ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ (Е-3)
 

И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разкъсаното слушане на цяло музикално творение.

 

Павел Делирадев, "От Ком до Емине по билото на Стара планина", София, 1934 г.

Маршрутът Ком-Емине (Е-3) - схематично представяне

І. МАЛКО ИСТОРИЯ

  • Преждевременната и нелепа смърт на родоначалника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов му попречва да осъществи намерението си да премине по билото на Стара планина. Щастливецът често повтарял пред приятелите си:

Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.

  • Честта пръв да прекоси надлъж нашата Родина се пада на големия турист, пътешественик и изследовател Павел Делирадев - с право наречен "Следовникът на Алеко". През 1933 г. 54-годишният Павел Делирадев предприема това истинско пътешествие и срещайки големи трудности, сам, а на места придружаван от един другар изминава за 30 дни повече от 700-те километра от връх Ком до морето. На следващата година той описва приключенията си в книгата "От Ком до Емине по билото на Стара планина"
  • Цели двадесет години по-късно, през 1953 г. Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) организира първия поход по билото на Стара планина. Групата в състав от тридесет и четири човека, въпреки многото препятствия по пътя, за 30 дни изминава благополучно разстоянието от връх Ком до нос Емине
  • През 1955 и 1959 г. се провеждат още два проучвателни похода, които окончателно уточняват детайлите по трасето на маршрута
  • Първият успешен зимен поход се провежда през 1961 г.:

Със ски от Ком до Емине - книжка от поредицата Малка туристическа библиотека

 

  • През 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди "Балкан"
  • През 1972 г. за първи път е осъществен обратният маршрут - от нос Емине до връх Ком, но има данни и за по-ранно преминаване по маршрута - през 1964 г. от група на Студентско туристическо дружество "Академик" - град Варна.
  • След тези изброени начални стъпки походът по маршрут "Ком-Емине" се утвърждава като традиционен и всяка година се организира и провежда от Българския туристически съюз (БТС)
  • През 1983 г. България се присъединява с отсечката "Ком-Емине" към Международния планински маршрут на дружбата "Айзенах-Будапеща-Ком-Емине":

Международен планински маршрут на дружбата

  • През 1990 г. Българският туристически съюз е приет за член на Европейско сдружение за пешеходен туризъм-ЕСПТ (European Ramblers Association-ERA), а на следващата година е открита българската част на Европейския маршрут "Е-3", съвпадаща с маршрута "Ком-Емине". В целостта си Европейският маршрут "Е-3" символично свързва Атлантическия океан с Черно море
  • През последните години под егидата на Българската федерация по туризъм (БФТ) ежегодно се организира Национален поход "Ком-Емине"
  • Независимо от организираните прояви, най-голямо удовлетворение на походниците донася изминаването на разстоянието със собствени сили, без гарантирано зареждане с провизии и без осигурена храна по хижите

ІІ. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

  • Международният маршрут Е-3, по-популярен като "Ком-Емине", е с дължина около 700 км, при преодоляване на терени с голяма денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха
  • Лятната маркировка се състои от стандартизирани лентови маркировъчни знаци (червена линия, оградена от двете си страни с две бели линии), нанесени с боя върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.) и табели с указателни за посоката стрелки и надписи. През лятото, в лошо време и при опасност от изгубване, на някои места е целесъобразно да се използва и зимната маркировка
  • Зимната маркировка се състои от здраво бетонирани метални стълбове, боядисани в редуващи се "жълти-черно-жълти" ивици и наредени в линия, следваща относително най-лавинобезопасния маршрут в откритите части на Стара планина. В гористите части на планината се следва видимата през зимата лятна маркировка. На много места лятната и зимната маркировка съвпадат
  • Хижите са сравнително добре разпределени по маршрута, като най-проблематично е нощуването на проходите Вратник и Ришки
  • Карти: Държавната картографска фирма "Картография" ЕООД (в ликвидация от 2008 г., Web-сайт - архив на сайта) е издала единична карта (1984 г.) и 2 комплекта карти - през 1987 и 1991 г. На "гърбовете" на последните е описан маршрутът "стъпка по стъпка", а във второто издание описанието е дублирано на английски и немски език:

Карта на маршрута Ком-Емине (Маршрут на дружбата) - 1 карта

Карта на маршрута Ком-Емине (Маршрут на дружбата) - поредица от 7 карти

Карта на маршрута Ком-Емине (Е-3) - поредица от 7 карти

Издание 1984 г. - 1 бр.

Издание 1987 г. - 7 бр.

Издание 1991 г. - 7 бр.

 

  • Традицията повелява от връх Ком да се вземат две камъчета, едното от които да се хвърли в Черно море, а другото да се запази за спомен

ІІІ. ПОДГОТОВКАТА

  • Специфика на похода: Преминаването на маршрута "Ком-Емине" се различава съществено от походите из Рила, Пирин или Родопите и е свързано с изпитание, както на физическата, така и за психическата издръжливост. Именно поради това и удовлетворението след осъществяването му е значително по-голямо
  • Предпоставки за успех: За успешното реализиране на похода е необходима неколкомесечна предварителна подготовка, по време на която трябва да се помисли за осигуряването на:
    • достатъчно свободни дни - отпуска или ваканция
    • физическа издръжливост на участниците (походи, бягане, фитнес)
    • група, не по-голяма от 10 човека, имащи добра психологична съвместимост помежду си и предварителен избор на водач (лидер)
    • удобни и ергономични раници, които заедно с багажа в тях да не бъдат по-тежки от 20 кг
    • съставяне на предварителен списък с необходимия багаж, с оглед да не се пропусне нещо важно в напрегнатите часове преди тръгването
    • изпитана екипировка, като се обърне особено внимание на обувките - те трябва да се годни за изминаването на целия маршрут и да не нараняват краката
    • съдове за вода с вместимост най-малко 2 литра - за всеки участник
    • добре структуриран график за движение, примерен вариант на който се предлага по-долу. При изготвянето на графика е желателно да се планират дневни маршрути, по изключение надвишаващи 30 км, а също и поне 2 почивни дни
    • период с благоприятни атмосферни условия, при отчитане на дългосрочната метеорологична прогноза - статистически най-подходящият период е между 15 юли и 15 август (през това време на годината най-голямата опасност са мълниите)
    • консултации с личния лекар и зъболекар, като не се забравя здравната книжка - това би спестило много главоболия с местните здравни власти
    • планинска застраховка, осигуряваща безплатна помощ от Планинската спасителна служба (ПСС)

ІV. ПОХОДЪТ

  • Времетраене: Разстоянието от връх Ком до нос Емине може да се измине за различно време, като оптималното е между 20 и 25 дена. Рекордът е поставен от двама бързоходци (маратонци) – 7 дни. През 1994 г. туристът Димо Атанасов Станкев от Туристическо дружество "Черноморски простори" - град Варна също изминава разстоянието за 7 денонощия
  • Лошите атмосферни условия могат да нарушат графика на движение. Правилно е да се изчака подобряване на времето, отколкото да се предприеме рискован преход - вероятността от контузии и изгубване в този случай е много по-голяма. По-разумно е графикът за движение да се наруши с ден-два, отколкото да се наложи аварийно слизане от планината и преждевременно прекратяване на похода
  • Правилният дневен режим е предпоставка за успешния край на похода. По време на преходите е необходимо да се правят достатъчни по честота и продължителност почивки, да се осигурява необходимият сън и да се тръгва много рано (около 5,30 ч сутринта) при по-дългите участъци
  • Традиционно лоша е маркировката в следните участъци:
    • хижа "Лескова" - хижа "Мургаш"
    • проход "Витиня" - Ботевградски проход
    • хижа "Чумерна" - нос Емине
  • Труднопроходими участъци има между жп гара Кръстец и хижа "Луда Камчия" - те са обрасли с къпини, коприва и папрат, като на места пътеката е изцяло непроходима и се налага да се заобикаля встрани, без да се изпуска от очи посоката на движение
  • Горещините и задухът през лятото са характерни за участъка източно от жп гара Кръстец и шапката против слънце и достатъчните запаси от вода са задължителни
  • При движение по билните участъци е нормална липсата на водоизточници - поради това е желателно съдовете с вода да се зареждат винаги преди тръгване сутрин

V. ПРИМЕРЕН ГРАФИК

  • Предлаганият 26-дневен график осигурява равномерно натоварване, като 700-те километра се изминават за 22 дена, два дена са предвидени за почивка и по един ден - за достигане до хижа "Ком" и до град Свети Влас/град Обзор:

Ден

Маршрут

(в скоби е посочена височината в метри над морското равнище)

Приблизително времетраене (без почивките)

-

Пристигане в град Берковица (405) и разглеждане на културно-историческите забележителности на града; град Берковица - хижа "Ком" (нова/стара - 1507/1635, нощувка - "н")

3,30 ч

(стара +0,30)

1.

Хижа "Ком" – връх Ком (2016) – връх Малък Ком (1959) – Петрохански проход (1444) – хижа "Петрохан" (1470, н)

Вариант: Пристига се на Петроханския проход, оставят се раниците в ресторанта и без багаж се отива до връх Ком, след което се връща по обратния път и се нощува в хижа "Петрохан". Така се печели един ден и носенето два дена на тежка раница

Маршрут

6,00 ч

(стара -0,30)

2.

Хижа "Петрохан" – хижа "Пробойница" (1000, н)

5,00 ч

3.

Хижа "Пробойница" – жп гара Лакатник (390) – село Лакатник (882) – хижа "Тръстена" (1130, н)

6,00 ч

4.

Хижа "Тръстена" – горски дом "Чукава" – хижа "Лескова" (1340, н)

6,00 ч

5.

Хижа "Лескова" – хижа "Мургаш" (1400, н)

Вариант: Хижа "Лескова" - местност Белият камък - местност Зла поляна - проход Витиня

6,30 ч

6.

Хижа "Мургаш" – връх Мургаш (1687) – проход Витиня (нощувка в туристическата спалня, 950)

5,00 ч

7.

Проход Витиня – Ботевградски проход (970) – хижа "Чавдар" (1450) – хижа "Кашана" (1340, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Мургана" (1430)

8,00 ч

8.

Хижа "Кашана" – изоставена хижа "Планински извори" (1855, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Момина поляна" (1640)

6,30 ч

9.

Хижа "Планински извори" – връх Вежен (2198) – хижа "Ехо" (1650) – хижа "Козя стена" (1560, н)

Авариен вариант: При влошаване на времето и опасност от гръмотевични бури е желателно да се мине по маршрута: Антонски превал - хижа "Бенковски" (1540) - хижа "Вежен" (1650), а след оправяне на времето да се мине по Клисурският път и се излезе на Главното било при седловина Каменната порта

10,00 ч

10.

Хижа "Козя стена" – превалът на Троянския проход (1525) – заслон "Орлово гнездо" (1560) – хижа "Дерменка" (1480) – хижа "Добрила" (1804, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Незабравка" (1640)

7,00 ч

11.

Хижа "Добрила" (почивен ден - с лифта може да се слезе до град Сопот (540), където да се заредят провизии и да се разгледат културно-историческите забележителности)

-

12.

Хижа "Добрила" – връх Левски/Амбарица (2166) – връх Голям Купен (2169) – заслон "Ботев" (2056) – връх Ботев (2376) – заслон "Маринка" (2060) – хижа Тъжа (1520, н)

Авариен вариант: При влошаване на времето и опасност от гръмотевични бури е желателно да се мине по маршрута: хижа "Добрила" - хижа "Васил Левски" (1400). Оттук при оправяне на времето лесно може да се излезе отново на билото

11,00 ч

13.

Хижа "Тъжа" – връх Росоватец (1972) – Пеещите скали – хижа "Мазалат" (1520) – хижа "Партизанска песен"/"Янтра" (1190, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Узана" (1240) или в някой от хотелите в местността Узана

6,30 ч

14.

Хижа "Партизанска песен"/"Янтра" – хотел "Хлебна" (1220) – Географски център на България (1260) – проход Шипка (1185) – хижа "Бузлуджа" (стара, 1280) – хижа "Младост" (1390, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Бузлуджа" (стара)

8,00 ч

15.

Хижа "Младост" – горски дом "Българка" (1070) – жп гара Кръстец (866) – хижа "Грамадлива"(876, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Химик" (850) или хижа "Предела" (695)

8,00 ч

16.

Хижа "Грамадлива" – хижа "Химик" – Проход на републиката (хижа "Предела") – разрушен заслон "Бутора" (900) – заслон "Караиваново хорище" (1100) – хижа "Буковец" (1100, н)

Вариант: Нощувка в хижа "Чумерна" (1450)

8,00 ч

17.

Хижа "Буковец" – хижа "Чумерна" – връх Чумерна (1536) – Темната гора – Агликина поляна – проход Вратник с кантон "Табелите" (920, нощувката е проблематична)

Вариант: Нощувка в заслон "Вратник" при примитивни условия

10,00 ч

18.

Кантон "Табелите" – заслон "Вратник" на прохода Железни врата – Делирадевата бука – връх Разбойна (1128) – град Котел (643, нощувка в хотел или в частна квартира)

10,00 ч

19.

Град Котел (почивен ден – зареждане с провизии и разглеждане на културно-историческите забележителности)

-

20.

Град Котел – хижа "Върбишки проход" (420, н)

8,00 ч

21.

Хижа "Върбишки проход" – горско стопанство "Елешница" – връх Байрака (818) – Ришки проход (400) – горски дом "Немойдере" (нощувката е проблематична)

Вариант: Нощувка на открито в района на изоставения пионерски лагер

12,00 ч

22.

Ришки проход – хижа "Луда Камчия" (300, н)

8,00 ч

23.

Хижа "Луда Камчия" – хижа "Козичино" (524, н)

10,00 ч

24.

Хижа "Козичино" – Дюлински проход (440) – връх Погледец (520) – Поморийски проход (400) – село Емона (150, нощувка в някой от хотелите); лъч до нос Емине (0, при морето) и до Емонския манастир "Св. Николай" (105)

11,00 ч

-

Отпътуване (на север - през град Обзор или на юг - през летовище Елените и град Свети Влас)

-

Към Началото
 
Обратно към Заглавната страница