Изходен пункт за манастира е ж.п. гара Кресна (160 м н.в.), на която спират и бързите влакове. Гарата се намира в най-южната част на гр. Кресна и за да стигнем до шосето за с. Горна Бреница, трябва да се върнем назад, минавайки през целия град. Кресна е нов град, обявен за такъв през 1978 г. по повод 100-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание. Иначе местността е заселена след Първата световна война, а през 1934 година е създадено гаровото селище Гара Пирин. Срещу гарата вниманието ни привличат почти неизвестните Кресненски земни пирамиди.

Интерес представлява и храмът-костница "Св. Иван Рилски", построен в памет на загиналите във войните 1912-13 г, зографисан през 1980 г. На обновения централен площад на града е издигнат паметник на Димитър Попгеоргиев – началник-щаб на Кресненско-Разложкото въстание.

Неусетно стигаме отклонението за с. Горна Брезница и тръгваме по него. Пресичаме първо р. Струма по железен мост, а веднага след това и Брезнишка река. Високо на левия й бряг е монтиран голям метален кръст, който се вижда от влака. Шосето се движи по десния бряг на реката, като разстоянието до началото на селото е около 3 км. От двете страни на реката са разперили кривите си клони огромни чинàрови дървета, които ни карат да се чувстваме като джуджета в царството на великаните.

Тази естествена чинàрова гора се простира от Струма до горния край на селото. Там гората е най-гъста и през 1972 г. е обявена за природна забележителност под името "Буйна".

На това място през 1998 г. е съградена Давидковата чешма и е направена беседка с голяма маса. Оттук вляво табелка ни насочва към манастира, който е само на 1 км по коларски път.

Горнобрезнишкият девически манастир е разположен на широка, наклонена към долината на р. Равна, поляна. Някога на това място е имало манастир, който през турското робство е бил опожарен и монахините са избягали през планината в Беровско (сега в Република Македония), където са основали нов манастир, съществуващ и до днес. Народната памет, обаче, е запазила спомена за манастира и през 1992 г. родолюбивия и христолюбив брезничанин Григор Митрев го въздига наново. Построена е малка черквичка, жилищна сграда и камбанария. Последната е на около 100 м встрани от манастира, така че камбанния звън да се чува в селото. Радващо е, че манастирът не е пуст, както много други из страната и към 1999 г. в манастира има две монахини. Мястото е приказно красиво и от манастирския двор се открива прелестна гледка към Кончето и Вихрен в Пирин. Климатът също е много здравословен и напомня на Санданския, като сняг пада много рядко. В манастирската стая за гости могат да нощуват 5 души.

От хидрографска гледна точка, манастирът се намира на вододелния рид отделящ двата основни притока, образуващи Брезнишка река – Стара р. и Равна р. При наличие на повече време, може без пътека да се слезе в долината на Стара река, която в средното си течение образува красиви каскадни водопади.

София, в. "Ехо", бр. 3 / 30.03.2001 г., поправка бр. 5 / 30.05.2001 г.