Решение № 651 на МС от 19 август 2004 г.

 

Отменено от:

Решение № 121 на МС от 12 март 2010 г.

 

========================================================================

Решение № 651 на МС от 19 Август 2004 година

 

ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК "РИЛСКИ МАНАСТИР"

 

Обн. ДВ. бр. 76 от 2004 г., попр., вкл. загл., бр. 20 от 2005 г.

 

На основание чл. 60, ал. 1 от Закона за защитените територии

 

МИНИСТЕРСКИЯТ  СЪВЕТ

РЕШИ:

 

(Попр., ДВ, бр. 20 от 2005 г.) Приема Плана за управление на Природен парк "Рилски манастир".

 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Симеон Сакскобургготски

 

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:  /пСевдалин Мавров

 

Източник:

"ПРИН" - СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

 
 


РЕШЕНИЕ
№ 339
София, 10.01.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
МАРИЯНА ДЕЧЕВА

 

при секретар

Григоринка Любенова

и с участието

на прокурора

Иван Лулчев

изслуша докладваното

от съдията

МАРИЯНА ДЕЧЕВА

по адм. дело № 8639/2005.

 

Производството е по чл.33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на Българската православна църква, чрез процесуалните й представители адвокати Силви Чернев и Емилия Комитова, срещу решение № 7475/28.07.2005г., постановено по адм.д. №7995/2004г. по описа на ВАС, пето отделение, с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отменителни основания по чл.218б, ал.1, б"в" от ГПК.

Ответникът Министерски съвет с писмено възражение взема становище, касационната жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение, като законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, по съображения подробно развите във възражението.

Заинтересованата страна Министърът на околната страна и водите не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна , като застъпва становище, че съдът правилно е приел, че не е налице порок при формиране на волята на Министерския съвет във връзка с извършената поправка на атакуваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Българската православна църква, срещу решение № 651 на Министерския съвет от 19.08.2004 г., за приемане на план за управление на природен парк "Рилски манастир". За да постанови решението си съдът е приел, че министърътна околната среда и водите е внесъл по реда на чл.57, ал.1 от Устройствения правилник на министерския съвет и неговата администрация за приемане план за управление на Природен парк "Рилски манастир", който именно е бил предмет на одобрение от колективния орган. Допуснатата техническа грешка в оспорения акт не променя волята на административния орган, отстранен е с поправка, обнародвана в ДВ, бр.20/08.03.2005г., поради което е несъществена за законосъобразността му. Не е налице порок при формиране на волеизявлението, обективирано в решението, от категорията на обуславящите нищожност или унищожаемост на административния акт.

Така постановеното решение е неправилно.

Безспорно по делото е установено, че министърът на околната среда и водите е внесъл по реда нва чл.57, ал.1 от Устройствения правилник на министерския съвет и неговата администрация за приемане план за управление на Природен парк "Рилски манастир", който именно е бил предмет на одобрение от колективния административен орган. Това се установява и от приложените писмени доказателства към административната преписка, касаещи проект на Решение на Министерския съвет за приемане на план за управление на природен парк "Рилски манастир". Не е спорно по делото, а това е видно и от приложеното Решение №651 от 19.08.2004г. , че Министерският съвет е приел план за управление на национален парк "Рилски манастир", което е обнародвано в ДВ, бр.76 от 31.08.2004г.С писмо на Администрацията на МС до Главния редактор на Държавен вестник, в което се твърди, че в ДВ бр.76/31.08.2004г. е допусната техническа грешка е поискано да бъде обнародвана поправка в обнародвания текст, която поправка е обнародвана в ДВ бр.20 от 08.03.2005г., като е отразено национален парк "Рилски манастир" да се чете природен парк "Рилски манастир". Като е приел, че се касае до техническа грешка в оспорения акт, която не променя волята на админитративния орган, отстранена с поправка обнародвана в ДВ, която не е съществена и не прави последния незаконосъобразен на това основание, Върховния административен съд, пето отделение е постановил едно незаконосъобразно решение.

Съгласно чл.18, ал.2 от ЗАП, очевидните фактически грешки, допуснати в административния акт, могат да се поправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока за обжалване. Употребявайки израза ОФГ посочената разпоредба има в предвид именно техническа грешка, която не променя волята на издателя на акта, пред каквато хипотеза сме в настоящият казус. Горното води на извода, че единствено в правомощията на административния орган е по реда на чл.18, ал.2 от ЗАП да поправи допусната ОФГ, като обнародването в ДВ на поправката не води до поправка на административния акт, защото както се посочи по-горе се касае до очевидна фактическа грешка допусната от административния орган издал акта, а не до грешка допусната при самото обнародване.

Изхождайки от горното Върховният административен съд, пето отделение, при постановяване на решението си, като не се е съобразил с императивната разпореда на чл.18, ал.2 от ЗАП, приемайки в мотивите си, че е налице ОФК, която не променя волята на издателя на акта, е постановил незаконосъобразно решение, което само на това основание подлежи на отмяна.С оглед разпоредбата на чл.40, ал.2, изр.2 ЗВАС следва да се отмени и Решение № 651 на Министерския съвет от 19.08.2004г., за приемане на план за управление на национален парк"Рилски манастир" и делото, като преписка се върне на административния орган, съгласно чл.42, ал.3 от ЗАП, във вр.с чл.28 от ЗВАС за решаване по същество, с оглед указанията залегнали в мотивите по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 7475 от 28.07.2005г., постановено по адм.д. № 7995/2004г. на Върховният административен съд, пето отделение, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 651 на Министерския съвет от 19.08.2004 г. за приемане на план за управление на национален парк "Рилски манастир".

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган- Министерски съвет за решаване по същество, с оглед указанията по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Константин Пенчев

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Светлана Йонкова
/п/ Надежда Джелепова
/п/ Джузепе Роджери
/п/ Марияна Дечева

М.Д.

Източник:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 
 

РЕШЕНИЕ
№ 7475
София, 28.07.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ

 

при секретар

Илиана Иванова

и с участието

на прокурора

Иван Лулчев

изслуша докладваното

от съдията

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

по адм. дело № 7995/2004.

Производството по делото е чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Българската православна църква срещу решение № 651 на Министерския съвет от 19.08.2004 г. за приемане на план за управление на природен парк "Рилски манастир". В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна.

Министерският съвет, чрез процесуалния си представител, поддържа неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли по съображенията, изложени в писмено становище.

Министърът на околната среда и водите, заинтересована страна в процеса, чрез пълномощника си, счита жалбата за неоснователна поради липса на сочените в нея нарушения при издаване на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

С обжалваното решение № 651 от 19.08.2004 г., Министерският съвет, на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за защитените територии, е приел план за управление на природен парк "Рилски манастир" (обн., ДВ, бр. 76 от 31.08.2004 г., попр., бр. 20 от 8.03.2005 г.).

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за защитените територии, плановете за управление на националните и природните паркове се внасят за приемане в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след заключение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите. При положително решение на Министерския съвет министърът на околната среда и водите подписва плановете за управление.

Съдът намира, че решението на Министерския съвет по чл. 60, ал. 1 от ЗЗТ по своята правна същност представлява общ административен акт – засяга определяем кръг правни субекти и има ограничено във времето действие. Въпреки, че в закона липсва изрична норма, уреждаща съдебния контрол върху актовете по чл. 60, ал. 1 ЗЗТ, съобразно общата, непълна клауза за обжалваемост на административните актове на чл. 120 от Конституцията на РБ, субектите, засегнати от регулираните с решението административни правоотношения, могат да обжалват същото по съдебен ред. За Българската православна църка, като правен субект, притежаващ най-голям обем права на собственост върху територии, попадащи в границите на Природен парк "Рилски манастир" е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Тъй като предмет на делото е акт на Министерския съвет, съгласно чл. 5, т. 1 от ЗВАС, компетентен да се произнесе по спора е Върховният административен съд.

Жалбата от БПЦ срещу решение № 651/19.08.2004 г. на МС е подадена в законния срок, поради което и по изложените по-горе съображения, е процесуално допустима.

Неоснователни са релевираните оплаквания в жалбата за нищожност на административния акт, поради това, че с решение № 651/19.08.2004 г. Министерският съвет е приел план за управление на Национален парк "Рилски манастир", какъвто парк не съществувал. Нищожността на административния акт изисква наличието на допуснати при издаването му нарушения на правилата за компетентност на издаващия го административен орган или на правилата за формата на акта, в резултат на които фактически липсва властническо волеизявление или при такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими дори временно (до отмяната на акта като унищожаем) от съществуващия правен ред. Видно от приобщените материали по преписката е, че министърът на околната среда и водите е внесъл по реда на чл. 57, ал. 1 от Устройствения правилник на министерския съвет и неговата администрация за приемане план за управление на Природен парк "Рилски манастир", който именно е бил предмет на одобрение от колективния орган. Допуснатата техническа грешка в оспорения акт не променя волята на административния орган, отстранена е с поправката, обнародвана в ДВ, бр. 20/08.03.2005 г., поради което е несъществена за законосъобразността му. Ето защо не е налице порок при формиране волеизявлението, обективирано в решението, от категорията на обуславящите нищожност и унищожаемост на административния акт.

В чл. 29 от Закона за защитените територии е предвидено, че за природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. За защитените територии се разработват планове за управление, съгласно изискванията на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии (НРПУЗТ). В случая, при възлагането, разработването и приемането на плана за управление на Природен парк "Рилски манастир" са съобразени установените с приложимите нормативни актове процедурни правила. Планът е разработен от екип на Проект "Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж" в изпълнение на задание за разработване на ПУ на ППРМ, утвърден от министъра на околната среда и водите, м. март 2001г. В съответствие с изискването на чл. 14, ал. 1, т. 3 от НРПУЗТ е проведено обществено обсъждане на разработения план за управление на ППРМ. Със заповед № РД-З/20.01.2004 г. за изменение на заповед № РД-3/05.01.2004 г., на министъра на околната среда и водите, с оглед предоставяне на допълнителна възможност на заинтересованите страни за запознаване с документацията по проекта на ПУ на ППРМ, е пренасрочено заседанието на Специализирания състав на Висшия експертен екологичен съвет за 04.02.2004 г. Съгласно приложения протокол №1/2004 г., утвърден от министъра на околната среда и водите, Специализираният състав на ВЕЕС е приел решение да се предложи на министъра на околната среда и водите да внесе проекта на ПУ на ППРМ в Министерския съвет за приемане, след съобразяване на отразените в решението забележки.

В изпълнение на правомощията си по чл. 60, ал. 1 ЗТ министърът на околната среда и водите е внесъл проект за решение на министерския съвет за приемане на ПУ на ППРМ, придружен с необходимата документация и доклад относно предмета и предназначението на същия. В доклада министърът е отразил, че са съобразени бележките от проведеното обществено обсъждане, становищата на собствениците и препоръките на ВЕЕС при МОСВ. По повод представеното становище от председателя на Светия синод на Българската православна църква № 533/30.04.2004 г. до министър-председателя на РБ, министърът на околната среда и водите е изготвил доклад № 03-00-283/14.05.2004 г., в който подробно са отразени кои от забележките и препоръките на жалбоподателя, свързани с предназначението, съдържанието и прилагането на обсъждания документ, са намерили отражение в ПУ на ПП"Рилски манастир" и са изтъкнати причините за несъобразяването с останалите такива. Ето защо, съдът намира за неоснователни наведените доводи в жалбата за приемане на оспорения акт в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗТ, според която планът за управление отчита изразените становища, препоръки и бележки. Правилото не вменява задължение да се измени и приеме планът за управление съобразно всички становища, бележки и препоръки на лицата, участвали в обсъждането, а само тези от тях, които са счетени за основателни. Тази преценка е в рамките на притежаваната дискреция от органа и с упражняването й не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните правила. Проверката по какъв начин се е отразила на изискуемото от закона съдържание на плана за управление е във връзка с правилното приложение на материалноправните разпореди досежно предмета, предназначението и целите, залегнали в него. Не може да бъде споделено възражението за нарушение по чл. 59, ал. 1 ЗЗТ поради обстоятелството, че реституционните процеси на земи от поземления и горски фонд, попадащи в границите на природния парк не са приключили и това от своя страна лишавало всички собственици на такива имоти от възможност за участие в обсъждането на плана. Процедурата по възстановяване на правото на собственост на лица, заявили такива претенции по съответния законов ред върху терени в очертанията на защитената територия не е относима към процеса на разработване и приемане на съответния план за управлението й. Съгласно чл. 56 от ЗЗТ, плановете за управление се съобразяват със: 1. изискванията към категорията защитена територия; 2. режима на защитената територия, определен в заповедта за нейното обявяване; 3. изискванията на международни договори, т.е. висящите вещно-правни спорове не са в очертания с текста предмет. В обсъжданията, предвидени в ЗЗТ, участват правните субекти, които са от категорията на изброените в чл. 59 от закона към момента на провеждането им. Обстоятелството, че за в бъдеще могат да настъпят някакви промени в носителите на правото на собственост върху имоти в границите на природния парк е неотносимо към спора, още повече, в случая се поставя въпросът за защитата на права и интереси, извън правната сфера на жалбоподателя.

Не се установява и твърдяната материална незаконосъобразност на обжалваното решение.

В жалбата се поддържа, че планът за управление на ПП"Рилски манастир" не е съобразен със статута на Българската православна църква и правомощията й, съгласно Закона за вероизповеданията (ЗВ). Основните възражения са по отношение на предвидените ограничения за определени дейности в раздел "Зониране", подраздел 1.1.2., с които се нарушават правата на БПЦ по чл. 21 – 24 от ЗВ. Сочи се също, че все още не са ясни границите на населено място "Рилски манастир" поради липсата на подробен устройствен план, разработен в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията, което обстоятелство е съставлявало пречка за приемане на плана за управление и обуславя неговата незаконосъобразност по подробно изложени съображения в писмените бележки.

Съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗЗТ в плана за управление на Природен парк "Рилски манастир" се прилагат разпоредбите на чл. 21 от ЗЗТ, с който се регламентират дейностите и мероприятията, които са забранени в националните паркове. В т.16 на чл. 21 от ЗЗТ е предвидено, че могат да се забранят и други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. В част ІІІ "Зониране, режими и норми", т.1.1.2, на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ са изброени дейностите, които се забранявате на територията на ППРМ. Според жалбоподателя с въвеждането на допълнителни забрани се създава твърде рестриктивен режим, който би възпрепятствал в голяма степен възможността за самофинансиране и издръжка от извършването на определени дейности. Като пример се сочи забраната за увеличаване капацитета на туристическите хижи, заслони, почивни бази и пр., както и увеличаване на застроената и разгърнатата им застроена площи. Съдът намира за неоснователни направените възражения. Законодателят е предоставил възможност да бъде разширен обхвата на дейностите и мероприятията, подадащи под забранителния режим на чл. 21 от ЗЗТ, за да се постигнат, в зависимост от характеристиките на защитената територия, в максимална степен целите на защитените територии, като поддържане и опазване на биологичното разнообразие, хармонизирано с развитието на екологичния туризъм, съхраняване на културно-историческото наследство и намаляване въздействието на отрицателните фактори от човешка дейност върху околната среда. Въвеждането на допълните ограничения в случая е извършено в съответствие с предоставените прерогативи на административния орган и при липсата на нарушение на законова разпоредба при приложението им няма основание същото да се санкционира по пътя на съдебния контрол. Съгласно чл. 7 от ЗЗТ разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях, т.е. правните субекти при упражняване на съответните дейности по управление и стопанисване на притежаваните от тях имоти, попадащи в защитените територии, са длъжни да се съобразяват с установения ограничителен режим. Законово регламентираният приоритет на защита на обществения интерес за съхранение на защитените територии като национално богатство е свързан с целите, поставени в ЗЗТ, поради което изрично е предвидено, че опазването на природата има предимство пред другите дейности в тях (арг. чл. 2 ЗЗТ). Тук следва да се изтъкне, че в ПУ на ППРМ са определени различни зони, според своето предназначение и характеристики, подчинени са на диференциран режим, в т.ч. относно строителството, развитието на туризма и съпътстващите го дейности. Още повече възраженията досежно тази част на плана са твърде общи и не почиват на конкретни факти, а на бъдещи евентуални предположения за негативното му отражение върху очакваните материални приходи на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението за неопределеност на статута на населеното място "Рилски манастир" поради отсъствие на устройствен план, приет при действието на Закона за устройство на територията, който точно да лимитира границите му. От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, се установява, че в границите на Природен парк "Рилски манастир" не попадат урбанизирани територии. Населеното място"Рилски манастир", в границите, определени с действащия "Застроителен и регулационен план и напречни профили на улици" на "Национален архитектурно-исторически и туристически комплекс Рилски манастир", одобрен със заповед № 4253 от 04.08.1976 г. на първия зам.-министър на строителството, е изключено от територията на Природен парк "Рилски манастир". В плана за управление на ПП"Рилски манастир" изрично и в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ е предвидено, че същият въвежда режим и норми за Зоната на Светите места само за обектите на територията на парка. Разработването и одобряването на нов подробен и устройствен план по реда на Закона за устройство на територията не е предмет на обсъждане на плоскостта на спора във връзка с плана за управление на ПП"Рилски манастир". При изготвяне на последния са взети предвид настоящите граници на населеното място, установени с действащия план. При това положение не може да се счете, че е допуснато нарушение на правилото по чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ. Релевантното за спора обстоятелство е, че в плана за управление се съдържат границите на природния парк "Рилски манастир", който изпълнява функциите на териториално-устройствен план за тази територия с особена устройствена защита и режим на превантивна устройствена защита (арг. § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ). Няма пречка при настъпване на правнозначими обстоятелства планът за управление да бъде променен по реда и условията на чл. 63 от ЗЗТ. Що се отнася до възражението, че не е приключила процедурата по възстановяване на собственическите права на жалбоподателя върху земи и гори на територията на парка, то този процес не оказва влияние върху плана за управление, по аналогични на изложените по-горе съображения. Касае се за различни по своята правна природа процедури, които не са в отношение на зависимост.

Предвид изложеното, обжалваното решение е законосъобразно, не са налице основанията по чл. 12 от ЗВАС за отмяната му, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд,

РЕШИ:


 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Българската православна църква срещу решение № 651 на Министерския съвет от 19.08.2004 г. за приемане на план за управление на природен парк "Рилски манастир".

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните, с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Александър Еленков

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Юлия Ковачева
/п/ Иван Раденков

Ю.К.

Източник:

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 

Решение № 121 на МС от 12 МАРТ 2010 година

 

ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК "РИЛСКИ МАНАСТИР"

 

Обн. ДВ. бр. 23 от 23 март 2010 г.

 

На основание чл. 60, ал. 1 от Закона за защитените територии

 

МИНИСТЕРСКИЯТ  СЪВЕТ

РЕШИ:

 

Приема План за управление на Природен парк "Рилски манастир".

 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов

 

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:  /пРосен Желязков

 

Източник:

"ПРИН" - СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ