ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Актуален към ДВ, бр. 91 / 18.10.2013 г.

Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., попр., бр. 98 от 18.10.2002 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 99 от 8.12.2006 г., в сила от 9.01.2007 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 89 от 6.11.2007 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 52 от 6.06.2008 г., бр. 105 от 9.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г., бр. 46 от 18.06.2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 61 от 6.08.2010 г., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2011 г., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 27 от 15.03.2013 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Приложно поле и обхват на закона

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;

4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;

9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:

1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:

1. устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;

3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;

5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;

6. замърсителят плаща за причинените вреди;

7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;

8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;

9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;

10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;

11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.

Раздел II

Държавна политика и органи за управление на околната среда

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.

Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);

4. директорите на басейновите дирекции;

5. директорите на дирекциите на националните паркове;

6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;

7. областните управители.

(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:

1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;

2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;

3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;

4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;

8а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) организира и координира дейностите по набиране, предварителна преценка и препращане на проектни предложения до Европейската комисия по смисъла на Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансовия инструмент за околна среда (LIFE+) (OB, L 149/1 от 9 юни 2007 г.) и осъществява другите правомощия, произтичащи от прилагането на регламента;

9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.

(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.

(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 15. (1) Кметовете на общини:

1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;

4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

Чл. 16. Областните управители:

1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;

2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;

3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;

4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.

Глава втора

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Чл. 18. Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварително обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;

2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;

3. информация, която представлява интелектуална собственост;

4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;

5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;

6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.

(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.

(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.

(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.

(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които са част от консолидираната фискална програма и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм., бр. 105 от 2008 г., доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) (1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 166/2006", докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в регистъра по чл. 22б, т. 2, публикуван на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение III на Регламент (ЕО) № 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) обобщава данните по чл. 22а, ал. 3;

2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент (ЕО) № 166/2006.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.

Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентните органи и лицата по чл. 21 създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.

(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;

2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;

3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;

4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;

5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;

6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.

(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.

Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.

(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 28. Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20 - 22 от Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 30, доп., бр. 65 от 2006 г.) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и по чл. 11, ал. 1, т. 9.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.

Чл. 31. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:

1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;

2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;

3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.

Глава трета

ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ

НА ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I

Общи условия

Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 33. Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.

Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.

Раздел II

Опазване и използване на водите и водните обекти

Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.

(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:

1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;

2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;

3. стопанските и социалните дейности.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водните обекти.

(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:

1. без разрешително;

2. с разрешително;

3. чрез предоставяне на концесия.

(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Водовземането и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на минимално допустимия отток в реките.

Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:

1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;

2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Раздел III

Опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите

(Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс.

(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) предотвратяване на нейното увреждане;

2. трайно запазване на многофункционалната й способност;

3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;

4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;

5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;

6. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) отстраняване и/или намаляване на вредните изменения на качеството й, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията на типовете земеползване.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.

Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г.) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо увреждането.

(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г. , в сила от 26.07.2013 г.) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие.

(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.

(4) След приключване на дейностите по ал. 2 възложителят или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.

Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на този закон и на специален закон.

Раздел IV

Опазване и ползване на земните недра

Чл. 45. Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.

Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:

1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;

2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;

3. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.);

4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;

5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешката дейност.

Чл. 47. Земните недра се ползват за:

1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;

2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;

3. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Раздел V

Опазване и ползване на биологичното разнообразие

Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.

(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на естествения ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.

Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в естествената им среда.

Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни и годишни планове и програми.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на съответните специални закони.

Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.

Раздел VI

Опазване на атмосферния въздух

Чл. 55. Опазването чистотата на атмосферния въздух осигурява:

1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;

2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.

Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Лицата, притежаващи моторни превозни средства, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата, заплащат еднократно при първа регистрация екотакса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Екотаксата по ал. 1 постъпва в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Раздел VII

Управление на отпадъците

Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:

1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:

а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;

б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти, които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;

в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;

2. оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия;

3. безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.

Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:

1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда;

2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.

Чл. 59. Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците.

Раздел VIII

(Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г.)

Опазване на околната среда от замърсяване с азбест и живак

(Загл. изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)

Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, определя с наредба:

1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;

2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;

3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;

4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.

(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.

Чл. 59б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган от страна на Република България, отговорен за прилагането на Регламент (ЕО) № 1102/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак (OB, L 304/75 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент 1102/2008".

Чл. 59в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Информацията по чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008 се подава и до министъра на околната среда и водите в установения срок.

Чл. 59г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Лицата, извършващи дейности по чл. 2 от Регламент 1102/2008, подават информацията по чл. 6, ал. 1 или 2 от Регламент 1102/2008 и до министъра на околната среда и водите съгласно сроковете, установени в чл. 6, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Глава четвърта

ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 60. (В сила от 1.01.2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) (1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в София.

(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

Чл. 61. (В сила от 1.01.2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост.

(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 89 от 2007 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 62. (В сила от 1.01.2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Ежегодно до 28 февруари предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;

3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието и годишния отчет по ал. 1, които са публични.

(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Предприятието води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 6 от Закона за счетоводството.

(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Паричните средства на предприятието, включително и сумите за данък върху добавената стойност, се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(9) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Редът за взаимодействие и обмен на информация между предприятието и органите - администратори на приходи, постъпващи в предприятието, по отношение на тяхното събиране, възстановяване и контрол се урежда с инструкция на министъра на околната среда и водите.

Чл. 63. (В сила от 1.01.2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.

(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.

(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.

(4) Членове на управителния съвет са:

1. председател - министърът на околната среда и водите;

2. представител на Министерството на околната среда и водите;

3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;

4. представител на Министерството на финансите;

5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;

7. изпълнителният директор по ал. 2.

(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.

Чл. 64. (В сила от 1.01.2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) (1) (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2002 г., отм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Решенията на управителния съвет за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в 14-дневен срок от приемането им.

Чл. 65. (1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект.

(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.

(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа", от международна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ) за парникови газове, от продажба на квоти за емисии на парникови газове за авиационни дейности, както и от правителства и международни финансови институции и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:

1. управителният съвет;

2. консултативният съвет;

3. изпълнителното бюро.

(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд, както и от представители на страните - купувачи на ПЕЕ.

(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.

(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.

Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.

Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:

1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа";

2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;

3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;

3а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) постъпления от продажби на ПЕЕ и на квоти за авиационни дейности;

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми, както и с целите и приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции. Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Националния доверителен екофонд.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица.

(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.

(4) Наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи. Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи.

(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.

(7) Санкцията по ал. 1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция въз основа на:

1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;

3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

4. предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.

(3) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образци на протокола за проверка, констативния протокол, предложението за налагане на санкция и наказателното постановление.

Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Когато прекратяването или намаляването на замърсяването или увреждането на околната среда се установява чрез изпитвания/анализи, същите се извършват от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е прекратено.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е намалено.

(7) Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.

(9) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1 и съставят констативен протокол, установяващ спирането на дейността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е спряна.

(4) Наложената санкция се спира от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(5) Санкционираното лице е длъжно в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността по ал. 1 писмено да уведоми органа, издал заповедта по ал. 3.

(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал. 3, за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на Министерството на околната среда и водите се установи, че дейността е възобновена, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на протокол за проверка и съставен констативен протокол налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал. 3 до датата на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.

(9) В случаите по ал. 7 органът, издал заповедта по ал. 3, възобновява санкцията от датата на проверката на контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(10) При възобновяване на дейността санкционираното лице може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на подлежащата на възобновяване санкция до органа, издал заповедта по ал. 3.

(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.

(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., бр. 103 от 2009 г.).

Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2010 г.) Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) По предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от държавния бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.

Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Глава пета

СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 66 от 2013 г. , в сила от 26.07.2013 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.

(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.

Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:

1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети;

4. средства за постигане на целите;

5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;

6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;

8. други.

(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:

1. спазване принципите на устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;

3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;

4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;

5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.

(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.

(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 66 от 2013 г. , в сила от 26.07.2013 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и други заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.

(2) Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове се приема от Министерския съвет за период 5 години.

(3) С плана по ал. 1 се определят и:

1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;

2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;

3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за всяка инсталация;

4. делът единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които могат да се използват за изпълнение на задължението на оператора по чл. 131з.

Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.

Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.

(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.

(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.

(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.

(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.

(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.

Глава шеста

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

1. (в сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., доп., бр. 77 от 2005 г.) екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;

2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.

(2) С екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.

(3) (В сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и № 2, когато те са за целите на националната отбрана, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката се извършва с решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на отбраната и министъра на околната среда и водите. При преценката се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.

Чл. 82. (1) (В сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.

(4) (В сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., бр. 27 от 2013 г.) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1. Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., бр. 27 от 2013 г.) Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

Чл. 83. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 103 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.

(2) Ръководителят и членове на колектива по ал. 1 могат да са български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компетентният орган по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът по ал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.

(4) Членовете на колектива и ръководителят по ал. 1 трябва да декларират писмено, че:

1. не са лично заинтересувани от реализацията на съответното инвестиционно предложение, плана или програмата;

2. познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околна среда и при работата си по оценките по чл. 81, ал. 1 се позовават и съобразяват с тези изисквания и с приложими методически документи; изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

(5) Членовете на колектива и ръководителят, изготвили оценките по чл. 81, ал. 1, дават заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.

Раздел II

(В сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.)

Екологична оценка на планове и програми

Чл. 84. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Становището или решението по ал. 1 се издава след провеждане на изискващата се процедура и се основава на цялата документация, изготвена или изискана в хода на проведената процедура, включително при отчитане на резултатите от обществените консултации.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2007 г.) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;

б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие;

в) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) екологични проблеми от значение за плана или програмата;

г) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита;

3. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Мотивирано решение по ал. 4 се издава в срок до 30 дни от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им и се обявява публично.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Изготвянето на екологичната оценка се възлага от възложителя на плана или програмата при условията и по реда на чл. 83.

(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описанието на съдържанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други съотносими планове и програми;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г.) съответни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати;

4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;

5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;

6. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г.) вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици;

7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;

8. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау;

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При спазване на ал. 1, 2 и 3 екологична оценка не се възлага като самостоятелен доклад, когато по реда на специален закон се изисква подобна оценка да бъде част от плана или програмата, както и когато планът или програмата се изготвя и/или одобрява от органите по чл. 84, ал. 1.

Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) осигурява необходимата подкрепа на експертите по чл. 83, ал. 1 за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;

2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;

3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.

(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, задължително включва обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89. В становището по екологична оценка или в решението могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) До становището или решението по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1.

Чл. 89. (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) преценяването на необходимостта и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4;

2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;

4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;

5. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;

6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;

8. наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане;

9. (нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102.

Чл. 91. (1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

Раздел III

Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения

Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:

1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2;

2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

3. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. инвестиционни предложения съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години;

5. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 и се произнася с мотивирано решение за:

1. случаите по ал. 1, т. 4;

2. всички случаи на предположения за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави;

3. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на Закона за защитените територии;

4. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти;

2. местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

а) защитените със закон територии и местообитанията;

б) планинските и гористите местности;

в) влажните и крайбрежните зони;

г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;

д) силно урбанизираните територии;

е) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) защитените територии на единични и групови културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;

ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;

4. характеристиките на потенциалните въздействия - териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

(5) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.

(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда.

(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.

Чл. 94. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения:

1. засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на Закона за защитените територии;

2. засягащи територия, контролирана от две или повече РИОСВ;

3. в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;

4. случаите по чл. 98, ал. 1;

5. които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;

6. за сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.

(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите извън ал. 1.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят осигурява изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 1 и за тези, за които с решение е преценено да се извърши ОВОС.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;

2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

5. границите на проучването във връзка с ОВОС;

6. алтернативите за инвестиционни предложения;

7. засегнатата общественост - интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за оценяване на качеството доклад за ОВОС, който съдържа:

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) проучените от възложителя алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива";

3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;

4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:

а) реализацията на инвестиционното предложение;

б) ползването на природните ресурси;

в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;

7. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;

8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 103 от 2009 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 5;

9. нетехническо резюме;

10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;

11. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) друга информация по преценка на компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(3) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.

(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.

(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 20.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околна среда в 30-дневен срок от внасянето на доклада.

Чл. 97. (1) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган органи по ал. 1, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи по ал. 1. Определените органи по ал. 1 потвърждават писмено предложението в срок до 7 дни от внасяне на искането или правят друго предложение за същия 60-дневен срок, като при непроизнасяне на органите по ал. 1 в 7-дневния срок се смята, че предложението на възложителя е прието.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 3 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 4, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:

1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;

2. при съгласие за участие в процедурата по ОВОС предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.

(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:

1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;

2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.

Чл. 99. (1) За вземане на решение възложителят представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

6. условия за изпълнение, в това число мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице:

1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г.) оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентният орган по ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него чрез интернет страницата си и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на възложителя по ал. 3, т. 2 новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.

(9) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В случаите по чл. 118, ал. 2 прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ) се определя чрез оценка на:

1. консумацията (количество и вид) на вода, енергия и основни суровини за производството на единица продукция;

2. употребата на опасни вещества за производството на единица продукция;

3. количеството и вида на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух (включително параметрите на изпускащите устройства), в отпадъчните води и водните обекти (включително точките на заустване);

4. количеството и вида на производствените и/или опасните отпадъци, образувани при производствената дейност.

(2) Оценката по ал. 1 се представя от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:

1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - към определената с наредбата по чл. 101 информация;

2. при процедура по ОВОС - към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Въз основа на оценката по ал. 1 и получените в хода на процедурата по ОВОС становища, мнения и предложения, в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за потвърждаване или непотвърждаване използването на НДНТ и се поставят условия към инсталациите, съоръженията и технологиите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) При непотвърждаване прилагането на НДНТ в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписва условие за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително при спазване на чл. 118, ал. 1.

Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Компетентните органи по чл. 94 или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС и в решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.

Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:

1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;

2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;

5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;

6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;

7. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) реда и начина за осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнение на решенията, включително условията и мерките в тях;

8. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по ОВОС.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министерството на околната среда и водите и РИОСВ водят публичен регистър с данни за извършване на процедури по ОВОС и екологична оценка. Достъпът до регистъра е чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ.

Глава седма

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Раздел I

Предотвратяване на големи аварии

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда всеки оператор на ново или действащо предприятие, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества в количества над посочените в приложение № 3, таблица 1 и/или 3 гранични стойности (предприятия, попадащи в обхвата на изискванията на този раздел), е длъжен да подаде уведомление до министъра на околната среда и водите.

(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава:

1. в срок до един месец след надхвърлянето на посочените в приложение № 3, таблица 1 и/или 3 гранични стойности - за действащи предприятия;

2. след получаването на виза за проектиране, но не по-късно от 6 месеца преди подаването на заявление за съгласуване и одобрение на инвестиционния проект от страна на оператора по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията - за нови предприятия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) При установяване на непълноти и несъответствия във формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок уведомява писмено оператора, като дава указания за необходимите промени и определя срок за предоставяне на допълнителната информация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Алинея 1 не се прилага за:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) военни обекти, съоръжения и складове;

2. опасности, създавани от йонизираща радиация;

3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни гари;

4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;

5. дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в подземни рудници, кариери и сондажни разработки, с изключение на дейностите, включващи химична или термична преработка, при които се употребяват или съхраняват опасни вещества;

6. търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително нефт и природен газ, в континенталния шелф и изключителната икономическа зона;

7. депа за отпадъци, с изключение на действащи съоръжения за обезвреждане на течни отпадъци, хвостохранилища или сгуроотвали, съдържащи опасни вещества.

Чл. 103а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) (1) Предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях се отчитат при:

1. устройственото планиране на територията, и

2. планирането на защитата на населението и околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) При устройственото планиране на територията целите по ал. 1 се постигат чрез контрол на:

1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения;

2. съществени изменения в предприятия и/или съоръжения, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) планирането на нови строежи, като транспортни връзки, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения, които имат издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, при които осъществяването на строителството им ще повиши риска от възникване на голяма авария в тези предприятия или ще утежни последствията от нея.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Контролът по ал. 2 се осъществява чрез:

1. издаване на разрешителни по чл. 104, ал. 1 за изграждане и експлоатация на нови предприятия с висок рисков потенциал от органа по чл. 105;

2. преразглеждане на издадени разрешителни при планирани съществени изменения в предприятия с висок рисков потенциал, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от органа по чл. 105;

3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) съгласуване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице на устройствените планове на общините, на чиито територии са разположени предприятия, попадащи в обхвата на изискванията на този раздел, и по реда на чл. 127, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) В случаите по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отчита становището на обществеността по отношение на риска от големи аварии и предвидените мерки за безопасност, получено по реда на чл. 111, ал. 4 от този закон или чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(5) При планирането на защитата на населението и околната среда целите по ал. 1 се постигат чрез изготвяне от кмета на съответната община на външни аварийни планове за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.

(6) Формата и съдържанието на външните аварийни планове по ал. 5 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на действащо предприятие и/или съоръжение, класифицирано като "предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал", се извършва след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е безсрочно.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 103, ал. 5.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) При промяна на оператора на предприятие с висок рисков потенциал новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., нов, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл. 104, ал. 1.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) В разрешителното по чл. 104, ал. 1 министърът на околната среда и водите определя условия, свързани с изграждането и експлоатацията на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., нов, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) Операторът на предприятие с нисък рисков потенциал разработва и прилага Политика за предотвратяване на големи аварии, която трябва да гарантира високо ниво на защита на живота и здравето на човека и околната среда чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи за управление.

(2) Операторът изготвя доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, в който се включват общите цели и политиката по отношение на безопасната експлоатация на предприятието, описание на системата за управление на мерките за безопасност и конкретните мерки, които са предприети с цел намаляване на риска от възникване на големи аварии.

(3) За целите на контрола по чл. 157а операторът предоставя на директора на РИОСВ, в чийто териториален обхват се намира предприятието, копие от доклада по ал. 2 в срок до 4 месеца от подаване на уведомлението по чл. 103, ал. 1.

(4) Директорът на РИОСВ изпраща електронно копие от доклада по ал. 2 на контролните органи по чл. 157а, ал. 2 в срок до 10 дни след получаването му.

(5) Формата и съдържанието на доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) За издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 операторът на предприятие с висок рисков потенциал подава до министъра на околната среда и водите заявление в срок до 7 месеца след подаване на уведомлението по чл. 103, ал. 1.

(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 2009 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага:

1. доклад за безопасност;

2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;

3. документ за платена такса по чл. 71.

(2) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал въз основа на Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26 юни 1998 г. относно хармонизираните критерии за изключения по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, установи, че определени опасни вещества в предприятието или в части от него не могат да предизвикат голяма авария, той може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице информацията в доклада за безопасност да бъде ограничена до предотвратяването на опасностите от големи аварии и ограничаването на последиците от тях за човека и за околната среда, породени от други опасни вещества, налични в предприятието или в части от него.

(3) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(4) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице част от информацията в документите по ал. 1 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.

(5) Когато информацията по ал. 1 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.

(6) В случаите по ал. 2 или 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок писмено уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал, че искането му е частично или напълно уважено.

(7) В случаите по ал. 6 операторът на предприятие с висок рисков потенциал в 5-дневен срок след уведомяването по ал. 6 предоставя на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице преработен вариант на доклада за безопасност или преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.

(8) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 31 януари предоставя на Европейската комисия списък на предприятията, чието искане е било частично или напълно уважено, заедно с мотивите за това.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 110 уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал за допуснати грешки и непълноти в тях и определя срок до един месец за отстраняването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., бр. 82 от 2006 г., бр. 102 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) В тридневен срок след изтичането на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите несъответствия и непълноти министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на вътрешните работи, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", кмета на общината или до оправомощени от тях длъжностни лица и до директора на РИОСВ, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или оправомощени от тях лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 110 с предвидените от оператора на предприятие с висок рисков потенциал мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.

(4) Органите по ал. 2 изпращат до министъра на околната среда и водите становищата си в срок до два месеца от получаване на документите по чл. 110.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Когато въз основа на становище по ал. 2 се установи, че с документите по чл. 110 операторът на предприятие с висок рисков потенциал не е предвидил необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях, в 10-дневен срок от изтичането на срока по ал. 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице определя срок за отстраняване на констатираните несъответствия и непълноти.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.

(2) В тридневен срок от получаване на документите по чл. 110а, ал. 2 кметът на съответната община информира обществеността чрез местните средства за масово осведомяване за това и осигурява достъп до документите в едномесечен срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 7.

(4) Представителите на обществеността могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирано писмено становище по документите не по-късно от изтичане на едномесечния срок по ал. 1.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1 в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното по чл. 104, ал. 1 писмено уведомява оператора на предприятието с висок рисков потенциал и органите по чл. 110а, ал. 2.

(2) Разрешителното по чл. 104, ал. 1 се оповестява чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите с мотивирано решение отказва издаването на разрешително в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 110 необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии, или за ограничаване на последствията от тях, и/или

2. операторът не е представил документите по чл. 108, 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.

(2) Министърът на околната среда и водите в срока по ал. 1 може мотивирано да откаже с решение издаването на разрешително за изграждане на ново предприятие и/или съоръжение при получаване на мотивирано възражение по законосъобразност от някой от органите по чл. 110а, ал. 2 срещу реализацията на проекта.

(3) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) оповестява издаването на решението чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112a, ал. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на издадените разрешителни по чл. 112 и на отказите по чл. 112б, ал. 1 и 2.

(2) Формата и съдържанието на регистъра се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал, е длъжен да:

1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;

2. информира незабавно министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице и директора на РИОСВ за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) При възникване на голяма авария операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал, незабавно уведомява съответния оперативен комуникационно-информационен център и кмета на непосредствено застрашената община съгласно изискванията на Закона за защита при бедствия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) След възникване на голяма авария операторът веднага, след като тя стане налична, предоставя на органите по ал. 1 информация за:

1. обстоятелствата по възникването на аварията;

2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;

3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за живота и здравето на хората и за околната среда;

4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;

5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;

6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.

(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 1 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на засегнатата общественост:

1. информация за планираните мерки за безопасност и начините на поведение и действие в случаи на авария;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1 или преработените документи по чл. 110, ал. 7;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) списък на опасните вещества по чл. 103, ал. 1, с изключение на тези, които са обявени за конфиденциална информация по чл. 110, ал. 4, и на информацията по чл. 110, ал. 6;

4. информация относно възможността от възникване на "ефект на доминото".

(2) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал предоставя информацията по ал. 1, т. 1 и на обектите с обществено предназначение, които в случай на голяма авария могат да бъдат засегнати.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира информацията по ал. 1, т. 1 на всеки три години, както и в случаите на съществени изменения на предприятието и/или съоръжението.

(4) Информацията по ал. 1, т. 1 се актуализира на всеки 5 години.

(5) Минималните изисквания към съдържанието на информацията по ал. 1, т. 1, както и начините за предоставянето й, се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) При планирани изменения в предприятие с висок рисков потенциал операторът подава до министъра на околната среда и водите уведомление в най-ранния възможен момент, но не по-късно от 4 месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените.

(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(3) При планирани съществени изменения в предприятие с нисък рисков потенциал операторът на предприятие с нисък рисков потенциал преразглежда и при нужда актуализира доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии не по-късно от един месец след реализирането на промените.

(4) Когато не се налага актуализация на документите по ал. 3, операторът на предприятие с нисък рисков потенциал съставя протокол с обосновка в срока по ал. 3 и при проверка предоставя протокола на комисията по чл. 157а.

(5) Операторът подава ново уведомление по реда и начина на чл. 103, когато предприятието ще се класифицира като предприятие с висок рисков потенциал в резултат на настъпили изменения по ал. 3, свързани с увеличаването на количествата опасни вещества в предприятието.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1:

1. на всеки 5 години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал проверява, преразглежда и при необходимост актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 2:

1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал актуализира документите по ал. 1 и/или 2, той уведомява министъра на околната среда и водите в най-ранния възможен момент, но не по-късно от един месец след актуализацията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Към уведомлението по ал. 3 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага и актуализираните документи по ал. 1 и/или 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Когато не се налага актуализация на документите по ал. 1 и/или 2, операторът на предприятие с висок рисков потенциал документира данните и обстоятелствата в срок до един месец след сроковете по ал. 1 и/или 2 и при проверка предоставя тези документи на комисията по чл. 157а.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) В случаите по чл. 116б, ал. 1 и чл. 116в, ал. 3 министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104 и уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал.

(2) В случаите по ал. 1, когато е необходимо преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104, операторът на предприятие с висок рисков потенциал подава заявление за преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104 до министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Към заявлението по ал. 2 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага актуализираните документи по чл. 116в, ал. 1 и/или 2.

(4) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 2 и документите по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(5) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице преразглежда издаденото разрешително по реда на чл. 110а и 111.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) В случаите по чл. 116г министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2.

(3) Решението по ал. 1 се оповестява чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите в срока по чл. 116д, ал. 1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл. 116б, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 116б и чл. 116в необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях и/или

2. някой от органите по чл. 110a, ал. 2 е дал мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на промяната по чл. 116б.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Решението по ал. 1 се оповестява чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Решенията по чл. 116д, ал. 1 и по чл. 116е, ал. 1 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116д, ал. 2 и 3 и чл. 116е, ал. 2 и 3.

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Когато въз основа на документите по чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1 министърът на околната среда и водите идентифицира предприятия и/или съоръжения или група от предприятия и/или съоръжения, за които съществува опасност от възникване на "ефект на доминото", той уведомява операторите на тези предприятия и/или съоръжения.

(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни:

1. да обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията и/или съоръженията;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) да актуализират документите по чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1 с информацията по т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при:

1. предоставяне на информацията по чл. 116а на обществеността;

2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план.

Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган по смисъла на чл. 16 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

(2) Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите страни, когато в предприятие с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана на 17 март 1992 г. в Хелзинки (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

(3) Министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика и министърът на вътрешните работи в рамките на своята компетентност издават съвместни указания за провеждането на контрол по изпълнението на този раздел и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Раздел II

Комплексни разрешителни

Чл. 117. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.

Чл. 118. (1) (Предишен текст на чл. 118 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В случаите по ал. 2:

1. комплексното разрешително е задължително за въвеждането на инсталациите и съоръженията в експлоатация;

2. до издаването на комплексно разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензии, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В случаите по ал. 1 и за действащи инсталации подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:

1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "д" и т. 3 от Закона за водите.

Чл. 119. (1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:

1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;

2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) реда и начина за преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на издадени комплексни разрешителни;

4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;

5. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 4 и 7, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 120, ал. 5.

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 42 от 2011 г., доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) При издаване на комплексно разрешително за нова инсталация или при промяна в действаща инсталация, към които се прилагат изискванията на глава шеста, раздел III, компетентният орган по ал. 1 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Министерството на околната среда и водите следи развитието на НДНТ, както и публикуването на нови или актуализирани заключения за НДНТ и предоставя тази информация на заинтересованата общественост и на компетентния орган по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Министърът на околната среда и водите предлага мерки за насърчаване разработването и прилагането на най-нови техники, по-специално на тези, описани в референтните документи за НДНТ, когато това е необходимо за целите по околна среда.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:

1. прилагането на всички подходящи мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на НДНТ;

2. прилагането на системно управление по околна среда;

3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качество на околната среда;

4. предотвратяването на образуването на отпадъци; третирането на образуваните отпадъци да се извършва в следния приоритетен ред: подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване или в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, обезвреждане, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;

5. ефективното използване на енергията;

6. прилагането на необходимите мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;

7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване;

8. при окончателно прекратяване на дейностите по приложение № 4 операторът:

а) прави оценка на състоянието на замърсяване на почвата и подземните води с опасни вещества, използвани, произведени или изпускани от инсталацията;

б) в случай че инсталацията е причинила значително замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества по буква "а" в сравнение със състоянието, установено в доклада за базовото състояние, предприема необходимите мерки за отстраняване на замърсяването до връщане на почвата и/или подземните води до базовото състояние;

в) при изпълнение на мерките по буква "б" взема предвид техническата им осъществимост;

г) в случай на значителен риск за човешкото здраве и околната среда, предизвикан от дейности по приложение № 4, съгласно доклада за базовото състояние по чл. 122, ал. 2, т. 12 предприема действия за отстраняване, контролиране, ограничаване или намаляване на опасните вещества така, че площадката, предвид характеристиката й съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 и одобреното й бъдещо предназначение, да не представлява повече такъв риск;

д) изпълнява действията по буква "г" и в случаите, когато от него не се изисква изготвянето на доклад за базово състояние.

Чл. 122. (1) За издаване на комплексно разрешително операторът на инсталацията и съоръжението подава заявление до съответния компетентен орган.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията, дейностите които се осъществяват или ще бъдат осъществявани в нея, различните режими на нейната експлоатация, в т.ч. описание на основните алтернативи на предложените технологии, техники и мерки, ако има такива;

2. използваните суровини, материали и вещества (включително спомагателни);

3. използваната вода и използваната и/или генерираната енергия;

4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;

5. източниците на емисии; вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;

6. доказателства за прилагане на НДНТ, включително:

а) обстоятелства по чл. 123а, ал. 3;

б) обстоятелства по чл. 123а, ал. 5;

в) за наличие на обстоятелствата по чл. 123, ал. 4 или 5;

7. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно - за намаляване на емисиите от инсталацията;

8. мерките за предотвратяване, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;

9. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121;

10. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда;

11. употребяваните, произвежданите или изпусканите опасни химични вещества, замърсители на почвите и подземните води; резултати от системна оценка на риска от замърсяване на почви и/или подземни води, в случай че се предлага различна честота на мониторинга от определената в чл. 123, ал. 1, т. 7;

12. доклад за базово състояние, в случай че са налични веществата по т. 11, съдържащ информация:

а) отчитаща възможността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката на инсталацията;

б) достатъчна за количествено сравнение между текущото замърсяване на почвата и подземните води и замърсяването им при окончателното прекратяване на дейностите;

в) за настоящото предназначение и предишното предназначение на площадката;

г) за извършени, включително нови, измервания на почвата и подземните води, отразяващи състоянието към момента на изготвяне на доклада, отчитащи възможността от замърсяване на почвата и подземните води с опасните вещества, които ще се използват, произвеждат или изпускат от съответната инсталация;

д) всяка друга информация, отговаряща на изискванията на букви "а" - "г".

(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В случаите на съществена промяна:

1. заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа информация за частите на инсталацията, обхванати от промяната; информацията се предоставя в обхвата на ал. 2;

2. решението на компетентния орган по чл. 120, ал. 1 отразява предложената промяна в работата на инсталацията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) При изготвяне на заявлението операторът може да използва информация, предоставена на компетентния орган в изпълнение на разпоредбите на глава шеста и на раздел I от тази глава.

(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Докладът за базово състояние по ал. 2, т. 12 се изготвя само при издаване или при актуализиране на комплексно разрешително за площадка, за която такъв доклад не е изготвян.

Чл. 122а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В 45-дневен срок от подаването на заявлението компетентният орган по чл. 120, ал. 1 проверява съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата по чл. 119, ал. 1 и при необходимост извършва проверка на място.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) При установяване на непълноти и несъответствия в срока по ал. 1 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1, като дава указания за необходимите поправки и допълнителна информация и посочва основанията за това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В случаите по ал. 2 операторът по чл. 122, ал. 1 внася допълненото заявление в едномесечен срок от уведомяването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В случай че указанията по ал. 2 или срокът по ал. 3 не бъдат спазени, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 с решение прекратява разглеждането на искането за издаване на комплексно разрешително.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В 14-дневен срок от приключване на проверките по ал. 1 или повторното подаване на заявлението по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 започва процедура по издаване на комплексно разрешително, за което писмено уведомява оператора, и съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението, в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията в условията на трансгранично въздействие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В 45-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 подготвя и съгласува със съответната РИОСВ и/или басейнова дирекция проект на комплексно разрешително и уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В едномесечен срок от уведомяването по ал. 6 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 провежда необходимите консултации с оператора и при необходимост актуализира проекта на комплексното разрешително.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 7 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 издава комплексното разрешително или мотивирано отказва издаването му.

Чл. 123. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:

1. нормите за допустими емисии на веществата по приложение № 8 и на други вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества:

а) при определяне на нормите за допустими емисии се вземат предвид свойствата и способността на веществата да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг;

б) нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда;

2. приложимите условия за опазване на почвата и подземните води;

3. приложимите условия за наблюдение и управление на образуваните от инсталацията отпадъци;

4. съответните условия за мониторинг на емисиите:

а) определящи метода на изпитване, минималната честотата и процедурата за оценка;

б) когато се прилагат изискванията на чл. 123а, ал. 1, т. 2, доказващи, че резултатите от емисионния мониторинг са налични за същите периоди и при същите референтни условия като тези за емисионните нива, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия;

в) основаващи се на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, освен ако не противоречат на националната нормативна уредба по околна среда;

5. условията за предоставяне на контролния орган най-малко веднъж годишно:

а) на информация за резултатите от мониторинга на емисиите по т. 4 и други данни, необходими на контролния орган за проверка на изпълнението на условията на разрешителното;

б) когато се прилага чл. 123а, ал. 1, т. 2 - на информация за резултатите от мониторинга на емисиите, достатъчна за сравнение с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия;

6. условията, осигуряващи изпълнението на мерките по т. 2 и наблюдение на резултатите от прилагането им;

7. съответните условия за периодичен мониторинг на почвата и подземните води, съобразен със съответните опасни вещества, които е възможно да бъдат открити на площадката, както и с вероятността от замърсяване на почвата и подземните води на площадката, на която е разположена инсталацията; минималната честота на мониторинг за подземни води е веднъж на 5 години, а за почви - на 10 години; друга честота може да бъде обоснована от оператора въз основа на системна оценка на риска от замърсяване;

8. условията за предприемане на действия - при отклонение от нормалните експлоатационни условия, включително пускане и спиране на инсталацията, неразрешено изтичане на течности или газове, повреди или аварии, внезапни спирания и окончателно прекратяване на експлоатацията;

9. условията за свеждане до минимум замърсяването на далечно разстояние или трансграничното замърсяване;

10. условията за оценка на съответствието с нормите за допустими емисии по т. 1 или с други условия за контрол на емисиите;

11. условията за изпълнение на чл. 121, т. 8;

12. условията за изпълнение на чл. 123а, ал. 5 - при необходимост;

13. условията за изпълнение на чл. 125, ал. 2 и 3.

(2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ.

(3) При необходимост компетентният орган поставя по-строги стойности на показателите, описващи прилаганата техника, от тези, определени в заключенията за НДНТ.

(4) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 поставя условия в разрешителното, като взема предвид НДНТ, определени съгласно критериите, по наредбата по чл. 119 след предварителни консултации с оператора в случаите, когато:

1. дадена дейност или производствен процес, осъществявани в инсталацията, не са включени в нито едно от заключенията за НДНТ, или

2. приложимите заключения не се отнасят до всички възможни въздействия от тази дейност или процес върху околната среда.

(5) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да постави условията в комплексното разрешително и въз основа на НДНТ, която не е описана в нито едно приложимо заключение за НДНТ, в случай че:

1. техниката е определена в съответствие с критериите за НДНТ по наредбата по чл. 119;

2. изискванията на ал. 7, 8 и 9 и чл. 123а, ал. 1, 3, 4 и 5 са спазени;

3. с условията на комплексното разрешително е осигурена степен на опазване на околната среда, равностойна на постигнатата посредством НДНТ, описани в заключения за НДНТ - в случаите, когато заключенията за НДНТ не съдържат емисионни нива.

(6) При поставяне на условия в комплексното разрешително за дейност, попадаща в обхвата на т. 6.6 от приложение № 4, компетентният орган прилага и разпоредбите на нормативната уредба за хуманно отношение към животните.

(7) Нормите за допустими емисии се прилагат към емисиите на вредни и опасни вещества в точката на тяхното изпускане от инсталацията и при определянето им всяко разреждане преди тази точка трябва да бъде изключено.

(8) При определяне на емисионни норми при изпускане на отпадъчни води в канализация се взема предвид наличието на пречиствателна станция за отпадъчни води, в случай че действието й осигурява равностойна степен на опазване на околната среда като цяло и не води до по-високи нива на замърсителите в околната среда.

(9) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по приложение № 4 се основават на прилагането на НДНТ, без да се предписва използването на определена техника или технология.

(10) Нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии.

(11) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да поставя в разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ. При това не се засяга действието на мерки, определени за постигане на съответствие с други норми/стандарти за качество на околната среда.

(12) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) Емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия:

1. не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията, или

2. се различават от нивата по т. 1, но осигуряват съответствието на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия.

(2) Съответствието по ал. 1, т. 2 се гарантира чрез извършване на мониторинг на емисиите и оценка на резултатите от контролния орган най-малко веднъж годишно.

(3) Алинея 1 не се прилага, в случай че разходите по прилагането й не могат да бъдат обосновани с полза за околната среда поради:

1. географското положение на инсталацията;

2. характеристиките на околната среда в района на площадката;

3. техническите характеристики на инсталацията.

(4) В случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда.

(5) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да разреши да не се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, чл. 121, т. 1 и чл. 123, ал. 9 при изпитване и прилагане на най-нови техники за общ срок до 9 месеца. След изтичане на определения в разрешителното срок прилагането на техниката се прекратява или емисиите от дейността се привеждат в съответствие с емисионните нива съгласно определената НДНТ.

Чл. 123б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) Едновременно с подготовката на проекта на комплексно разрешително компетентният орган по чл. 120, ал. 1 изготвя техническа оценка, в която обосновава приложимите условия в комплексното разрешително. Техническата оценка съдържа:

1. мотивите, на които се основава решението;

2. резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид;

3. заглавието на референтните документи и заключенията за НДНТ и приложими към съответната инсталация или дейност;

4. мотивите за определяне условията на разрешителното, включително нормите за допустими емисии, спрямо НДНТ и емисионните нива, свързани с тях;

5. при прилагане на чл. 123а, ал. 3 - конкретните причини за прилагането въз основа на критериите и условията на същата разпоредба.

(2) В случаите по чл. 123, ал. 4 и 5 в техническата оценка компетентният орган по чл. 120, ал. 1 описва предоставените доказателства за приложимостта им.

(3) В случаите по чл. 123а, ал. 3 в техническата оценка компетентният орган по чл. 120, ал. 1 описва предоставените доказателства за приложимостта й.

Чл. 124. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 50 от 2008 г., изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 42 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни, освен в случаите, когато нормативната уредба по околна среда предвижда конкретни крайни срокове за прекратяване дейността на инсталациите.

(2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 преразглежда разрешителното, когато:

1. поради причинено от инсталацията значително замърсяване на околната среда е необходима промяна на поставените в разрешителното емисионни ограничения или включване в условията на разрешителното на нови емисионни ограничения;

2. операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

3. не е налично заключение за НДНТ, но развитието на прилаганата НДНТ позволява значително намаляване на емисиите;

4. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда;

6. е публикувано заключение за НДНТ, прието с решение на Европейската комисия, свързано с основната дейност на дадена инсталация.

(3) При преразглеждането на разрешителното по ал. 2 компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното - в случаите по ал. 2, т. 1, или от актуализирането му - в случаите по ал. 2, т. 2 - 5.

(4) В случаите, когато операторът прекрати дейност по приложение № 4 или част от нея, в резултат на което на площадката, за която е издадено комплексното разрешително, не са налични инсталации в обхвата на приложението, за които е необходимо издаването на комплексно разрешително, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 отменя решението за издаване на комплексно разрешително.

(5) Преразглеждането по ал. 2, т. 6 и последващото актуализиране:

1. се извършват до 4 години от публикуването на решението на Европейската комисия;

2. осигуряват съответствие с изискванията на тази глава;

3. вземат предвид всички нови или актуализирани заключения, приети с решение на Европейската комисия след издаването на разрешителното или неговото последно актуализиране и които са приложими към инсталацията.

(6) Актуализираните условия на разрешителното във връзка с ал. 2, т. 6 се изпълняват от оператора в срок до 4 години от публикуването на решението на Европейската комисия.

(7) При преразглеждането компетентният орган използва всяка налична информация, включително в резултат от собствен мониторинг или проведен контрол.

(8) При актуализиране, когато се прилага чл. 123а, ал. 3, или при изменение във връзка с ал. 2, т. 1 на комплексно разрешително компетентният орган осигурява достъп на заинтересуваните лица до проекта за актуализиране, съответно изменение по реда на чл. 122а, ал. 5.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 42 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира министъра на околната среда и водите и компетентния орган по чл. 120, ал. 1 за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително;

3. изготвя и изпълнява съгласуван план за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително;

4. информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;

5. осигурява условия на представителите на контролиращия орган при всички необходими проверки на инсталацията за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнението на задълженията им по закона;

6. изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.

(2) При нарушаване условията на разрешителното операторът:

1. информира незабавно контролния орган;

2. предприема незабавно необходимите мерки, с които осигурява възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок;

3. изпълнява всички допълнителни мерки за възстановяване на съответствието, изискани от контролния орган;

4. спира експлоатацията на инсталацията до възстановяване на съответствието в случаите, когато нарушението създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда.

(3) При възникване на инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда операторът предприема действията по ал. 2 за ограничаване на последиците и предотвратяване на възможни последващи инциденти или аварии.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм., бр. 42 от 2011 г.).

Чл. 126. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., нов, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) (1) В едномесечен срок от постъпване на информацията по чл. 125, ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите преценява наличието на съществена промяна и уведомява оператора за необходимостта от издаване на ново разрешително в съответствие с чл. 117, ал. 2.

(2) В случаите по чл. 124, ал. 2 министърът на околната среда и водите изисква операторът да представи на компетентния орган по чл. 120, ал. 1 в срока по ал. 1 необходимата информация и определя нейния обхват, включително:

1. описание на промяната;

2. резултати от собствения мониторинг на емисиите;

3. доклад за базовото състояние съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12;

4. доказателства за прилагане на НДНТ, в т. ч. сравнение между избраната техника и приложимите заключения за НДНТ, включително емисионните нива, определени с тях;

5. доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 123а, ал. 3, в случай че операторът не планира прилагане на чл. 123а, ал. 1.

(3) В едномесечен срок от предоставянето на информация по ал. 2 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 преразглежда комплексното разрешително и се произнася за необходимостта от неговото актуализиране.

(4) В едномесечен срок от приключване на преразглеждането по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 актуализира комплексното разрешително при необходимост.

Чл. 127. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г., отм., предишна ал. 2, доп., бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Решението за издаване, отказ, изменение, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително се оповестява от компетентния орган по чл. 120, ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 105 от 2008 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 1.

Чл. 128. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 129, доп., бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, отказа, отмяната, преразглеждането, изменението и актуализирането на комплексните разрешителни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. копие на решението;

2. копие на разрешителното;

3. актуална техническа оценка;

4. данни относно влизането в сила на решението;

5. информация за мерките, предприети от оператора по чл. 121, т. 8.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г., предишна ал. 2, изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Данните по ал. 2, т. 1 - 4 се предоставят от компетентния орган по чл. 120, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър на интернет страницата си за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)) Контролните органи по чл. 120, ал. 5 предоставят на Изпълнителната агенция по околна среда информацията по ал. 4 на електронен носител.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г.(**)).

Раздел III

Схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда

(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Създава се схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

(2) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е открита за участие на български физически и юридически лица, както и на физически и юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, и такива от трети страни в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове обхваща инсталациите по чл. 131в, ал. 1 и 2 и авиационните дейности по приложение № 6.

Чл. 131б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2007 г. и за периода 2008 - 2012 г. се осъществява в съответствие с Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, изготвен и приет съгласно чл. 77а.

(2) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 публикува и представя пред Европейската комисия най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на територията на страната, които попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии на парникови газове за периода от 2013 г. нататък, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За периода 2013 - 2020 г. разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове на инсталации, различни от генератори на електроенергия и инсталации за улавяне на въглероден диоксид, се осъществява в съответствие с решение на Европейската комисия за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, публикувано в "Официален вестник" на Европейския съюз.

(4) Разпределението на общото количество квоти за емисии на парникови газове от авиационни дейности се осъществява, както следва:

1. за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 97 на сто от историческите авиационни емисии;

2. за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период количеството квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Неразпределени безплатно квоти в съответствие с ал. 3, както и 15 на сто от квотите за въздухоплаване за всеки от периодите по ал. 4, т. 1 и 2, се разпределят чрез търг.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010).

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Броят квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за всеки период в страната, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави - членки на Европейския съюз, за референтната година, докладвани и верифицирани съгласно чл. 131и, ал. 1 и 2.

(8) Референтната година за периода по ал. 4, т. 1 е 2010 г., а за всеки следващ период по ал. 4, т. 2 референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг се използват за финансиране на дейностите по изменение на климата, в т.ч.:

1. за намаляване емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата;

2. за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт;

3. за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;

4. за покриване на разходите за администриране на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

5. за други дейности, водещи до намаляване на емисиите парникови газове и справяне с изменението на климата, включително за мерки за предотвратяване на обезлесяването.

(10) Приходите от продажбата на квоти за авиационни дейности постъпват в извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 и се разходват чрез Националния доверителен екофонд по реда на наредбата по чл. 67.

(11) За дейностите, предприети по ал. 9, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 информира Европейската комисия.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, определени за всяка година от съответния период до 28 февруари на същата година.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В срок до 28 февруари 2012 г. и до същата дата на всяка следваща година компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, които са му разпределени за съответната година съгласно чл. 131о, ал. 1, т. 2.

(14) Квоти за нов участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се отпускат от датата на влизане в сила на издаденото му решение за ползване.

(15) Не се издават безплатно квоти съгласно ал. 12 за периода от 2013 г. нататък на инсталации, на които Европейската комисия е отказала включване в списъка, посочен в ал. 2.

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 42 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, т. 3.1, буква "б", т. 3.3, 3.5, т. 6.1, букви "а" и "б" се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи горивни инсталации с номинална топлинна мощност от 20 до 50 MW, с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или битови отпадъци, се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове съгласно разпоредбите на тази глава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение I към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (ОВ, L 219/1 от 22 август 2009 г.), или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131г, т. 2 за одобряване или актуализиране план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1.

Чл. 131г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за:

1. издаване и преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2;

2. одобряване, преразглеждане и актуализиране на плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите.

Чл. 131д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове операторът на инсталацията подава заявление до компетентния орган.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 131л, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 най късно един месец след получаване на разрешение за строеж или в срок 6 месеца преди извършване на промяна в характеристиката или функционирането на инсталацията, или поради нейното разширяване, при което се увеличава капацитетът на инсталацията или нейните емисии с минимум 10 на сто.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Със заявлението по ал. 1 операторът декларира наличието на документи, доказващи изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II, и посочва техните идентификационни данни.

Чл. 131е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

1. име и адрес на оператора - физическо лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление на оператора - юридическо лице;

2. описание на инсталацията, нейните основни параметри и на емисиите на парникови газове, които се отделят от нея;

3. изискванията за мониторинг, в които са указани методиката и честотата на наблюдение, в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1;

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2;

5. задължение за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирано в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 в рамките на 4 месеца след приключване на съответната календарна година.

(2) Компетентният орган издава разрешителното по ал. 1 в 6-месечен срок от датата на получаване на заявлението на оператора по чл. 131д.

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1, когато:

1. операторът на инсталацията е подал непълно заявление по чл. 131д и в 14-дневен срок не го допълни съгласно указанията на компетентния орган;

2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване;

3. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) операторът не е представил документите по чл. 131д, ал. 5.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 одобрява в 4-месечен срок плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите от датата на получаването им.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 отказва да одобри плана за мониторинг и данните за тонкилометрите, когато:

1. операторът на въздухоплавателно средство е представил план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, които не са изготвени в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1, и в 14-дневен срок не го е допълнил съгласно указанията на компетентния орган;

2. операторът на въздухоплавателно средство не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 131ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган започва преразглеждане на разрешително в случай на промяна в работата на инсталацията, когато за разрешаването на тази промяна са спазени изискванията на глава шеста, раздел III и глава седма, раздел II.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) След преразглеждането на разрешителното компетентният орган актуализира, изменя или отменя разрешителното.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на прекратяване на дейността на инсталацията.

Чл. 131з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 42 от 2011 г.) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни до 30 април на всяка година да предадат на компетентния орган по чл. 131к, ал. 2 определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, чрез представяне на верифициран доклад.

(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 отменя предадените в съответствие с ал. 1 квоти.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Оператор на инсталация или оператор на въздухоплавателно средство, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде на компетентния орган недостигащото количество квоти през следващата година.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Квотите са валидни за емисии на парникови газове, отделени през съответния период на Европейската схема за търговия с емисии.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Квотите, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или трета страна, съгласно договор или споразумение по което Република България е страна, се признават за изпълнение на задължението на оператора по ал. 1.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., предишна ал. 5, изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, издадени съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, се признават за изпълнение на задълженията на операторите на инсталации по ал. 1 в размер до 12,507 на сто от разпределените им за целия период квоти съгласно Националния план за разпределение на квоти, а на операторите на въздухоплавателни средства в размер до 15 на сто от броя на квотите, които се изисква да върнат, с изключение на генерираните намаления на емисии в резултат на:

1. функциониране на ядрени съоръжения;

2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., бр. 42 от 2011 г.) В срок 4 месеца след началото на всеки нов период на Европейската схема за търговия с емисии квотите, издадени за предишния период, които не са върнати и отменени в съответствие с ал. 1 и 2, се отменят от компетентния орган по чл. 131к, ал. 2.

(8) (Предишна ал. 7, изм. и доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава квоти на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове и на операторите на въздухоплавателни средства, за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени по реда на ал. 7.

(9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г., предишна ал. 8, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Дейности по проекти, водещи до генериране на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии се осъществяват при следните условия:

1. в случаите на директно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от общото количество квоти на инсталацията;

2. в случаите на индиректно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от Националния регистър.

(10) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да изготвят в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 годишен доклад за емисиите от въглероден диоксид, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, и да го представят на компетентния орган по чл. 131к, ал. 1 веднага след верификацията му.

(2) Докладите се верифицират в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Оператор на инсталации или оператор на въздухоплавателни средства, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да информират компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за всяка промяна в работата на инсталацията или промяна в авиационната дейност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталациите, извършващи дейностите, посочени в приложение № 7, т. 1.1, 2.3 - 2.6, 3.5, 3.6, 4.3 - 4.13, които са включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. нататък, до 30 април 2010 г. предоставят на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 подкрепени с достатъчно доказателства данни за периода 2005 - 2008 г. за емисиите на парникови газове в съответствие с приложение № 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 проверява данните по ал. 5 и ги докладва на Европейската комисия до 30 юни 2010 г.

(7) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случай че някои от инсталациите по ал. 5 отделят освен въглероден диоксид и други парникови газове, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 може да уведоми Европейската комисия за по-малко количество емисии съобразно възможностите за намаляване емисиите на тези инсталации.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За включването в списъка по чл. 131б, ал. 2 операторите на инсталации по приложение № 7 изготвят доклади за дейността си съгласно реда и изискванията за форма, одобрени със заповед на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

Чл. 131к. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите ръководи изграждането, функционирането и поддържането на Национален регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2216/2004".

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява функциите на администратор на регистъра по ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския независим регистър на транзакциите на квоти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 42 от 2011 г.) Участниците в схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 и годишен абонамент обслужване съгласно тарифата по чл. 72.

Чл. 131л. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министерският съвет издава наредби за:

1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;

2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства;

3. реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове;

4. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.);

5. реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 16 от 1981 г.) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.), и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Чл. 131м. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2006 г.) (1) (В сила до 31.12.2012 г. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., доп., бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява дейности по проекти, генериращи редуцирани емисии по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото и по проекти, генериращи доброволни редукции на емисии на парникови газове, и отчита генерираните от тях редуцирани емисии на парникови газове в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи единици редуцирани емисии и сертифицирани единици и доброволни редукции на емисии, редуцирани емисии, в съответствие със:

1. решенията, приети по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото;

2. правото на Европейския съюз в областта на изменението на климата;

3. международни критерии и инструкции за инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 20 MW, в частност съдържащите се в доклада на Световната комисия по язовирите "Язовири и развитие - нова рамка за вземането на решения";

4. недопускането на неблагоприятно екологично и социално въздействие в случаите на дейности по проекти с инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 500 MW.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите отчита в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1 генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕО) № 2216/2004.

Чл. 131н. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Операторите на въздухоплавателни средства могат да подадат заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за безплатно разпределение на квоти най-късно 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася, и до 31 март 2011 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(2) Заявлението по ал. 1 включва верифицирани данни за тонкилометри от авиационните дейности по приложение № 6, изпълнени от оператора на въздухоплавателното средство за годината на мониторинг по ал. 3.

(3) Годината на мониторинг е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението по ал. 2, и 2010 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(4) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изпраща на Европейската комисия получените заявления поне 18 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението, или във връзка с посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 1 период - до 30 юни 2011 г.

Чл. 131о. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изчислява и публикува:

1. квотите, разпределени за периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра по ал. 2, т. 5;

2. квотите, разпределени за всяка година от периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, кaто се раздели количеството квоти по т. 1 на броя на годините в периода, за който този оператор на въздухоплавателно средство извършва авиационна дейност, в списъка по приложение № 6.

(2) Изчисляването и публикуването на данните по ал. 1 се извършва в срок 3 месеца след вземането на решение от Европейската комисия за:

1. общото количество квоти, които да бъдат разпределени за периода;

2. броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за съответния период;

3. броя на квотите от специалния резерв за оператори на въздухоплавателни средства за периода;

4. броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно и които се определят чрез изваждане броя на квотите, посочени в т. 2 и 3, от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно т. 1;

5. параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства.

(3) Параметърът, посочен в ал. 2, т. 5, изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в ал. 2, т. 4, на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията по чл. 131н, ал. 1, изпратени на Европейската комисия.

Чл. 131п. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Квоти в размер 3 на сто от общото количество квоти, които ще се разпределят за периодите по чл. 131б, ал. 4, се заделят в специален резерв за оператори на въздухоплавателни средства:

1. които започват да извършват авиационна дейност, попадаща в приложение № 6, след годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3, по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и чиято дейност не представлява изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство, или

2. чиито тонкилометри се увеличават средно с повече от 18 на сто годишно във времето между годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3 - по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и втората календарна година на този период и чиито допълнителни дейности не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство.

(2) Всички неразпределени квоти от специалния резерв се продават на търг.

Чл. 131р. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на условията по чл. 131п, ал. 1, може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

(2) Заявлението се подава до 30 юни на третата година от посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 2 период, за който се отнася.

(3) Разпределението на квоти за оператор на въздухоплавателно средство съгласно чл. 131п, ал. 1, т. 2 не може да надвишава 1 000 000 квоти.

(4) Европейската комисия решава какъв да бъде параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, които са изпратили заявления.

(5) Компетентният орган по чл. 131a, ал. 3 изчислява и публикува:

1. количеството квоти от специалния резерв, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на критериите по чл. 131п, ал. 1;

2. количеството квоти, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година, което се определя, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя пълни календарни години, оставащи за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 2.

(6) Квотите по ал. 5, т. 1 се изчисляват, като параметърът по ал. 4 се умножи:

1. по тонкилометрите, включени в заявлението - за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 1;

2. по абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи определения в чл. 131п, ал. 1, т. 2 процент, включени в заявлението - за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 2.

Чл. 131с. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131т. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Доставчиците на течни горива за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива спрямо определено базово ниво, достигайки до 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.

(2) Намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива за транспорта се постига чрез:

1. използване на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. използването на алтернативни горива, и

3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисиите на парникови газове от добива на суров петрол и преработката му.

(3) (В сила от 1.09.2011 г. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и базовото ниво по ал. 1 се изчисляват съгласно методика на Европейската комисия.

(4) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се изчисляват по ред и начин, определени с методика на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 131у. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Доставчиците на течни горива за транспорта могат да се обединяват за съвместно изпълнение на задължението по чл. 131т, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците се считат за един доставчик за целите на чл. 131т, ал. 1.

Чл. 131ф. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) (В сила от 1.01.2012 г. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Всеки доставчик на течни горива за транспорта ежегодно до 31 март представя в Изпълнителната агенция по околна среда верифициран доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта.

(2) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите и за верификация на докладите по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 132. (1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при:

1. осъществяването на своята дейност;

2. разработването, производството, предлагането и ползването на продукти от тяхната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Доброволните ангажименти по ал. 1 се прилагат чрез:

1. схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ, L 342/1 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1221/2009";

2. схемата на ЕС за екомаркировка съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ, L 27/1 от 30 януари 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (EО) № 66/2010".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.).

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Всяка организация може да кандидатства за регистрация съгласно глава II на Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2) За регистрация на организациите съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за регистрация на организации, разположени в Европейския съюз, съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2) Директорите на РИОСВ предоставят на организациите по ал. 1 информация в съответствие с чл. 32, параграф 4 от Регламент (ЕO) № 1221/2009 относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и начините за доказване на съответствие с тези изисквания.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Редът за регистриране, подновяването на регистрацията и контролът за съответствие с изискванията съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Използването на логото на EMAS се осъществява съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 137. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Екомаркировката на ЕС могат да получат продукти, за които има специфични критерии, приети с решение на Европейската комисия, публикувано в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган съгласно чл. 4 от Регламент ЕО) № 66/2010.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Екомаркировката на ЕС се присъжда и използва съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., бр. 52 от 2008 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., предишен текст на чл. 141, изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) За обработка на заявлението и за ползване на екомаркировката на ЕС се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Разходите по доказване на съответствието с критериите за присъждане на екомаркировката на ЕС са за сметка на заявителя.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).

Раздел IV

(Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)

Международна търговия с ПЕЕ и Национална схема за зелени инвестиции

Чл. 142а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Този раздел урежда правилата, изискванията, правните гаранции и правоотношенията по продажбата на ПЕЕ от страна на българската държава с цел развитие и прилагане на Национална схема за зелени инвестиции в Република България.

(2) Предписаните емисионни единици са частна държавна собственост, които представляват особен вид права - обект на международна търговия съгласно чл. 17 от Протокола от Киото.

(3) Националната схема за зелени инвестиции има за цел финансовото и институционалното подпомагане на инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове на територията на страната или водят до други положителни екологични ефекти и влияние върху околната среда, включително чрез намаляване на факторите на антропогенната дейност, свързани с климатичните промени и глобалното затопляне, в съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в областта на опазване на околната среда.

(4) Българската държава гарантира чрез Националната схема за зелени инвестиции използването на средствата, получени от продажбите на ПЕЕ, за целите на ал. 3.

(5) Националната схема за зелени инвестиции включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции чрез НДЕФ, мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти и верификацията от страна на независими акредитирани организации на изпълнението и постигнатите резултати от проектите за зелени инвестиции.

(6) В Националната схема за зелени инвестиции правилното изразходване на средствата от продажбата на ПЕЕ се гарантира допълнително чрез участието на представители на страните - купувачи на ПЕЕ, в състава и дейността на Консултативния съвет на НДЕФ и публичност на докладите по оценката и изпълнението на проектите за зелени инвестиции, които ще се финансират от НДЕФ.

(7) Изискванията на страните - купувачи на ПЕЕ, към целите и начините за изразходване на средствата от продажбата на ПЕЕ са неразделна част от договора за продажба на ПЕЕ, сключван от българската държава, и съответно от договорите за финансиране на проекти за зелени инвестиции между НДЕФ и инвеститорите, които поемат изпълнението на проектите за зелени инвестиции.

Чл. 142б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ се извършва чрез процедурите за продажба на ПЕЕ по реда на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Продажбата включва процедура на преговори със заинтересованите страни купувачи или упълномощени техни представители, приемане на решение на Министерския съвет за одобряване проект на договор с основните параметри на сделката, сключване на договора за продажба на ПЕЕ между българската държава и страната купувач и отписване на продадените ПЕЕ от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната купувач.

(3) Процедурата на продажбата на ПЕЕ се открива по искане на заинтересованите страни - участници в международната търговия с ПЕЕ, което е основание за началото на преговорите с потенциалните купувачи. Преговорите се провеждат от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и/или оправомощени от тях лица.

(4) Министрите по ал. 3 внасят проекта на договор за продажба на ПЕЕ за одобряване от Министерския съвет.

(5) Договорът за продажба се подписва от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и съответно от упълномощените представители на страната купувач. Договорите за продажба на ПЕЕ се изменят и допълват по реда на тяхното сключване.

(6) Министърът на околната среда и водите предприема действията по отписването на съответното количество продадени ПЕЕ от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната купувач съгласно условията на договора за продажба.

Чл. 142в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Средствата от продажбата на ПЕЕ постъпват в специална извънбюджетна сметка, която се поддържа и контролира от министъра на финансите. Министърът на финансите контролира изпълнението на договорите за продажба на ПЕЕ и разходването на средствата, отпускани от НДЕФ, по договорите за финансиране на проектите по Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ), включително разходите за административни нужди по прилагането на НСЗИ.

(2) Министърът на околната среда и водите гарантира спазването на условията за допустимост на участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ чрез националната система за инвентаризация на парниковите газове, поддръжката на Националния регистър по чл. 131к и ежегодната инвентаризация на емисиите на парникови газове.

(3) В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на ПЕЕ за позеленяване на средствата от продажбата чрез НСЗИ то тези средства постъпват в държавния бюджет и се изразходват за екологични проекти.

Чл. 142г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Средствата по договорите за продажба на ПЕЕ са предназначени само за финансиране на проекти по НСЗИ, включително за административни разходи за дейността, с изключение на случаите по чл. 142в, ал. 3.

(2) Средствата от специалната извънбюджетна сметка по чл. 142в, ал. 1 се превеждат по сметка на НДЕФ, както следва:

1. до 5 на сто от средствата се превеждат на НДЕФ за покриване на административните разходи по управлението на НСЗИ в едномесечен срок от постъпването им по сметката по чл. 142в, ал. 1;

2. останалите средства се превеждат за финансиране на одобрените от НДЕФ проекти за зелени инвестиции на съответни траншове съгласно посоченото в договорите за тяхното изпълнение, сключени между НДЕФ и съответния инвеститор.

(3) Министерството на финансите контролира използването на средствата от страна на НДЕФ и от инвеститорите по проектите за зелени инвестиции.

Чл. 142д. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се възлага на НДЕФ, който отговаря за набирането, одобряването и възлагането на изпълнението на проекти за зелени инвестиции, които ще се финансират от постъпленията от международната търговия с ПЕЕ съгласно изискванията на този закон и условията по договорите за продажба.

(2) Средствата от продажбата на ПЕЕ се използват за финансиране на проекти в областта на енергетиката, транспорта, селското и горското стопанство, управлението на отпадъците и водите, индустрията и други сектори на националната икономика, които:

1. водят до намаляване на емисиите на парникови газове или поглъщането им посредством следните примерни мерки:

а) повишаване на енергийната ефективност;

б) (изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници, в частност от биомаса;

в) улавяне и оползотворяване на метан;

г) залесяване, презалесяване и промени в земеползването;

д) (изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) разработване и внедряване на екологични технологии, които стимулират повишаването на енергийната ефективност или използването на енергия от възобновяеми източници;

е) разработване и въвеждане на политика за смекчаване изменението на климата с цел изпълнение на задълженията по Протокола от Киото;

ж) образователни мерки, научни изследвания и мерки за подобряване на административния капацитет и управлението на дейностите по политиката по изменение на климата;

з) повишаване информираността на широката общественост по въпроси, свързани с изменението на климата;

и) разработване и въвеждане на мерки за адаптация към изменението на климата;

2. значително подобряват качеството на околната среда, включително намаляване замърсяването на въздуха, водата и почвата.

(3) Националната схема за зелени инвестиции се управлява съгласно насоките на Европейския съюз за държавна помощ и международните принципи за добри практики, включително:

1. прозрачност;

2. екологична и икономическа ефективност;

3. надеждност;

4. проследимост;

5. отчетност.

(4) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се гарантира чрез публичност на критериите и решенията за одобряването на проектите, условията на договорите по тяхното изпълнение, системите за контрол и мониторинг по изпълнението на договорите и системите за верификация на резултатите от изпълнението на проектите от независими акредитирани организации.

Чл. 142е. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Националният доверителен екофонд сключва договорите за финансиране на одобрените проекти за прилагане на НСЗИ със съответните инвеститори, които са заявители и изпълнители на проектите.

Чл. 142ж. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Контролът и мониторингът по изпълнението на договорите и проектите за прилагане на НСЗИ се осъществява от изпълнителното бюро на НДЕФ.

(2) Участието на страните - купувачи на ПЕЕ, в системите за контрол и мониторинг се осигурява чрез включването, ако те желаят това, на техни представители в Консултативния съвет на НДЕФ. Всяка страна купувач може да посочи само един представител в Консултативния съвет независимо от броя на лицата, които купуват ПЕЕ като нейни представители.

Чл. 142з. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Валидацията на проектната документация и верификацията на редуцираните емисии на парникови газове по проекти на НСЗИ, когато това се изисква, се извършва от независими акредитирани организации, определени по реда на чл. 135 и чл. 136 или акредитирани по реда на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

(2) Изпълнителите на проекти и органите на НДЕФ не могат да отказват достъп и предоставяне на данни на акредитираните организации, които са им необходими за оценката и верификацията на изпълнението на проектите и договорите.

(3) Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и техните органи и териториални структури оказват необходимото съдействие при верификацията на проектите.

Глава осма

НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 143. Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна.

Чл. 144. (1) Националната система за мониторинг на околната среда включва:

1. националните мрежи за:

а) мониторинг на атмосферния въздух;

б) мониторинг на валежите и повърхностните води;

в) мониторинг на подземните води;

г) мониторинг на морските води;

д) мониторинг на геоложката среда;

е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) мониторинг на почвите;

ж) мониторинг на горите и защитените територии;

з) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) мониторинг на биологичното разнообразие;

и) радиологичен мониторинг;

к) мониторинг на шумовото замърсяване в околната среда;

л) (отм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.);

м) мониторинг на депата и старите замърсявания с отпадъци;

2. контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води;

3. експлоатацията, комуникационното и информационното осигуряване и лабораторното обслужване на мрежите по т. 1 и 2.

(2) Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, европейските и международните стандарти.

(3) За информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда се създава национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда.

(4) Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда се организира на национално, на басейново и на регионално ниво.

(5) Измерванията и лабораторните изпитвания се извършват от акредитирани лаборатории.

(6) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед мрежите по ал. 1, т. 1.

Чл. 145. Задачите на Националната система за мониторинг на околната среда са:

1. провеждане на наблюдения на националните мрежи за определяне състоянието на компонентите на околната среда;

2. обработване, анализ, визуализация и съхраняване на информацията от мрежите по т. 1 и от собствения мониторинг;

3. осигуряване на информация за оперативен контрол;

4. прогнозиране на състоянието, оценка на риска за околната среда и разработване на предложения за подобряването й;

5. информационно осигуряване на органите на изпълнителната власт и на обществеността;

6. създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на компонентите на околната среда и на факторите, които им въздействат;

7. обмен на информация за състоянието на околната среда с Европейската система за мониторинг.

Чл. 146. (1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., бр. 89 от 2007 г.) За провеждането на собствен мониторинг лицата, задължени по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за управление на отпадъците, разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС.

(2) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, задължил лицето по ал. 1.

(3) При одобряването на плана за собствен мониторинг органът по ал. 2 определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето й.

Чл. 147. (1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г.) Националната система за мониторинг на околната среда, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии, се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г.) Създаването, функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии, се осъществяват от Изпълнителната агенция по околна среда.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

(4) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2005 г.) Методическото ръководство на мониторинговата дейност, с изключение на мониторинговата дейност върху шума в урбанизираните територии, се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.

(5) Оценките за състоянието на околната среда се извършват на регионално и на национално равнище от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда.

(6) Данните и оценките за състоянието на околната среда се публикуват в тримесечен и годишен бюлетин за състоянието на околната среда.

(7) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

Глава девета

КОНТРОЛ

Раздел I

Общи условия

Чл. 148. (1) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.

(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.

(3) Контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 149. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Физическите и юридическите лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.

(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на структурно звено на министерството.

(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции.

Чл. 150. Физическите и юридическите лица, които притежават и използват пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят функционирането им, съгласно разпоредбите на нормативните актове и съобразно условията в решенията по ОВОС, в разрешителните и другите индивидуални административни актове, отнасящи се до тях.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За установените по време на контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят актове за установяване на нарушенията.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

Раздел II

Превантивен контрол

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Превантивният контрол за опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като условие в развитието на инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други разрешителни, предвидени в закона.

Чл. 153. (1) Превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност.

(2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.

(3) В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства.

(4) Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.

Раздел III

Текущ и последващ контрол

Чл. 154. (1) Текущият контрол обхваща:

1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат;

2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения по оценка на въздействие върху околната среда и на предвидените мерки в програмите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки, по документи и на място, наблюдения и измервания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато при проверка по документи или на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, проверяваното лице ги представя в 7-дневен срок от проверката.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Текущият контрол включва достъп до:

1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора;

2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта;

3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна собственост.

Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Контролните органи по чл. 120, ал. 5 разработват, преразглеждат и при необходимост актуализират план за проверки на инсталациите в обхвата на приложение № 4 за контролираната от тях територия.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. обща оценка на значителните въздействия върху околната среда;

2. територия, обхваната от плана;

3. списък на инсталациите;

4. процедури за разработване на програми за планови проверки;

5. процедури за извънпланови проверки;

6. правила за съвместяване на проверки с други контролни органи - при необходимост.

(3) Въз основа на плановете по ал. 2 контролният орган изготвя редовно програми за планови проверки, в които се посочват честотата на проверките на място за различните видове инсталации.

(4) Честотата на проверките по ал. 3 се определя въз основа на системна оценка на риска за околната среда от съответните инсталации и е най-малко веднъж годишно за инсталациите, които представляват най-голям риск, и три години за инсталациите, които представляват най-малък риск.

(5) При установено с проверка значително несъответствие с условията на разрешителното контролният орган извършва нова проверка на място в срок до 6 месеца от последната проверка.

(6) За системната оценка на риска за околната среда по ал. 4 се прилагат най-малко следните критерии:

1. потенциалното и реалното въздействие на съответните инсталации върху човешкото здраве и околната среда, като се отчитат нивата и видовете емисии, чувствителността на местната околна среда и рискът от аварии;

2. спазването на условията на разрешителното;

3. валидна регистрация на оператора съгласно схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(7) В едномесечен срок от получаването на жалби и сигнали, аварии и инциденти, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително, се извършват извънпланови проверки, а в случаите на открита процедура по реда на чл. 117 или 124 - преди приключването й.

(8) По време на всяка проверка на място контролният орган съставя констативен протокол. Въз основа на констативния протокол след проверката контролният орган подготвя доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, задължителни за оператора предписания, както и предприети от контролния орган административнонаказателни мерки.

(9) Контролният орган:

1. запознава оператора с доклада по ал. 8 не по-късно от два месеца от приключване на проверката;

2. публикува доклада по ал. 8 при спазване на изискванията за обществен достъп до информацията за околна среда не по-късно от 4 месеца от приключването на проверката.

(10) Независимо от прилагането на чл. 125, ал. 2 операторът изпълнява предписанията, дадени с констативния протокол, в съответствие с предписаните срокове.

Чл. 155. (1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи.

(2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

Чл. 156. Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) резултатите от изпълнението на условията, мерките и ограниченията в решения по ОВОС, решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища по екологична оценка, решения за преценяване на необходимостта от екологична оценка и в разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти и от прилагането на плана или програмата;

2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.

Чл. 157. Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол.

Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите контролира изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., бр. 82 от 2006 г., бр. 102 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Контролът по ал. 1 се извършва чрез съвместни проверки от определени със заповед на министъра на околната среда и водите комисии, съставени от представители на териториалните и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и оправомощени представители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и кметовете на общините.

(3) Комисиите по ал. 2 контролират:

1. изпълнението на условията в разрешителните по чл. 104, ал. 1 и чл. 116д, ал. 1;

2. изпълнението на задълженията на оператора по чл. 115, т. 1, чл. 116а, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 116з, ал. 2.

(4) Съвместните проверки се осъществяват:

1. въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите;

2. при жалби и сигнали.

(5) Съвместните проверки се осъществяват най-малко веднъж годишно за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.

(6) Със заповедта по ал. 2 министърът на околната среда и водите определя поименния състав и председателя на комисията, както и обектите и обхвата на проверката.

(7) Министърът на околната среда и водите упълномощава председателя на комисията по ал. 2 да съставя констативни протоколи за извършените проверки, да дава задължителни предписания и да съставя актове за констатираните при проверката административни нарушения.

(8) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава годишния план за контролна дейност.

(9) Организацията на работата на комисията по ал. 2 и формата на годишния план по ал. 4, т. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) По време на извършването на съвместната проверка председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 съставя констативен протокол, който се подписва от всички нейни членове.

(2) В протокола по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания със срокове и отговорници за изпълнението им.

(3) Председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 при констатирани нарушения съставя акт за административно нарушение.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление, с което налага на оператора съответното административно наказание.

Чл. 157в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При извършване на проверката членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 имат право да изискват необходимите данни, сведения, справки и обяснения от проверяваните лица и от трети лица, свързани с осъществяване на контролираната дейност.

(2) Операторът на предприятието и/или съоръжението е длъжен да осигурява на представителите на контролната комисия по чл. 157а, ал. 2 необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието и/или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.

(3) Членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Чл. 157г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Контролът по изпълнение на изискванията на Регламент 1102/2008 се осъществява от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) За целите на контрола по изпълнението на Регламент 1102/2008 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и директорът на Агенция "Митници" предоставят при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица информация съгласно чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Чл. 157д. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Контролът по изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009 и Регламент (ЕО) № 66/2010 се осъществява от директорите на РИОСВ.

(2) Органите по надзор на пазара по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 своевременно уведомяват съответната РИОСВ за нарушения на използването на логото на EMAS и на екомаркировката на ЕС, установени при осъществяването на контрола съгласно съответните им компетенции.

Чл. 157е. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В случаите на извършване на контрол по искане на засегнати лица разходите за установяване на нарушенията се заплащат от съответния нарушител.

Глава десета

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА

ОТГОВОРНОСТ

Чл. 158. Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;

2. бедствени ситуации;

3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;

4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Чл. 159. (1) Принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни.

(2) При прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.

(3) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 160. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.

(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира действието й.

Чл. 161. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.

(2) Обжалването по ал. 1 спира действието на обжалвания акт.

Чл. 162. (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.

(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.

Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 163 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 103 от 2009 г.) Член или ръководител на колектива по чл. 83, ал. 1, който наруши чл. 83, ал. 5, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 52 от 2008 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Който използва екомаркировката на ЕС в нарушение на разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Който използва логото на EMAS в нарушение на разпоредбите на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 3, бр. 32 от 2012 г. в сила от 24.04.2012 г.) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер.

Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм., бр. 42 от 2011 г.) За неизпълнение на изискванията на чл. 22а и представянето на невярна информация на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Оператор на инсталации и съоръжения, извършващи дейности в обхвата на приложение № 4 без комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 и 2, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 50 000 лв.

(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Прилагането на ал. 3 не спира действията по чл. 158, т. 4 до издаване на комплексно разрешително.

Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 131з, ал. 1 на оператора на инсталацията или на оператора на въздухоплавателни средства - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти.

(2) Заплащането на имуществената санкция по ал. 1 не освобождава оператора от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата календарна година.

Чл. 164б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За неизпълнение на изискванията на чл. 56а, ал. 1 на физическото или юридическото лице се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на незаплатената екотакса за моторното превозно средство.

Чл. 164в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) В случай че оператор на въздухоплавателно средство не изпълни изискванията на чл. 131в, 131з, 131и и 164а и спазването им не може да бъде осигурено чрез други действия, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 може да поиска Европейската комисия да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния оператор на въздухоплавателно средство.

(2) Искането по ал. 1 включва:

1. доказателства, че операторът на въздухоплавателно средство не е спазил задълженията си по чл. 131в, 131з, 131и и 164а;

2. данни за предприетите от компетентния орган действия по осигуряване на прилагането;

3. обосновка за налагането на забрана за експлоатация на територията на Европейския съюз;

4. препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на територията на Европейския съюз, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

(3) В случай че комисията вземе решение относно искането по ал. 2, компетентните органи предприемат необходимите действия за изпълнение на това решение.

(4) За действията, предприети по ал. 3, компетентните органи изпращат информация до Европейската комисия.

Чл. 165. (1) Длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.

(2) Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.

Чл. 166. С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които:

1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни от собствения мониторинг;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 103 от 2009 г.) не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 166а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Физическо или юридическо лице, което извършва дейност без разрешително по чл. 104, ал. 1 или без решение за изменение на разрешителното по чл. 116д, ал. 1 в случаите, когато такова се изисква, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 30 000 до 100 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) За неспазване на условията, предвидени в разрешителното по чл. 104, ал. 1 или в решението по чл. 116д, ал. 1, а също и за неизпълнение на задълженията по чл. 115, т. 1 и чл. 116з, ал. 2, физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 10 000 до 20 000 лв.

(3) За неизпълнение на задълженията по чл. 116а, ал. 1 и 2 физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 5000 до 10 000 лв.

(4) За неспазване на сроковете, предвидени в чл. 108, ал. 1, чл. 116а, ал. 3 и 4, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 физическото или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 2000 до 5000 лв.

Чл. 166б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Физическо или юридическо лице, което изнася метален живак и/или негови съединения и смеси по чл. 1, ал. 1 от Регламент 1102/2008 или смесва метален живак с други вещества с единствена цел износ на метален живак, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 50 000 до 100 000 лв.

(2) За неспазване на разпоредбите или предоставяне на невярна информация по чл. 5, ал. 3 и чл. 6 от Регламент 1102/2008 физическо или юридическо лице, извършващо дейност по чл. 2 от Регламент 1102/2008, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 167. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове.

Чл. 168. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове.

Чл. 169. (1) Актове за установяване на административни нарушения по този закон могат да съставят и представители на обществеността и на неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица.

Глава единадесета

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 170. (1) Който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети.

(2) В случаите, когато е увредено имущество - държавна собственост, оправомощен да заведе иска по ал. 1 е:

1. министърът на околната среда и водите - ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител - ако вредите са настъпили на територията на повече от една община.

(3) В случаите, когато е увредено имущество - общинска собственост, кметът на общината е оправомощен да заведе иска по ал. 1.

Чл. 171. Увредените лица и лицата по чл. 170, ал. 2 и 3 могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване последиците от замърсяване.

Чл. 172. Ликвидирането на последствията, причинени от трансгранично замърсяване на околната среда, се осъществява въз основа на международен договор, по който Република България е страна.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Околна среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.

2. "Опазване на околната среда" е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.

3. "Природни ресурси" са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди.

4. "Възобновими ресурси" са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими.

5. "Замърсяване на околната среда" е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

6. "Увреждане на околната среда" е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

7. "Налична първична информация" е информацията, представляваща резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, непридружени от анализи, прогнози и обяснения, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

8. "Налична предварително обработена информация" е информацията, обработена, обобщена и анализирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

9. "Нарочно обработена информация" е информацията, събирана или обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице.

10. "Събиране на информация" са действията на компетентните администрации и на задължените физически и юридически лица, с които се извършват измерванията, констатациите и наблюденията на фактите, представляващи първична информация и с които се извършва обработването на информацията.

11. "Даване на информация" е актът на даването на информацията от задълженото лице на компетентната администрация или на компетентния орган.

12. "Предоставяне на информация" е актът, с който се осъществява достъпът на заинтересуваните лица до наличната информация.

13. "Ландшафт" е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.

13а. (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) "Подземни води" са водите по смисъла на § 1, ал. 1, т. 24 от Закона за водите.

14. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) "Почва" е най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми.

15. "Почвени функции" са:

а) основа за живот и жизнено пространство за хората, животните, растенията и почвените организми;

б) съставна част на природния баланс, особено с неговите кръговрати на води и хранителни вещества.

16. "Вредни изменения на почвата" са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло:

а) химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност;

б) замърсяване с пресен торов отпад и концентрирани минерални торове, както и с различни видове отпадъци;

в) физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци.

17. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) "Инвестиционно предложение" е:

а) предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,

б) друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

18. "Въздействие" е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.

19. "Трансгранично въздействие" е всяко въздействие не само от глобален характер в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена държава, предизвикано от предлагана дейност, чийто физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга държава.