Нашият маршрут започва от жп спирка Радуй на линията София–Волуяк-Перник. Посоката ни на движение е запад-югозапад към връх Вискярска могила. Минаваме през с. Радуй и продължаваме срещу течението на Радуйската река през местн. Сръбско ливаде. Подкосяваме от изток връх Вискярска могила и не след дълго се озоваваме пред Вискярското манастирче "Св. св. Петър и Павел" (1,20 ч от спирка Радуй). Черквата му е много скромна, а до нея има интересен обреден кръст. Оттук до обгледния връх Вискярска могила (1048 м) отиваме за около 5 мин. Продължаваме по билото на северозапад и за 20 мин стигаме до седловината Ушите. След стръмно изкачване минаваме през върховете Голу, Калето (1054 м) и Шилева чука (1040 м). Вървели сме час от Вискярска могила. Следващата ни цел е Буковски връх (40 мин), който се намира на северозапад от връх Шилева чука. Слизаме на шосето София-с. Златуша-Брезник, пресичаме го и продължаваме без пътека към Буковски връх. От него, в посока север-североизток, е живописната м. Петлюка. До нея стигаме за около 1,40 ч, като най-напред се спускаме до пътя за махала Логатър, пресичаме го и без пътека продължаваме, следвайки посоката.

 Местността Петлюка се намира в землището на с. Гургулят и представлява скален гребен, издълбан по средата от малка рекичка, образувайки внушително ждрело. По-интересен е източният зъбер, увенчан от връх Пеключки камък. В подножието му е пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима.

От Петлюка за около 30 мин стигаме до с. Гургулят. В покрайнините му се издига Пантеонът на безсмъртието, посветен на епичните битки през Сръбско-българската война (1885 г.). От с. Гургулят с автобус отиваме до гр. Сливница, откъдето има влакове за София.

Маршрутът е подходящ за ясно време с добра видимост и за туристи с добро чувство за ориентиране.

София, в. "Ехо", бр. 8 / 10.07.1997 г.