НАРЕДБА № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии

(Извлечение)

Актуална към ДВ, бр. 38 / 26.05.2015 г.

Издадена от председателя на Държавния комитет за стандартизация

Обн., ДВ, бр. 40 от 22.05.1979 г. и бр. 41 от 25.05.1979 г., в сила от 25.06.1979 г., попр., бр. 55 от 13.07.1979 г., изм. и доп., бр. 86 от 3.11.1989 г., отм. бр. 58 от 15.07.2014 г.

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

            Чл. 1.  (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) С тази наредба се уреждат устройството и безопасната експлоатация на: пътнически висящи едновъжени линии с неподвижно захванати към транспортното въже преводни средства (ПВЕЛ); пътнически висящи едновъжени линии с изключващи се от транспортното въже превозни средства (ПВЕЛИ); пътнически висящи двувъжени линии (ПВДЛ); стационарни ски-влекове (ССВ); товарни висящи двувъжени линии (ТВДЛ), наричани по-нататък за краткост "въжени линии", и правилата за осъществяване на държавен технически надзор над тях.

            Чл. 2.  (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Наредбата е задължителна за всички министерства и други ведомства, народни съвети, учреждения, организации, фирми и техните поделения, длъжностните лица и гражданите, дейността на които е свързана с проектирането, производството, вноса, монтажа, ремонта, преустройството , поддържането и експлоатацията на въжените линии.

            Чл. 3.  Разпоредбите, техническите условия и упътванията, издавани от министерствата и другите ведомства за проектиране, внос, строителство, монтаж, приемане и експлоатация на въжени линии, трябва да съответствуват на изискванията на тази наредба.

Глава втора

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ

Раздел I

Термини

            Чл. 4.  Скоростите на пътуване на въжените линии са:

            1.  работна - това е действителната скорост на теглещото (транспортното) въже при установено движение на главния двигател на едноскоростни линии или по-малката скорост на двускоростни линии;

            2.  увеличена работна - това е по-голямата скорост на двускоростни линии;

            3.  кратковременна намалена - това е намалената скорост на теглещото въже на ПВЕЛ при слизане и качване на пътниците от и на превозните средства;

            4.  резервна - това е скоростта при работа на резервното задвижване;

            5.  ревизионна - това е скоростта, при която се извършва визуална проверка на теглещото и носещото въже;

            6.  скорост за дефектоскопия - това е скоростта, при която се извършва проверка на теглещото и носещото въже с дефектограф.

            Чл. 5.  Въжените линии са с дясно, респективно с ляво, движение, ако излизащите превозни средства пътуват по десния, респективно левия, клон на въжето, гледано от станцията към трасето.

            Чл. 6.  Превозните средства при въжените линии са:

            1.  седалка - открита или полузакрита, с едно или няколко места за сядане;

            2.  платформа - открита или полузакрита, с носещ под за един или няколко пътника, които пътуват прави;

            3.  кабина - закрито или полузакрито превозно средство, в което пътниците пътуват седнали;

            4.  теглич - устройство за теглене на един или няколко пътника;

            5.  вагонетка.

            Чл. 7.  Товароносимост на превозното средство е теглото на полезния товар, за който е изчислено превозното средство.

            Чл. 8.  Превозоспособност на въжената линия е максималният възможен брой пътници или максималното количество полезен товар, превозени в една посока за единица време.

            Чл. 9.  Ос на въжената линия е линията, свързваща вертикалните оси на главите на стълбовете на нивото на носещото (транспортното) въже.

            Чл. 10.  Зони на въжените линии са:

            1.  (доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ - район с граници, отстоящи на 1 м от проекцията върху терена на разлюлените на 0,2 радиана навън от оста на линията превозни средства и на 5 м от габаритите на сградите на станциите;

            2.  за ТВДЛ - район с граници, отстоящи на 2 м от проекцията върху терена на разлюлените на 0,2 радиана навън от оста на линията превозни средства и на 5 м от габаритите на сградите на станциите;

            3.  ски-път на ССВ е подготвената ивица на снежната покривка под теглещото въже, която се използува от теглените скиори.

            Чл. 11.  (1) ПВЕЛ според движението се делят на:

            1.  линии с равномерно движение - без възможност за кратковременно намаляване на работната им скорост при качване и слизане на пътниците от всяко превозно средство;

            2.  линии с пулсиращо движение - с единично или групово окачване на превозните средства, при които качването и слизането на пътниците от превозното средство се извършват със спиране или намаляване на работната скорост на линията.

            (2) ТВДЛ според срока на експлоатирането им се делят на:

            1.  кратковременни - със срок на експлоатиране до 5 години;

            2.  дълговременни (постоянни) - със срок на експлоатиране над 5 години.

Раздел II

Конструиране, проектиране и придружителна документация на въжените линии

            Чл. 12.  (1) Проекти и конструкторска документация за въжени линии и отделни възли и съоръжения за въжени линии се възлагат на специализирани организации, които разполагат със специалисти, запознати с нормите за проектиране, производство и експлоатация на линиите и с изискванията на тази наредба.

            (2) Проектите за въжени линии се съгласуват с органите за държавен технически надзор при издаване на разрешение за строеж на основание и по реда на чл. 226, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г. и бр. 37 от 1978 г.) и Инструкция № 11 за реда за издаване на разрешения по чл. 226, ал. 2 ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1978 г.).

            (3) При съгласуването по ал. 2 се представя следната работна документация:

            1.  ситуационна схема, определяща месторазположението на въжената линия;

            2.  ситуационна снимка в мащаб, не по-малък от 1 : 1000 (за ТВДЛ - 1 : 2000), по оста на въжената линия, с широчина най-малко 20 м (за ССВ - 15 м), на която да са нанесени намиращите се в непосредствена близост до линията или пресичащи я далекопроводи, телефонни линии, силнотокови и слаботокови инсталации, пътища, жп линии и други съществуващи съоръжения;

            3.  надлъжен профил на въжената линия в мащаб, не по-малък от 1 : 1000 (за ТВДЛ - не по-малък от 1 : 2000), разработен въз основа на геодезично заснет надлъжен профил на терена, с нанесени:

            а) коти на терена;

            б) пътища, транспортни спирки, електрически инсталации и други комуникации, пресичащи въжената линия;

            в) хоризонтални разстояния между стълбовете;

            г) разстояния от началото;

            д) коти на въжето;

            е) превишение между котите на въжето;

            ж) номера на стълбовете;

            з) височина на стълбовете;

            и) вид на ролковите батерии и обувките;

            к) крайни положения на провисване на въжетата в характерни места;

            4.  напречни сечения в специфични точки - траншеи, пресичания и скатни изкопи;

            5.  обяснителна записка, включваща изчисления на надлъжния профил и строителните конструкции и избор на машини и съоръжения, както и справка за съответствието на проекта с изискванията на тази наредба и други действуващи нормативни документи;

            6.  монтажни чертежи и чертежи на възли от машинноконструктивната, строителната и електрическата част със спецификации и технически условия за монтаж на:

            а) превозните средства;

            б) машините и съоръженията в станциите;

            в) спасителните средства (не се отнася за ССВ и ТВДЛ);

            г) електрообзавеждането (без външно захранване);

            д) свръзка и сигнализация;

            е) осигурителни устройства;

            ж) опорите и съоръженията им и преминаването на превозните средства през тях;

            з) станциите;

            7.  спецификации на основните машини и съоръжения с техническите им данни;

            8.  данни за материалите, заварките и методите за контрол и изпитвания на заварките и изделията, към качеството на които в проекта има повишени изисквания;

            9.  инструкции за монтаж на машините и съоръженията;

            10.  методика за провеждане на изпитвания на въжената линия;

            11.  схема за монтирането и сменянето на транспортното (теглещото) и носещото въже, като местата за стъпване на барабаните (стария и новия), за закотвяне и окачване при монтажа да са означени и оразмерени;

            12.  инструкция за експлоатация на въжената линия;

            13.  други документи към проекта, изисквани по преценка на органите за държавен технически надзор.

            Чл. 13.  (1) Теглото на един пътник или скиор при изчисляването на общото натоварване на въжените линии се приема равно на 750 H (75 кг).

            (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) При изчисляването на превозните средства на ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССВ натоварването от един пътник (скиор) се приема:

            1.  за едноместни превозни средства - 900 H (90 кг);

            2.  за дву- и триместни превозни средства - 850 H (85 кг);

            3.  за четириместни превозни средства - 800 H (80 кг);

            4.  за превозни средства с над 4 пътника - 750 H (75 кг).

            Чл. 14.  (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Натоварването от вятъра върху въжетата, машините и съоръженията (без сградите) при работно състояние на въжените линии се изчислява със скоростен напор, не по-малък от 200 Н/мќ.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Натоварването от вятъра се определя съгласно изискванията на Натоварвания и въздействие.  Норми за проектиране (утвърдени със Заповед № 3321 на Министерството на строежите и строителните материали от 1979 г. и Заповед № 889 на комитета за архитектура и благоустройство от 1979 г.

            (3) (Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) При липса на измервания вертикалните въздушни течения се приемат със скоростен напор 500 H/мќ в неработно състояние на линията.  Този напор се взема предвид при проверяване сигурното лягане на въжетата.

            Чл. 15.  Аеродинамичният коефициент на въжетата на въжените линии се приема c = 1,2, а за превозните средства и другите съоръжения се приема според конструкцията им.

            Чл. 16.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Земната основа под фундаментите се изчислява съгласно Плоско фундиране.  Правилник за проектиране (утвърдени със заповед № РД-14-02-732 от 1982 г. на Министерството на строителството и архитектурата).

            (2) Изчислителният момент на обръщане на фундамента да бъде по-малък от изчислителния момент на задържане.

            (3) Изчислителната хоризонтална сила да бъде по-малка от изчислителната сила на триене, която се получава от вертикалната изчислителна сила, умножена с коефициента на триене между бетона и земната основа.

            (4) Когато вертикалните сили действуват благоприятно за удовлетворяване на изискванията по ал. 2 и 3, те се умножават с коефициенти за претоварване к, както следва:

            1.  (изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за теглото на стълба, засипката върху фундамента и за теглото на самия фундамент - съгласно Натоварвания и въздействие.  Норми за проектиране;

            2.  за вертикалната компонента на поддържащите ролки - k - 1,0.

            (5) Наклонът на фундамента в посока, напречна на оста на въжената линия, получен вследствие деформация на земната основа, да не превишава 0,01 B : H, където B е широчината на фундамента в тази посока, а H е височината на стълба от кота "долен ръб на фундамента" до кота "теглещо въже".

            (6) Наклонът на фундамента в посока, надлъжна на оста на въжената линия, получен вследствие деформация на земната основа, да не надвишава 0,003 радиана.

            (7) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Фундаментните болтове се проектират съгласно Норми за проектиране на стоманени конструкции (утвърдени със Заповед № РД-02-14/83 от 1986 г. на Комитета за териториално и селищно устройство).

            (8) Фундаментите на съоръженията се оформят така, че да бъдат защитени от действието на повърхностните и подпочвените води.

            (9) Съоръженията, натоварени от въжетата, се изчисляват и за монтажните натоварвания.

            Чл. 17.  (1) Стоманените профили и листове, употребени в металоконструкции на станции и стълбове на открито, нямащи трайно покритие срещу корозия (поцинковане, кадмиране), да са с дебелина на стената, не по-малка от 5 мм, а стоманените тръби - не по-малка от 2,5 мм.

            (2) В металните конструкции на въжените линии се предвиждат отвори за отчитане на водата.

            (3) Вътрешността на затворените конструкции да е предпазена от корозия вследствие на кондензационна влага и проникване на вода.  За целта конструкцията се херметизира или има вътрешно антикорозионно покритие и отвори за оттичане на водата.

            (4) При заваряване на носещи стоманени конструкции да се използуват заваръчни материали, осигуряващи механичните свойства на заваръчните съединения (граница на якост, граница на провлачане, относително удължение, ъгъл на огъване, ударна жилавост), не по-ниски от долната граница на свойствата на основния метал, посочени в стандартизационните документи.  При използуване на различни марки стомана в едно съединение механичните свойства на напластения метал трябва да съответствуват на свойствата на стоманата с най-голяма якост.

            Чл. 18.  Сроковете за гранично (пределно) износване на детайлите и елементите на редуктора на главното задвижване, задвижващата и обръщателната шайба (без облицовката) да не са по-къси от 10 години при приетия режим на експлоатация на линията.

            Чл. 19.  (1) Внесените от чужбина въжени линии и съоръжения и проекти за производство и монтаж на такива линии трябва да отговарят на изискванията на тази наредба.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Разрешения за внос на въжени линии, съоръжения и проекти за тях и за допустими отклонение от изискванията на тази наредба се издават от органите за държавен технически надзор по реда, установен в БДС 15796 - 83.  Техника на безопасността.  Правила за издаване на разрешения за внос на съоръжения с повишена опасност.

            Чл. 20.  (1) Новоизработените или доставени въжени линии се предават от главния изпълнител на инвеститора (собственика) с паспорт съгласно приложение № 1 и съпроводителна документация.

            (2) Машините и агрегатите на въжените линии да имат табелки, които се поставят на видно място и съдържат данни за завода-производител, типа, заводския номер и годината на произвеждането на машината или агрегата.

            Чл. 21.  (1) Въжетата за въжените линии да се придружават със сертификати, издадени от заводите-производители или от специализирани лаборатории.

            (2) Поръчката за доставяне на въже се прави съгласно приложение № 2.

            (3) Въжетата да се доставят в запечатани барабани със здраво закрепени краища, а барабанът да има номер, който да е отбелязан в сертификата.

            Чл. 22.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Заводите-производители доставят със сертификати за качеството следните детайли на ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССВ:

            1.  челюстите на хващачите;

            2.  носещата конструкция на носачите на превозните средства (тегличите);

            3.  носещите детайли на превозните средства;

            4.  осите на ролковите батерии и ролките;

            5.  осите или валовете на задвижващите и обръщателните шайби;

            6.  осите на шайбите за опъващото въже;

            7.  посочените в техническата документация отговорни части на машините и съоръженията, на стоманобетонната конструкция и на стоманената конструкция;

            8.  муфите за въжетата.

            (2) Заводът-производител представя писмена справка, че заварките са изпълнени от заварчици-паспортчици първа степен.

            (3) Заварките се контролират по методите на завода-производител.

Раздел III

Трасета

            Чл. 23.  (1) Осите на въжените линии в план са прави линии.

            (2) Допускат се отклонения от правата линия при стълбовете при условие, че е доказано сигурното водене на въжето с отчитане на допустимите отклонения при монтажа.  Максималното отклонение на оста на въжето в план не трябва да превишава 0,005 радиана на стълб.

            (3) При необходимост от по-големи отклонения от допустимите по ал. 2 се използуват ъглови станции.  Използуването на ъглови станции за ПВДЛ не се разрешава.

            Чл. 24.  (1) Трасетата на въжените линии минават през места, които не са изложени на опасност от лавини, падащи камъни, навеи, свлачища, наводнения, пожари и силни бури.

            (2) Ако не могат да се избягнат опасностите по ал. 1, в проекта се предвиждат и се изпълняват съоръжения за предпазване от повреди на сградите и съоръженията на линиите и за осигуряване безопасността на пътниците и обслужващия персонал по време на експлоатация.

            (3) Допуска се профилът на терена да не е с постоянен и плавноизменящ се наклон, като се избягват силно пресечени терени.  За ТВДЛ избягването на силно пресечени терени не е задължително.

            Чл. 25.  (1) Пресичанията и успоредното водене на новоизграждани въжени линии със съществуващи или проектиращи се жп линии, пътища, електропроводи, канали и въжени линии, а също и разположението на такива линии в близост до летища се съгласува със заинтересуваните ведомства.

            (2) Пресичанията и успоредното водене на въжени линии с електропроводи и електрически контактни линии се осъществяват така, че да не съществуват взаимни смущения и опасности при експлоатацията им и при спасяването на пътниците.

            (3) В случаите по предходната алинея се вземат мерки да се избягнат смущенията в работата на телефонните, осигурителните, сигнализационните и други инсталации и системи.

            (4) Забранява се преминаването на въжени линии над въздушни електропроводи и електрически контактни линии без предпазни съоръжения под въжената линия (мостове или мрежи за ограждане на проводниците на електропроводите и контактните линии).

            Чл. 26.  Забраняват се разполагането в близост до въжени линии на инсталации и уредби и извършването на работи, които могат да предизвикат взривове, пожари и сътресения, застрашаващи сигурността на пътниците и обслужващия персонал, да увредят съоръженията на линиите или да затруднят видимостта на трасето.

            Чл. 27.  По дължината на трасето на пътническите въжени линии трябва да има пешеходна пътека, която да служи за ползуване от обслужващия персонал и за евакуиране на пътници.

...............................................................................................................

...............................................................................................................

Глава девета

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ

Раздел I

Инструкция за експлоатация

            Чл. 280.  (1) Проектът за инструкция за експлоатация се разработва от организацията, проектирала въжената линия, и се съгласува:

            1.  за пътнически въжени линии и ски-влекове - с органите за държавен технически надзор;

            2.  за товарните въжени линии - с органите за технически надзор на ведомството, за което е предназначена линията.

            (2) Инструкцията за експлоатация съдържа указания за правилната и безопасна експлоатация, техническото обслужване и ремонта на въжените линии.

            (3) Инструкцията за експлоатация се съгласува и с ЦС на БПС, управление Противопожарна охрана към МВР и Министерството на народното здраве и се утвърждава от ръководителя на ведомството, към което се числи предприятието (организацията).

            Чл. 281.  Инструкцията за експлоатация в зависимост от вида на въжената линия да включва следните раздели:

            1.  техническа характеристика на въжената линия, описание и основни данни, описание на основните манипулации;

            2.  персонал на въжената линия - посочват се броят на лицата и тяхната квалификация и разряд, необходими за една смяна за експлоатация и техническото й обслужване;

            3.  права и задължения на персонала;

            4.  правила за сигнализация - посочват се начините на подаване и видът на сигналите и се прилага таблица за сигналите;

            5.  експлоатация при нормални условия - посочват се:

            а) дейностите при пускане, спиране и транспортиране на пътници и товари;

            б) средствата за измерване на скоростта (налягането) на вятъра и сигналите, които те подават;

            в) големините на спирачните пътища за празна линия с превозни средства без пътници, получени изчислително;

            6.  експлоатация при изключителни условия - посочват се мерките и дейностите при:

            а) внезапно спиране и работа с резервното задвижване;

            б) повреди на осигурителните устройства, средствата за свръзка и сигнализация, резервното задвижване и на други механични и електрически съоръжения;

            в) сила на вятъра, близка до и над допустимата;

            г) лоша видимост, наближаване на буря, заледяване и заскрежаване;

            7.  спасителни работи - посочват се начинът на използуване на предвидените спасителни средства, броят на лицата, които извършват спасяването на пътниците, и пътеките, по които да става изнасянето;

            8.  периодичен контрол и обслужване на въжената линия - посочват се обемът и съдържанието на всекидневни, седмични, месечни и полугодишни прегледи, демонтаж, монтаж, изпитвания и техническо обслужване;

            9.  допуски за износване, норми за бракуване и дефектоскопия на отговорни детайли и изпитвания на елементи и съоръжения;

            10.  видове ремонти със срокове и необходими запасни части и изпитвания след ремонта;

            11.  правила за пътниците и правила по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана;

            12.  схема за мазане на елементите и възлите и периодичност на мазането - посочват се видът (означението) на смазката и начинът на мазане;

            13.  бързоизносващи се части.

            Чл. 282.  (1) Персоналът е длъжен да знае и спазва посочените в длъжностните характеристики служебни задължения.

            (2) Персоналът трябва да е обучен и да умее правилно да провежда манипулациите и дейностите, предмет на инструкцията за експлоатация, съобразно заеманите длъжности.

Раздел II

Машинист

            Чл. 283.  (1) Въжената линия се пуска в движение само от заемащия поста машинист съгласно утвърден график.

            (2) Машинистът е отговорен за изправността и безаварийната експлоатация на машините и съоръженията в задвижващата станция, осигурителната инсталация и средствата за свръзка и сигнализация.

            (3) Преди пробното пътуване машинистът задължително преглежда и изпробва съоръженията в задвижващата станция и действието на средствата за свръзка и сигнализация.

            (4) Машинистът смазва машините и съоръженията в задвижващата станция съгласно инструкциите, проверява изправността на бутоните за спиране ма линията от станциите, действието на осигурителните вериги чрез задействане на краен изключвател и действието на работната и аварийната спирачка, при което контролира големината на спирачния път.

            (5) Преди пускане на линията машинистът проверява работата на резервното задвижване.  Забранено е пускането на линията при неизправно резервно задвижване.

            (6) Ако при пускане на въжената линията контролните уреди показват ненормални стойности, машинистът спира линията и установява причините за това.

            Чл. 284.  (1) Забранено е машинистът да напуска площадките и района на машинното помещение през време на работа на въжената линия.

            (2) По време на работа на въжената линия машинистът следи хода на машината и сигналите, давани от другите станции, и периодично контролира показанията на контролните уреди.

            (3) При сигнал "повикване за телефонен разговор" машинистът приема съобщенията.  Разговори, свързани с експлоатацията и сигурната работа на въжената линия, се записват от машиниста в телефонния бележник.

            (4) Машинистът спира незабавно въжената линия при забелязани нередности в хода на задвижването, транспортното (теглещото) въже, превозните средства, осигурителната и сигналната инсталация, които застрашават сигурната работа, и докладва на заемащия поста началник на линията.  След отстраняване на неизправността машинистът пуска въжената линия само с разрешението на заемащия поста началник на линията.

            (5) Машинистът съхранява ключа за устройството за изключване на осигурителната верига.

            (6) При продължителен престой на въжената линия по време на смяната и след приключване на работа машинистът включва аварийната спирачка.

            (7) Машинистът вписва резултатите от проверките, направени преди пускането на въжената линия и извършването на пробното пътуване преди започване на транспортирането на пътници и материали и води редовно съответните за целта книги.

Раздел III

Дейности при пускане и спиране на пътнически въжени линии и транспортиране на пътници

            Чл. 285.  (1) Дейностите при пускане и спиране на линията и транспортирането на пътници се посочват в инструкцията за експлоатацията й.

            (2) Преди пускане на линията в движение старши разпоредителят проверява съоръженията в обръщателната станция.  Резултатите се нанасят в съответната книга.

            (3) Преди пускане на линията в движение трасето да се огледа с бинокъл от разпоредителите в станциите и от наблюдателния пункт (ако съществува) за паднали дървета, излязло въже и закачено превозно средство.

            (4) Линията не се пуска в движение при неизправност в машините и съоръженията на станциите, в сигналната, телефонната и осигурителната инсталация и при неизправни стълбове, ролкови батерии, превозни средства, носещи, теглещи и опъващи въжета, наличие на други опасности в станциите и по трасето и възможности за опасни въздействия от странични дейности в близост до трасето и станциите.

            Чл. 286.  (1) Пускането на линията в движение се извършва от машиниста след получаване на сведения за състоянието на трасето и за изправността на съоръженията в обръщателната станция.  След проверката разпоредителите подават сигнал "готово", машинистът подава сигнал "пускане" и пуска линията.

            (2) Ако след подаване на сигнал "готово" разпоредителят установи, че пускането не трябва да се извърши, подава сигнал "стоп".  Машинистът повтаря сигнала, за да потвърди, че е разбрал.

            (3) Ако машинистът, след като получи сигнал "готово", установи, че пускането не трябва да се извърши, съобщава за това на разпоредителите.

            (4) При пускане на линията машинистът следи показанията на уредите. След пускането проверява действието на спирачките и спирачните пътища. Когато се убеди, че линията работи нормално, машинистът съобщава, че пробното пътуване може да започне.

            Чл. 287.  (1) Пробното пътуване извършва определеният по график обходчик.  Преди да се качи, обходчикът пропуска най-малко 1О празни превозни средства.  Пробното пътуване се извършва от станция до станция в една посока.

            (2) Преди да започне превозът на пътниците, заемащият поста заместник-началник на линията и още едно служебно лице оглеждат транспортното (теглещото) въже по цялата му дължина.

            (3) Превозът на пътници започва след привършване на пробното пътуване, с разрешение на заемащия поста началник на линията.  Началникът разрешава превоза на пътниците, след като се убеди от докладите на обходчика, разпоредителите и машиниста, че линията е в изправност и съществуват условия за безопасно превозване на пътници и безопасна работа на обслужващия персонал.

            Чл. 288.  (1) През времето на превозване на пътници разпоредителите на станциите ръководят движението, като създават условия и ред за безопасно качване и слизане на пътниците и правилно използуване на превозните средства.

            (2) Разпоредителите поставят предупредителни знаци на превозните средства, на които са качени трудноподвижни пътници или инвалиди, и съобщават на другата станция номерата на тези превозни средства.

            (3) Когато се качи последният пътник, разпоредителят на съответната станция записва номера на превозното средство и подава сигнала "последният пътник се е качил".  Разпоредителят от другата станция повтаря сигнала и записва номера на превозното средство, което в момента напуска неговата станция.  Ако след сигнала "последният пътник се е качил" на някоя станция се явят нови пътници, разпоредителят на съответната станция подава сигнала "пътуването продължава", което се повтаря от насрещната станция.

            (4) Забранено е спирането на въжената линия, когато по нея се намират пътници и сигурността на експлоатацията й не е застрашена.

            (5) Забранено е да се използува гравитационно спускане на пътниците с помощта на спирачка при нормални условия на експлоатация.

            Чл. 289.  (1) Разрешава се работа на въжените линии през деня и при наличие на мъгла.

            (2) Работа на въжените линии по-късно от един час след астрономическото залязване на слънцето се разрешава, ако станциите и трасето са осветени.

            Чл. 290.  (1) Сигнала "повикване за телефонен разговор" подават разпоредителите и машинистът.  По време на движение на линиите този сигнал се подава в належащи случаи за служебни разговори.

            (2) Въжените линии се спират с бутон "стоп" и "стоп-авария", като при нормални условия се използува бутонът "стоп".

            (3) Служителят, спрял линията, съобщава причините за спирането на машиниста.

            Чл. 291.  Дейностите при пускане и спиране на товарните въжени линии и при транспортиране на товари се посочват в инструкцията за експлоатация на съответната линия, като се отчитат специфичните условия на експлоатацията й.

Раздел IV

Експлоатация на пътнически въжени линии при изключителни условия

            Чл. 292.  (1) Правилата за експлоатация при изключителни условия се разработват и в инструкцията за експлоатация.

            (2) Изключителни условия при експлоатация са:

            1.  внезапно спиране;

            2.  повреда на осигурително устройство;

            3.  повреда на средствата за свръзка и сигнализация;

            4.  повреда на резервното задвижване;

            5.  повреда на механични и електрически съоръжения;

            6.  сила на вятъра, близка до допустимата за нормална експлоатация;

            7.  нощна експлоатация без осветление на трасето и станциите;

            8.  наближаване на буря;

            9.  заснежаване и заледяване;

            1О.  произшествия, застрашаващи сигурността на пътниците и на въжените линии.

            Чл. 293.  (1) При повреда на някои от осигурителните устройства въжената линия продължава да работи до доизвозване на качилите се пътници с резервно задвижване при повишено внимание от страна на персонала.

            (2) Ако е предвидено устройство за изключване на осигурителните вериги, доизвозването може да се извърши и с главния двигател.

            (3) При неизправност на резервното задвижване пускането на линията е забранено.

            Чл. 294.  (1) При повреда в сигналната инсталация въжената линия продължава да работи до доизвозване на качилите се пътници, като сигналите се подават по телефона.

            (2) При повреда на телефонната инсталация въжената линия продължава да работи до доизвозване на качилите се пътници.

            (3) При едновременното повреждане на сигналната и телефонната инсталация доизвозването на качилите се пътници продължава при непрекъснато наблюдение на трасето.

            (4) При едновременно повреждане на осигурителната инсталация и сигналната или телефонната инсталация се действува според указанията на чл. 293, ал. 1 след осигуряване на непрекъснато наблюдение на трасето.

            (5) При едновременно повреждане на осигурителната, сигнализационната и телефонната инсталация въжената линия се спира и пътниците се свалят от превозните средства.  Ако между станциите може да се осигури връзка (например с радиотелефон), действува се според указанията на чл. 293, ал. 1.

            Чл. 295.  (1) При сигнал от анемометъра за достигане на 3/4 от допустимата за нормална експлоатация скорост на вятъра да се наблюдават трасето, положението на въжетата върху опорите, преминаването на превозните средства през ролковите батерии и отклоняването на превозните средства.  Ако скоростта на вятъра продължава да се увеличава, да се прекрати качването на пътници.

            (2) При достигане на максимално допустимата скорост на вятъра качилите се пътници се доизвозват без спиране на линиите.

            (3) При опасност от буря даже ако вятърът е слаб, да се прекрати качването на пътници.

            Чл. 296.  (1) При заскрежаване и заледяване в неработно състояние при пускане на въжената линия да се осигури свободното движение на въжетата, превозните средства, шайбите, ролките и ролковите батерии по начин, посочен в инструкцията за експлоатация.

            (2) Забранява се експлоатацията на въжената линия при събиране на вода в шахтата за опъващите тежести.

            Чл. 297.  (1) При особени произшествия (повреди, които имат за последствие прекъсване на експлоатацията за повече от 24 часа, спасяване, нещастия по линията) началникът на въжената линия съобщава за това на органите за технически надзор.

            (2) Разрешава се доизвозване на пътници, насъбрали се в станцията, по-късно от един час след астрономическото залязване на слънцето, но по преценка на началника на линията.

            Чл. 298.  При повреда, незастрашаваща сигурността на експлоатацията, отстраняването на повредата да почне незабавно.  То може да се извърши и през време на работа на линията по преценка на началника, ако движението на линията не застрашава безопасната работа на обслужващия персонал, а извършваните ремонтни работи няма да предизвикат смущаване в нормалната работа на линията.

Раздел V

Спасителни работи при пътнически въжени линии

            Чл. 299.  (1) Началникът на линията въз основа на указанията в инструкцията за експлоатация разработва план за извършване на спасителните работи и персонални указания на членовете на спасителните команди. Указанията да предвиждат даване на първа помощ и пренасяне на неекипирани пътници до станциите.

            (2) Един път в годината при зимни условия, ако експлоатацията е целогодишна, или в началото на сезона, ако експлоатацията е сезонна, се провеждат тренировки за сваляне на хора от превозните средства и движение на линията с резервното задвижване.  Тренировките включват и спасяване в нощни условия.

            (3) Преди тренировките се проверяват и изпитват и спасителните средства. При тренировките участвуват командите в пълен състав.

            Чл. З00.  (1) Когато задвижващият механизъм е с две групи двигател- редуктор, да съществува готовност за бързо разкуплиране на единия редуктор от венеца на задвижващата шайба.

            (2) Лицата с правоспособност за машинист се инструктират за откриване на повреди и блокирания в редукторите и електродвигателите.

            (3) При тренировките за извършване на спасителни работи се проверяват готовността за бързо прекуплиране и наличието и изправността на необходимите инструменти и материали.  Работите се извършват под ръководството на машиниста.

            Чл. 301.  (1) За извършване на спасителните работи при нощни условия (при нощна експлоатация или при настъпване на нощта по време на спасяването) в станцията да има необходимия брой изправни преносими лампи.

            (2) За съобщения във връзка с аварии и спасявания да са на разположение рупори или високоговорителна уредба, която озвучава цялото трасе.

            (3) Резултатите от тренировките се отбелязват от началника на линията в книгата за обучение на персонала.

            Чл. 302.  (1) При отказ и на резервното задвижване, ако разположението на товарите позволява, да се използува за спасяване гравитационно движение на ПВЕЛ, с използуване на пригодените за целта спирачки.

            (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Допуска се по време на спасителни работи отпускане на транспортното въже на ПВЕЛ, ПВЕЛИ с цел намаляване височината на превозните средства над земната повърхност.

Раздел VI

Поддържане, обслужване и ремонт. Норми за бракуване

            Чл. З0З.  В техническата документация на въжената линия и в инструкцията за експлоатацията й се посочват допустимите износвания на бандажите, ролките и облицовката на шайбите.

            Чл. 304.  (1) Всекидневните прегледи се извършват преди пускане в движение и при движение на линията на празен ход (преди да започне превозването на пътници).

            (2) Всекидневните прегледи включват най-малко следните проверки и дейности:

            1.  проверка на средствата за свръзка и сигнализация;

            2.  проверка на осигурителните вериги и средства;

            3.  проверка на машините и съоръженията в станциите:

            а) положението на противотежестите и опъващите колички;

            б) състоянието на лебедките и муфите;

            в) измерване спирачните пътища на линията;

            г) действието на резервното задвижване;

            4.  оглед на въжетата, хващачите и превозните средства при работна скорост;

            5.  оглед на трасето, стълбовете, ролковите батерии и седлата.

            Чл. 305.  (1) Обемът на седмичните прегледи включва освен обема на всекидневните прегледи и:

            1.  преглед на транспортното (теглещото) въже при работна скорост;

            2.  проверка на фундаментните болтове;

            3.  проверка на отводняването на шахтите на противотежестите;

            4.  движение на линията с резервното задвижване в продължение на 20 мин.

            (2) Обемът на месечните прегледи включва освен обема на седмичните прегледи и:

            1.  преглед на транспортното (теглещото) въже при ревизионна скорост;

            2.  проверка на действието на осигурителните устройства, монтирани на стълбовете.

            Чл. 306.  Полугодишните прегледи се извършват при подготовка на въжените линии за зимна, респективно лятна експлоатация.  Те включват освен обема на месечните прегледи и:

            1.  преглед на превозните средства и хващачите;

            2.  преглед на стълбовете за наличие на пукнатини, деформации и разхлабени връзки;

            3.  проверка на заземяването и зануляването на станциите и стълбовете;

            4.  проверка на състоянието на спасителните средства.

            Чл. 307.  (1) Състоянието на теглещото и носещото (транспортното) въже се контролира с дефектограф:

            1.  след монтирането на ново въже;

            2.  (доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) един път годишно - за ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССВ;

            3.  един път на три години - за ТВДЛ.

            (2) Носещите оси на ролковите батерии на ПВЕЛ се подлагат на безразрушителен контрол за наличие на пукнатини един път на две години.

            Чл. З08.  (1) Не се допуска експлоатация на металоконструкции при опасни деформации и пукнатини в носещи елементи или когато елементи от металната конструкция са загубили в резултат на корозия над 5% от първоначалното си сечение (за ТВДЛ - 7%).

            (2) Елементи от металоконструкциите се бракуват при:

            1.  поява на 2 и повече пукнатини от умора на материала (за ТВДЛ - 3 и повече);

            2.  поява на пукнатина от умора в местата (или до тях), където пукнатини от умора са били заварявани веднъж;

            3.  невъзможност след ремонт да се достигне необходимата носеща способност.

            (3) Не се допускат заваръчни работи по конструкциите, когато те са под натоварване.

            Чл. 309.  (1) Не се допуска работа на валове и оси при наличие на пукнатини.

            (2) Не се допуска работа на зъбни предавки при:

            1.  износване на зъбите, по-голямо от 8% от дебелината на зъба по делителния диаметър, а когато зъбите са повърхностно обработени - до 80% от дебелината на термообработения слой;

            2.  питинг, по-голям от 20%, и дълбочина, превишаваща 10% от дебелината;

            3.  пукнатини в основата на зъба;

            4.  отделяне на люспи от работната повърхност;

            5.  наличието на пукнатини в спиците, главините или венеца.

            (3) Не се допуска работа на търкалящи лагери при: отделяне на люспи, поява на ямички, бразди и пукнатини по работните повърхности, повреда на сепаратора, увеличаване на радиалния луфт извън допустимите граници, неравномерно въртене на ръка или заяждане.

            (4) Не се допуска работа на редуктора, ако се чува рязък неравномерен шум или удари и при прегряване, след като се установи, че смазването е достатъчно и качествено.

            (5) Не се допуска в работа ходово колело при намаляване на радиуса на търкаляне от износване с повече от 5,0 мм.

            Чл. 310.  (1) След изтичане на посочения в проекта срок на изчислената дълготрайност на превозните средства (на база 5 милиона променливи натоварвания) и отразен в инструкцията за експлоатация най-малко две превозни средства с хващачите им се подлагат на изпитване.

            (2) Не се допуска експлоатация на превозно средство при странично наклоняване на ходовaта количка вследствие на остатъчна деформация, по-голяма от 8% спрямо вертикалата.

            Чл. 311.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Не се допуска работа с теглещи и транспортни въжета, на които относителното намаление на напречното им сечение спрямо напречното сечение на ново въже в проценти е по-голямо от посоченото в приложение № 10 за ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ и приложение № 11 за ТВДЛ и ССВ.

            (2) Намаляването на напречното сечение на въжетата се смята като сума от следните дефекти, констатирани върху контролна дължина, избрана на произволно място по въжето:

            1.  скъсани телове и спукани спойки;

            2.  разхлабени телове;

            3.  износване;

            4.  корозия.

            (3) В зоната на заплетката сечението се определя въз основа на 6 снопчета.

            Чл. 312.  (1) Върху контролните дължини 6 и 40 д няколко скъсвания на един тел се броят за едно скъсване.

            (2) Върху контролната дължина 500 д няколко скъсвания на един тел на разстояние едно от друго, по-малко от 20 д, се смятат за едно скъсване.

            Чл. 313.  (1) Върху контролните дължини 6 и 40 д един разхлабен тел се брои за едно скъсване.  Тел, разхлабен вследствие на видимото му скъсване върху контролната дължина, не се брои за разхлабен.  Върху контролната дължина 500 д един разхлабен тел на дължина, по-малка от 20 д, се брои за едно скъсване.

            (2) В местата на възлите за разхлабени се смятат видимо отпуснати телове.

            Чл. 314.  (1) Износването на външните телове да се измерва с подходящи инструменти с точност до 1.10Е-4 м.

            (2) При пресмятане намалението на сечението на въжето от износване за един тел да се отчете максималното намаление на сечението, получено в определена точка на тела върху контролната дължина 6 и 4О д.  При намаление на диаметъра на тела с по-малко от 15% износването не се отчита.

            Чл. 315.  (1) Намалението на сечението на транспортното, теглещото и носещите въжета от слаба корозия не се отчита.  При средна и силна корозия преценка за състоянието на въжето дава комисия с участие на органите за технически надзор.

            (2) При корозия или износване 40% и повече от диаметъра телът се брои за скъсан.

            Чл. 316.  (1) При бързо намаляване на диаметъра или бързо увеличаване на стъпката, бързо увеличаване броя на скъсаните телове, бързо износване или корозия, деформация на напречното сечение независимо от критериите за недопустимо намаляване на напречното сечение на транспортното, теглещото или носещото въже преценка за годността му дава комисия с участие на органите за технически надзор.

            (2) Ако намалението на сечението на теглещото или транспортното въже е предизвикано от известна причина, но не от умора, допустимото намаление на напречното сечение за контролна дължина 6 д може да се увеличи:

            1.  (доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) за ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ - от 6 до 10%;

            2.  за ТВДЛ - от 1О до 14% за кръстосано усуканите и от 8 до 12% за паралелно усуканите въжета;

            3.  за ССВ - от 9 до 15%.

            (3) Намалението на сечението на едно снопче да не е по-голямо от 35%.

            Чл. 317.  (1) Опъващото въже се бракува при относително намаление на напречното му сечение спрямо напречното сечение на новото въже с процент, по-голям от посочения в приложение № 12.  Ремонт на опъващото въже не се допуска.

            (2) За опъващото въже важат изискванията по чл. 311, ал. 3, чл. 312, 313, ал. 1 и чл. 314 и 315, ал. 1.

            (3) Опъващото въже се бракува, ако разстоянието между белега върху въжето и муфата се увеличи с повече от 0,004 м.

            Чл. 318.  (1) Скъсаните телове на транспортното, теглещото и носещото въже се установяват с дефектограма или оглед, а на опъващото въже - с оглед.

            (2) При оглед общият брой скъсани телове се приема равен на удвоения брой външни скъсани телове, установени при огледа.

            Чл. 319.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г., предишен текст на чл. 319, бр. 86 от 1989 г.) За ПВЕЛ, ПВЕЛИ, ПВДЛ и ССД максималният срок на работа на теглещото и транспортното въже е 10 години, а на опъващите въжета - 8 години, независимо от това, колко време е работила линията през този период.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Допуска се срокът, посочен в ал. 1, да се удължи въз основа на извършени проверки, изпитвания, оценка и заключение за състоянието на въжетата от упълномощена специализирана лаборатория.  Обемът и периодичността на проверките, изпитванията, както и оценката и заключението за годността на въжетата се провеждат по методика, разработена от компетентна (специализирана) организация, съгласувана с органите за държавен технически надзор.

            Чл. 320.  (1) Не се допуска работа на ПВДЛ със закрито носещо въже, на което относителното намаление на напречното му сечение спрямо напречното сечение на новото въже в проценти е по-голямо от посоченото в приложение № 13.

            (2) При определяне дефектите на носещото въже на ПВДЛ да се спазват следните изисквания:

            1.  няколко скъсвания на един тел се броят за едно скъсване;

            2.  върху контролната дължина един разхлабен тел се брои за едно скъсване;

            3.  вътрешни скъсани телове се приемат, че имат напречно сечение колкото най-големия вътрешен тел;

            4.  при пресмятане намалението на сечението на въжето от износване за един тел да се отчете максималното намаление на сечението върху контролната дължина 27 д, получено в определена точка на тела.  При контролната дължина 180 д износването не се отчита.

            (3) Допуска се работене на ПВДЛ без ремонт на носещото въже при скъсване на два външни съседни тела, ако разстоянието между местата на скъсване е най-малко 18 д.

            (4) Ако намалението на сечението на носещото въже на ПВДЛ е предизвикано от известна причина, но не от умора, допустимото намаление на напречното сечение за контролната дължина 27 д може да се увеличи от 5 на 7%.

            Чл. 321.  (1) Не се допуска работа на ТВДЛ със закрито носещо въже, на което:

            1.  относителното намаление на напречното му сечение спрямо напречното сечение на новото въже е по-голямо от 24% на контролна дължина 70 д;

            2.  са скъсани повече от 30% от външните телове на контролна дължина 70 д.

            (2) Не се допуска в работа носещо въже, когато скъсан тел се показва (стърчи) извън кръглото напречно сечение на въжето.

            (3) Няколко скъсвания на един и същ тел се броят за едно скъсване.

            (4) Върху контролната дължина един разхлабен тел се брои за едно скъсване.

            (5) Вътрешни скъсани телове се приемат, че имат напречно сечение, равно на най-големия вътрешен тел.

            (6) Допуска се в работа без ремонт носещо въже на ТВДЛ при скъсване на два съседни тела, ако разстоянието между местата на скъсване е най-малко 5 д.

            Чл. 322.  (1) Силата на притягане на хващачите на ПВЕЛ и ССВ към транспортното (теглещото) въже да се контролира с динамометричен ключ на 45 дни веднъж.

            (2) Динамометричният ключ подлежи на проверка веднъж на две години. Проверката се вписва в книгата за превозните средства.

            (3) При поставяне на ново въже на ПВЕЛ с различна конструкция силата на притягане на хващачите се контролира след петия, двадесетия и петдесетия час на работа.

            (4) Веднъж на шест месеца хващачите на ПВЕЛ и ССВ да се преместват на един метър по посока на движение на въжето спрямо предишното им положение. Отделни хващачи се преместват на един метър по посока на движение на въжето и в случаи, когато се установят в мястото на захващането им скъсани телчета, промяна на структурата на транспортното въже вследствие усуквания и други повреди.

            Чл. 323.  (1) Въжетата се мажат със смазките, посочени от фирмата- производител, или сходни смазки, за които е доказано, че не влияят вредно върху сърцевината, теловете и заводската смазка на въжето, бандажите на ролките и облицовките на шайбите и не намаляват коефициента на триене върху въжето и задвижващата шайба.

            (2) Смазването на въжетата се извършва в сухо време.  Въжетата да се предпазват от излишно натрупване на смазка.

            (3) Скъсаните телове върху транспортното (теглещото) и опъващото въже да се счупят чрез последователни огъвания в местата на влизането им във въжето. Мястото и датата на скъсване се отбелязват в книгата за въжетата.  Охлабени телове, разположени върху външните снопчета, да се скъсат с клещи.

            Чл. 324.  (1) След пролетния полугодишен преглед теглещото въже на ССВ се полага върху ловителите на ролковите батерии така, че през време на престоя на влека да не се деформират бандажите на ролките.  Препоръчва се бандажите да се предпазват от преки слънчеви лъчи.

            (2) Предпазителите на задвижването, на осигурителната инсталация и на телефонната инсталация на ССВ (ако има такава) се изваждат след пролетния полугодишен преглед.

            Чл. 325.  Оборудването се поддържа чисто, излишната смазка, особено от ролковите батерии и шайбите, се отстранява, триещите повърхности на спирачките се предпазват от замърсяване с масло, вода и др.

            Чл. 326.  (1) Ремонт на транспортното (теглещото) въже са замяна на участък от него, замяна на снопче и презаплитане.

            (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) Ремонт на транспортното (теглещото) въже на ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ не се допуска при достигане на нормите за бракуване вследствие на умора върху контролната дължина 500 пъти диаметъра на въжето.

            (3) При замяна на снопче от въже на пътническа въжена линия и ССВ дължината на поставеното снопче да не е по-малка от 1000 пъти диаметъра на въжето, а дължината на вкараната част от снопчето да не е по-малка от 120 пъти диаметъра на въжето.

            (4) Разстоянието между краищата на поставеното снопче до съседна заплетка (друго заменено снопче) за пътнически въжени линии и ССВ да не е по-малко от 1000 пъти диаметъра на въжето.

            (5) Общо за въжето на пътническа въжена линия и ССВ се допускат четири заплетки и замяна на две снопчета.

            (6) Презаплитане се извършва за корекция на заплетка или за скъсяване на транспортното (теглещото) въже.

            Чл. 327.  (1) Ремонт на носещо въже на пътническа въжена линия са запояване на скъсан тел и презаливане на муфа.  Заместване на тел не се допуска при достигане на нормите за бракуване върху контролна дължина 180 пъти диаметъра на въжето.

            (2) Два съседни скъсани външни тела на разстояние до 18 пъти диаметъра на въжето могат да се запоят, за да не се разплете носещото въже.  По отношение на останалите норми за бракуване запоен тел се брои за скъсан.

            (3) На едно носещо въже могат да се заместят до три тела.  Дължината на заместения тел е най-малко 300 пъти диаметъра на въжето.  Краищата на заместените телове да са на разстояние най-малко 50 пъти диаметъра на въжето.

            Чл. 328.  (1) Ремонтът на въжета се извършва според инструкции за заплитане и ремонт на въжета по чл. 251 от лица, които имат необходимата квалификация.

            (2) След извършване на работите по въжето се попълва протокол, в който се удостоверява, че ремонтът е извършен според инструкцията и от правоспособни лица.  Протоколът се подписва и от лицата, извършили съответната работа по въжето.

Раздел VII

Документи и книги

            Чл. 329.  (1) Началникът или заместник-началникът на въжената линия води всекидневно книга за въжетата.  За ТВДЛ, ако не са предвидени длъжности началник или заместник-началник на линията, книгата за въжетата се води от механика на въжената линия.

            (2) При монтаж и ремонт в книгата за въжетата се нанасят данни за:

            1.  ръководещия разстилането на транспортното (теглещото) или носещото въже;

            2.  представителя на органите за технически надзор, присъствувал на разпечатването на барабана, отрязването на контролния образец, разстилането, заплитането, ремонта или заливането;

            3.  лицето, ръководещо заплитането, ремонта или заливането;

            4.  схемата на заплетка (на ремонта);

            5.  схема на контура на транспортното (теглещото) въже с означаване на приета начална точка (заплетка), разстоянието и номерата на заплетките и мястото на извършената работа върху контура (схемите се съставят от лицето, ръководещо заплитането на ремонта);

            6.  констатации при монтажа (ремонта);

            7.  наличието на протоколи за изпитвания и крайните резултати и заключения;

            8.  новото въже (парче въже).

            (3) В таблица към книгата за въжетата се нанасят данните от еталонната дефектограма и визуалния преглед.

            (4) По време на експлоатацията на въжената линия в книгата за въжетата се нанасят:

            1.  особени данни, данни за прегледите и техническото обслужване и мероприятия за отстраняване на констатираните дефекти, срокове, изпълнител, кога и как са отстранени дефектите;

            2.  данни за състоянието и дефектите - нанасят се данни за състоянието на въжетата около хващачите, обувките и местата с влошено състояние;

            3.  в графата "опъващо въже" се отбелязва и разстоянието от знака върху опъващото въже до муфата (кауша).

            Чл. 330.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1989 г.) За ПВЕЛ, ПВЕЛИ и ПВДЛ се водят следните книги за машините и съоръженията:

            1.  книга за превозните средства - води се от заместник-началника;

            2.  книга за задвижващата станция - води се от машиниста;

            3.  книга за обръщателната станция - води се от старши работодателя в обръщателната станция;

            4.  книга за ролковите батерии и стълбовете - води се от обходчика;

            5.  книга за силнотоковата и слаботоковата инсталация - води се от машиниста.

            (2) За ТВДЛ и за ССВ се водят от машинистите книга за машините и съоръженията.

            (3) В книгите за машините и съоръженията на въжените линии се записват резултатите от прегледите и техническото обслужване на машините и съоръженията, направените ремонти и изпитвания и констатациите от тях.

            Чл. 331.  (1) Машинистът на въжената линия води книга за експлоатация (за изработените часове от линията, изминати километри от въжетата, броя на превозените пътници).

            (2) В края на месеца се дават сумарни резултати за часовете работа на линията, изминатите километри от въжето и общия брой превозени пътници нагоре и надолу.

            Чл. 332.  (1) На въжените линии се водят задължително:

            1.  книга за обучението на персонала - води се от началника;

            2.  заповедна книга - води се от началника;

            3.  книга-график за дежурствата на персонала, в която се разписват служителите, предали и приели смяната (поста) - води се от заместник- началника;

            4.  телефонни бележници - водят се от машиниста и старши разпоредителя в обръщателната станция;

            5.  други книги според нуждите на експлоатацията.

            (2) Началникът на въжената линия съхранява сертификати, протоколи, актове, инструкции и др., свързани с установяване качеството и годността на въжената линия, два екземпляра от техническата документация на линията и ревизионната книга.

            Чл. 333.  Формата на книгите, изброени в този раздел, и начинът на тяхното водене се определят със заповед на ръководителя на организацията (предприятието-собственик) след съгласуване с органите за технически надзор, които упражняват надзора върху линията.

...............................................................................................................

...............................................................................................................