| От София до Ботевград пътуваме с автобус за около един час. При желание да
спестим около 2,5 км ходене по асфалтиран път и два часа, може да помолим
шофьора да спре във вилна зона Зелин над града. Автогарата се намира в
северозападния край на града. Оттам пътят ни минава през центъра, където се
намира часовниковата кула и старата сграда на съда. Продължаваме по улица
"3-ти март", покрай реката, докато излезем извън града, след СПТУМ. Там
продължаваме по пътя за Зелин. След около 2 км достигаме малко площадче,
където има малък магазин. Непосредствено след него преминаваме под
автомагистрала "Хемус" и продължаваме още 1,5 км нагоре по пътя. Достигаме
до местността "Складовете". Самите складове наподобяват военно поделение,
малко по-долу от тях вдясно се намира сградата на една почивна станция, а
асфалтираният път продължава вляво от складовете. Ние обаче завиваме надясно,
на запад, след 100 м преминаваме през мост и продължаваме направо по черен
път като изоставяме отделящия се на юг асфалтиран път покрай реката. Скоро
черният път се "свива" до пътека и по нея отначало стръмно, после
по-полегато се изкачваме по десния склон на Букалин дол. Пътеката следва
трасето на горски път и на едно място го изоставя, където той прави
серпентина. След кратко стръмно изкачване излизаме на каптаж - началото на
Букалин дол. Тук е добре да налеем вода, защото до хижата няма на друго
място. От Складовете до каптажа вървим около 30 мин. За кратко пътеката
взема северозападна посока и излиза на седловината Женска поляна. Тук нашият
път се съединява с един друг път, идващ от Зелин по билото на рида. Следва
умерено изкачване на североизток за около 15 мин. После билото става
по-тясно и равно. След още 10-15 мин излизаме на малка полянка, обрасла с
коприва и папрат. Тук има разклонение надясно. То изглежда по-очевидно, но
всъщност вярната посока е нагоре по билото, което тук се разширява. След
няколко стъпаловидни стръмнини излизаме извън гората. От Складовете до тук
ни трябват около 90 мин. Пътеката следи билото, като минава южно от него.
Тук близо до едни скали има удобно място за почивка. Можем да се насладим на
прекрасната гледка на юг към главното било на планината, връх Мургаш, а в
далечината се вижда броеницата на рилските върхове. Продължаваме в източна
посока през каменисти поляни. Заобикаляме малко връхче и пред погледа ни се
открива хижата, кацнала като птица на южния склон на връх Рудината. Върхът
представлява обширна, наклонена на юг поляна. Ако времето е хубаво и има
видимост, можем да изкачим върха, вместо направо да отидем на хижата,
подсичайки го. Ще бъдем наградени с впечатляващи гледки - на изток главното
било на Балкана чак до връх Ботев, на юг Рила, на югозапад Мургаш, а далеч на
запад – връх Ком. Пътят от Ботевград до хижата се изминава за 3-4-5 часа, в
зависимост от подготовката на туристите. Хижата е двуетажна сграда с няколко
спални помещения. Столовата е в отделна сграда. Електрифицирана е с бензинов
и дизелов агрегати. Водата се взема от каптаж в дола под хижата посредством
помпи. Понякога се налага се налага туристите да си донесат вода за пиене от
каптажа, но той не е далеч.
На другия ден връщането може да стане през местност Стубеля. От хижата
тръгваме нагоре към връх Рудината. Точно отгоре хващаме горски път, минаващ
по билото. След 10 мин подминаваме началото на пътека за Складовете и Зелин
през местност Плоски поляни. Ние вървим по пътя още около 15 мин и излизаме на
поляна. Напред на изток се издига връх Маняков камик. Пътят се разклонява.
Десният път минава от южната страна на билото. Ние хващаме североизточния
път и слизаме надолу по билото на един страничен рид. Следваме пътя, без да
се отклоняваме по преки пътеки. В горната част имаме възможност да видим
междинната си цел - пионерския лагер в местност Стубеля. На много места има
диви ягоди и къпини. Вече слезли доста ниско, излизаме на една билна поляна.
Там пътят прави рязък завой в почти обратна посока и тръгва на запад.
Продължаваме по него. Подминаваме един дол и след кратко изкачване вече
следим за началото на пряка пътека вдясно от пътя. Тя бързо ще ни изведе в
местност Стубеля до пионерския лагер, чешма и асфалтиран път. Ако не намерим
пряката пътека, продължаваме по пътя на запад. След няколко стотин метра той
ще завие надясно - на изток и ще ни заведе пак на същото място. От Стубеля
надолу следваме асфалтирания път до Складовете. Може да използваме и някоя от
преките пътеки вляво от него. Все едно, и той и пътеките слизат долу в
реката, която преминава от дясната страна на складовете. От Рудината до
разклона пред Маняков камик се стига за около 30-40 мин. Оттам до Стубеля за
около час. От Стубеля до Складовете за 30-40 мин. Вече затворили кръга,
тръгваме надолу; на Зелин можем да починем в едно крайпътно заведение. След
още около 40 мин сме обратно в Ботевград.
Ботевград, 2001 г.Иван
Ценов
Заб.: Информацията е към датата на написването на
материала |