И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разкъсаното слушане на цяло музикално творение.

Павел Делирадев, "От Ком до Емине по билото на Стара планина", София, 1934 г.

І. МАЛКО ИСТОРИЯ

• Преждевременната и нелепа смърт на родоначалника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов му попречва да осъществи намерението си да премине по билото на Стара планина. Щастливецът често повтарял пред приятелите си:

Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.

• Честта пръв да прекоси надлъж нашата Родина се пада на големия турист, пътешественик и изследовател Павел Делирадев - с право наречен "Следовникът на Алеко". През 1933 г. 54-годишният Павел Делирадев предприема това истинско пътешествие и срещайки големи трудности, сам, а на места придружаван от един другар изминава за 30 дни повече от 700-те километра от връх Ком до морето. На следващата година той описва приключенията си в книгата "От Ком до Емине по билото на Стара планина"
• Цели двадесет години по-късно, през 1953 г. Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) организира първия поход по билото на Стара планина. Групата в състав от тридесет и четири човека, въпреки многото препятствия по пътя, за 30 дни изминава благополучно разстоянието от връх Ком до нос Емине
• През 1955 и 1959 г. се провеждат още два проучвателни похода, които окончателно уточняват детайлите по трасето на маршрута
• Първият успешен зимен поход се провежда през 1961 г.:

• През 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди "Балкан"
• През 1972 г. за първи път е осъществен обратният маршрут - от нос Емине до връх Ком, но има данни и за по-ранно преминаване по маршрута - през 1964 г. от група на Студентско туристическо дружество "Академик" - град Варна.
• След тези изброени начални стъпки походът по маршрут "Ком-Емине" се утвърждава като традиционен и всяка година се организира и провежда от Българския туристически съюз (БТС)
• През 1983 г. България се присъединява с отсечката "Ком-Емине" към Международния планински маршрут на дружбата "Айзенах-Будапеща-Ком-Емине":

• През 1990 г. Българският туристически съюз е приет за член на Европейско сдружение за пешеходен туризъм-ЕСПТ (European Ramblers Association-ERA), а на следващата година е открита българската част на Европейския маршрут "Е-3", съвпадаща с маршрута "Ком-Емине". В целостта си Европейският маршрут "Е-3" символично свързва Атлантическия океан с Черно море
• През последните години под егидата на Българската федерация по туризъм (БФТ) ежегодно се организира Национален поход "Ком-Емине"
• Независимо от организираните прояви, най-голямо удовлетворение на походниците донася изминаването на разстоянието със собствени сили, без гарантирано зареждане с провизии и без осигурена храна по хижите

ІІ. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

• Международният маршрут Е-3, по-популярен като "Ком-Емине", е с дължина около 700 км, при преодоляване на терени с голяма денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха
• Лятната маркировка се състои от стандартизирани лентови маркировъчни знаци (червена линия, оградена от двете си страни с две бели линии), нанесени с боя върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.) и табели с указателни за посоката стрелки и надписи. През лятото, в лошо време и при опасност от изгубване, на някои места е целесъобразно да се използва и зимната маркировка
• Зимната маркировка се състои от здраво бетонирани метални стълбове, боядисани в редуващи се "жълти-черно-жълти" ивици и наредени в линия, следваща относително най-лавинобезопасния маршрут в откритите части на Стара планина. В гористите части на планината се следва видимата през зимата лятна маркировка. На много места лятната и зимната маркировка съвпадат
• Хижите са сравнително добре разпределени по маршрута, като най-проблематично е нощуването на проходите Вратник и Ришки
• Карти: Държавната картографска фирма "Картография" ЕООД (в ликвидация от 2008 г., Web-сайт - архив на сайта) е издала единична карта (1984 г.) и 2 комплекта карти - през 1987 и 1991 г. На "гърбовете" на последните е описан маршрутът "стъпка по стъпка", а във второто издание описанието е дублирано на английски и немски език:

ІІІ. ПОДГОТОВКАТА

• Специфика на похода: Преминаването на маршрута "Ком-Емине" се различава съществено от походите из Рила, Пирин или Родопите и е свързано с изпитание, както на физическата, така и за психическата издръжливост. Именно поради това и удовлетворението след осъществяването му е значително по-голямо
• Предпоставки за успех: За успешното реализиране на похода е необходима неколкомесечна предварителна подготовка, по време на която трябва да се помисли за осигуряването на:
  • достатъчно свободни дни - отпуска или ваканция
  • физическа издръжливост на участниците (походи, бягане, фитнес)
  • група, не по-голяма от 10 човека, имащи добра психологична съвместимост помежду си и предварителен избор на водач (лидер)
  • удобни и ергономични раници, които заедно с багажа в тях да не бъдат по-тежки от 20 кг
  • съставяне на предварителен списък с необходимия багаж, с оглед да не се пропусне нещо важно в напрегнатите часове преди тръгването
  • изпитана екипировка, като се обърне особено внимание на обувките - те трябва да се годни за изминаването на целия маршрут и да не нараняват краката
  • съдове за вода с вместимост най-малко 2 литра - за всеки участник
  • добре структуриран график за движение, примерен вариант на който се предлага по-долу. При изготвянето на графика е желателно да се планират дневни маршрути, по изключение надвишаващи 30 км, а също и поне 2 почивни дни
  • период с благоприятни атмосферни условия, при отчитане на дългосрочната метеорологична прогноза - статистически най-подходящият период е между 15 юли и 15 август (през това време на годината най-голямата опасност са мълниите)
  • консултации с личния лекар и зъболекар, като не се забравя здравната книжка - това би спестило много главоболия с местните здравни власти
  • планинска застраховка, осигуряваща безплатна помощ от Планинската спасителна служба (ПСС)

ІV. ПОХОДЪТ

• Времетраене: Разстоянието от връх Ком до нос Емине може да се измине за различно време, като оптималното е между 20 и 25 дена. Рекордът е поставен от двама бързоходци (маратонци) – 7 дни. През 1994 г. туристът Димо Атанасов Станкев от Туристическо дружество "Черноморски простори" - град Варна също изминава разстоянието за 7 денонощия
• Лошите атмосферни условия могат да нарушат графика на движение. Правилно е да се изчака подобряване на времето, отколкото да се предприеме рискован преход - вероятността от контузии и изгубване в този случай е много по-голяма. По-разумно е графикът за движение да се наруши с ден-два, отколкото да се наложи аварийно слизане от планината и преждевременно прекратяване на похода
• Правилният дневен режим е предпоставка за успешния край на похода. По време на преходите е необходимо да се правят достатъчни по честота и продължителност почивки, да се осигурява необходимият сън и да се тръгва много рано (около 5,30 ч сутринта) при по-дългите участъци
• Традиционно лоша е маркировката в следните участъци:
  • хижа "Лескова" - хижа "Мургаш"
  • проход "Витиня" - Ботевградски проход
  • хижа "Чумерна" - нос Емине
• Труднопроходими участъци има между жп гара Кръстец и хижа "Луда Камчия" - те са обрасли с къпини, коприва и папрат, като на места пътеката е изцяло непроходима и се налага да се заобикаля встрани, без да се изпуска от очи посоката на движение
• Горещините и задухът през лятото са характерни за участъка източно от жп гара Кръстец и шапката против слънце и достатъчните запаси от вода са задължителни
• При движение по билните участъци е нормална липсата на водоизточници - поради това е желателно съдовете с вода да се зареждат винаги преди тръгване сутрин

V. ПРИМЕРЕН ГРАФИК

• Предлаганият 26-дневен график осигурява равномерно натоварване, като 700-те километра се изминават за 22 дена, два дена са предвидени за почивка и по един ден - за достигане до хижа "Ком" и до град Свети Влас/град Обзор:

Copyright © 2000-2008 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2008 г.