а са дадени от историци или от местното население.

БЕЛАСИЦА

  • Самуиловата крепост

    Самуиловата крепост

    Намира се на десния бряг на река Струмешница, в полите на планината Беласица. Тук през 1014 г. се е разигралаедна от най-големите трагедии в историята на българската държава. При битка в околностите на крепостта византийскиятимператор Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябвало да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. През 1982 г. с голям митинг-събор е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост". Село Ключ се намира на 16 км запад-югозападно от град Петрич, а от селото крепостта е на още 5 км по асфалтиран път.

ВИСКЯР

  • Крепостта Петлюка

    Връх Пеключки камък

    Връх Пеключки камък

    Местността Петлюка с връх Пеключки камък

    Местността Петлюка с връх Пеключки камък

    Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода, разкрита до 8 м дълбочина. Разказват, че в началото на века "предприемчив" човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която уж извозил в четири каруци. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.

    Изходен пункт за крепостта Петлюка е село Гургулят, намиращо се на 8 км югозападно от град Сливница. От града до селото се достига с автобус, а оттук се върви в източна посока, като за около 30 минути се стига до крепостта.

ВИТОША

  • Крепостта Батил (Бояна)

    Тази средновековна българска крепост се намира на връх Момина скала (1087 м), на левия бряг на Боянска река. Крепостта се споменава често от византийски летописци. Най-вероятно тук е било седалището на севастократор Калоян, ктиторът на прочутата със своите стенописи Боянска черква и управител на Средецка област. В района на крепостта не са правени археологични разкопки. Следите от крепостта са незначителни.

    Останките от крепостта се намират отляво на пътеката от кв. "Бояна" на град София за м. Копитото и от квартала до тях се стига за около 50 минути.

  • Кладнишката крепост

    Разположена е в покрайнините на село Кладница, Пернишко, сред югозападните склонове на Витоша. Крепостта най-вероятно е била построена през V-VІ век, за което свидетелстват намерените останки (керамичен материал и хоросан).

    Мястото на крепостта е изключително добре избрано стратегически. От една страна, хълмът на който се намира крепостта е ограден от три страни с много стръмни склонове и само от север тесен провлак я свързва с околния терен. От друга страна, крепостта се намира на място, от което има много добра зрителна връзка с околните крепости от Голо бърдо - това е било важно при сигнализацията между тях. Добре се вижда и хълмът "Св. Петка" над село Владимир в Радомирското поле, където също има значителни останки от крепост.

    Кладнишката крепост е била доста голяма - заемала е площ от около 10 000 кв. м. Останките са тревясали, но личат стени високи до 0,70 м. Очевидец на строежа на изоставената сега почивна станция на хълма разказва, че са разчистени основи на трикорабна култова сграда. На 100-тина метра от останките е действащият Кладнишки манастир.

    Изходен пункт за крепостта се явява село Кладница, отстоящо на 11 км югоизточно от град Перник. Селото е свързано с редовна автобусна линия с град Перник и с маршрутни линии с град Перник и град София. От селото до крепостта се достига за около 20-тина минути.

ГОЛО БЪРДО

  • Крепостта Перник

    Въпреки че е на десния бряг на река Струма, Пернишката крепост поради важността си и поради връзките си с няколкото съседни планински крепости е естествено да се разглежда при крепостите в планината Голо бърдо.

    Смята се, че е построена след присъединяването на София и земите около нея към България през 809 г. от хан Крум. Мястото е било заселено от траките, като на хълма е имало селище. Площта, на която е разположена крепостта е значителна, около 50 декара, а крепостната стена има дължина 790 метра. Най-вероятно след преминаването на кръстоносците от ІІІ-тия кръстоносен поход крепостта е запустяла и повече не е била използвана.

    Сега останките са реставрирани и консервирани, като крепостната стена е надзидана на места на значителна височина.

    Крепостта Перник се намира на хълм, разположен на десния бряг на река Струма, там където международният път и жп линия напускат Перник в посока град Радомир. До крепостта може да се отиде пеша от жп гара и автогарата на град Перник.

  • Голямо, Малко и Ранчово градище

    Крепостта Перник не били имала силата да се противопостави така ефективно на чуждите завоеватели, ако не е съществувала мрежата от помощни крепости, скътани в непристъпните тогава дебри на планината Голо бърдо.

    Крепостта Ранчово градище е била връзката на Пернишката крепост с крепостите из Голо бърдо и е охранявала левия бряг на река Струма.

    Голямо Градище е била най-голямата крепост в Голо бърдо. Имала е формата на елипса с размери 150 на 100 метра.

    Малко Градище е отделена от Голямо Градище от дълбок дол. Тя е било по-малка, но с двата си реда стени и землени валове е подпомагала системата от крепости.

    И трите крепости се намират в околностите на хижа "Славей", до която се стига за около 1,30 ч от жп гара Перник. От Перник до хижата води 4-километрово шосе.

ЗЕМЕНСКА ПЛАНИНА

  • Крепостта Землънград

    Крепостта Землънград

    Крепостта Землънград

    Крепостта се намира на десния бряг на река Струма в живописния й Земенски пролом. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат на голяма височина над нивото на реката. Археологическите проучвания показват, че средновековната крепост е построена през ХІІІ век, но първите строежи са още от ІV век. Останките от крепости из целия пролом водят до заключението, че крепостта е не е била изолирана, а е представлявала част от охранителна система покрай път, свързващ Пауталия (Велбъжд) с областта Мраката (сега Радомирско).

    Развалините от Землънград се намират почти по средата на Земенския пролом, между град Земен (Пернишка област) и село Раждавица (Кюстендилска област). Най-удобният изходен пункт обаче се явява жп спирка Полска Скакавица на линията София - Радомир - Кюстендил - Гюешево.

ОСОГОВСКА ПЛАНИНА

  • Крепостта Хисарлъка

    Крепостта Хисарлъка

    Крепостта Хисарлъка

    Хълмът Хисарлъка е североизточна издънка на Осоговската планина, извисяваща се над съвременния град Кюстендил. На него римляните са построили Акропола (градската крепост) на древна Пауталия. Крепостта е строена през ІІІ-V век и е обхващала цялата площ на Хисарлъка. Представлявала е неправилен многоъгълник с дължина 230 и широчина 125 метра. При по-достъпните места и порти е имало триъгълни, четириъгълни и кръгли кули. Крепостта, възобновявана и поправяна е действала до средните векове. Понастоящем са експонирани значителни останки от крепостта, като тя е реставрирана и консервирана.

    Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на град Кюстендил в южна посока. През Хисарлъка минава туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.

ПИРИН

  • Горноспанчевската крепост

    Останките от крепостта се намират в долината на река Пиринска Бистрица и най-вероятно тя е охранявала пътя, който през м. Попови ливади е свързвал поречията на реките Струма и Места.

    Крепостта е разположена на 2 км южно от село Горно Спанчево, което е почти равноотдалечено от градовете Гоце Делчев и Сандански.

  • Кременската крепост

    В пролома на река Места, свързващ Разложката и Гоцеделчевската котловини се намират запазените до 8 метра височина останки от Кременската крепост. Строена е вероятно през ХІІ-ХІV век и е имала функцията да контролира преминаването през пролома. Сред местното население е известна и като "Момина кула".

    До крепостта се отива от село Кремен за 50 минути пеша. Ако се пътува с кола от град Банско, пътека трябва да се търси след село Места. По нея се стига за 20 минути.

  • Крепостта Момина кула

    Крепостта се намира до град Гоце Делчев и е разположена върху хълм, ограден от три страни от дълбоки долини. Вероятно е построена през ІІ-ІІІ век, след което е изоставена и възстановена едва през ХІІ в.

    Името си е получила от едно предание - според него крепостта е построена уж от сестрата на цар Иван Шишман, след като тя успяла да избяга от турски плен. Историческите факти, разбира се са по-различни - цар Иван Шишман дал сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад І, погрешно надявайки се, че роднинските отношения ще спрат турското нашествие. Не е известно тя да е бягала и още повече в този отдалечен от Цариград край...

    До крепостта се стига от град Гоце Делчев за около 1 ч като се върви в югозападна посока.

  • Крепостта Св. Димитър

    Наречена е така от местното население по името на параклиса, намиращ се сред останките й. Някои изследователи предполагат, че тук е престояла чудотворна икона на Св. Димитър, на път за Търново. Най-вероятно крепостта е била построена още през ІV-VІ в., а днес стените й се издигат на височина до 1 м.

    Крепостта е разположена върху хълм, отстоящ на 3 км южно от град Хаджидимово, Благоевградска област. Градът се намира на 10 км югоизточно от град Гоце Делчев.

  • Крепостта Судинград

    Крепостта е охранявала пътя, свързващ Беломорието с Тракия. Построена е най-вероятно през ІV-VІ в., след което е достроявана и укрепвана.

    Намира се на 5 км югозападно от село Мусомища, Гоцеделчевско, на десния бряг на Мусомищка река. Селото е разположено на 2 км южно от град Гоце Делчев.

ПЛАНА

  • Алинското кале

    Намира се на около 7 км североизточно от село Алино, Самоковско, в непосредствена близост до Алинския манастир "Възнесение Господне". Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв. м, като запазената му височина е до 2,5 м. Останките от калето го датират към ХІ-ХІV в., като е просъществувало вероятно до ХVІІ в.

    Село Алино се намира на 16 км северозападно от град Самоков и до него се движат автобуси от София и Самоков.

  • Широкодолското кале

    Намира се на 1 км северозападно от село Широки дол, Самоковско. Смята се, че калето е построено през Х век. Личат следи от едноапсидната черква "Св. Спас", намираща се в близост до крепостта.

    Село Широки дол отстои на 6 км северозападно от град Самоков, с който е свързан с редовна автобусна връзка.

РИЛА

  • Крепостта Церово

    Крепостта Церово е една от най-големите планински крепости - заема площ от 23 000 кв. м и се предполага, че е построена през ІІІ в., във връзка с нападенията на готите. Крепостта е спомената в дарствената грамота, с която през 1378 г. цар Иван Шишман дарил земи и селища на Рилския манастир.

    Крепостта е разположена на левия бряг на река Струма, като до нея от село Церово се стига за около 1 ч, като се върви в западна посока.

    Село Церово се намира на 6 км югоизточно от град Благоевград.

РОДОПИ

  • Асеновата крепост

    Асеновата крепост

    Асеновата крепост

    Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на планината Родопи. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала, високо над шосето Асеновград-Смолян, виещо се по долината на Чепеларска река.

    Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 м.

    Цитаделата е построена на най-високата част от терена и може условно да се разделена на три нива, в зависимост от предназначението на разположените на тях обекти. Върху най-високата част е изградена вътрешната кула, т.нар. донжон - висока укрепена жилищна сграда в очертанията на голяма крепост. В мирно време донжонът служи за жилище на управителя, а във военно се използва като наблюдателница и най-добре защитено място. Запазени са стени с височина над 2 м и дебелина при основата - 3 м. По-ниско са двете щерни (резервоари за вода).

    Черквата "Св. Богородица Петричка" е най-добре запазената постройка от целия комплекс и обикновено с нея се олицетворява цялата крепост. Строена е през ХІІ в. и е запазена изцяло. Първият етаж е с неизвестно предназначение, а на втория се намира самият храм. Черквата е еднокорабна, едноапсидна и с притвор, като над последния се издига четвъртита кула, която очертава силуета на черквата. Над наоса има осемстенен барабан, увенчан от купол.

    Асеновата крепост е свързана с град Асеновград с трикилометрово шосе.

  • Крепостта Бялград (Крепостта при село Гугутка)

    Една от най-добре запазените крепости в България се намира Източните Родопи, край ивайловградското село Гугутка. Запазената височина на крепостната стена е до 8 м, дебелината й е 2 м и има дължина около 550 м. Крепостта е построена вероятно през ХІІ-ХІІІ в.

    В източния край на крепостта са разкрити основите на еднокорабна и едноапсидна крепостна черква. Най-добре запазена е вътрешната крепостна кула - донжон, като оцелелите стени са с височина до 9 м. Предполага се, че кулата е възстановена след падането на България под турско робство, като най-вероятно в нея се е настанил местен турски феодал.

    Името на крепостта произлиза от белия цвят на варовика, от който са построени крепостните стени и сградите.

    Крепостта Бялград се намира на 2 км югоизточно от село Гугутка, което отстои на 20 км югозападно от град Ивайловград.

  • Крепостта Вишеград

    Тази родопска крепост се намира на десния бряг на река Арда и е разположена върху скалист връх над язовир "Студен кладенец". Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените й стени са високи до 8 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в.

    Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави.

    Крепостта се намира непосредствено северно от едноименното село и до нея се стига по коларски път. Село Вишеград е свързано посредством автобусна линия с град Кърджали и отстои на 4 км югоизточно от него.

    • Литературни източници и снимки:

  • Киевото кале

    Това е тракийска крепост, построена вероятно през ХІІ-Х в. пр. Хр.. и най-вероятно е служила за резиденция на местен тракийски владетел. Крепостта е построена на планински връх, обграден от три страни от меандъра на река Пиздица. Днес останките са трудно забележими, но в средата на крепостта прави впечатление голяма каменна морена с издълбан на нея християнски кръст. На най-високата част се вижда шахта, дълбока 2 м и широка 1 м, за която се предполага, че е била използвана за светилище.

    Местно предание свързва името на крепостта с неизвестен киевски владетел, заселил се в крепостта след падането на Киев под татарско робство.

    Изходен пункт за крепостта е град Пещера, Пазарджишка област. От центъра на града се отива до черквата "Св. Петка", минава се през турската махала и покрай красивата часовникова кула се навлиза в рида Равногор на Баташката планина. От Пещера до крепостта се стига за около 3 ч.

  • Крепостта Кривус (Крепостта при село Башево)

    Разположена е в най-източната част на Западните Родопи - Жълти дял. Крепостта е "кацнала" в края на скален нос, на около 100 м над река Арда, която обгражда Кривус от три страни. Мястото по своята живописност напомня търновската крепост Царевец.

    Сред учените съществува спор дали крепостта Кривус не е крепостта Патмос и обратното. Но "кривината", острият завой, който прави тук Арда, подкрепя твърдението, че именно това е Кривус.

    Запазена е добре само цитаделата (вътрешната крепост), която е с размери 50 м на 40 м. Стените й се издигат на височина до 6 м.

    Най-близкото село до крепостта е Башево (на 21 км северозападно от град Кърджали), от което тя отстои на 1,5 км северозападно, но разстоянието се изминава за около 40 минути поради трудния терен. От град Ардино крепостта отстои на 9 км (4,30 ч) в северна посока. Съседна туристическа хижа е "Млечино" (2,30 ч).

    • Литературни източници и снимки:

  • Крепостта Кричим

    Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска "прегръдките" на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към вътрешността на планината. Първата, т.нар.Малко кале, е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на десния и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

    Крепостта Кричим е строена през два периода - ранновизантийски (V-VІ в.) и български (времето на хан Крум). Разрушена е през ХV в., когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим и към Пловдивското поле.

    В околността на крепостта (на около 20 минути), върху голяма риолитова скала обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи:

    "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим"

    До крепостта Кричим (Голямото кале) се стига, като от градската черква на град Кричим ("Св. св. Козма и Дамян") се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (около 30 мин).

  • Крепостта Лютица

    Това е най-запазената планинска крепост не само в Родопите, но и в цяла България (другата отлично запазена крепост - "Баба Вида" в град Видин е разположена в равнинен район). Височината на крепостната стена е до 10 м и то по цялото протежение на крепостта. Стената завършва с бойна платформа, личат бойниците и кулите. Броят на последните е 12, като 9 от тях са достигнали до наши дни с първоначалната си височина. Крепостта е построена през периода ХІІ-ХІІІ в.

    Крепостта се намира югозападно от град Ивайловград и до нея се достига за 3,30 ч пеша, като последователно се преминава през кв. "Лъджа" и Лъджанския манастир "Св. св. Константин и Елена". От кв. "Лъджа" може да се направи неголямо отклонение, за да се посети музеят, съхраняващ останките от римската вила "Армира"

  • Крепостта Маласар (Крепостта на съкровищата)

    Тя е построена още от времето на траките - VІ-V в. пр. Хр. Запазени са незначителни останки, като до наши дни са достигнали фрагменти от крепостни стени с височина до 4 м.

    До крепостта се намира интересен култов обект - светилището "Скалата на ветровете" - скала с отвор, през който местните хора се провират за здраве.

    Крепостта се намира на около 1 ч от хижа "Устра" и на около 3 ч от град Джебел (през село Казаците).

    • Литературни източници и снимки:

  • Крепостта Мезек

    Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на село Мезек, Свиленградско.

    Крепостната стена, на тази сравнително добре запазена крепост, до 1900 г. е била увенчана със зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Въпреки това и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Крепостта е била построена вероятно през ХІ в.

    Близо до крепостта минава трасето на международния пешеходен маршрут "Е-8", чиято българска част започва от курорта Боровец и завършва в село Мезек.

    Недалеч от крепостта се намират известните куполни тракийски гробници Малтепе и Курткале от ІV в. пр. Хр.

    Граничното село Мезек се намира на 10 км югозападно от град Свиленград, а крепостта и тракийските гробници са в покрайнините му.

  • Крепостта Моняк

    Построена е през ХІІ-ХІІІ в. Останките й се намират на скалист връх, наречен Шеста крепост (586 м н. в.), склоновете на който се спускат стръмно към река Арда (сега язовир "Студен кладенец").

    Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ български планински крепости - 18 000 кв. м.

    Крепостта се намира на 2 км южно от село Широко поле (30 мин), Кърджалийско. Селото отстои на 7 км източно от град Кърджали и е разположено на жп линия Хасково-Кърджали, като на гарата му спират и бързите влакове.

  • Крепостта Патмос

    Крепостта Патмос

    Крепостта Патмос

    Намира се на скалист полуостров, образуван на мястото, където река Боровица се влива в река Арда. Понастоящем в този си участък и двете реки са завирени от язовир "Кърджали". Крепостта е по-голяма от съседната Кривус, като сравнително добре са запазени части от крепостните стени, основи на кула и черква.

    Крепостта се намира на левия бряг на река Боровица, точно срещу туристическата хижа "Боровица", която е на отсрещния бряг. Самата хижа отстои на 14 км северозападно от град Кърджали, откъдето до близкото село Дъждовница се движи автобус. От селото се продължава по път до село Пъдарци (6,1 км), откъдето до хижата има още 2 км също по път. От хижата реката се пресича с лодка, а от брега до крепостта се достига за 20 минути.

  • Крепостта Перперикон (Перперек)

    Археологически комплекс Перперикон край село Горна Крепост, община Кърджали

     

    Крепостта Перперикон (Перперек)

    Крепостта Перперикон (Перперек)

    Предполага се, че в местността, известна като Джин тепеси (Планината на духовете), намираща се на рида Каменник от Източните Родопи е разположена крепостта Перперикон, споменавана в трудовете на византийския хронист Георги Акрополит. Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв. м).

    Запазени са останки от крепостни стени, а на кота 480 м н. в. се издига 10-тина метровата стена на шестоъгълна кула. В началото на ХХ в. известният изследвач на крепости в България Иван Велков намира тази кулата почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите. Запазена е и щерна с размери 12 х 5 м и дълбочина 6 м.

    През 2000 г. (в-к "24 часа", бр. 241 / 04.09.2000 г., стр. 13) екипът на известния български археолог проф. Николай Овчаров изказва предположението, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр. Хр., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище. Смята се, че в този град е била една от столиците-резиденции на царете Терес сина му Ситалк. Дворецът с Г-образна форма е бил на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са останки от двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 х 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римския историк Светоний (Suetonius) е нямал покрив.В него Александър Македонски се допитал до жреците преди да тръгне на поход към Мала Азия. Предполага се, че в района на крепостта се крият несметни богатства.

    Крепостта се намира на около 1 км южно от село Горна крепост, Кърджалийско, но най-лесно до подножието й се достига по асфалтирания път, отделящ се от пътя Чифлик-Мургово-Горна крепост - Стремци-Черноочене при село Мургово. Асфалтираната 1,200 км пътна отсечка е открита официално от президента Георги Първанов на 16 септември 2006 г. Пътят завършва с паркинг (платен), от който до крепостта се достига пеша за около 15 мин., като се влиза през Скален проход с монументално стълбище. Разглеждането на крепостта върви последователно през основните обекти, като по друга пътека се слиза отново до паркинга.

  • Крепостта Татул

    Останките от тракийската крепост Татул се намират в покрайнините на едноименното село, което според административното деление на страната попада в Момчилградска община, Кърджалийска област. Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено според учения Иван Венедиков на митичния тракийски певец и музикант Орфей. В голяма скала на 392 м н. в. са издълбани две скалнигробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смята се, че светилището е от ХІІ в. пр. Хр. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.

    Крепостта се намира на около 200-300 метра южно от село Татул, което отстои на 10 км североизточно от град Момчилград. От южния край на град Момчилград се напусна пътя за прохода Маказа и се поема вляво по шосето за град Крумовград, като скоро се достига до ново кръстовище. На това място се изоставя пътя за град Крумовград и се поема вляво - разстоянието оттук до паркинга, където се оставят превозните средства е 13 км. От паркинга до крепостта се достига за 0,10 ч. по добре очертана пътека.

  • Крепостта Тъмбра

    Тъмбра представлява комплекс от две съседни крепости, изградени около двете коти на двуглавия връх Тъмбра, както и голямо неукрепено селище между тях.

    Крепостта е построена най-вероятно от тракийското племе беси и е действала чак до появата на славяните на Балканския полуостров.

    Крепостта се намира на около 2,5 км източно от град Пещера, Пазарджишка област и на около 300 м северно от шосето Пещера-Брацигово.

  • Крепостта Устра

    Средновековнататвърдина Устра се намира в Устренския рид на Западните Родопи, в подножието на връх Устрен (1015 м н. в.). Разположена е върху продълговат скалист връх и заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.

    Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр. Хр. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси.

    Под средновековната крепост се намира туристическата хижа "Устра", от която до крепостта се изкачва за 20 мин. Най-удобният изходен пункт за хижата и историческите забележителности наоколо е град Джебел, свързан с редовен транспорт с град Кърджали. От Джебел до хижата се достига за около 3 ч.

  • Крепостта Цепина

    Една от най-непристъпните родопски крепости е разположена върху усамотен връх, принадлежащ към рида Каркария на Баташката планина. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като "Чепина", но в туристическата литература се използва "Цепина", което име е придобило гражданственост.

    Крепостта е била оградена със стена, запазена на височина до 6 м и с дебелина 3 м. В най-високата част на Цепина се е издигала вътрешната крепост (цитаделата), заемаща площ от 1 500 кв. м. Стените й са запазени на височина до 2,5 м. Изключително впечатление на посетителя правят четирите щерни за вода, дълбоки до 10 м и определено опасни за живота на надвесилия се над тях. В крепостта са провеждани археологически разкопки, след което развалините са консервирани и експонирани. В туристическата хижа под крепостта (на 10 мин) е създаден музей, в който могат да се видят част от намерените находки.

    Най-удобен изходен пункт за крепостта е село Дорково, община Ракитово. От град Ракитово селото отстои на 7 км североизточно, а от последното до крепостта се стига по 6-километров асфалтиран път. Пешеходните туристи е най-подходящо да слязат на жп гара Цепина на теснолинейната жп линия Септември-Добринище, откъдето до хижата и крепостта се достига за около 3,30 ч.

    • Литературни източници и снимки:

САКАР

  • Крепостта Мастейра

    Останките от тази тракийска крепост са разкрити при експедицията "Сакар'73", организирана от Института по тракология при БАН през 1973 г. Крепостта е построена върху продълговат рид, ограден от двете си страни от малки рекички. Крепостната стена е била откъм горната, достъпна част на рида, където най-вероятно земния насип е закривал останките от стената.

    а другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, останки от който личат и понастоящем.

    Крепостта се намира югоизточно от село Младиново, в югозападните гънки на Сакар планина. Село Младиново отстои на 18 км североизточно от общинския център град Свиленград.

  • Крепостта Маточина

    От крепостта Маточина е запазена само цитаделата (донжон, вътрешна крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята и представляват впечатляваща гледка. От външната крепост са останали незначителни следи. Развалините от цитаделата в днешния й вид се датират от ХІІ-ХІV в.

    Някои автори смятат, че тук се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.

    Село Маточина отстои на 30 км североизточно от град Свиленград, на десния бряг на напускащата тук страната река Тунджа и съвсем близо до българо-турската граница.

    • Литературни източници и снимки:

  • Крепостта Палеокастро

    Намира се на високо връхче, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на планината Сакар. Останали са развалини от крепостната стена, както и разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена още от траките и е подновявана от византийците и българите.

    Скалите на Палеокастро крият една древна загадка - 150-те скални диска, изобразяващи Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност - с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са на групи, а други - самотни.

    Пътят за крепостта се отбива от шосето от град Тополовград-село Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда връхчето на което е разположена крепостта.

СРЕДНА ГОРА

  • Красен кале

    Крепостта е построена най-вероятно през Х в., а понастоящем от нея са запазени стени високи до 6 м.

    Намира се на около 3 км от село Бъта, Пазарджишка област, което отстои на 6 км южно от град Панагюрище. От селото първоначално се върви по коларски път през овощни градини и след като се достигне подножието на върха, върху който е построена крепостта, се продължава по пътека и след около 15 минути се достига до целта.

    • Литературни източници и снимки:

  • Овчеполското кале

    Разположено е върху висок връх западно от село Овчеполци, Пазарджишка област. Крепостта, съдейки по намерените находки, вероятно е била построена по времето на Първото българско царство.

    Изходен пункт за посещението на крепостта е село Овчеполци, което се намира на 20 км югоизточно от град Стрелча и на 18 км североизточно от град Пазарджик. От селото до крепостта се достига за около 40 минути.

  • Крепостта Оряховица

    Намира се в североизточните покрайнини на село Оряховица, Старозагорска област. Византийски историци я наричат още Ряховица. Най-вероятно е построена през ХІІ в.

    Село Оряховица се намира на 16 км североизточно от областния център град Стара Загора.

  • Пирдопските калета

    Със сборното име "Пирдопски калета" се наричат намиращите се край град Пирдоп Голямо и Малко кале. Останките от Голямото кале се намират на връх, заобиколен от три страни от река Тополница, като крепостните стени са запазени на височина до 10 м. На отсрещния бряг на реката, върху по-висок връх са руините на Малкото кале. Трудно може да се установи времето на построяването на двете калета.

    До калетата се стига пеша за около 1,30 ч от град Пирдоп, като се върви в югозападна посока.

  • Равулското кале

    На мъчнодостъпния връх Голяма Равуля (1018 м), намиращ се на 1 ч път от село Долни Пасарел срещу течението на река Искър, се намират останките от това старо градище. Според предание е построено от местните селяни при толкола непосилни условия на труд, та чак "дете в майка проревало". Оттук народната памет извежда името на крепостта.

    Изходен пункт за посещение на крепостта се явява село Долни Пасарел, Столична община. До селото се движи редовна автобусна линия № 3. Слиза се в началото на селото, на предпоследната спирка на автобуса, пресича се река Искър и се продължава по асфалтирания път за град Самоков. Следи се за отбивка вляво, която всъщност представлява старото шосе за Самоков, използвано до построяването на язовир "Искър". Неусетно се достига до Долнопасарелския манастир "Св. св. Петър и Павел", откъдето върхът се изкачва без пътека, с особено внимание поради стръмния терен.

  • Стрелчанското кале

    Калето е разположено на около 2,5 км южно от град Стрелча, на десния бряг на река Стрелчанска Луда Яна. Запазени са до 8 м високи стени. Калето вероятно е построено към ІХ в.

    От град Стрелча до едноименното кале се отива за около 40 минути.

    • Литературни източници и снимки:

  • Крепостта Урвич

    Крепостта Урвич - развалини от кулата

    Крепостта Урвич - развалини от кулата

    Крепостта Урвич - развалини от черквата Св. Пророк Илия

    Крепостта Урвич - развалини от черквата "Св. Пророк Илия"

    Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом на река Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора - Лозенската планина. Разположена е на връхната част на планински рид, ограден от три страни от водите на Искъра.

    Спецификата на крепостните стени и археологическите находки показват, че крепостта е строена най-вероятно през ХІІІ в.

    Запазени са крепостни стени (кула) с височина до 6 м, както и зидове от вътрешнокрепостната черква "Св. Пророк Илия". Следва да се отбележи, че съществуващата каменна постройка със зъбери няма абсолютно нищо общо с крепостта Урвич и не представлява никаква историческа ценност. Съществуването на постройката и липсата на информация объркват посетителите, които я мислят за част от крепостта Урвич.

    Още Св. Паисий Хилендарски в своята История славяноболгарская дава сведения за крепостта и за ролята й при защитата на Втората българска държава. Преданието разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан според преданието цар Ясен. Изследователите смятат обаче, че митичният цар Ясен всъщност е цар Иван Асен ІV, третият син от първия брак на цар Иван Александър с влахинята Теодора. Според запазените легенди, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила заедно с детето. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на река Ведена от т.нар. Дяволски мост, ще види вкаменената й, прегърнала дете фигура. Скалната композиция се нарича Стърчиков камък.

    При излет до крепостта Урвич, през 1889 г., Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.

    Крепостта Урвич се намира на 15 км от град София и най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автостанцията в кв. Гео Милев. Слиза се при Паметника на трудовака, пресича се река Искър и по добре очертана пътека се достига до крепостта.

СТАРА ПЛАНИНА

  • Аневското кале

    Внушителните развалини на калето, този "Страж на Стрямската котловина", се намират на тесен хребет, спускащ се на юг от билото на Балкана. Площта на крепостта е 5 000 кв. м, а крепостните стени са запазени до 12 м височина. Намерени са останки още от времето на траките, но крепостта в сегашния си вид е изградена през Второто българско царство.

    Аневското кале се издига над село Анево (доскоро квартал на град Сопот), на около 3,5 км в северна посока от селото. Развалините му се виждат много добре от главния път София-Бургас и от влака. До калето може да се отиде и от град Сопот през Сопотския манастир "Възнесение Господне", откъдето покрай планината се достига до подножието на крепостта. От това място голямата стръмнина до крепостта се преодолява по някоя от многобройните кози пътечки.

  • Крепостта Боженишки Урвич

    Намира се на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх, имащ с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм село Боженица.

    Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена.

    Крепостта Боженишки Урвич става известна през 20-те години на ХХ век, когато акад. Петър Мутафчиев разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян (копие в НИМ), свързан с последните дни на Второто българско царство:

    Скалния надпис на севаст Огнян (копие в НИМ)

    "Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя"

    Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.

    Село Боженица се намира на 12 км север-североизточно от град Ботевград, а от него до подножието на крепостта води асфалтиран път. Оттук до крепостта се достига за 20 минути пеша.

  • Крепостта Вича

    Крепостта Вича се намира сред най-източните склонове на Източна Стара планина, върху широкия планински "полуостров" Бели нос. Крепостната стена, останки от която едва се виждат е дълга около 250 м и загражда достъпа до полуострова. Тази старобългарска крепост е разрушена от турските завоеватели през 1388 г.

    Крепостта се намира на около 2 км североизточно от град Бяла, Варненска област.

  • Еловишкото кале

    Край село Еловица, община Георги-Дамяново се намират останките на разположеното на площ от около 16 000 кв. м Еловишко кале. Построено е върху скалист връх, ограден от три страни от река Дългоделска Огоста. Запазената височина на отбранителната кула е 3 м, а на крепостните стени - до 2 м. По особеностите на градежа и намерените над повърхността находки, може да се твърди, че крепостта е строена през ІV-V в. и е действала до падането на България под турско робство.

    Сред местното население се е запазило предание, че крепостта е обслужвала добива на злато в района. Това твърдение се подкрепя и от някои историци.

    Село Еловица се намира на 6 км югозападно от общинския център село Георги-Дамяново, област Монтана.

  • Кипиловското кале

    Крепостта се намира на връх Хисарлъка, има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8 000 кв. м. От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено немалко, като на места те се издигат до 8-10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната й част се намира 12-метровият водоснабдителен кладенец.

    По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и вероятно е просъществувала до края на Второто българско царство.

    Кипиловското кале се намира на 3 км югоизточно от село Кипилово, община Котел. Село Кипилово отстои на 17 км западно от общинския център.

    • Литературни източници и снимки:

  • Крепостта Мъглиж (Горненски град)

    На левия бряг на Мъглижка река и на 6 км северно от град Мъглиж, върху 200-метрови скали е "кацнала" крепостта Мъглиж. Оградената от крепостните стени площ е била около 18 000 кв. м, а запазената им в момента височина е до 3 м. Крепостта в сегашния си вид е построена през средновековието, а е прекратила съществуването си през първите години на турското робство.

    До крепостта се отива по макадамовия път от град Мъглиж за село Селце.

    • Литературни източници и снимки:

  • Равнянското градище

    Тази тракийска крепост се намира между селата Помеждин и Равна, област Монтана. Разположена е върху връх, обграден от три страни с отвесни до 10 м скали, а от третата е преграден с дълга 179 м крепостна стена. Тази стена е била висока до 5 м, като сега е запазена на височина до 2,50 м.

    Село Равна се намира на 21 км западно от град Монтана, а от селото до крепостта се достига за около 50 минути път пеша.

  • Крепостта Твърдица

    Крепостта се намира в Елено-Твърдишката планина, на 1,5 км северно от град Твърдица. Останките от крепостни стени заграждат площ от 25 000 кв. м, а запазената им височина е на места до 5 м. Смята се, че в крепостта е имало постоянно селище, а не е била използвана само като място, в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното име "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.

    Пред източната стена на крепостта се намират развалини на черква (Х-ХІІ в.) със запазени стени до 1,50 м и следи от стенописи.

    Крепостта се намира в покрайнините на град Твърдица, Сливенска област - от града се тръгва по шосето за град Елена и след 15 минути при един завой, се вижда част от крепостната стена.

  • Крепостта Тича

    Крепостта е разположена на десния бряг на река Черна, ляв приток на река Голяма Камчия. Българската крепост е построена през ХІІ-ХІV в. върху късноантични крепостни останки (VІ-VІІ в.).

    Запазените незначителни развалини от крепостните стени следват очертанията на естествено защитения рид и заграждат неправилен многоъгълник с площ от около 4 000 кв. м. Най-вероятно крепостта е престанала да съществува през ХV в.

    Край село Тича има и още една, по-малка крепост. Тя е с площ от около 1 000 кв. м. Намира се на левия бряг на река Плаково, на 4 км югозападно от село Тича.

    Село Тича отстои на 9 км северно от общинския център град Котел и се намира на пътя Котел-Омуртаг.

  • Крепостта Чертиград

    Тази тракийска крепост е изградена вероятно през ІV-ІІІ в. пр. Хр. Разположена е върху характерен "израстък" от вододелното било, разделящо поречията на Стара река и река Черни Вит. По този начин крепостта е отделена от билото посредством тесен провлак, на който е била построена крепостна преградна стена, останките от която са запазени на височина до 2,50 м. От другите страни към долината на река Черни Вит се спускат скали високи до 100 м. От това местоположение на крепостта ученият Васил Миков извежда нейното име - "крепост, която само дяволите могат да превземат" (от старобългарски). Съдейки по находките, крепостта е действала вероятно до VІ в.

    В източната част на Чертиград се забелязва светилище, посветено на култа към Слънцето - площадка с малка ниша в скалата, в която падат първите слънчеви лъчи. В крепостта са правени разкопки от колектив под ръководството на проф. Велизар Велков.

    Крепостта Чертиград се намира на 3 км североизточно от село Ямна, община Етрополе, което се явява и най-удобният изходен пункт. Поради силно пресечения терен до крепостта се отива за около 1,30 ч, като първоначално се следва маркираната пътека "По пътя на Бенковски".

  • Чипровските градища

    Със сборното име "Чипровски градища" се наричат намиращите се над град Чипровци две крепости, известни като Голямо градище и Кулата.

    Голямото градище е разположено на скалист връх и е ограждало площ от около 12 000 кв. м. Предполага се, че тук е бил разположен старият град Кипровец, за който се съобщава в средновековни писмени източници, включително от католическия епископ Петър Богдан Бакшич (1601 – 1674 г.).

    Крепостта Кулата е разположена на едноименния връх и от нея има зрителна връзка с Голямото градище. Общата й площ е около 300 кв. м.

    От град Чипровци до Голямото градище се отива за около 1 ч, като се върви в югоизточна посока. Крепостта Кулата се намира на 5 км северно от Чипровци и до нея се отива за около 1,30 ч.

СТРАНДЖА

  • Крепостта Малкото кале

    Крепостта Малкото кале се намира на разположения на Медни рид връх Калето (314 м н. в.). Построена е от траките през VІІІ в. пр. Хр. и е функционирала до VІ в.

    Крепостната стена е включвала в себе си големи каменни "морени" и е заграждала площ от около 4 000 кв. м. От двете страни на входа за крепостта е имало по една 6-метрова "морена".

    Малкото кале се намира на около 15 км южно от град Созопол и на около 5 км по въздушна линия от крепостта Ранули.

  • Крепостите Милеоните

    Група от седем крепости, станали известни от мирния договор между България и Византия от 717 г., с който границата се установява при тези крепости. Произходът на думата "Милеон" е гръцки и означава "Ябълково", което на турски се превежда като "Алмали". След 1934 г. селата в района на крепостите Горно Алмали и Долно Алмали са преименувани съответно на Горно и Долно Ябълково.

    • Голямобуковската крепост
      Това е най-голямата крепост - разположена е на около 15 000 кв. м площ, като стените й са запазени до височина до 6 м. Намира се над село Голямо Буково, община Средец (бивша Грудово).
    • Факийската крепост
      Намира се северозападно от село Факия, община Средец (бивша Грудово). Разрушена е до основи.
    • Алмалийското кале
      Разположена е североизточно от село Горно Ябълково, община Средец (бивша Грудово). Останките от крепостната стена се издигат над терена на височина до 40 см.
    • Шавовото кале
      Намира се югозападно от село Горно Ябълково, община Средец (бивша Грудово). Останките са разположени на площ от 2 500 кв. м.
    • Кировото кале
      Намира се югоизточно от село Голямо Буково, община Средец (бивша Грудово) и е разположена на около 7 000 кв. м площ. От калето са запазени незначителни останки.
    • Крепостта при село Варовник
      Останките от крепостта се намират югоизточно от село Варовник, община Средец (бивша Грудово). Стените й са разрушени до основи.
    • Крепостта при село Близнак
      Намира се в землището на село Близнак, община Малко Търново. Стените й са разрушени до основи.

  • Крепостта Ранули (Ропотамо, Вълчановото кале)

    Намира се на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 140 м н. в. и на 2 км от устието на реката.  Върхът е известен като Вълчановото кале. Останките от крепостната стена ограждат огромната площ от около 30 000 кв. м. Смята се, че крепостта е строена от траките, след което е достроявана от римляни, византийци и българи. След падането на България под турско робство крепостта запада.

    Крепостта Ранули се намира на 12 км югоизточно от град Созопол. От града се поема по крайморския път и след като шосето пресече дълбоката тук до 8 м и широка до 60 м река се навлиза в резерват Ропотамо.

  • Крепостта Русокастро (Червената крепост)

    След село Желязово, Бургаско, Русокастренската река прави голям завой, за да заобиколи хълма, на платото на който се намират развалините от крепостта Русокастро. Крепостната стена е ограждала около 15 000 - 20 000 кв. м площ.

    Името си крепостта е получила от гръцката дума за червен цвят, какъвто е цвета на скалите, от които е изграден хълма. През 1331 г. тук българският цар Иван Александър е разгромил войските на византийския император Андроник.

    Село Русокастро отстои на 25 км запад-югозападно от Бургас, а от селото крепостта се намира на 3 км в северозападна посока.

  • Крепостта Ургури

    Крепостта е разположена на площ от 10 000 кв. м и се намира край село Българи, община Царево. Изградена е от траките, а е доукрепвана през следващите векове. Понастоящем крепостните стени не надхвърлят 1 м височина. Във вътрешността на крепостта личат останки от вътрешно укрепление с площ 1 000 кв. м. В крепостта се намират и основите от голяма трикорабна черква.

    До 1934 г. село Българи се е наричало "Вулгари", за което се смята, че е видоизменено от "Ургари", "Ургури". Някои автори предполагат, че тук е заселено прабългарското племе ургури със задачата да охранява българо-византийската граница. Село Българи е странджанското село с най-добре запазената нестинарска традиция.

    Село Българи се намира на 13 км югозападно от град Царево (бивше Мичурин), а крепостта Ургури е разположена северно от селото.

Към Началото
Обратно към Заглавната страница

Copyright © 2000-2010 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2010 г.