ЗЕМНИ И СКАЛНИ ПИРАМИДИ В БЪЛГАРИЯ

ПИРИН

Кресненски земни пирамиди - Мéло
Красиви пясъчни сипеи в източната част на град Кресна. По произход са сходни с Мелнишките земни пирамиди, но се отличават от тях по липсата на разнообразие във формите.

Кресненски земни пирамиди (Мело) - поглед откъм жп гара
Виждат се добре от шосето София-Кулата и от жп гара Кресна.
Кърлановски земни пирамиди
Земни пирамиди, намиращи се в землището на село Кърланово, в съседство с прочутите Мелнишките земни пирамиди. Отличават се от последните, както по формата, така и по своите размери - Кърлановските пирамиди имат вид на огромни пясъчни кули, покрити с трева и са високи до 100 м.

Кърлановски земни пирамиди - огромна пясъчна кула
Мелнишки земни пирамиди
Красиви пясъчни образувания в околностите на град Мелник - най-популярните земни пирамиди в България.

Мелнишки земни пирамиди - общ изглед

Мелнишкият район в геологично отношение е изграден от сивобели плиоценски пясъци, примесени с глинести прослойки. Върху тях, след стопяването на ледниците, се е натрупал конгломерат от свлечен от Пирин скално-пясъчен материал с дебелина до 120 м. В резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа в пясъците са се образували множество причудливи форми (гъби, минарета, мечове, "египетски" пирамиди и др.). Едни от най-впечатляващите природни скулптори са тези с формата на скални гъби - пясъчен стълб, увенчан от скална шапка (корона). Наличието на скална "корона" предпазва намиращия се под нея пясъчно-скален материал от бързо рушене, способствайки за продължителното съществуване на тези забележителни природни творения.

Мелнишки земни пирамиди - пирамиди със скални "шапки"

Най-известната група скални гъби се намира край Роженския манастир и е лесно достъпна откъм туристическата пътека, свързваща град Мелник с манастира. С годините ерозионните процеси предизвикват разрушаването на скалните гъби, но в близост "изникват" нови, още по-красиви... Със Заповед № 2607 /14.12.1960 г. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност с площ 84,5 ха, а със Заповед № 156 / 11.04.1978 г. площта им е увеличена на 1 165,6 ха. Със Заповед № 988 / 04.11.1993 г. природна забележителност "Мелнишки пирамиди" е определена за защитен природен обект с международно значение. Със Заповед № РД-283 от 16.03.2010 г. е обявена защитена зона за опазване на дивите птици "Мелнишки пирамиди", с идентификационен код BG0002072, с обща площ 135 800,516 дка.

РИЛА

Джермански земни пирамиди
Земни пирамиди в землището на село Джерман, в северозападното подножие на Рила планина. Пирамидите не са особено високи (рядко 10 м) и само единици са увенчани със скални шапки (за разлика от "посестримските" им Стобски пирамиди).

Джермански земни пирамиди - пирамиди със скални шапки
Най-удобният изходен пункт за посещението им е село Джерман, свързано с град Дупница с редовна автобусна линия. От селото за около 1,00 ч се отива до пирамидите, след което може да се продължи пеша до град Дупница. Със Заповед № 283 / 04.05.1979 г. (обн., ДВ, бр. 45 / 1979 г.) една от земните пирамиди, с височина 4,20 м и обиколка 3,10 м е обявена за природна забележителност (по-късно заличена като природна забележителност).
Стобски земни пирамиди
Земни пирамиди в землището на село Стоб, в западното подножие на Рила планина. Изваяни са в дебелия до 40 м земно-скален материал, свлечен по време на топенето на ледниците във високите части на Рила планина. Намират се от двете страни на вододелния рид, разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Буковец (от юг), предимно по южния му склон. Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена - Кулите, Чуките, Самодивските комини, Братята, Зъберите и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легендата за вкаменените сватове. Немалка част от земните образувания са увенчани с каменни шапки, но процесът на възникването и разрушаването им е динамичен и при следващо посещение гледката обикновено е променена.

Стобски земни пирамиди - поглед от обзорната еко-пътека

Поради обгледното си разположение Стобските пирамиди са особено красиви при залеза на слънцето или когато са осветени от лунната светлина. Запознаването със Стобските пирамиди може да се съчетае с посещение на Рилския манастир, особено когато то става с кола или нает автобус. Стобските земни пирамиди не са толкова известни както Мелнишките, но в някои отношения ги превъзхождат по живописност на разположението си и богатство на формите. Има два варианта за наблюдаване на пирамидите - отгоре-надолу по изградената по вододелния рид еко-пътека и отдолу-нагоре по коларски път, следващ течението на суходолието Буковец. Еко-пътеката е изградена като един от 27-те проекта, финансиран със средства на програмата "ФАР" - "Развитие на българския екотуризъм" и се състои от две части. Първата част (дълга 300 м) започва от края на село Стоб и продъжава до местност Църквище - дотук може да се достигне с превозно средство. Втората част започва от местност Църквище и последователно преминава през места, от които се разкрива гледка към четирите основни групи земни пирамиди. Със Заповед № 378 (обн., ДВ, бр. 12/1966 г.) Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност с площ 74,0 ха, а със Заповед № 988 / 04.11.1993 г. природна забележителност "Стобските пирамиди" е определена за защитен природен обект с национално значение.

РОДОПИ

Кърджалийски скални пирамиди
Скални пирамиди в землищата на разположените до град Кърджали села Зимзелен, Повет и Доброволец. За разлика от останалите пирамиди Кърджалийските са се образували в резултат на комбинираното действие на топлината, студа, дъжда и вятъра върху нееднаквите по твърдост части на вулкански туфи. Последните са възникнали от вулканската пепел на дъното на еоценското море, преди 50 млн. години. Някои от пирамидите имат формата на гъби, докато други уподобяват стълбове и кули. Разнообразното им оцветяване се дължи на многобройните оксиди, главно железни и манганови, с които са наситени.

Кърджалийски скални пирамиди - скални пирамиди край село Повет
Най-известна е групата край село Зимзелен, популярна и с името Каменната сватба, поради разказваната за нея интересна легенда. Тази скална група може да се посети и пеша от град Кърджали. За цялостното обхождане на Кърджалийските скални пирамиди е удобно да се подходи откъм Оловно-цинковия комбинат, намиращ се край село Доброволец. Със Заповед № 1427 / 13.05.1974 г. скалните гъби край село Зимзелен (Каменната сватба) са обявени за природна забележителност с площ 5,0 ха.

СТАРА ПЛАНИНА

Кътински земни пирамиди
Земни образувания в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Разположени са основно на две места в землището на село Кътина, от които по-известното се намира в долината на Големия дол. Земните скулптури са групирани в четири групи, като четвъртата (отдолу-нагоре) в недалечното минало е представлявала внушителна пясъчна композиция с височина до 30 м.

Кътински земни пирамиди - четвъртата най-внушителна група
Кътинските пирамиди са се образували в резултат на ерозия в дебели над 30 м ръждивооцветени делувиални наслаги, свлечени от планината. Протичащите през последните десетилетия негативни процеси - създаденото изкуствено езерце в долната част на дола, както и естественото залесяване на района водят до постепенно намаляване както на размерите, така и на броя на пирамидите. Ако не се вземат решителни мерки за минимизиране на възпрепятстващите ерозията фактори, то не след дълго единствен спомен за прочутите в миналото Кътински пирамиди ще бъдат снимките в старите пътеводители! Пирамидите са лесно достъпни от село Кътина, до което може да се достигне с градски автобус № 27 (начало автостанцията в квартал "Илиянци" на град София), както и с маршрутна линия. Автостанцията е свързана с централната част на София с трамваи №№ 11 и 12 (разписанието на трамваите и автобуса може да се види ТУК). Със Заповед № 927 / 10.04.1962 г. Кътинските пирамиди са обявени за природна забележителност с площ 12,5 ха.

Към Началото

Обратно към Заглавната страница