|
Глава първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Раздел I. Категории защитени територии Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.
Чл. 2. (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. (2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.
Чл. 3. Държавата изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна.
Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Опазването и ползването на лечебните растения в защитените територии се уреждат с отделен закон.
Чл. 5. Категориите защитени територии са: 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност.
Чл. 6. (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи. (2) Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. (3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Културните ценности, попадащи в границите на защитените територии, запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за културното наследство. (4) Защитени територии, които към момента на влизане в сила на закона попадат в границите на населени места, запазват статута си като се категоризират по този закон.
Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях. (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Определянето на забраните и ограниченията за извършване на дейности в границите на вътрешния пояс от санитарно-охранителните зони, попадащи в защитени територии, се извършва по реда на Закона за водите.
Раздел II. Собственост Чл. 8. (1) Парковете с национално значение, посочени в приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания и имат площ над 1000 хектара. В границите им не влизат селища и селищни образувания. (3) Природните резервати са територии по чл. 5, т. 1 и 4, включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса.
Чл. 9. (1) При увеличаване на площта или при включване на нови защитени територии в приложенията по чл. 8, ал. 1 горите, земите и водните площи - собственост на физически и юридически лица и частна общинска собственост, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост. (2) Извън случаите по ал. 1 обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях.
Чл. 10. (1) Собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична. (2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужди държави не могат да придобиват право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии. (3) (Новa - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху гори и земи в защитени територии, които не са изключителна държавна собственост, по силата на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила за Република България, при спазване изискванията на този закон, на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за горите, в съответствие със срока и условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. (4) (Новa - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци могат да придобиват право на собственост върху гори и земи в защитени територии, които не са изключителна държавна собственост, при наследяване по закон. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.
Чл. 11. Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.
Чл. 12. (1) Разпоредителни сделки с недвижими имоти в землища, в които има защитени територии, се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя дали имотът попада в защитената територия. (2) Приобретателите на имоти по ал. 1 декларират при прехвърлянето, че са запознати с режима на дейностите в защитената територия. (3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на правосъдието. (4) Лицата по ал. 2 уведомяват регионалните органи на Министерството на околната среда и водите за настъпилата промяна на собствеността в 14-дневен срок от придобиване на правото на собственост.
Чл. 13. (1) Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.
Чл. 14. (1) Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им. (2) Лицата по ал. 1 не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения. (3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят за обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. (4) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Заграждане на площи в защитени територии, без тези в резерватите и националните паркове, се допуска за изграждане на бази за развъждане на дивеч след съгласуване с министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) По искане на органите на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните или Изпълнителната агенция по горите - съобразно тяхната компетентност, собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си, с изключение на жилищните сгради, за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки, както и за извършване на поддържащи и възстановителни дейности, предвидени по реда на този закон, в заповедите за обявяване на защитените територии и плановете за управлението им.
Глава втора. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И РЕЖИМ НА ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Раздел I. Чл. 16. (1) За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. (2) Резерватите се управляват с цел: 1. запазване на естествения им характер; 2. научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг; 3. опазване на генетичните ресурси; 4. запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове; 5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
Чл. 17. (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите. 5. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. (2) Пътеките по ал. 1, т. 3 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Посещенията по ал. 1, т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санитарните мероприятия по ал. 1, т. 5 се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, издадено след положително научно становище от Българската академия на науките и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.
Раздел II. Национални паркове Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. (2) Националните паркове се управляват с цел: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.
Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
Чл. 20. Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границите на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
Чл. 21. В националните паркове се забраняват: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения; 2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи; 3. извеждане на голи сечи; 4. използване на изкуствени торове и други химически средства; 5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове; 6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата; 7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места; 8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; 9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии; 10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове; 11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места; 12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; 13. бивакуване и палене на огън извън определените места; 14. намеса в биологичното разнообразие; 15. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели; 16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.
Чл. 22. Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.
Раздел III. Природни забележителности Чл. 23. (1) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. (2) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. (3) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им.
Чл. 24. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
Чл. 25. Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции.
Раздел IV. Поддържани резервати Чл. 26. (1) За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. (2) Поддържаните резервати се управляват с цел: 1. поддържане на природния им характер; 2. научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг; 3. възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им; 4. опазване на генетичните ресурси.
Чл. 27. (1) В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; 5. провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки. (2) Дейностите по ал. 1, т. 5 се определят в плана за управление на поддържаните резервати.
Чл. 28. За поддържаните резервати се прилагат разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3.
Раздел V. Природни паркове Чл. 29. (1) За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. (2) Природните паркове се управляват с цел: 1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; 2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.
Чл. 30. (1) В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. (2) Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
Чл. 31. В природните паркове се забраняват: 1. извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори - с площ по-голяма от 3 хектара; 2. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове; 3. паша на кози освен на определени за това места; 4. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; 5. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; 6. бивакуване и палене на огън извън определените места; 7. добив на полезни изкопаеми по открит способ; 8. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти; 10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели; 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране; 12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.
Чл. 32. (1) За природните паркове се прилагат разпоредбите на чл. 19 и 22. (2) За природните паркове или части от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 1, ако са приети с плановете за управление, утвърдени от Министерския съвет.
Раздел VI. Защитени местности Чл. 33. (1) За защитени местности се обявяват: 1. територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; 2. местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. (2) Защитените местности се управляват с цел: 1. запазване на компонентите на ландшафта; 2. опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита; 3. предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг; 4. предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.
Чл. 34. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
Глава трета. ОБЯВЯВАНЕ И ПРОМЕНИ В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 35. Обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите.
Чл. 36. (1) Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица. (2) Предложенията по ал. 1 се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася за тяхната целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в този закон, в срок един месец. (3) Министерството на околната среда и водите съставя или възлага съставянето на документация за обявяване на защитената територия. (4) Документацията по ал. 3 съдържа: 1. обосновка; 2. картен материал; 3. площно разпределение на горите, земите и водните площи; 4. проект на заповед за обявяване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и общините предоставят на Министерството на околната среда и водите данни по ал. 4, т. 2 и 3.
Чл. 37. Министерството на околната среда и водите организира обществено обсъждане на предложенията за обявяване на национални и природни паркове, на резервати и поддържани резервати. В общественото обсъждане се канят представители на общините, областните управители, местните заинтересовани екологични и обществени организации и други заинтересовани представители на министерства, ведомства, научни и академични институти. За становищата и предложенията от общественото обсъждане се води протокол.
Чл. 38. (1) В срок до една година от постъпване на предложението за обявяване на национален и природен парк и в срок до шест месеца за другите категории защитени територии министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице назначава комисия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) В комисията по ал. 1 се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция по горите, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и съответните областни управители. (3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Комисията по ал. 1 взема с обикновено мнозинство решение за приемане на предложението и подготвя проект на заповед за обявяване или не приема предложението. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, го мотивират писмено в 3-дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола. (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. основанието; 2. основните цели; 3. категорията; 4. наименованието; 5. площното разпределение на горите, земите и водните площи; 6. режимът на основните дейности в защитената територия.
Чл. 40. (1) При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон. (2) Заповедта за обявяване на национален парк или резерват влиза в сила след приемането на закона по ал. 1.
Чл. 41. Промените в защитените територии са: 1. заличаване; 2. увеличаване на площта; 3. намаляване на площта; 4. прекатегоризиране; 5. промени в режима на дейностите.
Чл. 42. (1) Промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3 се извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитени територии. (2) Промените по чл. 41, т. 4 се извършват след съгласуване със заинтересованите държавни органи. (3) Промените по чл. 41, т. 5 се извършват след съгласуване със собствениците на гори, земи и водни площи и със заинтересованите държавни органи. (4) Промените по чл. 41, т. 1 се извършват само когато защитените територии са напълно и необратимо унищожени или увредени, не изпълняват предназначението си и не могат да бъдат прекатегоризирани. (5) За промените по чл. 41 министърът на околната среда и водите издава заповед. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.
Чл. 43. Заповедите по чл. 39, ал. 1 и по чл. 42, ал. 5 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 44. Обявените защитени територии и промените в тях се записват в Държавния регистър при Министерството на околната среда и водите.
Чл. 45. (1) Когато съществува опасност от унищожаване или увреждане на територии, предложени за обявяване за защитени, министърът на околната среда и водите може със заповед да забрани или ограничи ползването и строителството в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. (2) Всяко нарушение на заповедта на министъра на околната среда и водите по ал. 1 се санкционира като нарушение в защитена територия съгласно наказателните и административнонаказателните разпоредби на този или на други закони.
Глава четвърта. УПРАВЛЕНИЕ И ОХРАНА НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ Раздел I. Органи на управление Чл. 46. (1) Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват: 1. управлението и контрола в защитените територии; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. (2) Дейностите по ал. 1, т. 2 се извършват при условия и по ред, определени с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 47. В изпълнение на своите правомощия министърът на околната среда и водите: 1. разработва стратегии, планове, програми, законопроекти и подзаконови нормативни актове за развитието на системата от защитени територии; 2. изгражда системата от защитени територии; 3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните за защитените територии по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за създаването на специализирани карта, регистър и информационна система за тях; 4. възлага изработването и внася за утвърждаване в Министерския съвет плановете за управление на националните и природните паркове; 5. възлага изработването и утвърждава плановете за управление на останалите защитени територии, извън посочените в т. 4, и съгласува устройствените и технически планове и проекти за защитени територии, които не са изключителна държавна собственост; 6. подпомага дейности на собственици или ползватели, сдружения, неправителствени организации и други, насочени към опазването, поддържането или възстановяването на защитени територии; 7. организира контрол върху дейността на всички собственици и ползватели в защитените територии; 8. координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти и други, свързани със защитените територии; 9. представлява държавата пред международни институции и организации в областта на защитените територии; 10. прави предложения пред международни институции за включване на защитени територии в "Листата на биосферните резервати", в "Списъка на световното наследство", в "Списъка на влажните зони с международно значение" и други; 11. организира охраната на защитените територии - изключителна държавна собственост; 12. разпорежда изграждането и поддържането на посетителски центрове в защитените територии с информационни и образователни цели; 13. създава специализирани структури за управление на защитените територии.
Чл. 48. Регионални органи на Министерството на околната среда и водите за защитените територии са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите.
Чл. 49. Дирекциите на националните паркове са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка и на пряко подчинение на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 50. В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони: 1. осъществяват или организират управлението на защитените територии; 2. организират разработването на планове за управление; 3. прилагат плановете за управление в защитени територии - изключителна държавна собственост, и осъществяват охраната в тях; 4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възлагат изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности, туристически дейности в защитените територии - изключителна държавна собственост; 5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта; 6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) издават разрешителни за събиране с търговски цели на гъби и диворастящи плодове, с изключение на такива от лечебните растения в националните паркове в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта; 7. контролират дейностите на собствениците или ползвателите на гори, земи и водни площи; 8. координират и контролират прилагането на плановете за управление в областта на научноизследователската работа, поддържащите и възстановителните мерки за застрашени видове и местообитания, просветните и образователните екологични програми и други природозащитни дейности, осъществявани от други държавни органи, общини, неправителствени организации и лица; 9. организират мониторинг върху качествата на компонентите на околната среда; 10. (отм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) 11. организират функционирането на посетителски центрове; 12. санкционират нарушители в предвидените случаи.
Чл. 51. Функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, както и физическите и юридическите лица и общините - собственици на гори, земи и водни площи в защитените територии извън тези, които са обект на изключителна държавна собственост, осъществяват тяхното стопанисване и охрана, съгласно разпоредбите на този и други специални закони. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Функциите, задачите и дейностите на дирекциите по ал. 2 се определят с правилник, утвърден от министъра на земеделието и храните. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Собствениците на гори, земи и водни площи в защитени територии извън тези, които са изключителна държавна собственост или са природни паркове, могат да създават специализирани звена за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи дейности съгласно заповедите за обявяване и плановете за управление.
Чл. 53. Министерството на околната среда и водите и органите и лицата по чл. 52, ал. 1 могат да предоставят на неправителствени и други организации и сдружения правото да организират поддържащи, направляващи, регулиращи, възстановителни и други природозащитни дейности в защитените територии.
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2002 г.) (1) Министерството на околната среда и водите създава специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии. (2) Съдържанието на специализираните карта, регистър и информационната система на защитените територии, както и редът за създаването и поддържането им, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) Данните от специализираните карта и регистър на защитените територии са публични и се предоставят за ползване от Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи срещу заплащане на такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. (4) Условията и редът за предоставяне на данни по ал. 3 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Раздел II. Планове за управление Чл. 55. (1) За защитените територии се разработват планове за управление при условия и по ред, определени с наредба, утвърдена от Министерския съвет. (2) Плановете за управление на национални и природни паркове се разработват в срок до три години, а на резервати и поддържани резервати - в срок до две години от обявяването им. Плановете се актуализират на всеки десет години.
Чл. 56. Плановете за управление се съобразяват със: 1. изискванията към категорията защитена територия; 2. режима на защитената територия, определен в заповедта за нейното обявяване; 3. изискванията на международни договори.
Чл. 57. Плановете за управление съдържат: 1. обща характеристика на защитената територия и на компонентите й; 2. целите на управлението в защитената територия; 3. норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели; 4. краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с научноизследователската работа и мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания, екологичното възпитание и образование и други.
Чл. 58. (1) Плановете за управление на защитени територии се възлагат от Министерството на околната среда и водите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Планове за управление на защитени територии могат да се възлагат и от собствениците, общини, неправителствени организации или сдружения и други след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице. (3) Заданията за плановете за управление се утвърждават от министъра на околната среда и водите.
Чл. 59. (1) В процеса на разработване на планове за управление на национални и природни паркове и поддържани резервати изпълнителите организират обществени обсъждания с участието на представители на заинтересованите централни и местни органи на властта, на собствениците или на техни сдружения, на научни, академични и неправителствени организации и други. (2) Общите становища, препоръки и бележки от обществените обсъждания се оформят в протокол, който се прилага към проекта на плана за управление. Планът за управление отчита изразените становища, препоръки и бележки.
Чл. 60. (1) Плановете за управление на националните и природните паркове се внасят за приемане в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след заключение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите. При положително решение на Министерския съвет министърът на околната среда и водите подписва плановете за управление. (2) За участие в заседанията на съвета по ал. 1 се уведомяват представители на заинтересованите държавни органи, областни управители, общини, научни и неправителствени организации. Уведомленията се изпращат предварително, не по-малко от 20 дни преди датата на заседанието, а също така съобщения за него се поставят на видно място в съответните общини, регионални инспекции по опазване на околната среда и водите и Министерството на околната среда и водите в същия срок. (3) На всеки четири години се организира публично обсъждане на изпълнението на плана за управление на националните и природни паркове, организирано от Министерството на околната среда и водите, на което се канят за участие лицата по ал. 2.
Чл. 61. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Плановете за управление на резервати и поддържани резервати, природни забележителности и защитени местности се утвърждават от министъра на околната среда и водите след съгласуване с Министерството на земеделието и храните, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Изпълнителната агенция по горите и със съответните общини, както и с Министерството на културата, когато в защитената територия попадат културни ценности.
Чл. 62. Утвърждаването на плановете по чл. 61 се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 63. Промени в утвърдените планове за управление, свързани с нормите и режимите по чл. 57, т. 3, се извършват по реда на чл. 60 и 61.
Чл. 64. За определяне на вида и обема на дейностите по ползване на природни ресурси, устройството, строителството и други в защитените територии се разработват устройствени и технически планове и проекти.
Чл. 65. Планове и проекти по чл. 64, с изключение на териториално-устройствените, в защитени територии - изключителна държавна собственост, се възлагат, утвърждават и променят по реда на чл. 61 и 62.
Чл. 66. (1) Плановете и проектите по чл. 64 за защитени територии, които не са изключителна държавна собственост, се възлагат и утвърждават по реда на съответните закони. (2) Утвърждаването на плановете и проектите по ал. 1 се извършва след: 1. положително решение по оценка на въздействие върху околната среда в случаите, предвидени в Закона за опазване на околната среда; 2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица в случаите извън тези по т. 1. (3) Промени в утвърдените устройствени и технически планове и проекти се допускат в случаите на природни бедствия, като пожари, наводнения и други, или при изменения на обективните обстоятелства, съществували при утвърждаването им, и се извършват по реда на ал. 2.
Раздел III. Охрана Чл. 67. (1) Охраната на защитените територии - изключителна държавна собственост, и обектите по Рамсарската конвенция и другите международни договори и конвенции се организира от Министерството на околната среда и водите. Горите в останалите защитени територии се охраняват съгласно Закона за горите. (2) Регионалните органи на Министерството на околната среда и водите организират и осъществяват охраната на защитените територии - изключителна държавна собственост, в своите райони. Те организират подвижна паркова охрана и контролни пунктове. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.
Чл. 68. Защитените територии - изключителна държавна собственост, се разделят на охранителни участъци с площ до 1500 хектара.
Чл. 69. (1) Охраната в защитените територии - изключителна държавна собственост, се осъществява от паркова охрана. (2) Служителите от парковата охрана са на пряко подчинение на директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите. (3) Всеки служител от парковата охрана отговаря за определения му охранителен участък, носи униформено облекло с отличителни знаци и огнестрелно оръжие. (4) Служителите по ал. 1 трябва да имат най-малко средно образование. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права по ал. 3 имат и други служители на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите, прилагащи Закона за защитените територии, определени със заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Служителите от парковата охрана в поверените им райони: 1. охраняват горите, земите и водните площи от незаконни ползвания и дейности; 2. следят за спазването на режима в защитените територии, определен със заповедта за обявяване и с плана за управление; 3. проверяват всички документи, разрешаващи ползвания, дейности и движение в защитената територия; 4. следят за спазване на противопожарните изисквания, като при пожар участват в потушаването му; 5. следят за опазването на водите и терените от замърсяване с битови, промишлени и други отпадъци; 6. следят за състоянието на горите и при нужда уведомяват директора на регионалния орган на Министерството на околната среда и водите; 7. (отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.); 8. опазват флората и фауната; 9. съпровождат посетителски групи, предоставят информация и оказват съдействие на посетителите; 10. поддържат връзка и взаимодействие с органите на Планинската контролно-спасителна служба, противопожарната охрана и Министерството на вътрешните работи; 11. участват при изпълнението на дейности, свързани с възстановяването на животински и растителни видове, на техните местообитания, както и на забележителни обекти на неживата природа; 12. извършват дейности, свързани с мониторинга върху качествата на компонентите на околната среда; 13. съставят актове за констатирани нарушения; 14. задържат вещите, предмет на нарушение, както и вещите, които са послужили за неговото извършване. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Служителите по ал. 1 могат да спират и проверяват превозните средства, транспортиращи дървени материали, горски и земеделски продукти и други в защитената територия, в прилежащите населени места и техните землища. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи са задължени да оказват съдействие при проверките по ал. 2.
Чл. 71. (1) Министерството на околната среда и водите застрахова служителите от парковата охрана със застраховки "Живот" и "Злополука". (2) На служителите от парковата охрана, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда. (3) На съпруг, деца или родители на загинал служител при или по повод изпълнение на служебни задължения се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. (4) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред за необезщетените вреди по ал. 2 и 3.
Чл. 72. (1) Служителите от парковата охрана могат да ползват жилищни помещения в защитените територии, предоставени им от Министерството на околната среда и водите. (2) Служителите по ал. 1 имат право безвъзмездно да ползват ежегодно до 10 куб. м дърва за огрев с разрешение на директора на регионалния орган на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 73. Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата, се задължават да оказват съдействие на служителите от парковата охрана при изпълнение на служебните им задължения.
Глава пета. ФИНАНСИРАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансирането на дейностите в защитените територии се подпомага от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, в което постъпват: 1. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) 2. таксите по чл. 76; 3. таксите по чл. 77; 4. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) 5. средства в размер 5 на сто върху сумата по концесионния договор за защитена територия - изключителна държавна собственост; 6. постъпления от изпълнението на дейностите по чл. 50, т. 4; 7. сумите от глоби и санкции, събирани по този закон и по Закона за защита на природата, когато наказателното постановление е издадено от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него лице; 8. суми от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по глава шеста; 9. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица; 10. други приходи по силата на закон. (2) Средствата по ал. 1 се разходват за: 1. изготвяне на планове за управление; 2. поддържане и възстановяване на редки и изчезнали диви растителни и животински видове и на техните местообитания; 3. изграждане и поддържане на посетителски центрове; 4. образователни програми, пропагандна и рекламна дейност, издаване на печатни произведения; 5. научни изследвания и мониторинг; 6. подпомагане на общините, физическите и юридическите лица - собственици на гори, земи и водни площи в защитените територии, за извършване на възстановителни, поддържащи и други природозащитни дейности в тях; 7. поддържащи и възстановителни дейности в защитените територии - изключителна държавна собственост; 8. други дейности, свързани с управлението и контрола на защитените територии. (3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) До 30 на сто от средствата по ал. 1, т. 7 се ползват и за допълнително материално стимулиране на служителите от парковата охрана по ред, определен от министъра на околната среда и водите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Средствата по ал. 1 се разходват съгласно правилата за работа на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 76. (1) (Предишен текст на чл. 76 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) За разрешените ползвания по чл. 50, т. 5 и 6 се заплащат такси по ред, определен от Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Не се заплащат такси по ал. 1 за добита дървесина за строителство, ремонт и отопление на сградите на органите по чл. 48; строителство и ремонт на заслони, мостове, огради, маркировка, противоерозионни и други обществени съоръжения, свързани с туризма, безопасността на посетителите и поддържането на защитените територии, изключителна държавна собственост.
Чл. 77. (1) За посещения в защитени територии-изключителна държавна собственост, министърът на околната среда и водите може да въвежда посетителски такси. (2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и начините на тяхното заплащане се определят с акт на Министерския съвет.
Глава шеста. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Раздел I. Принудителни административни мерки Чл. 78. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 79.
Чл. 79. (1) Министърът на околната среда и водите спира: 1. разпореждания на централни ведомства, които са в нарушение на този закон или не съответстват на определения режим на дейностите в защитените територии; 2. реализацията на устройствени и технически планове и проекти, утвърдени в нарушение на този закон. (2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите: 1. спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на други ресурси, както и строителството в защитени територии, които са в нарушение на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти или не са съгласувани по реда на този закон, когато такива планове и проекти липсват; 2. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда в защитени територии над допустимите норми; 3. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните горски стопанства и общинските органи, които са в нарушение на този закон или на режимите на защитените територии; 4. издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. (3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Директорите на регионалните управления на горите, държавните горски стопанства и дирекциите на природни паркове, както и кметовете на общини са длъжни да спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи в защитени територии - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел II. Административни нарушения и наказания Чл. 81. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. (2) Когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство, глобата е в размер от 5000 до 20 000 лв., а когато е разработване на площи, глобата е в размер от 2000 до 20 000 лв. (3) В маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв.
Чл. 82. Наказва се с глоба от 500 до 10 000 лв. длъжностно лице, което: 1. разреши или разпореди, или не наложи наказание за дейности или строителство в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, със заповедта за обявяване или с утвърдените планове и проекти по глава четвърта; 2. не съгласува с компетентните органи дейности в защитена територия, за която няма утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Чл. 83. (1) Наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. (2) Когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство или разработване на площи, глобата е от 5000 до 50 000 лв. (3) В маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 100 до 1000 лв.
Чл. 84. (1) Вещите - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване в защитени територии - изключителна държавна собственост, се отнемат в полза на държавата. (2) Редът за продажба на вещите по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Нарушенията по чл. 81 и 83 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и храните, или от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и храните, или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица. (2) Нарушенията по чл. 82 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 86. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 1. "Земи" са селскостопанските (земеделските) земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. 2. "Гори" са горите и земите в горския фонд по смисъла на Закона за горите. 3. "Водни площи" са територии от горския фонд, поземления фонд и континенталния шелф, залети с вода. 4. "Селищните образувания" са вилни зони, промишлени зони и курортни комплекси. 5. "Паркове с национално значение" са парковете, посочени в приложение № 1. 6. "Природни резервати" са резерватите, посочени в приложение № 2. 7. "Биологично разнообразие" е многообразието на живите организми от всички източници, включително земни, морски и други водни екосистеми и екологични комплекси, от които те са част; това означава вътревидово, междувидово и многообразие на екосистемите. 8. "Екосистема" е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица. 9. "Местообитание на вид" е районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира в някои от стадиите на своя жизнен цикъл. 10. "Генетични ресурси" са материали от растителен, животински или микроорганизмов произход, съдържащи функционални единици на наследственост и имащи реална или потенциална стойност. 11. "Редки видове" са тези, чиито популации са малки и ако не непосредствено, то косвено са застрашени по смисъла на т. 12. 12. "Застрашен вид" е този, който е заплашен от изчезване в целия си ареал или в голяма част от него. 13. "Ендемитен вид" е този, който се среща само в определен географски район. 14. "Реликтен вид" е този, който в миналите геологични епохи е имал широко разпространение, а днес заема неголеми територии. 15. "Устройствени и технически планове и проекти" са устройствените проекти, планове и програми, техническите проекти за борба с ерозията, териториално-устройствени планове, строителни планове и други, предмет на други закони.
Преходни и Заключителни разпоредби § 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В срок три месеца от влизането в сила на този закон частта от парк "Рила", включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир, от 1990 г., отдели: 1 а-г, е, ж, 1, 2; 2; 3; 4а-д, 1-3; 7а-д, 1-3; 8-12; 14а-в, 1, 8-11; 15а, б, 1, 2, 9; 16а-ж, м, 1-5; 17-45; 46а-и, 1-5; 47-74; 75г-к; 76; 77а-к, 1, 3-5; 78г-л, 6; 79б-п, 2-5; 80-82; 83г-т, 4-9; 84з-ч; 8 (част), 9-19; 85; 86а-я, 2-5; 87д-п, 2-5; 88а-т, 3-6; 89-91; 101-108; 113-117; 119; 120; 121а-е, 1, 2; 400-410, с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади от община Рила, област Кюстендил, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование "Природен парк "Рилски манастир". (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В плана за управление на Природен парк "Рилски манастир" се прилагат разпоредбите на чл. 21. (3) Защитените територии, които към момента на приемане на закона попаднат в населени места, запазват своя статут на защитени територии и се прекатегоризират съгласно този закон.
§ 3. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В срок три години от влизането в сила на този закон всички защитени територии, без тези, посочени в приложенията към закона, се прекатегоризират при необходимост в някои от категориите защитени територии по чл. 5, т. 3, 5 и 6.
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) В сроковете, посочени в § 2 и 3, се определят границите на прекатегоризираните защитени територии.
§ 5. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) До прекатегоризирането на защитените територии по § 2 и 3 заварените им режими се запазват, освен ако не са променени по реда на глава трета от закона.
§ 6. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Министерството на околната среда и водите съгласува с областните управители проектозаповедите за обявяване на защитени територии, процедурите за които са осъществени по реда на Закона за защита на природата, преди влизане в сила на Закона за защитените територии. (2) Заповедите за обявяване на защитени територии по ал. 1 се издават на основание чл. 39, ал. 1.
§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.
§ 7а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2007 г.) (1) Заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред. (2) Образуваните и неприключили съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват.
§ 8. В Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 2 думата "култивиране" се заменя с "ползване със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник". 2. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 изречение второ се изменя така: "Не се допуска ползване на диви животни в количества и в срокове, които водят до застрашаване на популациите или пречат на нормалното им възпроизводство."; б) създават се ал. 2, 3 и 4: "Видовете диви животни, чиито популации са застрашени, се поставят под специален режим на опазване и ползване със заповед на министъра на околната среда и водите, след взимане на становище от Българската академия на науките, която се обнародва в "Държавен вестник". Забранява се улавянето, убиването и ползването на диви животни със средствата и методите, посочени в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Внос, износ и реекспорт на екземпляри от растения и животни или ясно разпознаваеми части и производни от тях от видовете, включени в Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, се извършват с разрешително от Министерството на околната среда и водите."; в) досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите "Българската академия на науките" се заменят с "Министерството на околната среда и водите". 3. Членове 14 - 20 се изменят така: "14. За защитени се обявяват отделни видове диви растения и животни, които са редки или застрашени от изчезване, представляват научен интерес или са предмет на международни конвенции или договори, по които Република България е страна. 15. Забранява се: 1. събирането, късането, отсичането или изкореняването на защитени растения, продажбата и изнасянето им зад граница; 2. преследването, улавянето или убиването на защитени животни, унищожаването на техни леговища, гнезда или яйца, както и продажбата и изнасянето им зад граница. Изключенията от разпоредбите на ал. 1 се определят със заповедта по чл. 19. 16. За защитени се обявяват отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места. Забранява се изкореняването, отсичането, кастренето или унищожаването и увреждането по друг начин на вековни дървета, обявени за защитени. 17. Около резерватите и поддържаните резервати, обявени по Закона за защитените територии, се обявяват буферни зони, предназначени да ограничават антропогенното влияние върху резерватите. В буферните зони се забраняват или ограничават дейности или строителство, определени в заповедта за обявяването им. 18. Предложенията за обявяване на вековни дървета и буферни зони се проучват от комисия с представители на заинтересовани държавни органи и общини, физически и юридически лица и неправителствени организации. Комисията по ал. 1 се назначава от директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите. Комисията по ал. 1 съставя документация или не приема предложението. Документацията по ал. 3 съдържа протокол с предложение за обявяване на обектите, режима на опазването им и скица и се внася в Министерството на околната среда и водите. 19. Обявяването на обектите по чл. 14, чл. 16, ал. 1 и чл. 17 се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите след съгласуване със заинтересованите ведомства. Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник". 20. Обявяването на вековни дървета за защитени и на буферни зони не изменя тяхната собственост." 4. Членове 21 - 27 се отменят. 5. В чл. 37 след думите "чл. 10, ал. 2" съюзът "и" се заличава и се добавя "чл. 11", а след думите "чл. 12" се добавя "чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 2 и чл. 17, ал. 2". 6. Създава се чл. 37а: "37а. За нарушение на чл. 4, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 11, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 на виновните юридически лица и еднолични търговци се налагат имуществени санкции, съответно глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв." 7. Навсякъде в закона думите "министъра на земеделието и горите", "министърът на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите" се заменят съответно с "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа", "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа" и "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" и думите "народните съвети" и "председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети" се заменят съответно с "общините" и "кметовете на общините".
§ 9. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп. бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83 и 85 от 1998 г.) в чл. 278в се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите "защитен природен обект" се заменят със "защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид". 2. В ал. 3 думите "образувания, диви животни, птици, растения и други, обявени за уникални" се заменят с "и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени".
§ 10. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм. и доп., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; бр. 59 от 1995 г. - Решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 59 и 88 от 1998 г.) чл. 24, ал. 4 се изменя така: "(4) Не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти."
§ 11. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 от 1998 г.) в чл. 3 се създава ал. 2: "(2) Разпоредбите на този закон не се отнасят за горите и земите от горския фонд в защитените територии - изключителна държавна собственост."
§ 12. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33 и 59 от 1998 г.) се създава § 4а: "§ 4а. Поземлените комисии се произнасят по искания за възстановяване на гори и земи, попадащи в границите на национални паркове, след определянето на границите по § 4 от Закона за защитените територии."
§ 13. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г.) в изречение първо се добавя "и Закона за защитените територии".
§ 14. В Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ., бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 160 се създава ал. 8: "(8) Незаконни строежи в защитените територии, определени със Закона за защитените територии, и вододайни зони подлежат на задължително премахване и рекултивиране на терена за сметка на нарушителя." 2. В чл. 162 се създава ал. 5: "(5) Не подлежат на узаконяване строежи или части от строежи в защитени територии и вододайни зони, извършени без разрешение или в отклонение от одобрените проекти и другите строителни книжа, както и в нарушение на Закона за защитените територии."
§ 15. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите, на министъра на земеделието и храните, на министъра на финансите и на кметовете на общини. ------------------------- Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 30 октомври 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)
§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 65 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 11.08.2006 Г.)
§ 145. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на: 1. параграф 18, т. 3, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон; 2. параграф 48 - в частта му относно разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила от 22 декември 2013 г.; 3. параграф 60, т. 5, която влиза в сила от 1 март 2007 г.; 4. параграф 73 - в частта му относно разпоредбата на чл. 155а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)
§ 99. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г, бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г. и бр. 24 и 62 от 2007 г.) навсякъде думите "Министерството на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието".
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)
§ 76. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 24 и 62 от 2007 г. и бр. 36 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7. Навсякъде в закона думата "лесничейства" се заменя с "горски стопанства".
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.
Преходни
и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2009 Г.)
§ 66. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 24 и 62 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г. и бр. 19 от 2009 г.) се правят следните изменения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието и продоволствието" и "Държавната агенция по горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и храните" и "Изпълнителната агенция по горите".
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Релевантни актове от Европейското законодателство ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година относно опазване на естествените хабитати местообитания и на дивата флора и фауна ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||