ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ (Е-3) |
|
И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия,
които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното
четене на някое велико произведение; разкъсаното слушане на цяло музикално творение.
Павел Делирадев, "От Ком до Емине по билото на Стара планина", София, 1934 г. |
|
|
|
І. МАЛКО ИСТОРИЯ
- Преждевременната и нелепа смърт на родоначалника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов му попречва да осъществи намерението си
да премине по билото на Стара планина. Щастливецът често повтарял пред приятелите си:
Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на
нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние
познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.
- Честта пръв да прекоси надлъж нашата Родина се пада на големия турист, пътешественик и изследовател Павел Делирадев - с право наречен
"Следовникът на Алеко". През 1933 г. 54-годишният Павел Делирадев предприема това истинско пътешествие и срещайки големи трудности, сам, а на места
придружаван от един другар изминава за 30 дни повече от 700-те километра от връх Ком до морето. На следващата година той описва приключенията си в
книгата "От Ком до Емине по билото на Стара планина"
- Цели двадесет години по-късно, през 1953 г. Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) организира
първия поход по билото на Стара планина. Групата в състав от тридесет и четири човека, въпреки многото препятствия по пътя, за 30 дни изминава благополучно
разстоянието от връх Ком до нос Емине
- През 1955 и 1959 г. се провеждат още два проучвателни похода, които окончателно уточняват детайлите по трасето на маршрута
- Първият успешен зимен поход се провежда през 1961 г.:
- През 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди "Балкан"
- През 1972 г. за първи път е осъществен обратният маршрут - от нос Емине до връх Ком, но има данни и за по-ранно преминаване по маршрута - през 1964 г. от
група на Студентско туристическо дружество "Академик" - град Варна.
- След тези изброени начални стъпки походът по маршрут "Ком-Емине" се утвърждава като традиционен и всяка година се организира и провежда от
Българския туристически съюз (БТС)
- През 1983 г. България се присъединява с отсечката "Ком-Емине" към Международния планински маршрут на дружбата "Айзенах-Будапеща-Ком-Емине":
- През 1990 г. Българският туристически съюз е приет за член на Европейско сдружение за пешеходен
туризъм-ЕСПТ (European Ramblers Association-ERA), а на следващата година е открита българската част на Европейския маршрут "Е-3", съвпадаща с
маршрута "Ком-Емине". В целостта си Европейският маршрут "Е-3"
символично свързва Атлантическия океан с Черно море
- През последните години под егидата на Българската федерация по туризъм (БФТ)
ежегодно се организира Национален поход "Ком-Емине"
- Независимо от организираните прояви, най-голямо удовлетворение на походниците донася изминаването на разстоянието със собствени сили, без гарантирано
зареждане с провизии и без осигурена храна по хижите
|
|
ІІ. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
- Международният маршрут Е-3, по-популярен като "Ком-Емине", е с дължина около 700 км, при преодоляване на терени с голяма
денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха
- Лятната маркировка се състои от стандартизирани лентови маркировъчни знаци (червена линия, оградена от двете си страни с две бели линии),
нанесени с боя върху неподвижни предмети по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.) и табели с указателни за посоката стрелки и надписи. През лятото,
в лошо време и при опасност от изгубване, на някои места е целесъобразно да се използва и зимната маркировка
- Зимната маркировка се състои от здраво бетонирани метални стълбове, боядисани в редуващи се "жълти-черно-жълти" ивици и наредени в линия,
следваща относително най-лавинобезопасния маршрут в откритите части на Стара планина. В гористите части на планината се следва видимата през зимата
лятна маркировка. На много места лятната и зимната маркировка съвпадат
- Хижите са сравнително добре
разпределени по маршрута, като най-проблематично е нощуването на проходите Вратник и Ришки
- Карти: Държавната картографска фирма "Картография" ЕООД (в ликвидация от 2008 г.,
Web-сайт - архив на сайта) е издала единична карта (1984 г.) и
2 комплекта карти - през 1987 и 1991 г. На "гърбовете" на последните е описан маршрутът "стъпка по стъпка", а във второто издание описанието е дублирано
на английски и немски език:
|
|
|
Издание 1984 г. - 1 бр.
|
Издание 1987 г. - 7 бр.
|
Издание 1991 г. - 7 бр.
|
|
|
ІІІ. ПОДГОТОВКАТА
- Специфика на похода: Преминаването на маршрута "Ком-Емине" се различава съществено от походите из Рила, Пирин или Родопите и е свързано с изпитание,
както на физическата, така и за психическата издръжливост. Именно поради това и удовлетворението след осъществяването му е значително по-голямо
- Предпоставки за успех: За успешното реализиране на похода е необходима неколкомесечна предварителна подготовка, по време на която трябва да се
помисли за осигуряването на:
- достатъчно свободни дни - отпуска или ваканция
- физическа издръжливост на участниците (походи, бягане, фитнес)
- група, не по-голяма от 10 човека, имащи добра психологична съвместимост помежду си и предварителен избор на водач (лидер)
- удобни и ергономични раници, които заедно с багажа в тях да не бъдат по-тежки от 20 кг
- съставяне на предварителен списък с необходимия багаж, с оглед да не се пропусне нещо важно в напрегнатите часове преди тръгването
- изпитана екипировка, като се обърне особено внимание на обувките - те трябва да се годни за изминаването на целия маршрут и да не нараняват краката
- съдове за вода с вместимост най-малко 2 литра - за всеки участник
- добре структуриран график за движение, примерен вариант на който се предлага по-долу.
При изготвянето на графика е желателно да се планират дневни маршрути, по изключение надвишаващи 30 км, а също и поне 2 почивни дни
- период с благоприятни атмосферни условия, при отчитане на дългосрочната метеорологична прогноза - статистически най-подходящият период е между
15 юли и 15 август (през това време на годината най-голямата опасност са мълниите)
- консултации с личния лекар и зъболекар, като не се забравя здравната книжка - това би спестило много главоболия с местните здравни власти
- планинска застраховка, осигуряваща безплатна помощ от Планинската спасителна служба (ПСС)
|
|
ІV. ПОХОДЪТ
- Времетраене: Разстоянието от връх Ком до нос Емине може да се измине за различно време, като оптималното е между 20 и 25 дена.
Рекордът е поставен от двама бързоходци (маратонци) – 7 дни. През 1994 г. туристът Димо Атанасов Станкев от
Туристическо дружество "Черноморски простори" - град Варна също изминава разстоянието
за 7 денонощия
- Лошите атмосферни условия могат да нарушат графика на движение. Правилно е да се изчака подобряване на времето, отколкото да се предприеме
рискован преход - вероятността от контузии и изгубване в този случай е много по-голяма. По-разумно е графикът за движение да се наруши с ден-два, отколкото да
се наложи аварийно слизане от планината и преждевременно прекратяване на похода
- Правилният дневен режим е предпоставка за успешния край на похода. По време на преходите е необходимо да се правят достатъчни по честота и
продължителност почивки, да се осигурява необходимият сън и да се тръгва много рано (около 5,30 ч сутринта) при по-дългите участъци
- Традиционно лоша е маркировката в следните участъци:
- хижа "Лескова" - хижа "Мургаш"
- проход "Витиня" - Ботевградски проход
- хижа "Чумерна" - нос Емине
- Труднопроходими участъци има между жп гара Кръстец и хижа "Луда Камчия" - те са обрасли с къпини, коприва и папрат, като на места
пътеката е изцяло непроходима и се налага да се заобикаля встрани, без да се изпуска от очи посоката на движение
- Горещините и задухът през лятото са характерни за участъка източно от жп гара Кръстец и шапката против слънце и достатъчните запаси
от вода са задължителни
- При движение по билните участъци е нормална липсата на водоизточници - поради това е желателно съдовете с вода да се зареждат винаги
преди тръгване сутрин
|
|
V. ПРИМЕРЕН ГРАФИК
- Предлаганият 26-дневен график осигурява равномерно натоварване, като 700-те километра се изминават за 22 дена, два дена са предвидени за почивка и
по един ден - за достигане до хижа "Ком" и до град Свети Влас/град Обзор:
Ден
|
Маршрут
(в скоби е посочена височината в метри над морското равнище) |
Приблизително времетраене (без почивките) |
- |
Пристигане в град Берковица (405) и разглеждане на културно-историческите забележителности на града; град Берковица - хижа "Ком" (нова/стара -
1507/1635, нощувка - "н") |
3,30 ч
(стара +0,30)
|
1.
|
Хижа "Ком" – връх Ком (2016) – връх Малък Ком (1959) – Петрохански проход (1444) – хижа "Петрохан" (1470, н)
|
Вариант: Пристига се на Петроханския проход, оставят се раниците в ресторанта и без багаж се отива до връх Ком, след което се
връща по обратния път и се нощува в хижа "Петрохан". Така се печели един ден и носенето два дена на тежка раница
Маршрут |
6,00 ч
(стара -0,30)
|
2.
|
Хижа "Петрохан" – хижа "Пробойница" (1000, н)
|
5,00 ч
|
3.
|
Хижа "Пробойница" – жп гара Лакатник (390) – село Лакатник (882) – хижа "Тръстена" (1130, н)
|
6,00 ч
|
4.
|
Хижа "Тръстена" – горски дом "Чукава" – хижа "Лескова" (1340, н)
|
6,00 ч
|
5.
|
Хижа "Лескова" – хижа "Мургаш" (1400, н)
|
Вариант: Хижа "Лескова" - местност Белият камък - местност Зла поляна - проход Витиня |
6,30 ч
|
6.
|
Хижа "Мургаш" – връх Мургаш (1687) – проход Витиня (нощувка в туристическата спалня, 950)
|
5,00 ч
|
7.
|
Проход Витиня – Ботевградски проход (970) – хижа "Чавдар" (1450) – хижа "Кашана" (1340, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Мургана" (1430) |
8,00 ч
|
8.
|
Хижа "Кашана" – изоставена хижа "Планински извори" (1855, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Момина поляна" (1640) |
6,30 ч
|
9.
|
Хижа "Планински извори" – връх Вежен (2198) – хижа "Ехо" (1650) – хижа "Козя стена" (1560, н)
Авариен вариант: При влошаване на времето и опасност от гръмотевични бури е желателно да се мине по маршрута: Антонски превал - хижа "Бенковски"
(1540) - хижа "Вежен" (1650), а след оправяне на времето да се мине по Клисурският път и се излезе на Главното било при седловина Каменната порта |
10,00 ч
|
10. |
Хижа "Козя стена" – превалът на Троянския проход (1525) – заслон "Орлово гнездо" (1560) – хижа "Дерменка" (1480) – хижа "Добрила" (1804, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Незабравка" (1640)
|
7,00 ч
|
11.
|
Хижа "Добрила" (почивен ден - с лифта може да се слезе до град Сопот (540), където да се заредят провизии и да се
разгледат културно-историческите забележителности)
|
-
|
12.
|
Хижа "Добрила" – връх Левски/Амбарица (2166) – връх Голям Купен (2169) – заслон "Ботев" (2056) – връх Ботев (2376)
– заслон "Маринка" (2060) – хижа Тъжа (1520, н)
Авариен вариант: При влошаване на времето и опасност от гръмотевични бури е желателно да се мине по маршрута:
хижа "Добрила" - хижа "Васил Левски" (1400). Оттук при оправяне на времето лесно може да се излезе отново на билото |
11,00 ч
|
13.
|
Хижа "Тъжа" – връх Росоватец (1972) – Пеещите скали – хижа "Мазалат" (1520) – хижа "Партизанска песен"/"Янтра" (1190, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Узана" (1240) или в някой от хотелите в местността Узана |
6,30 ч
|
14.
|
Хижа "Партизанска песен"/"Янтра" – хотел "Хлебна" (1220) – Географски център на България (1260) – проход Шипка (1185) – хижа "Бузлуджа" (стара, 1280) –
хижа "Младост" (1390, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Бузлуджа" (стара)
|
8,00 ч
|
15.
|
Хижа "Младост" – горски дом "Българка" (1070) – жп гара Кръстец (866) – хижа "Грамадлива"(876, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Химик" (850) или хижа "Предела" (695)
|
8,00 ч
|
16.
|
Хижа "Грамадлива" – хижа "Химик" – Проход на републиката (хижа "Предела") – разрушен заслон "Бутора" (900) – заслон "Караиваново хорище" (1100)
– хижа "Буковец" (1100, н)
Вариант: Нощувка в хижа "Чумерна" (1450)
|
8,00 ч
|
17.
|
Хижа "Буковец" – хижа "Чумерна" – връх Чумерна (1536) – Темната гора – Агликина поляна – проход Вратник с
кантон "Табелите" (920, нощувката е проблематична)
Вариант: Нощувка в заслон "Вратник" при примитивни условия
|
10,00 ч
|
18.
|
Кантон "Табелите" – заслон "Вратник" на прохода Железни врата –
Делирадевата бука – връх Разбойна (1128) – град Котел (643, нощувка в хотел или в частна квартира)
|
10,00 ч
|
19.
|
Град Котел (почивен ден – зареждане с провизии и разглеждане на културно-историческите забележителности)
|
-
|
20.
|
Град Котел – хижа "Върбишки проход" (420, н)
|
8,00 ч
|
21.
|
Хижа "Върбишки проход" – горско стопанство "Елешница" – връх Байрака (818) – Ришки проход (400) – горски дом "Немойдере" (нощувката е проблематична)
Вариант: Нощувка на открито в района на изоставения пионерски лагер
|
12,00 ч
|
22.
|
Ришки проход – хижа "Луда Камчия" (300, н)
|
8,00 ч
|
23.
|
Хижа "Луда Камчия" – хижа "Козичино" (524, н)
|
10,00 ч
|
24.
|
Хижа "Козичино" – Дюлински проход (440) – връх Погледец (520) – Поморийски проход (400) – село Емона (150, нощувка в някой от хотелите); лъч до нос
Емине (0, при морето) и до Емонския манастир "Св. Николай" (105)
|
11,00 ч
|
- |
Отпътуване (на север - през град Обзор или на юг - през летовище Елените и град Свети Влас) |
-
|
|
|
Към Началото |
|
Обратно към Заглавната страница |
|
Copyright © 2000-2008 by
Красимир Новаков. All rights reserved.
Последна промяна: 01 януари 2008 г. |