Водопадът е природен феномен, при който водната струя на река пада от скален откос, пресичащ речното корито. Основна характеристика на всеки един водопад е неговият воден пад. Обикновено се приема, че водопадът трябва да има воден пад поне 5 м, при наклон на падащата водна струя между 45^о и 90^о. Водни падове под 5 м и с наклон по-малък от 45^о се наричат водоскоци.

В зависимост от наклона на водния пад водата може както да "скача" от скалата, така и да се плъзга по нея, като водната струя може да бъде тясна, широка, а също и да се спуска по повече от един "ръкав".

Когато по течението на река или поток водната струя "скача" от едно-единствено място и наблизо над този пад или под долната част на водопада няма други падове, то водопадът е единичен. В случай, че на близко разстояние по течението на река или поток има два или повече изразени водни скока, които по някакъв начин могат да се свържат по между си (например: визуално) - то водопадът е каскаден.

Водопадите биват естествени водопади и изкуствени водопади, но вторият вид не е популярен за посещение поради неавтентичния си произход.

Най-често естествените водопади са разположени близо до разседи по планинските склонове - в този случай съседните водопади са с почти една и съща надморска височина. Друг вид водопади са се образували на границата между твърди скали и такива, които лесно се поддават на разрушителната сила на природните стихии.

Интересен е произходът на особено красивите бигорни водопади. Срещат се по водните течения на потоци, водещи началото си от карстови извори, водите на които са богати на въглероден диоксид (CO₂). В такива подземни води протича процес, при който малко разтворимият във вода калциев карбонат (CaCO₃) се превръща в значително по-разтворимия калциев хидрогенкарбонат Ca(HCO₃)₂. При излизането на повърхността карбонатното равновесие се измества, въглеродният двуокис се отделя и варовикът отново изкристализира. При наличието на подходящи скални прагове калциевият карбонат се отлага върху тях, образувайки внушителни биргорни тераси, изградени от шуплеста скала (бигор). Бигорът намира приложение като строителен материал за външни облицовки, придаващи старинен вид на сградите - с бигор например е облицована катедралната черква "Св. Неделя" в град София. Този вид водопади в популярната литература неправилно са наричани травертинови - механизмът на кристализация е същият, но травертинът се образува от топли карстови води и като скала има по-плътна и здрава структура.

В планините, в които е имало ледникови процеси - Рила и Пирин, характерни са водопадите на реките, които се оттичат от ледниковите езера.

Най-подходящите периоди за посещението на водопади е по време на топенето на снеговете или след обилни дъждове във водосборната област на захранващите ги реки. В България водопадите са най-пълноводни през пролетта - през месеците март, април и май. Някои от водопадите са сезонни и частично или изцяло пресъхват през топлите и сухи месеци на годината. Подходящо време за посещение на водопадите е и зимата, когато външната им повърхност замръзва и красотата им се проявява в друга светлина. Замръзналите водопади, покрити с масивен лед, се използват от алпинисти за практикуването на ледено катерене.

Най-величествената гледка към водопадите се открива от долната им част (подножието); оттук стават и най-хубавите снимки. Посещението на мястото на водния пад, освен че не представлява особена атракция, крие и големи опасности и не следва да се допуска без да се вземат съответните мерки за безопасност и без присъствието на квалифицирани лица. В случай, че до местата за наблюдение на водопадите има обозначени пътеки, същите трябва да се използват, да не се допуска отклонение от тях и да се спазват предупредителните и указателни табели. Близките камъни в подножието на водопадите, в обсега на пръските от водната струя, обикновено са покрити с мъхове и лишеи и крият опасност от подхлъзване.

Copyright © 2000-2015 by Красимир Новаков. All rights reserved.
Всяка страница в сайта се обновява самостоятелно.
Последна промяна на тази страница: 01 януари 2015 г.